Решение по дело №1/2022 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 19
Дата: 20 април 2022 г. (в сила от 13 юли 2022 г.)
Съдия: Христина Вълчанова
Дело: 20225520200001
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Раднево, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Хр.В.
при участието на секретаря И.Д.С.
като разгледа докладваното от Хр.В. Административно наказателно дело №
20225520200001 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба против НП издадено от И.В.И. на длъжност
Началник ОД на МВР Стара Загора РУ РАДНЕВО, упълномощен с M3 №
8121з-515/14.05.2018 г, въз основа на АУАН 444127/ 01.10.2021 г. против
АНГ. В. АНГ. ЕГН ********** с адрес с. Т., общ. Раднево, ул. „***” №4. С
посоченото НП на жалбоподателя за нарушение на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП и
на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП било наложено административно
наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично
и с процесуален представител. Моли за отмяна на НП, поради неизвършване
на нарушението. Упълномощения от жалбоподателя процесуален
представител моли за отмяна на атакуваното НП. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призована не се явяват, но представят
становище по жалбата. Молят да се остави в сила наказателното
постановление, като законосъобразно и правилно и правят възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
РП Стара Загора, ТО Раднево – не се явяват, не изпращат представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
1
установена следната фактическа обстановка:
На 01.10.2021 г. АНГ. В. АНГ. в 15:10 часа в гр. Раднево на ул. „Г.К.”,
като водач на лек автомобил „*****” с рег. № ***** в посока изток-запад
управлявал горепосоченото МПС негова собственост като в участъка от
кръстовището с ул. „***” до кръстовището с ул. „****” е участвал в
нерегламентирано състезание по път отворен за обществено ползване с л.а.
„****”, модел „****” с рег. № *****, управляван от Б.К.К..
Движението на автомобила в посока изток – запад било възприето от
полицейският служител Д. Т. Г., който е и основен свидетел на състезанието
между двата автомобила.
На АНГ. В. АНГ. в негово присъствие и в присъствието на свидетеля
очевидец Д. Т. Г., бил съставен АУАН бл. № 444127 / 01.10.2021 г., за
извършено от него нарушение на чл. 104б, т. 1 ЗДвП, който жалбоподателят
подписал без възражения, като такива не били депозирани и в срока по чл. 44
от ЗАНН.
Със съставения АУАН било прието, че водачът управлява
горепосоченото МПС, негова собственост и участва в нерегламентирано
състезание по пътищата отворени за обществено ползване, движейки се
успоредно с лек автомобил „****” с рег. № *****.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото съдът изведе следните правни изводи:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА, А РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО Е
НЕОСНОВАТЕЛНА
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Д. Т. Г., чиито показания са идентично и взаимно допълващи с
показанията на Н. Г., управлявал МПС „**” - пострадало от ПТП-то, както и с
отразеното от актосъставителя в акта. Съдът дава вяра и на издадения и
приложен към делото АУАН, в който словесно е направено пълно, ясно и
подробно описание на нарушението, като актосъставителят квалифицирал
деянието, като нарушение на чл. 104б, т. 1, пр.2 от ЗДвП.
Съдът не кредитира показанията на допуснатият в качеството на
свидетел Б.К.К., доколкото двамата с жалбоподателя са в приятелски
2
отношения и са осъществили съвместно едно и също административно
нарушение. На това лице също е съставен АУАН и съдът го счита пряко и
косвено заинтересувано от изхода на делото като в тази връзка изключва от
доказателствения материал, въз основа на който приема, че нарушението е
извършено. Не кредитира и показанията на св. Б.К., като приема, същите като
опит за оневиняване на жалбоподателя. Още повече, че показанията на
свидетеля К. са вътрешно противоречиви и съответно противоречат и на
цялата фактическа обстановка, установена от показанията на другите
свидетели по делото.
При извършената служебна проверка за допуснати нарушения в хода на
административно наказателното производство, съдът не констатира такива,
които да водят до опорочаване на същото и в тази връзка не споделя
направеното в жалбата възражение.
При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени
изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, поради което
не е налице формална нередовност на НП, което да е самостоятелно
основание за отмяната му.
Настоящият състав приема, че със своите действия жалбоподателя е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по
чл. 104б, т.1, пр.2 ЗДвП, като правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност за това нарушение и правилно
му е наложена съответната санкция.
С нормата на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за
водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване,
за участие в нерегламентирани състезания.
От съдържанието на АУАН и НП е видно, че жалбоподателя е
санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено
ползване за нерегламентиран състезание с МПС „*****” с рег. № *****
негова собственост с друг лек автомобил „**** 5 ****” с рег. № ***** с
водач Б.К., като по делото е безспорно установено и ясно и точно са описани
извършените от него действия.
За да е доказано нарушението трябва да установено по несъмнен начин,
че като водач на процесния лек автомобил жалбоподателят е участвал в
нерегламентирано състезание с водача на л. а. **** по улица „Г.К.” т.е. по
3
път, отворен за обществено ползване. Ясно е посочено в акта, че състезанието
е продължило по улица „Г.К.”- от кръстовището й с улица „***” до
кръстовището й с улица „****”. От кредитирания доказателствен материал
безспорно се доказва, че двамата са управлявали автомобилите си по
посочената улица с много висока скорост, като жалбоподателят изпреварил л.
