Р Е Ш
Е Н И Е №80
гр.Шумен
13.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в открито заседание на дванадесет и седми февруари две хиляди и
двадесета година ,в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1. Зара
Иванова
2. Соня Стефанова
при секретаря Силвия Методиева и като
разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№6 по описа за
2020г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №1088/14.11.2019г.
по гр.д.№1396 по
описа за 2019г. на ШРС
,съдът е отхвърлил предявеният по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК
от ТБ “Банка ДСК“ ЕАД гр. С., с ЕИК: и адрес на управление: гр. С., ..., чрез
пълномощника юрисконсулт Ж.Р., против Р.Х.Д., с ЕГН ********** ***, положителен
установителен иск, с правно основание чл.
11, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 59 ЗКИ, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл.
79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът, като поръчител, дължи парично вземане, произтичащо от Договор за банков кредит от 18.07.2013 г.,
отпуснат в полза на Б.Г.Й., в размер на 11 039 (единадесет хиляди тридесет и девет)
лева –
предсрочно изискуема главница, в размер на 643.76
(шестстотин четиридесет и три лева и седемдесет и шест стотинки) лева -
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.08.2018 г. до 29.01.2019 г.,
в размер на 120.00
лева (сто и двадесет лева) – такси по договора за кредит,
в размер на 97.97 (деветдесет и
седем лева и деветдесет и седем стотинки) лева - обезщетение за забава /лихвена
надбавка върху частта от месечна вноска дължима за главницата/ за периода от
05.01.2018 г. до 29.01.2019 г., за които
суми по Заявление от ищеца има образувано заповедно производство - ЧГД № 270/2019 г., по описа на РС Шумен,
като по реда на чл. 417, т. 2 ГПК има издадена Заповед № 146/01.02.2019 г. за
изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист № 260/4.02.2019 г., като
неоснователен.
Решението е обжалвано от ищеца ТБ “Банка ДСК“
ЕАД гр. С. , чрез юрисконсулт Ж.Р. като
незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови
ново с което да уважи иска му и да му се заплатят разноските по делото.
Въззиваемият Р.Х.Д. не е депозирал отговор на
въззивната жалба. В съдебно заседание оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли
съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Като обсъди основанията и доводите изложени
от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна: По заявление
от 31.01.2019 г., е образувано ЧГД № 270/2019 г., по описа на Районен съд Шумен
и по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на Извлечението от счетоводните книги на
кредитора в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е издадена Заповед
№ 146/01.02.2019 г. за незабавно изпълнение
и Изпълнителен лист № 260/4.02.2019 г. , срещу длъжника по договора за
кредит от 18.07.2013 г. - Б.Г.Й. и солидарно задълженото
лице – поръчителя по Договора за поръчителство от 18.07.2013 г.
- Р.Х.Д.,
за плащане на следните суми: 11 039 лева – главница по Договор за банков кредит за текущо
потребление от 18.07.2013г.; 643.76 лева – договорна лихва за периода от
25.08.2018г. до 29.01.2019г.; 97.97 лева – обезщетение за забава за периода от
05.01.2018 г. до 29.01.2019 г.; 120.00 лева – заемни такси по договора за
кредит, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху вземането, от
датата на заявлението – 30.01.2019 г. до окончателно плащане, както и 288.01 лв. - такса и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение. Въз основа на издадения в полза на ищеца Изпълнителен лист било
образувано ИД № 2019*0400221, по описа на ЧСИ *peг. № * на КЧСИ, с район на
действие ШОС, срещу длъжника и солидарно задълженото лице и на ответника на
23.03.2019 г. е връчена ПДИ . Срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение
и Изпълнителен лист, от ответника е постъпило Възражение по чл. 414 ГПК рег. №
5812/02.04.2019 г. С разпореждане от 15.04.2019г. на осн.чл.415 ал.1 т.1 ГПК на заявителя е
даден едномесечен срок за предявяване на установителен иск. Установителният иск е
предявен от ищеца в законоустановеният едномесечен срок , поради което е и допустим и следва да се
разгледа.
