№ 180
гр. Перник, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. ИВ.
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720106395 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК – фаза по извършване
на делбата /втора фаза на делбения процес/.
По делото е постановено Решение № 426 от 26.04.2022 г., с което е
приключила първата фаза на производството по съдебна делба /фаза по
допускане на делбата/. В тази връзка и с посоченото решение съдът е
допуснал до делба следните недвижими имоти между следните лица и при
следните квоти в правото на собственост:
1/ Самостоятелен обект в сграда – жилище апартамент – с
идентификатор 55871.506.14.3.31, съгласно схема на самостоятелен обект №
15-1137344/19.10.2021 г., находящ се в гр.Перник, общ. Перник, обл.
Перник, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект е от 19.10.2021 г., с адрес на имот: гр. ****
като самостоятелният обект се намира в сграда с идентификатор
55871.506.14.3 с предназначение: жилищна сграда - многофамилна,
разположена от своя страна в поземлен имот с идентификатор 55871.506.14.
Самостоятелният обект е с предназначение: жилище, апартамент, брой нива
на обекта: 1, с посочена в документа площ: 55.97 кв.м., с прилежащи части:
избено помещение № 4/II сут./ с площ 4.00 кв.м. и 1.08 % ид.ч. от общите
части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на ниво 1:
на същия етаж: обект с идентификатор 55871.506.14.3.32, под обекта: обект с
идентификатор 55871.506.14.3.28 и над обекта: обект с идентификатор
55871.506.14.3.34, стар идентификатор: няма,
1
при квоти: за П. Й. М. - ½ идеална част и за Б. Й. М. - ½ идеална част.
2/ Самостоятелен обект в сграда – жилище апартамент – с
идентификатор 55871.515.7927.1.15, съгласно схема на самостоятелен обект
№ 15-1150612/22.10.2021 г., находящ се в гр. Перник, общ. Перник, обл.
Перник, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект е от 22.10.2021 г., с адрес на имот: **** като
самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор
55871.515.7927.1, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна,
разположена от своя страна в поземлен имот с идентификатор
55871.515.7927. Самостоятелният обект е с предназначение: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 82.31 кв.м.
с прилежащи части: избено помещение № 18 с площ 10.45 кв.м.; таванско
помещение № 13 с площ 20.52 кв.м. и 4.073 % ид.ч. от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на ниво 1: на същия
етаж: обект с идентификатор 55871.515.7927.1.13 и обект с идентификатор
55871.515.7927.1.2, под обекта: няма и над обекта: обект с идентификатор
55871.515.7927.1.17, обект с идентификатор 55871.515.7927.1.18 и обект с
идентификатор 55871.515.7927.1.4, стар идентификатор няма.
при квоти: за П. Й. М. - ½ идеална част и за Б. Й. М. - ½ идеална част.
Решение № 426 от 26.04.2022 г. не е обжалвано от страните по делото:
П. Й. М. и Б. Й. М. в законоустановения срок, поради което същото е влязло в
сила.
В първото по делото заседание от втората фаза на производството по
съдебна делба съделителите П. Й. М. и Б. Й. М., чрез процесуалните си
представители – адв. А. А. съответно адв. К. Б., са заявили искания за
разпределяне на имотите на основание чл. 353 от ГПК. В тази връзка страните
са изложили доводи, че от дълго време са разпределили неформално
ползването на имотите помежду си като ищецът П. Й. М. ползва заедно със
семейството си първия имот, а ответникът Б. Й. М. заедно със семейството си
втория имот. Така двамата са извършили съответни действия по ползване на
имотите, настанали са се в тях и са устроили живота си всеки в съответния
апартамент. Поради това и считат, че имотите са сравнително равностойни и
съставяне на дялове и теглене на жребий е неудобно и нецесъобразно. В тази
връзка и ищецът П. Й. М. иска да му бъде разпределен в собственост
апартамент с адрес: гр. ****, а ответникът Б. Й. М. иска да му бъде
разпределен в собственост апартамент с адрес: ****.
Наред с посочените искания са заявени и претенции по сметки – за
извършени в първия процесен апартамент /с адрес: гр. ****,/ подобрения от
ищеца П. Й. М.. В молбата се твърди, че подобренията са извършени в
периода от м. февруари 2019 г. до м. декември 2021 г. Твърдените
подобрения са подробно описани в молбата – като вид, стойност и период на
извършване. Твърди се, че подобренията са на обща стойност 40 000 лева,
като са довели до увеличаване стойността на имота с общо 40 000 лева. В тази
2
връзка се иска ответникът Б. Й. М. да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 20 000 лева – половината от увеличената стойност на имота, вследствие
подобренията, а при условията на евентуалност – отново сумата от 20 000
лева – но представляваща половината от стойността на самите подобрения –
съобразно участието на задължените лица в съсобствеността.
От своя страна ответникът Б. Й. М. също е заявил срещу ищеца
претенции по сметки. В молба е посочил, че през годините поради
съсобствеността върху всеки от двата имота и двамата съделители били
осъждани да заплащат комунални разходи – всеки за по ½ от всяко жилище.
Предвид конфликтът помежду им именно се стигало до съдебни и после до
изпълнителни дела, защото сумите не била плащани доброволно. Ищецът
обаче според ответника бил на минимална работна заплата, която била
несеквестируем доход. Поради това и съдебните изпълнители редовно
събирали пълния размер на сумите и за двете жилища от ответника.
Поради това ответникът счита, че ищеца се е обогатил неоснователно за
негова сметка. В тази връзка и Б. Й. М. иска П. Й. М. да бъде осъден да му
заплати съобразно дела си сумата от общо 8 457.25 лева /доколкото от
ответника принудително били удържани 16 914.50 лева общо/.
По така заявената претенция П. Й. М. е направил възражение за
погасителна давност.
По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза /СТЕ/ и
съдебно счетоводна експертиза /ССчетЕ/.