а. **** и продължил с ускорена скорост напред. Свидетелят Г. установи при
проведената очна ставка, че К./водача на ****/ през цялото време е
управлявал автомобила си в лявата лента, а автомобила на А. е бил в дясна
лента- и се е движел успоредно на него-отново с много висока скорост, без да
освобождават пътното платно през цялото време, въпреки забраната за
изпреварване и наличието на маркировка М1. Така успоредно са управлявали
МПС-тата през цялото време, докато стигнат до кръстовището на улица „ ***”
с „****”. Едва на това кръстовището жалбоподателя, озовавайки се зад
автомобила на Н. Г.- в дясната лента видял, че е подал сигнал за завой наляво
и намалил скоростта, докато К. не видял нито престрояването на автомобила,
завиващ наляво, нито подадения светлинен сигнал и продължил с много
висока скорост, поради което и настъпило ПТП. При тези данни може да се
заключи с категоричност, че жалбоподателят е участвал в нерегламентирано
състезание.
В ЗДвП няма легална дефиниция за „състезание”, но смисълът на това
понятие се свежда до надпревара, съревнование, съпоставка на възможности.
Последното предполага наличие на съгласуваност между водачите за
осъществяването му или най - малкото съзнание за участие в надпревара у
всеки от тях. От събраните по делото доказателства може да се направи
безспорен извод, че жалбоподателят е действал с такова съзнание, още повече
– че събраните доказателства навеждат данни за съгласуваност между
двамата за осъществяване на състезание,/тръгването им от едно и също място-
от паметника на Св. Иван Рилски, приятелските им отношения, както и
еднаквата им крайна цел/, предполага наличие на уговорка за състезание/.
Единствената причина способствала за намаляване на скоростта на
автомобила на К. е била колата на Н. Г. Последния пък поради високата
скорост на пристигащите автомобили не успял да възприеме ****-то като
реална опасност и да се откаже от маневрата- завой наляво, поради което и
настъпило ПТП-то.
По делото е безспорно установено от свидетелските показания на
4
свидетеля Г., който като полицейски служители е станал очевидец на
деянието, че е налице нееднократно умишлено действие от страна на
жалбоподателя, с цел провеждане на състезание между неговия и този на К.
автомобила. В резултат на осъщественото нерегламентирано състезание
между двата автомобила този на К. удря в предна лява част, автомобила на Н.
Г., докато той извършвал маневра завой наляво, и от силния удар и
изключително високата скорост се качва вертикално върху огражденията на
пътя и остава там, като при самия удар му пада двигателя на платното за
движение и остава там. В този смисъл съдът дава вяра на показанията на
незаинтересования свидетел Д.Г., че и двата автомобила са се движили с
прекалено висока скорост и явно са се състезавали. Обстоятелството, че
автомобила „**”- този на Н. Г. е ударен отляво, пък доказва, че управлявания
от Б.К. автомобил се е движел в лявата лента за движение на пътното платно.
Всички тези обстоятелства доказват по безспорен начин извършеното от А.
нарушение. Още повече, че на мястото на инцидента е забранено
изпреварването и маркировката е непрекъсната линия, обстоятелство
служебно известно на съда, и безспорно по делото, както и това, че
позволената скорост е 40 км./час.
С оглед изложеното, съдът намира, че АНО правилно е санкционирал
жалбоподателя като ангажирал административно-наказателна му отговорност
и е наложил и съответните наказания, които са фиксирани по размер и
отговарят на тежестта и характера на извършеното нарушение. Относно
санкционната норма, като такава е посочена тази на чл. 175А, ал. 1, пр. 2 от
ЗДвП, която гласи: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира
или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за
обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари”.
В тази връзка издаденото наказателно постановление се явява
законосъобразно и обосновано. Размерът на наказанието „Глоба” е правилно
определен, доколкото размерът е конкретно предвиден от законодателя и не
съществуват възможности за изменението му, правилно е преценена
фактическата обстановка, тежестта на извършеното адм. нарушение, степента
на обществената му опасност, баланса на смекчаващи и отегчаващи
5
отговорността обстоятелства, поради което и Съдът намира, че така
наложения размер на административното наказание изцяло съответства на
степента на обществена опасност на деянието и на дееца.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН следва на административно
наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл. 37 от ЗПП. По силата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от
80 до 120 лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания от които
на едно не е даден ход поради заболяване на пълномощника на
жалбоподателя, в нито едното от тях не е взел участие процесуалният
представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмено
становище, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния
размер от 80 лв. Доколкото издателят на НП е в структурата на Областна
дирекция на МВР-Стара Загора, именно в полза на същата в качеството му на
юридическо лице (чл. 37, ал. 2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени
разноските по делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0327-000695/27.10.2021 г. на Началник на
РУ Раднево към ОД на МВР Стара Загора, с което на АНГ. В. АНГ. с ЕГН
********** с адрес. с. Т., общ. Раднево, ул. „***” №4 за нарушение на чл.
104б, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 12 месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА АНГ. В. АНГ. с ЕГН ********** с адрес. с. Т., общ. Раднево,
ул. „***” №4 ДА ЗАПЛАТИ сумата от 80/осемдесет/ лева на ОДМВР Стара
Загора, представляваща размера на дължимото юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – гр. Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на
6
съобщенията за постановяването му от страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
7