Ищецът
в исковата си молба моли съдът да постанови решение по силата на което да
признае за установено , че ответникът му дължи сумата от 11 039 предсрочно
изискуема главница, сумата от 643.76лв. -
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.08.2018 г. до 29.01.2019 г.,
сумата от 120.00 лева – такси по договора за кредит,
сумата от 97.97лв. -
обезщетение за забава /лихвена надбавка върху частта от месечна вноска дължима
за главницата/ за периода от 05.01.2018 г. до 29.01.2019 г.
По делото е прието за безспорно по
реда на чл. 146, ал.
1, т. 3 ГПК че ответникът е
поръчител по договор за кредит за текущо потребление от
18.07.2013 г., при Общи условия ,
в размер на 15 000 лв. с кредитор – ищецът и длъжник - Б.Г.П.. Съгласно договора , срокът за издължаване считано
от датата на усвояване, по погасителен план е до 18.07.2023 г. /120 месеца/, при месечна анюитетна вноска от 225.52 лева и
с лихва, формирана от базов лихвен процент за кредити за текущо потребление,
определян периодично от Банката и надбавка, която може да бъде намалена с
отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент. Към
датата на сключване лихвеният процент по кредита бил общо 12.95 % - чл. 8 от
договора. Съгласно Договор за поръчителство /л. 10/ от 18.07.2013 г.,
поръчителят - ответник отговаря солидарно с длъжника спрямо кредитора. С писмо
изх. № 06-20-03705/05.11.2018 г.,
получено на 06.11.2018 г. /лист 19 от делото/ длъжникът - Б.Г.Й. е
уведомен, че кредиторът е упражнил правото си да превърне кредита в предсрочно
изискуем. Съгласно прието по делото и неоспорено Извлечение от счетоводните
книги на ищеца към 06.11.2018 г. общо дължимата сума по
кредита възлиза на 11 682.76 лв., от която: главница – 11 039.00 лв.; договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 25.08.2018 г. до 29.01.2019 г. - 643.76
лв.; обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода 05.01.2018
г. до 29.01.2019 г.- 97.97лв.; такси – 120 лв., като броят и размерите на непогасените
месечни вноски по главница и лихва до 06.11.2018 г. са три, както следва:
25.08.2018 г. – 269.56 лева; 25.09.2018 г. – 269.56 лева и 25.10.2018 г. –
269.56 лева.
Кредиторът твърди, че длъжникът не бил изпълнил
задължението си да погасява кредита съгласно уговореното, поради което обявил
кредита за предсрочно изискуем, като уведомил за това длъжника - Б.Г.Й.,
чрез Писмо
изх. № 06-20-03705/05.11.2018 г., получено на 06.11.2018 г.. Съгласно
уговореното в чл. 19.2 от Общите условия на ТБ
„Банка ДСК“ ЕАД, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над
90 дни, ищецът има право да превърне кредита, заедно с лихвите, в предсрочно
изискуем. Следователно основанието следва да произтича, както от
преценката на кредитора, така и от допуснато просрочие над 90 дни - т. е. на три анюитетни вноски. Твърдението
на кредитора е, че предсрочната изискуемост е настъпила поради това, че към 06.11.2018 г.
длъжникът има
неплатени/нередовни три вноски по кредита. Съгласно
Извлечението от счетоводните книги на ищеца, приложено към Заявлението по чл.
417, т. 2 ГПК, към 06.11.2018
г. броят на месечните вноски, които са неиздължени /чл. 60, ал.
2, т. 1 ЗКИ/ са три, както
следва: на падеж 25.08.2018 г. – 269.56 лева; на падеж 25.09.2018 г. – 269.56
лева и на падеж 25.10.2018 г. – 269.56 лева. От заключението на вещото лице по назначената пред ШОС ССЕ се установява
,че към 6.11.2018г. –датата на предсрочната изискуемост на кредита банката е
събирала суми от месечните вноски за месец август 2018г. и не е било налице
забавяне на цялата вносказа месец август 2018г. с над 90 дни. От вноската за
месец август погасени от банката 119.28лв. главница и 6.27лв. лихва, остатък 11.37лв.