Предвид направените претенции по сметки и заявените оспорвания по
делото са изслушани четирима свидетели, както и повторна и допълнителна
съдебно техническа експертиза.
В съдебно заседание, проведено на 23.01.2023 г. ищецът П. Й. М., чрез
адв. А. иска възлагане в негов дял на имота с адрес гр. ****. Поддържа иска
си за подобренията, както и възражението си за давност спрямо претенцията
на ответника. Уточнява, че е заплатил на последния сумата от 800 лева – за
комунални разходи и при евентуално уважаване на иска по сметки моли това
да бъде съобразено от съда.
Ответникът Б. Й. М. се представлява от адв. Б., която от своя страна
иска възлагане в негов дял на имота с адрес ****. Предвид заключението по
ССчетЕ счита, че искът по сметки е основателен до сумата от 5896.48 лева /за
разликата до пълния размер прави оттегляне, но П. Й. М. НЕ дава съгласие/.
Лично ответникът Б. Й. М. заявява, че действително брат му му е дал сумата
от 800 лева за комунални разходи в края на 2021 г. и също иска това да бъде
съобразено от съда.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е извършена и приета СТЕ /от в.л. А. Ц./, съгласно която
пазарната стойност на имота с адрес гр. **** /без извършените подобрения/
възлиза на 113 183 лева . От своя страна пазарната стойност на имота с адрес
3
**** възлиза на 126 300 лева.
В експертизата е посочено, че вещото лице е използвало сравнителна
методика и метод на вещна стойност за сградите, за да достигне до
посочените стойности.
Предвид направени от страните оспорвания съдът е допуснал повторна
съдебно техническа експертиза /в.л. Е. А./. Съгласно същата пазарната
стойност на апартамента с адрес гр. **** /без извършените подобрения/
възлиза на 113 370 лева . От своя страна пазарната стойност на апартамента с
адрес **** възлиза на 122 230 лева. По повторната експертиза вещото лице
също е направило оглед на място като е съобразило овехтяване на сградите и
лошата поддръжка.
В тази връзка в съдебно заседание в.л. Антон уточнява, че по-големият
апартамент е в много лошо състояние, а размерът на сервизните помещения
не оказва влияние върху пазарната цена на жилищата.
Така изготвените заключения следва да бъдат кредитирани, доколкото са
е пълни и изчерпателни и отговарят на поставените задачи като за вещите
лица липсват данни за евентуална заинтересованост от изхода на делото.
Доколкото дадените от двете вещи лица оценки се различават с по-малко от 5
%, което е несъществено съдът намира, че следва да приеме дадените
стойности от двамата експерти средно аритметично. Така средно аритметично
апартамент с адрес гр. **** /без извършените подобрения/ е на стойност от
113 277 лева . От своя страна апартамент с адрес **** е на стойност 124 265
лева.
С оглед дадените от вещите лица стойности и предвид участието на
съделителите в съсобствеността /всеки по ½ / съдът достигна до следните
изводи за стойностите на дяловете на страните: общата стойност на двата
апартамента възлиза на 237 542 лева. Всеки съделител има равен дял от ½
или по 118 771 лева.
Предвид заявените претенции по сметки по делото са поставени
съответни задачи по СТЕ /в.л. А. Ц./. Съгласно заключението по същата
пазарната стойността на подобренията, заявени от ищеца П. М. /за апартамент
с адрес гр. ****/, както следва възлиза на: 1/ ремонт на баня – сменена ВиК
инсталация на топла и студена вода, канал и тръби – 698 лева; поставен
гипсокартон – 986 лева; плочки на под и стени – 2205 лева; моноблок – 580
лева – или общо баня 4469 лева; 2/ ремонт на коридор – сменено ел. табло -
168лв; плочки гранитогрес на пода – 596 лева; плоскости на таван – 68 лева;
гипсокартон на стената /само стената откъм банята/ - 198 лева или общо 1030
лева; 3/ ремонт на кухня – ПВЦ дограма – 580 лева; плоскости по таван – 103
лева; плочки на пода – 895 лева; смяна ВиК – 256 лева или общо 1834 лева;
ремонт на хол – ПВЦ дограма – 1220 лева; гранитогрес на пода – 1617 лева;
плоскости на таван – 185 лева или общо 3022 лева и 4/ ремонт на стая –
ламиниран паркет – 342 лева; ПВЦ дограма – 1220 лева; плоскости таван – 91
лева или общо 1653 лева. Според в.л. ако се приеме, че е подменена ел.
инсталацията /която е скрита/ - то това възлиза на 710 лева. Останалите
подобрения са налични и видими при огледа на вещото лице.
4
В тази връзка и общата пазарна стойност на СМР в апартамента –
възлиза на 12 718 лева.
На следващо място вещото лице е посочило и с каква сума всяко от
посочените подобрения е увеличило стойността на имота: 1/ ремонт на баня –
сменена ВиК инсталация на топла и студена вода, канал и тръби – 558 лева;
поставен гипсокартон – 790 лева; плочки на под и стени – 1762 лева;
моноблок – 464 лева – или общо баня 3574 лева; 2/ ремонт на коридор –
сменено ел. табло – 134 лева; плочки гранитогрес на пода – 455 лева;
плоскости на таван – 44 лева; гипсокартон на стената /само стената откъм
банята/ - 158 лева или общо 791 лева; 3/ ремонт на кухня – ПВЦ дограма – 464
лева; плоскости по таван – 82 лева; плочки на пода – 716 лева; смяна ВиК –
205 лева или общо 1467 лева; 4/ ремонт на хол – ПВЦ дограма – 978 лева;
гранитогрес на пода – 1294 лева; плоскости на таван – 148 лева или общо 2420
лева и 5/ ремонт на стая – ламиниран паркет – 280 лева; ПВЦ дограма – 976
лева; плоскости таван –72 лева или общо 1328 лева. От своя страна ел.
