Решение по дело №522/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 208, ал.1 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Е. А. С. с [ЕГН], с адрес в гр.Пловдив, обл.Пловдив, подадена чрез пълномощника адв.Н. К. против Решение № 6 от 20.01.2025г., постановено по АНД № 20245310200568/2024г. по описа на Районен съд – гр. Асеновград, III наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление №20-0239-001908 от 22.12.2020г., издаден от Началник РУ Асеновград при ОД на МВР – Пловдив, за наложеното му на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.2 от Закона за движение по административно наказание „глоба в размер на 200.00 (двеста) лева“ за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на решението, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил правилно и законосъобразно събраните по делото доказателства, като неправилно е направил извод за законосъобразност на издадения административен правораздавателен акт и са налице пороци на административнонаказателното производство, които ограничават правото на защита на жалбоподателя. Редовно призован, в съдебно заседание жалбоподателят се явява от процесуалния си представител адв. Н. К., която поддържа изцяло подадената касационна жалба. По същество на спора излага становище, с което поддържа наведените в касационната жалба основания. Моли да бъде отменено като незаконосъобразно обжалваното решение, както и да бъде отменен атакуваното НП. Претендира разноски за това производство.

Ответната страна –Началник РУ АСЕНОВГРАД при ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взима становище по основателността на касационната жалба, не претендира разноски.

Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита решението на първоинстанционният съд за правилно и законосъобразно и предлага да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения 14 дневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено, подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Районният съд е сезиран с жалба против частта на процесното НП № 20-0239-001908 от 20.12.2020г., издаден от Началник РУ АСЕНОВГРАД при ОД на МВР – Пловдив, с което е наложено на Е. С. административно наказание „глоба“ в размер на 200,00лв. на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП, издадено на основание АУАН бл.№889753/22.09.2020г., съставен от свидетелят Б. Й. Т., заемащ длъжността „младши автоконтрольор“, група Пътен контрол в РУ Асеновград. Обстоятелствата по посоченото нарушение са се изразили в това, че на 22.09.2020г. в гр.Асеновград, обл.Пловдив, на гл.път II-86, бул. „България“ в платното за гр.Пловдив, жалбоподателят Е. С. със своя мотор „Ямаха ТДМ 900“ с ДКН ***, който е негова собственост, удря странично автомобила на св.М., „Хюндай Теракан“ с ДКН [рег. номер], като ударът е в предната дясна врата на автомобила. Ударът е повлиян от навлизането на св.М. от лява лента в дясната такава след пуснат мигач, жалбоподателят Е. С. се движи в дясна лента, след което като наближава лекия автомобил, неговата скорост не е била достатъчно ниска за спирането му и продължава движението си след удара, отклонявайки се надясно като при това с долната част на двигателя на мотора ударил предна долна лява част на паркирания там автомобил на св.Трачева. В следствие на удара, предната броня заедно с всички монтирани по нея аксесоари, се откъртила и паднала на платното. Районният съд е приел, че жалбата е допустима и основателна само по отношение на второто нарушение, което е различно от цялостното искане на защита и неоснователна по отношение на първото нарушение. В мотивите си е посочил, че от приобщените в хода на съдебното следствие писмени доказателства, касаещи административната преписка по издаване на обжалваното НП, както и гласни доказателства- показания на свидетелите Б. Й. Т., В. В. М., Д. Г. Т. и Г. П. Б. безспорно се установява, че при издаването на административният акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са от категорията на "абсолютните", с които се нарушава правото на защита на нарушителя и водещи до отмяна. Подложил е на анализ изложените в жалбата до него твърдения на нарушителя по отношение на липса на адекватен и коректен механизъм за установяване на нарушението. За приобщените гласни доказателства е приел, че същите са годен източник на обективни обстоятелства за механизма на нарушението. В тази връзка е изградил извод за абсолютна съвместимост между фактическата обстановка и свидетелските показания и за липсата на нарушения на административно – наказателното производство. При проверката на законосъобразността на наказателното постановление по отношение на правните основания, въз основа на които е наложено административното наказание за установеното нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП, са спазени всички изисквания на чл.57 ЗАНН относно задължителните му реквизити. Допуснатата техническа грешка при неговото съставяне, че лекият автомобил на св.М. е посочен като марка „Хонда“ вместо марка „Хюндай“, не е абсолютна процесуална пречка за оставането в сила на НП. Относно виновното поведение е посочил, че същото не е било опровергано и не са били ангажирани годни опровергаващи доказателства в тази насока. По тези съображения съдът е направил правния извод, че атакуваното НП следва да се потвърди изцяло. Законосъобразен е извода му относно описанието на фактите и подведената материална норма в АУАН и НП, които е преценил като коректни, противно на твърдяното в жалбата.

Решението на първоинстанционният съд е правилно.

Настоящият касационен състав напълно споделя изводите на районния съд, като намира обжалваното съдебно решение за постановено при правилно прилагане на материалния закон и липса на съществени процесуални нарушения. Първата съдебна инстанция е извършила правилна оценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като ги е обсъдил както поотделно, така и в съвкупност. Правилно е направил оценка на фактическата обстановка и поведението на касационния жалбоподател на процесните дата, час и място. Законосъобразен е извода му относно описанието на фактите и достатъчните по обем гласни и писмени доказателства за достигането на правилното решение. В тази връзка касационният състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд за безспорно установен автор и механизъм на нарушението, необходимостта да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност и законосъобразността на определената санкция за процесното нарушение и на основание чл.221 ал.2 от АПК изцяло препраща към тях, без да е необходимо да излага допълнителни такива. Изводът на районния съд за доказаност на нарушението по чл. 104а от ЗДвП се явява правилен и обоснован. Противно на твърденията на касатора не са налице обстоятелства, които да касаят съществено нарушение на правото на защита на нарушителя и да ограничават неговите права с оглед посоченотото от него необходимост от пълно и всестранно установяване на обстоятелствата по случая. Още повече, по направените от негова страна възражения първоинстанционният съд е дал пълен и всестранен отговор, а наведените възражения касаят едни хипотетични обстоятелства, за които нарушителят не излага конкретни факти, нито навежда безспорни и ясни доказателства и искания и са просто изява на неговата защитна позиция. С оглед гореизложеното и при извършена служебна проверка за съответствие с материалния закон съдът счита, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, разноски не се дължат на касационния ищец, който е направил чрез своя процесуален представител своевременно искане за тяхното присъждане и съдът дължи произнасяне по тях, разноски не се дължат и на касационния ответник, който не е направил своевременно искане за тяхното присъждане и съдът не дължи произнасяне по тях.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд- Пловдив- XXIII състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6 от 20.01.2025г., постановено по АНД № 20245310200568/2024г. по описа на Районен съд – гр. Асеновград, III наказателен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.