главница и 132.64лв. лихва , от вноската за месец септември 2018г. погасени от
банката 63.70лв. и остатък 132.28лв.
главница и 73.58лв. лихви , от вноската за месец октомври банката не е събирала
суми по кредита. Също така видно от извлечение
от сметка № ****231, с титуляр Б.Г.Й., за периода от 18.07.2013 г. до
15.05.2019 г., на 16.08.2018 г. за плащане по заема е
преведена сумата 44.70 лв., на 30.08.2018 г. е направена вноска в размер на
232.00 лева и на 17.09.2018 г. за плащане по заема е преведена сумата 31.85
лв..
Предвид
гореизложеното съдът счита ,че към 06.11.2018 г. обективния
факт на неплащането от длъжника на договорното задължение над 90
дни - т. е. на три
анюитетни вноски, не е налице, поради което предсрочна изискуемост на кредита
към този момент не е настъпила, а вземането по издадената Заповед №
146/01.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист №
260/4.02.2019 г. по ЧГД № 270/2019 г., по описа на Районен съд Шумен, в полза
на ТБ „Банка ДСК“ ЕАД, не е било изискуемо.
В ТР№8/2.04.2019г. на ВКС по т.д.№8/2017г. ОСГТК в т.1 е прието ,че при вземане, произтичащо от договор за
банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на
длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не
може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за
кредит при условията, договорени между страните - кредитор и кредитополучател,
в т. ч. и сключените между тях анекси. Вземането произтича от договор за кредит
с определени срокове за плащане на отделните вноски, които са намерили
отражение в счетоводните книги на банката. Размерът и падежът на всяка вноска
са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо
удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК.
Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален погасителен
план, подписан от страните за погасяване на задължението - главница или лихви,
следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна
изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът - ответник по
иска, дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на
която е настъпил падежът, договорен от страните. Дори когато в производството
не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради
предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече
съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно
установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече
падежираните вноски. Ето защо е допустимо
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
На ищеца следва да се присъдят въведените със заявлението претенции - чието
възникване и изискуемост са доказани в исковото производство, стига тези суми
да са в рамките на посочените в заявлението размери.
В настоящият
случай предсрочната изискуемост не е
била настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
, поради което в полза на ищеца следва да се присъди вземането му по договора
само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо , което в случая е датата на последното съдебно заседание пред
въззивния съд -27.02.2020г. до
посочените в заявлението размери.
От заключението на вещото лице по ССЕ пред ШОС
се установява ,че размерът на дължимите и незаплатени главницата и договорна
лихва ,които са с настъпил падеж до датата на съдебното заседание пред ШОС
възлизат на стойност от 2662.14лв. главница и 2270.25лв. договорна лихва ,
размерът на обезщетението за забава върху изискуемата главница за периода от
датата на изискуемостта на всяка главница дължима за периода от 5.01.2018г. до
29.01.2019г. с приспадане на платените суми възлиза на 46.64лв., като такса от 120лв. се дължи само при условие ,че
кредитът е предсрочно изискуем.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че установителният иск е основателен само до
следните размери - 2662.14лв. главница за периода от 25.08.2018г. до
27.02.2020г., договорна лихва до размера посочен в исковата молба от 643.76лв.
за претендираният период от 25.08.2018г. до 29.01.2019г. , обезщетение за забава в размер на 46.64лв. за периода от 5.01.2018г. до
29.01.2019г.
Искът в останалата му
част до претендираните размери за главница и обезщетение за забава е неоснователен и следва да се отхвърли ,
както и за сумата от 120лв. такса ,
която не се дължи от ответника , тъй като кредитът не е предсрочно изискуем.
Ето защо решение на първоинстанционният съд е неправилно в отхвърлителната му част до размера на
горепосочените суми и следва да се отмени в тази част и същите да се присъдят
на ищеца. В останалата му обжалвана част
решението е правилно и следва да се потвърди.