инсталацията увеличава стойността на имота с 570 лева.
В тази връзка общата сума, с която подобренията са увеличили
стойността на апартамента възлиза на 10 150 лева.
Предвид заявените от страните оспорвания съдът е поставил съответна
задача и на повторната СТЕ /в.л. Е. А./ - като в същата е посочено, че
извършените подобрения увеличават стойността на апартамент с адрес гр.
**** с 10 365 лева.
Предвид незначителното разминаване в оценките на вещите лица съдът
приема, че средно аритметично подобренията са увеличили стойността на
имота с 10 257 лева.
По делото е изслушана и приета съдебно икономическа експертиза, от
която се установява, че са изследвани следните изпълнителни дела: 1/
изп.дело № 821/2019 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. с взискател „Топлофикация
Перник“ АД относно имот с адрес: гр.8888; 2/ изп.дело № 1342/2020 г. по
описа на ЧСИ СТ.Б. с взискател „Топлофикация Перник“ АД относно имот с
адрес: гр.8888; 3/ изп.дело № 735/2020 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. с взискател
„Топлофикация Перник“ АД относно имот с адрес: гр.*****/ изп.дело №
1907/2020 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. с взискател „Топлофикация Перник“ АД
относно имот с адрес: гр. ***** 5/ изп.д. № 156/2019 г. по описа на ЧСИ С.Д.
– неотносимо, доколкото взискател е кредитна институция; 6/ изп.д. №
1243/2019 г. по описа на ЧСИ А.В. – неотносимо, доколкото взискател е
кредитна институция; 7/ изп.д. № 884/2021 г. по описа на ЧСИ А.В. с
взискател „Топлофикация Перник“ АД относно имот с адрес: гр. *****
Предвид заявените претенции по сметки на обсъждане подлежат изп.д.
№ 821/2019 г. и изп.д. №1342/2020 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. и изп.д. №
884/2021 г. по описа на ЧСИ А.В. – доколкото посочените изпълнителни дела
са с взискател „Топлофикация Перник“ АД и са относими към имота,
обитаван от ищеца П. М. с адрес: гр. *****
Съгласно експертизата – изп.д. № 821/2019 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. е
образувано въз основа на изп. лист от 01.01.2010 г. по ч.гр. дело № 3194/2009
5
г. на PC Перник и подадена молба от „Топлофикация Перник“ за
топлоснабден имот с адрес гр. Перник ****. Първоначален длъжник е лицето
Й. Б.ов М., но предвид смъртта му на негово място като наследници са
конституирани П. М. и Б. М.. По отношение на Б. М. изпълнителното дело е
прекратено на 10.06.2022 г. на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК. В тази връзка
и дълга по изпълнителното дело бил в общ размер от 7842.76 лева – от които
за ищеца 3916.88 лева и за ответника 3916.88 лева. По изпълнителното дело
обаче постъпила сумата от 3925.88 лева – от запор на трудово
възнаграждение на ответника Б. М..
По изпълнителното дело няма постъпили молби за разсрочване на дълга,
нито има сключено споразумение.
На последно място от експертизата се установява, че в молбата за
образуване на делото взискателят е посочил, че първоначалният длъжник е
правил плащания – в размер на 1200 лева с дата на последна вноска
02.12.2009 г.
На следващо място, видно от експертизата, изп.д. № 1342/2020 г. по
описа на ЧСИ СТ.Б. е образувано въз основа на изп. лист от 06.01.2020 г. по
ч.гр.д. № 3931/2019 г. по описа на РС Перник и подадена молба от
„Топлофикация Перник“ за топлоснабден имот с адрес гр. Перник ****.
Длъжник по делото е ответникът Б. Й. М., чийто дълг към 12.02.2021 г. е
възлизал на 817.25 лева. Сумата от 817.25 лева е събрана от длъжника
принудително чрез удръжки посредством наложен запор. Поради това и на
12.02.2021 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 2 от
ГПК.
По изпълнителното дело няма постъпили молби за разсрочване на дълга,
нито има сключено споразумение.
На последно място от експертизата се установява, че изп.д. № 884/2021
г. по описа на ЧСИ А.В. е образувано въз основа на изп. лист от 19.01.2021 г.
по ч.гр.д. № 4645/2020 г. по описа на РС Перник и подадена молба от
„Топлофикация Перник“ за топлоснабден имот с адрес гр. Перник ****.
Длъжници по делото са ищецът П. М. и ответникът Б. М. – като към
13.12.2021 г. размерът на дълга възлиза на общо 2297.70 лева – от които
1144.35 лева за ищеца и 1153.35 лева за ответника. Сумата от 1153.35 лева е
събрана от ответника принудително чрез запор на трудово възнаграждение.
Поради това и на 13.12.2021 г. изпълнителното дело е прекратено на
основание чл. 433, ал. 2 от ГПК – спрямо Б. М..
По изпълнителното дело няма постъпили молби за разсрочване на дълга,
нито има сключено споразумение.
От ответника П. М. не са събрани никакви суми по посочените
изпълнителни дела.
Така изготвените заключения и по допълнителната СТЕ както и по СИЕ
следва да бъдат кредитирани, доколкото са е пълни и изчерпателни и
отговарят на поставените задачи като за вещите лица липсват данни за
евентуална заинтересованост от изхода на делото.
6
Заключението по СИЕ не е оспорено от никоя от страните по делото.
Заявените оспорвания на първоначалната СТЕ съдът е съобразил като е
допуснал втора такава, която не е дала съществено различни стойности. На
последно място съдът съобразява и че двете вещи лица са посетили имотите
на място и са извършили оглед.
1. По делото е разпитан свидетелят Б.Л.Д. /по искане на ищеца, без дела
и родство със страните/, който посочва, че познава ищеца П. М. от 10 години
като двамата работили заедно. Свидетелят знае и че ищецът има апартамент в
гр. ***** – състоящ се от стая, хол и кухня. В жилището свидетелят ходил
2019 г., 2020 г. и 2021 г. В тази връзка свидетелят уточнява, че през 2019 г.
