№ 238
гр. Русе, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Галина Магардичиян
при участието на секретаря Десислава Ботева
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20234500500281 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Р. И. Б. чрез упълномощен адвокат Е. М. обжалва Решение № 277 от
07.03.2023г., постановено по гр.д.№ 3650/22 по описа на РРС в частта, с която
е осъден да заплати на Гаранционен фонд – гр. София сумата над 600 лв. до
уважения размер на иска от 1721.60 лв. – изплатени от фонда обезщетения за
щети по два пострадали автомобила при ПТП от 11.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 08.07.2022 г. и разноски по делото по
компенсация. Жалбоподателят излага оплаквания за неправилно приложение
на материалния закон и нарушения на процесуалния закон по съображенията,
изложени в жалбата. Претендира се отмяна на решението в оспорваната част
и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.
В срока за отговор по чл.263 ГПК въззиваемата страна Гаранционен
фонд - гр. София чрез упълномощен адвокат М. П. изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
По делото е безспорно установено, въз основа на представените
писмени доказателства, свидетелски показания и приетите заключения по
назначените автотехническа и графологична експертизи, че на 11.04.2019 г. в
гр. Русе около 16:47 ч. е настъпило ПТП, тип „верижна катастрофа“, при
1
което жалбоподателят, управлявайки лек автомобил Фолксваген „Венто“, с
регистрационен номер Р6111АМ при движение по бул. „България“ до № 123,
е ударил предностоящ автомобил Сеат „Кордоба“, който от своя страна
отскочил напред и ударил друг предностоящ автомобил - Фолксваген „Голф“.
В резултат на ПТП са нанесени вреди на горепосочените МПС. Причинителят
на ПТП е управлявал лекия автомобил без валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“. Гаранционен фонд - гр. София е изплатил
обезщетения за имуществени вреди в общ размер на 1784.53 лв. на
собствениците на увредените автомобили – И. П. и Т. Т. съгласно платежни
нареждания от 30.08.2019 г. и 07.10.2019 г.
От показанията на свидетелите П. и Т. е видно, че на посочената дата
пътната настилка е била мокра поради валеж и платното от дясната страна е
било затворено за ремонтни дейности, като е била поставена съответната
сигнализация, а движението се е осъществявало в лявата лента. Двамата
свидетели сочат, че се е получило задръстване на пътя и изчаквайки в
автомобилите си, са усетили удар, при който се е получил откат и е
последвала верижна катастрофа между процесните МПС. Произшествието е
отразено в протоколи за ПТП, оспорени от въззивника, с твърдението, че
подписът за участник 1, извършил нарушение на правилата за движение по
пътищата и предизвикал произшествието, не е положен от него, че фактите не
са отразени правилно в протоколите и че в действителност той е ударил
предностоящия автомобил Сеат „Кордоба“ впоследствие, след като вече е бил
настъпил удар между двата автомобила пред него. Видно от свидетелските
показания на свид. П. и Т. между автомобилите Сеат „Кордоба“ и Фолксваген
„Голф“ не е имало съприкосновение преди настъпване на удара от
управляваното от жалбоподателя МПС. Показанията на свидетелите правилно
са кредитирани от първоинстанционния съд като отразяващи пряко възприети
от тях факти, като същите са логични, непротиворечиви и кореспондиращи на
останалите доказателства по делото. Механизмът за настъпване на ПТП,
посочен в протоколите за ПТП, се потвърждава от заключението на вещото
лице по приетата САОЕ и от показанията на свид. Т., според който е имало
два удара в разстояние от секунди. Неоснователни са възраженията на
въззивника относно липса на категоричност в автотехническата експертиза по
отношение на механизма на настъпване на ПТП. Вещото лице е основало
заключението си в тази насока на база писмените и гласните доказателства по
делото. Не са ангажирани други доказателства, които да удостоверят
настъпването на ПТП по твърдения от жалбоподателя начин. Съгласно
експертизата е налице причинно-следствена връзка между застрахователните
събития, описани в протоколите за ПТП и настъпилите щети по
автомобилите. Както свидетелите, така и въззивникът не отричат, че
последният е присъствал на мястото на ПТП при пристигане на органите на
МВР. От заключението по приетата почеркова експертиза е установено, че
подписите върху двата протокола за ПТП са положени от Р. Б.. За
нарушението на жалбоподателя е издадено влязло в сила наказателно
постановление, с което се потвърждава нарушаването на правилата за
движение по пътищата от страна на въззивника и настъпилото в резултат на
неговите действия ПТП.