Предвид
частичната основателност на предявения иск съобразно представеният списък с
разноски на ищеца се следват разноски за първата
инстанция направени в хода на делото в размер на
226.37лв. и в размер на 81.13лв. направени в заповедното производство и
решението в частта му за разноските следва да се отмени до размера на тези суми.
Предвид изхода от спора следва на
жалбоподателя съобразно представеният
списък за разноски да се присъдят
разноски за въззивното производство в
размер на 120.23лв.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1088/14.11.2019г. по гр.д.№1396 по описа за 2019г. на ШРС в частта му с която съдът
е отхвърлил предявеният по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК
от ТБ “Банка ДСК“ ЕАД гр. С., с ЕИК: и адрес на управление: гр. С., ..., чрез
пълномощника юрисконсулт Ж.Р., против Р.Х.Д., с ЕГН ********** ***, положителен
установителен иск, с правно основание чл.
11, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 59 ЗКИ, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл.
79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът, като поръчител, дължи парично вземане, произтичащо от Договор за банков кредит от 18.07.2013 г.,
отпуснат в полза на Б.Г.Й., за главница за сумата от
2662.14лв. за периода от 25.08.2018г.
до 27.02.2020г., , за сумата от 643.76 (шестстотин четиридесет и три лева и
седемдесет и шест стотинки) лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода
от 25.08.2018 г. до 29.01.2019 г., за сумата от 46.64лв. - обезщетение за забава /лихвена надбавка
върху частта от месечна вноска дължима за главницата/ за периода от 05.01.2018
г. до 29.01.2019 г., за които
суми по Заявление от ищеца има образувано заповедно производство - ЧГД № 270/2019 г., по описа на РС Шумен,
като по реда на чл. 417, т. 2 ГПК има издадена Заповед № 146/01.02.2019 г. за
изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист № 260/4.02.2019 г., в частта за разноските за сумата от 226.37лв. разноски направени по делото и за сумата от 81.13лв. разноски направени по заповедното
производство , като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на
осн.чл.422 ал.1 от ГПК , вр. с чл.415 ал.1 от ГПК, вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.147 ал.1 и чл.86 от ЗЗД по отнонешие на ответника Р.Х.Д.,
с ЕГН ********** *** , че Р.Х.Д., с ЕГН ********** дължи на ТБ “Банка ДСК“ ЕАД гр. С., с ЕИК: и
адрес на управление: гр. С., ..., чрез пълномощника юрисконсулт Ж.Р., като
поръчител на основание Договор за банков кредит от 18.07.2013 г., отпуснат в
полза на Б.Г.Й., сумата от 2662.14лв./ две хиляди шестстотин шестдесет и два
лева и четиринадесет стотинки/ главница за периода от 25.08.2018г. до 27.02.2020г., ,
сумата от 643.76лв. /шестстотин четиридесет и три лева и седемдесет и шест
стотинки/ - договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 25.08.2018 г. до 29.01.2019 г., сумата от 46.64лв./четирдесет и шест лева и шестдесет и
четири стотинки/ - обезщетение за забава
/лихвена надбавка върху частта от месечна вноска дължима за главницата/ за
периода от 05.01.2018 г. до 29.01.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 2662.14лв. считано от датата на депозиране на подаване на
заявлението на 31.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението за които
суми по Заявление от ищеца има образувано заповедно производство - ЧГД № 270/2019 г., по описа на РС Шумен, като по реда на чл. 417, т. 2 ГПК
има издадена Заповед № 146/01.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение и
Изпълнителен лист № 260/4.02.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №1088/14.11.2019г.
по гр.д.№1396 по описа за 2019г. на ШРС в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА Р.Х.Д., с ЕГН ********** да заплати на ТБ “Банка ДСК“ ЕАД гр. С., с
ЕИК: разноски по делото за първата инстанция в размер на 226.37лв. направени в хода на делото и в
размер на 81.13лв. направени в
заповедното производство
ОСЪЖДА Р.Х.Д., с ЕГН ********** да заплати
на ТБ “Банка ДСК“ ЕАД гр. С., с ЕИК: разноски по делото за въззивната
инстанция в размер на 120.23лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: Членове:1. 2.