посещавал имота, защото правил баня – заварил същата изкъртена и направил
ВиК инсталации, гипсокартон и монтирал санитария. След това свидетелят
работил и по коридора като слагал плочки и гипсокартон на една стена, както
и плоскости на тавана. Отделно от това свидетелят извършил строителни
дейности и в кухнята на имота – където отново лепил плочки и слагал
плоскости на тавана. Допълва, че в другата стая на жилището не бил работил
нищо, но впоследствие се досеща, че и там слагал плоскости по тавана. За
тези услуги свидетелят получавал заплащане като парите му били давани от
съпругата на ищеца. Самият ремонт също се правел поетапно – първо банята
и после другите помещения, защото в апартамента се живеело. Уточнява, че
парите, които получил били само за труд, тъй като ищецът бил подсигурил
материали.
На следващо място свидетелят посочва, че когато той започнал да работи
в жилището дограмата вече била ПВЦ. В банята свидетелят уточнява, че
сложил фаянс по стените и гранитогрес по пода, като пак гранитогрес сложил
и на пода в кухнята.
На последно място свидетелят разказва, че в имота никога не бил виждал
друг собственик – освен обитателите му т.е. ищецът и съпругата му. Счита, че
извършеният от него ремонт е бил нужен, доколкото помещенията не били в
добро състояние. Счита и че ел. инсталацията в жилището била сменена,
защото докато работил виждал стърчащи видимо нови кабели.
2. От показанията на свидетеля Д.Й.ИВ., /по искане на ищеца, без дела и
родство със страните/ се установява, че същата познава страните по делото
като свои съседи – уточнява, че тя самата живеела в блок в гр. Перник, *****
от 70те години на миналия век. В тази връзка уточнява, че когато се нанесла
двамата братя П. и Б. М.и живеели и двамата в своя апартамент, а
свидетелката била на същия етаж. От много години обаче и към настоящия
момент в жилището живеел само единият брат – П. М., като ответникът Б. М.
се бил изнесъл преди 20 години.
Свидетелката разказва, че познава имота на ул. Първи май като посочва,
че същият се състои от стая, хол и кухня с баня и коридор. Знае също, че в
имота бил правен ремонт и твърди че посещавала имота по време на ремонта
– като в банята се сменил пода с гранитогрес, стените с модерни плочи и се
правили инсталации – електро и ВиК, поставил се нов душ. На жилището
била подменена поетапно и дограмата като се поставила бяла ПВЦ дограма.
7
Уточнява, че основно виждала свидетелят преди нея да работи в жилището,
но понякога и други лица.
За кухнята твърди, че възприела нова мебелировка откъдето предполага,
че и там бил подменени ВиК и електро инсталациите. Допълва, че по това
време и тя правила ремонт и с ищеца и жена му обсъждали дейностите.
Уточнява, че в имота на ищеца в коридора и в хола имало поставен
гранитогрес, а на тавана плоскости. Уточнява, че цялото жилище било с
гранитогрес по пода, само в спалнята било с ламиниран паркет. Относно ел.
инсталацията свидетелката възприела подмяната й в баня и коридор, но не и
непосредствено в другите помещения. Възприела и поставяне на ново ел.
табло.
На последно място свидетелката посочва, че не е виждала ответника Б. в
жилището на ул. Първи май по време на ремонта, както и много години преди
това. Не знаела Б. да е помагал или давал средства за ремонта или въобще
съгласие за извършването му.
3. В показанията си свидетелката В.И.И. /по искане на ищеца, роднина
на ищеца по съребрена линия/ твърди, че знае, че ищецът П. има брат. Знае и
че П. и съпругата му, която била племенница на свидетелката, живеят в
апартамент в гр. Перник, ул. Първи май като самата свидетелка им ходела на
гости веднъж, два пъти месечно. Апартаментът се състоял от стая, хол, кухня
с баня и коридор. На жилището бил правен ремонт, който започнал първо от
банята – с поставяне на плочки и гранитогрес, плоскости на тавана, подмяна
на ВиК и ел. инстарация и душ, и продължил в коридора – с поставяне на
гипсокартон. Посочва че дървената дограма била сменена с ПВЦ в цялото
жилище. Във всички помещения се сложил гранитогрес по пода, само в
спалнята ламиниран паркет. Уточнява, че в помещенията по стените се
сложил гипсокартон и после тапети. Разяснява, че ищецът е работил в
строителството, но груб строеж и поради това за вътрешните работи викал
майстори.
Поддържа, че възприела подмяната на ел. инсталациите във всички стаи
и видяла поставено ново ел. табло над вратата на коридора.
На последно място свидетелката разказва, че в жилището от 20 години
живеели ищецът е съпругата му. Братът на ищеца свидетелката не била
виждала като самият ищец не е споделял брат му да е давал пари за
ремонтите. Допълва, че е виждала ответника единствено на сватбата на
ищеца.
Уточнява, че тя самата има впечатления от ремонта, защото по време на
същия се къртило и тя ходила да помага в чистенето. Счита, че ремонтът бил
оправдан, защото жилището не било в добро състояние, а дотогава му били
правени само козметични ремонти.
4. От показанията на свидетелката Т.И.Д. /във фактическо съжителство с
ответника/ се установява, че същата живее на семейни начала с ответника Б.
М. от 22 години – в жилище в гр. Перник, кв. **** – състоящо се от хол и
баня с тоалетна, кухня – преградена, за да се оформи още една стая, хол и още
една стая. Уточнява, че тя и мъжът й обитавали хола, двете им деца стаята, а
8
преградената част – третото им дете.
Свидетелката допълва, че е наясно, че обитаваното от нея и ответника
жилище е съсобствено между него и брат му, като двамата имали и
апартамент на ул. Първи май, където обаче живеел ищецът със своето
семейство.