Относно възраженията на жалбоподателя за непредставяне на
протоколите от ПТП в оригинал, а в индигирани копия,
първоинстанционният съд правилно е приел, че не са налице основанията по
чл.183, ал.1 от ГПК за изключване на документ в препис от доказателствата
2
по делото поради непредставен оригинал. Подобно искане в производството
не е правено. Неоснователни се явяват доводите на въззивника, че районният
съд е следвало да изключи протоколите за ПТП от доказателствата по делото
на осн. чл.193 ГПК поради непредставянето им в оригинал. Цитираната от
жалбоподателя съдебна практика касае приложението на разпоредбата на чл.
183 ГПК във връзка с частни документи, какъвто протоколът за ПТП не е. От
друга страна, истинността на протоколите е потвърдена от заключението по
почерковата експертиза, съгласно която, въпреки че обектът на експертизата
са индигови копия, изображенията на подписите отразяват добре състава на
елементите им и са годни за провеждане на идентификационно изследване.
Възраженията на жалбоподателя в тази насока се опровергават както от
заключението по графологичната експертиза, така и от показанията на свид.
Г., В., П. и Т..
От писмените и гласните доказателства правилно от фактическа страна е
установено, че жалбоподателят, управлявайки лек автомобил Фолксваген
„Венто“, не е спазил необходимата дистанция и е предизвикал ПТП,
вследствие на което виновно е причинил щети на леки автомобили Сеат
„Кордоба“ и Фолксваген „Голф“ в общ размер на 1 721.60 лв. съгласно
приетата САОЕ. По делото са установени всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане - деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вина, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се
предполага. Съгласно чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането след
изплащане на обезщетението Гаранционният фонд встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и
разходите за определянето и изплащането му, т.е. се суброгира в неговите
права спрямо деликвента за обезщетяване на вредите. В разглеждания случай
установените плащания на обезщетенията за претърпени имуществени вреди
от фонда пораждат правото му на регрес, тъй като причинителят на вредите
след покана от страна на Гаранционния фонд не е възстановил доброволно
платените суми. Гаранционният фонд е встъпил в правата на увредените лица
по силата на факта, че е заплатил обезщетения за причинените с деликта
вреди и за него е възникнало регресно право срещу деликвента.
С оглед на гореизложеното въззивната инстанция намира решението на
РРС в обжалваната част за правилно, а въззивната жалба - за неоснователна,
поради което същата следва да бъде отхвърлена.
В частта, с която искът е уважен в размера до 600 лв. ведно със
законната лихва от 08.07.2022 г., решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Предвид изхода на спора, в полза на жалбоподателя разноски за
въззивното производство не се дължат. Ответникът по въззивната жалба не е
претендирал заплащане на разноски в производството пред настоящата
инстанция и такива не следва да се присъждат.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 277 от 07.03.2023г., постановено по гр.д.
№ 3650/22г. по описа на Русенския районен съд в частта, с която Р. И. Б. е
осъден да заплати на Гаранционен фонд – гр. София сумата над 600 лв. до
3
сумата от 1721.60 лв. - представляваща изплатени от фонда обезщетения за
щети по два пострадали автомобила при ПТП от 11.04.2019 г., ведно със
законната сила върху сумата от 08.07.2022 г.
Решението в частта, с която искът е уважен в размера на до 600 лв.,
ведно със законната лихва от 08.07.2022 г., като необжалвано и е влязло в
сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4