На следващо място свидетелката разказва, че братята били в лоши
отношения, защото заради общите им апартаменти ответникът редовно бил
осъждан да плаща задължения на брат си за парно и вода – като заплатата на
ответника била запорирана. В тази връзка свидетелката и ответника живеели в
лоши условия, но ищецът се осигурявал на минимална заплата и от нея
удръжки не се правели. Поради това и задълженията в последна сметка
падали на гърба на ответника.
Свидетелката разказва, че братята в един момент почти се били разбрали
да си поделят имотите, но ищецът искал ответникът да му подпише, че нищо
не си дължат. Доколкото ответникът считал, че ищецът все пак му дължи
суми за консумативи и по лични причини уговорката отпаднала.
На следващо място свидетелката твърди, че запорите на заплатата на
ответника се отразили тежко на семейството им с три деца. От своя страна
ищецът и съпругата му редовно правели ремонти в своя апартамент, без да
искат разрешение на ответника, а и пътували, но не си плащали сметките.
В тази връзката свидетелката разказва, че е ходила в апартамента на
ищеца и той още преди години бил в много по-добро състояние от този на
ответника. Поради това счита, че ремонтите не били нужни, а прояви на
разточителство. Дава пример, че в апартамента на ответника особено след
земетресението имало мишки и мухъл, като дори нямало ток. Понеже
ответникът бил принуден да плаща задълженията на брат си обаче двамата
със свидетелката така и не можели да съберат пари за ремонт. Уточнява, че
имало образувани множество изпълнителни дела срещу братята и за двата
апартамента. Счита обаче че ответникът в крайна сметка плащал и за имота
на брат си, който бил сключвал споразумения и така препятствал прилагане
на давността.
Показанията на така разпитаните свидетели съдът намира, че следва да
кредитира при съобразяване разпоредбата на чл. 172 от ГПК относно св. Т. Д.
и св. В. ИВ., предвид връзката с ответника Б. М., съответно с ищеца П. М..
Показанията и на четиримата свидетели обаче са подробни и еднопосочни, не
страдат от съществени противоречия и почиват на непосредствени лични
впечатления, поради което и липсват основания за поставяне под съмнение на
тяхната достоверност. В тази връзка и съдът ги поставя в основата на
правните си изводи.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Настоящото производство е такова по съдебна делба – фаза по
извършване на делбата /втора фаза на делбения процес/.
Съдебната делба е способ за прекратяване съществуването на една
9
имуществена общност, при който всеки един от съсобствениците получава
собственост върху реална част от общата дотогава вещ или отделни права на
собственост върху всяка от отделните вещи в състава на досегашната
собственост върху множество обекти.
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез следните
способи: посредством съставяне на разделителен протокол и тегленето на
жребий по реда на чл. 352 от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на
чл. 353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349, ал.1 и 2 от ГПК или чрез
изнасяне на имота на публична продан. Основен критерий за избора на способ
е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и
доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете
на съделителите.
Съгласно чл. 69, ал. 2 от ЗН всеки наследник може да иска своя дял в
натура, доколкото това е възможно. Посочената разпоредба следва да намери
приложение във всички случаи, при които броят на съделителите е равен или
по-малък от броя на допуснатите до делба имоти, а ако те са поделяеми – на
обособените дялове от тях.
В настоящия случай предмет на делба са два жилищни имота, еднакви
по вид – два апартамента на територията на град Перник. Още преди
образуване на делото страните твърдят, че са си разпределили ползването на
същите – като апартамента с адрес: гр. **** се ползва от ищеца П. М. и
семейството му, а имота с адрес: **** – се ползва от ответника Б. М. и
семейството му.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в случая е приложим
способът, визиран в разпоредбата на чл. 353 от ГПК – съставяне на дялове и
разпределение без да се тегли жребий. По правило, за да се приложи този
способ имотите трябва да се разделят на толкова дяла, колкото са и
участващите в делбата съделители като имотите да са равностойни – тези
условия са изпълнени: касае се за два апартамента като има двама съделители
всеки в равен дял. Неудобно е да се тегли и жребий тъй като всеки съделител
от години се е настанил в съответния имот и го ползва като го е пригодил за
нуждите си. Предвид и изричното искане на страните съдът намира, че на
основание чл. 353 от ГПК следва да възложи в дял на съделителя П. М. –
собствеността върху апартамент с адрес: гр. ****, а в дял на съделителя Б. М.
– собствеността върху апартамент с адрес: ****.
Предвид средната стойност на всеки от двата апартамента и общата им
стойност, както се посочи и по-горе стойността на всеки дял възлиза на
118 771 лева.
Доколкото стойността на апартамент с адрес: гр. **** възлиза на 113 277
лева /без подобренията/, а на апартамента с адрес: **** – на 124 265 лева, то
ответникът Б. М. следва да бъде осъден да заплати на ищеца П. М. сумата от
5494 лева /118 771 лева – 113 277 лева/ за уравняване на дела му.
По претенциите по сметки:
В случая ищецът П. М. претендира извършени подобрения на
апартамента с адрес: гр. **** . Съгласно трайната съдебна практика
10
фактическият състав, от който произтича процесното вземане предполага
следните елементи: да са направени разноски за съсобствената вещ, като
вещта и съответно подобренията да съществуват към момента на предявяване
на вземането. Под „разноски” за подобрения на вещта се разбира
извършването на парично оценими разходи независимо дали са направени в
пари, в натура или в труд, като се отчита всичко онова, с което е намаляло
имуществото на съсобственика – ищец по претенцията и което е отишло за
вещта, като се е увеличило имуществото на останалите съсобственици.
За да е налице подобрение следва фактически да е била увеличена
стойността на имота, т.е. направени са полезни разноски /макар да не са били
необходими/ - така т. 6 от ППВС № 6/74 г. Отчита се дали вследствие
действията на лицето се е достигнало до увеличаване на ползата,
използваемостта, съответно стойността на вещта, а не дали разноските са
целесъобразни с оглед интереса на собственика и дали собственика желае
запазването им.
Като подобрения на вещта се считат тези нововъдения в нея, които
увеличават полезните й качества, но не и тези, които нямат практически
смисъл. Последните не подлежат на обезщетяване и остават за сметка на този,
който ги е извършил – в този смисъл Решение № 520/22.06.2010 г. по гр.д. №
496/2010 г., ВКС, ІV г.о.
Критерий дали е налице подобрение е установен в съдебната практика
като например: Решение № 517/30.11.2011 г. по гр.д. № 113/2010 г., ВКС, ІV
г.о., ППВС № 6/74 г., т.8. В тази връзка критерият въз основа на който се
преценява дали е налице подлежащо на заплащане подобрение е наличието на
трайно прикрепване към имота, т.е. изследва се възможно ли е да бъде
подобрението отделено без увреждане и намаляване на стойността му или
намаляване цената на имота / ППВС № 6/74 г., т.8/. От това следва, че
подобрение е налице само когато извършеното е трайно прикрепено към
имота и собственикът не може да иска унищожение на подобренията, но и
извършилото ги лице не може да ги вдигне. Трайно е прикрепването не само
когато отделянето би довело до физическо увреждане на главната вещ, но и
когато би нарушило нейното функциониране - Решение №180/18.10.2013 г.
по гр.д. № 2317/2013 г., ВКС, ІІ г.о.
Облигационните отношения между съсобствениците във връзка с
направени от някой от тях разноски за общата вещ почиват на принципа на
недопустимост на неоснователното обогатяване и след като имотът е
допуснат до делба се дължи обезщетяване на направените разходи с оглед
обогатяването на останалите съсобственици.
В настоящия случай по делото липсва спор, а и от изслушаните
свидетелски показания се установи че процесните подобрения са извършени
от П. М. без съгласието на другия съсобственик. Поради това и
правоотношенията следва да се уреждат съобразно правилата на водене на
чужда работа без пълномощие т.е. по чл. 61 от ЗЗД. В тази връзка
отговорността следва да е до размера на обогатяването, т.е. по-малката
стойност между вложените разноски и увеличената стойност на имота
11
/останалите съсобственици се обогатяват само до размера, с който се е
увеличила стойността на дела им от съсобствената вещ, а ако разходите са по-
малки от увеличената стойност, обогатяването е до размера на разходите,
които биха направили за подобряването на имота/ - Решение №
339/10.10.2011 г. по гр.д. № 1072/2010 г., І г.о.; Решение № 461/12.05.86г. по
гр.д. № 570/85г. на ВС, ІІ ГО. Когато ликвидацията на отношенията по повод
извършени подобрения в съсобствен имот става по реда на чл. 61, ал.2 от ЗЗД,
заинтересованите отговарят само до размера на обогатяването – т.е. прилага
се принципът на неоснователното обогатяване и се присъжда по-малката сума
измежду направените от подобрителя разноски и увеличената стойност на
имота. В този смисъл изрично е и Решение № 487 от 30.11.11г. по гр.д.
№1503/10г. на ВКС, І ГО.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства /свидетелски
показания, но и експертизи, доколкото вещите лица са извършили оглед на
място/ се установи, че всички, посочени от ищеца П. М. подобрения в
молбата за претенции по сметки, са действително извършени. Установи се
еднозначно и че подобренията са извършени в периода от 2019 г. до 2021 г.
Не се спори, че подобренията са извършени именно от П. М. и семейството
му. В тази връзка категорично се установи и че подобренията са извършени
без съгласието на Б. М.. Това е така, доколкото и тримата свидетели на ищеца
заявиха, че не са виждали ответника от над 10 години в имота, а и самият
ответник не твърди противното. Поради това не може да се приеме, че
подобренията са извършени със знанието на ответника и без
противопоставянето му.
В контекста на горецитираната съдебна практика настоящият състав
приема, че всички, извършени в жилището подобрения, подлежат на
обезщетяване от другия съсобственик. Категорично не се установява нито
едно от подобренията да е било излишно, неподходящо за вещта или
луксозно. В тази връзка съдът обръща внимание, че поставянето на нова ел.
инсталация се установи от разпита на свидетелите по делото /на ищеца/.
Предвид дадените стойности от вещото лице съдът не намира никоя от
сумите за непропорционална или прекалено завишена за съответното
подобрение, т.е. никое подобрение не може да се приеме за такова с луксозен
характер.
Съгласно молбата за претенции по сметки ищецът счита, че
подобренията са увеличили стойността на сградата с 40 000 лева и претендира
от ответника 20 000 лева. Същите стойности ищецът посочва за стойността на
СМР.
От своя страна според СТЕ стойността на подобренията в апартамента
възлиза на 12 718 лева. Тези подобрения са увеличили стойността на имота
със средно 10 257 лева /средно от двете експертизи/. Съобразно цитираната
по-горе съдебна практика на присъждане в полза на съсобственика, извършил
подобренията без съгласието на останалите, подлежи единствено увеличената
стойност на имота предвид и разпоредбата на чл. 61 от ЗЗД, доколкото това е
по-ниска стойност между сумата на труда и материалите от една страна и
сумата, с която подобренията са увеличили стойността на имота.
12
Поради това и с оглед участието на съделителите в съсобствеността
върху апартамента съдът намира, че ответникът Б. М. следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 5128.50 лева – за подобрения /½ част от
общата им стойност/. Останала ½ част ищецът е извършил в собствен
интерес. За разликата до пълния претендиран размер от 20000 лева или за
сумата от 14 871.50 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.
Ответникът Б. М. също е заявил претенции по сметки – за сумата от
общо 8 457.25 лева – платени според него за имота с адрес: гр. Перник, ул.
Първия май разходи за консумативни разноски /към „Топлофикация Перник“
АД/. От изготвената и приета по делото експертиза се установи, че
ответникът е платил обаче общо 5 896.48 лева.
Ищецът П. М. обаче е направил възражение за погасителна давност –
относно сумите, платени от брат му по първото изп.д. № 821/2019 г. по
описа на ЧСИ СТ.Б.. Доколкото същото е образувано въз основа на изп. лист
от 01.01.2010 г. по ч.гр. дело № 3194/2009 г. на PC Перник и подадена молба
от „Топлофикация Перник“ за топлоснабден имот с адрес гр. Перник **** от
2019 г. с първоначален длъжник лицето Й. Б.ов М., то съдът намира
възражението за основателно. Не се събраха данни да е било образувано
друго изпълнително дело преди това за процесните суми, а приложимата
давност е 5 години като от 01.01.2010 г. до 2019 г. същата е изтекла. Поради
това сумата от 3925.88 лева е платена от ответника след погасяването й по
давност и не подлежи на възстановяване от ищеца.
По отношение на изпълнителни дела : изп.д. № 1342/2020 г. по описа на
ЧСИ СТ.Б. и изп.д. № 884/2021 г. по описа на ЧСИ А.В., доколкото същите са
образувани по изп. лист от 06.01.2020 г. по ч.гр.д. № 3931/2019 г. по описа на
РС Перник съответно по изп. лист от 19.01.2021 г. по ч.гр.д. № 4645/2020 г. по
описа на РС Перник – за имота с адрес гр. Перник **** – то съдът намира, че
сумите по тях не са погасени по давност, поради което и възражението в този
смисъл е неоснователно /обективно не са изтекли пет години от датата на
изпълнителния лист до датата на образуване/. Ответникът Б. М. е платил
общо 1970.60 лева /817.25 лева + 1153.35 лева/ по тези дела. В съдебно
заседание обаче страните посочиха, че още 2021 г. ищецът му е възстановил
800 лева от тази сума. Поради това и искът е основателен до сумата от общо
1170.60 лева. За разликата до пълния размер на претенцията от 8457.25 лева
или за сумата от 7286.65 лева искът следва бъде отхвърлен поради
неоснователност, давност и частично плащане преди заявяване на
претенцията. Сумите се дължат отново на плоскостта на неоснователното
обогатяване, доколкото топлинната енергия е потребена изключително от
ищеца, който е ползвал своя имот, но поради равните дялове в
съсобствеността ответникът също е бил осъден да плати ½ част от нея.
По исканията за разноски на страните:
Необходимите за движението на производството по съдебната делба и
ликвидирането на съсобствеността разноски, когато съделителите не спорят
относно имотите, квотите в тях и способа за извършване на делбата, се
понасят от тях във втората фаза съразмерно на стойността на дела им
13
съобразно установеното в чл. 355 от ГПК правило. Всички останали разноски
по делбения иск в първоинстанционното производство, каквото е и това за
адвокатско възнаграждение, без разноските по съединените искове, се
понасят от всяка страна така, както ги е направила /в този смисъл и
определение № 47 от 29.01.2015 г. по ч.гр.д. № 6919/2014 г. на ВКС, ГК, I ГО,
определение № 335 от 01.07.2015 г. по ч.гр.д. № 2020/2015 г. на ВКС, ГК, I
ГО, и др., както и Определение № 758/08.09.2017 г. по в.ч.гр.д. № 483/2017 г.
по описа на Пернишкия ОС/.
В настоящия случай ищецът П. М. претендира разноски за адвокат във
втора фаза по делба в размер на 600 лева – за неговите претенции по сметки и
защита срещу претенциите на ответника, както и 485 лева за експертизи и
70.10 лева такса вписване на исковата молба. Разноските за адвокат съдът
приема, че са 300 лева за собственити претенции и 300 лева за защита срещу
претенциите на ищеца. От сумата от 485 лева съдът приема, че 200 лева са
относими за оценка на подобренията. Поради това на ищеца се дължат 35.05
лева – за такса вписване, 51.29 лева – за стойността на експертизата досежно
подобренията, 76.93 лева – за адвокат за защита за подобренията и 258.47
лева – за адвокат за защита срещу претенциите па ответника или общо 421.74
лева.
От своя страна ответникът Б. М. е направил разноски за адвокат от 800
лева като е уточнено, че 400 лева са за претенции по сметки и 775 лева – за
експертизи. Довнесени са и 200 лева – за повторна съдебно техническа
експертиза – с молба от 15.02.2023 г. От сумите за експертизи 300 лева са за
икономическата експертиза на претенциите му по сметки. Разноските за
адвокат съдът приема, че са 200 лева за собствените претенции и 200 лева за
защита срещу претенциите на ответника. В тази връзка и на ответника се
дължат 148.76 лева – за адвокат за защита срещу претенциите по сметки на
ищеца, 27.68 лева – за адвокат за защита на неговите собствени претенции по
сметки и 41.52 лева – за относимата спрямо неговите претенции
икономическа експертиза или общо 217.96 лева.
Останалите суми за техническите експертизи остават така, както са
направени за всяка от страните.
Държавни такси:
Ищецът П.в М. дължи държавни такси в общ размер от 5395.70 лева –
от които 4750.84 лева / 4% върху стойността на дела му/, 594.86 лева –
съобразно отхвърлената част от претенциите му по сметки и 50 лева –
относно уважената срещу него част от претенциите по сметки на ответника Б.
М..
Ответникът Б. М. дължи държавни такси в общ размер от 5247.45 лева –
от които 4750.84 лева / 4% върху стойността на дела му/, 291.47 лева –
съобразно отхвърлената част от претенциите му по сметки и 205.14 лева –
относно уважената срещу него част от претенциите по сметки на ищеца П.в
М..
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
14
РЕШИ:
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на основание чл. 353 от ГПК на съделителя П. Й. М.,
с ЕГН: ********** и адрес: гр. ****, собствеността върху: самостоятелен
обект в сграда – жилище апартамент – с идентификатор 55871.506.14.3.31,
съгласно схема на самостоятелен обект № 15-1137344/19.10.2021 г.,
находящ се в гр.Перник, общ. Перник, обл. Перник, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-91/13.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от
19.10.2021 г., с адрес на имот: гр. **** като самостоятелният обект се намира
в сграда с идентификатор 55871.506.14.3 с предназначение: жилищна сграда -
многофамилна, разположена от своя страна в поземлен имот с идентификатор
55871.506.14. Самостоятелният обект е с предназначение: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 55.97
кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 4/II сут./ с площ 4.00 кв.м. и
1.08 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на ниво 1: на същия етаж: обект с идентификатор
55871.506.14.3.32, под обекта: обект с идентификатор 55871.506.14.3.28 и над
обекта: обект с идентификатор 55871.506.14.3.34, стар идентификатор: няма.
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на основание чл. 353 от ГПК на съделителя Б. Й. М.,
с ЕГН: ********** и адрес: ****, собствеността върху: самостоятелен обект
в сграда – жилище апартамент – с идентификатор 55871.515.7927.1.15,
съгласно схема на самостоятелен обект № 15-1150612/22.10.2021 г.,
находящ се в гр. Перник, общ. Перник, обл. Перник, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-91/13.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от
22.10.2021 г., с адрес на имот: **** като самостоятелният обект се намира на
етаж 1 в сграда с идентификатор 55871.515.7927.1, с предназначение:
жилищна сграда - многофамилна, разположена от своя страна в поземлен
имот с идентификатор 55871.515.7927. Самостоятелният обект е с
предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в
документа площ: 82.31 кв.м. с прилежащи части: избено помещение № 18 с
площ 10.45 кв.м.; таванско помещение № 13 с площ 20.52 кв.м. и 4.073 %
ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на ниво 1: на същия етаж: обект с идентификатор
55871.515.7927.1.13 и обект с идентификатор 55871.515.7927.1.2, под обекта:
няма и над обекта: обект с идентификатор 55871.515.7927.1.17, обект с
идентификатор 55871.515.7927.1.18 и обект с идентификатор
55871.515.7927.1.4, стар идентификатор няма.
ОСЪЖДА Б. Й. М., с ЕГН: ********** и адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ
на П. Й. М., с ЕГН: ********** и адрес: гр. **** сумата от 5494 лева за
уравняване на дела му.
15
ОСЪЖДА Б. Й. М., с ЕГН: ********** и адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ
на П. Й. М., с ЕГН: ********** и адрес: гр. **** сумата от 5128.50 лева –
обезщетение за извършени от П. Й. М., с ЕГН: ********** подобрения на
допуснатите до делба недвижим имот с адрес: гр. ****, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния размер на претенцията от 20 000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА П. Й. М., с ЕГН: ********** и адрес: гр. **** ДА
ЗАПЛАТИ на Б. Й. М., с ЕГН: ********** и адрес: **** сумата от 1170.60
лева, представляваща сума, с която Б. Й. М. е обеднял, а П. Й. М. се е
обогатил, доколкото е спестил разноски за ползвана от него топлинна енергия
в обитавания от него делбен имот с адрес: гр. **** и която сума Б. Й. М. е
платил по реда на принудителното изпълнение по изп.д. № 1342/2020 г. по
описа на ЧСИ СТ.Б. и изп.д. № 884/2021 г. по описа на ЧСИ А.В., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния размер на претенцията от 8 457.25
лева като неоснователен, поради плащане преди предявяване на претенцията
и поради давност.
Разноски:
ОСЪЖДА Б. Й. М., с ЕГН: ********** и адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ
на П. Й. М., с ЕГН: ********** и адрес: гр. **** сумата от 421.74 лева –
разноски за такса вписване, адвокатско възнаграждение и съдебна експертиза
– съобразно изхода на делото – във втора фаза по гр.д. № 6395/2021 г. на
Пернишкия РС.
ОСЪЖДА П. Й. М., с ЕГН: ********** и адрес: гр. **** ДА
ЗАПЛАТИ на Б. Й. М., с ЕГН: ********** и адрес: **** сумата от 217.96
лева – разноски за адвокатско възнаграждение и съдебна експертиза –
съобразно изхода на делото – във втора фаза по гр.д. № 6395/2021 г. на
Пернишкия РС.
Държавни такси:
ОСЪЖДА П. Й. М., с ЕГН: ********** и адрес: гр. **** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - гр. Перник на основание чл. 355 вр. с
чл. 78 от ГПК сумата в размер на общо 5395.70 лева, представляваща
дължима държавна такса съобразно стойността на дела му и отхвърлената
част от претенциите по сметки.
ОСЪЖДА Б. Й. М., с ЕГН: ********** и адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Районен съд - гр. Перник на основание чл. 355 вр. с чл. 78 от
ГПК сумата в размер на 5247.45 лева, представляваща дължима държавна
такса съобразно стойността на дела му и отхвърлената част от претенциите по
сметки.
УКАЗВА на съделителите да внесат възложените в тяхна тежест
разноски по сметка на съда, в едноседмичен срок, считано от влизане на
решението в сила, КАТО ГИ ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай
съдът ще издаде служебно изпълнителен лист и ще пристъпи към
принудително събиране на вземанията.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че преди внасяне на възложените в
16
тяхна тежест разноски дължими на РС Перник няма да им бъде издаден
заверен препис от съдебното решение, нито изпълнителни листа за
присъдените в тяхна ползва разноски и сума за уравняване на дял.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Указва на съдебния деловодител и съдебния секретар да не издават
заверен препис от съдебното решение, нито изпълнителни листа за
присъдените в ползва разноски на страните разноски и сума за уравняване на
дял – без изрично разпореждане на съдията и преди внасяне на възложените в
тежест на съделителите държавни такси.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
17