О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……… 10.08.2020
г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав На десети август 2020 година В закрито
заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ИВАНОВА
ТАТЯНА
ДАСКАЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия Иванова
В.ч.гр.д. № 196 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 274 във вр. с 413 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от изп.директор Д.Б., чрез пълномощник юриск. И.Н., против разпореждане № 1590/11.06.2020 г., постановено
по ч.гр.д. № 160/2020 г. по описа на
Районен съд - Търговище, В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕНО заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, подадено от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, против Д.Ю.М.
за заплащане на сумата 48.00 лв. (четиридесет
и осем лева) – допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги от
29.08.2017 г. за периода от 06.11.2017 г. до 22.01.2018 г., обезщетение за
забава в размер на 21,35 лв. (двадесет
и един лева и тридесет и пет стотинки) за периода от 06.11.2017 г. до
02.02.2020 г., както и за застрахователна премия по договора за доп. услуги в
размер на 99 лв. (деветдесет и девет
лева) за периода от 06.11.2017 г. до 22.01.2018 г. на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Частният жалбоподателя намира поставения съдебен акт
в обжалваната част за неправилен и незаконосъоразен, по следните съображения:
-относно застрахователната премия и допълнителните
услуги: следва да се изхожда от общото разбиране, че "допълнителни" са тези услуги,
които нямат пряко отношение към съществените престации, които при договора за
кредит са предоставяне на парична сума, връщане на същата, заедно с уговорената
възнаградителна лихва на определения падеж. Разбирането на
законодателя, отразено във въведената с чл. 10а, ал. 2 ЗПК забрана, е, че
одобрението за кредит и последващото му усвояване и управление са част от
присъщата дейност на банката по предоставяне на кредита и за тях не следва да
се събират такси. В процесния случай е сключен договор за застраховка,
престациите по който не са свързани с усвояването и управлението на кредита
(чл. 10А, ал. 2 от ЗПК) и съгласно алинея 1 от цитираната разпоредба кредиторът
може да събира такса за подобен вид допълнителни услуги.
-Законът за потребителския кредит, в чл. 10а, ал. 1,
позволява на кредитора да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Не можело да
бъде споделена тезата на заповедния съд, че посредством договора за застраховка
се цели увеличаване размера на кредита. В процесния случай, тъй като
сключването на застрахователния договор не е предпоставка за отпускане на
кредита, размерът на застрахователната премия не следва да бъде включван в
размера на годишния процент на разходите и така не оскъпява кредита;
-Чл. 382 от КЗ урежда една специфична облигационна
връзка — застраховка за обезпечение на заем или банков кредит, като този вид
застрахователен договор има своя собствена правна природа – нормативна регламентация,
предмет, страни, условия за действителност. Кредиторът не може да влияе на
условията по договора за застраховка и поради това не може да бъде прието, че
допълнително оскъпява кредита..
П изложените доводи и съображения, въззивникът моли
за отмяна на разпореждането и произнасяне „по съществото на въпроса“.
След извършената проверка по чл. 278 от ГПК съдът
констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, внесена
е държавна такса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество – е неоснователна.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното
от фактическа и правна страна:
С изменението на ГПК (ред.ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл.
7, ал. 3 и чл. 411 ал. 2 т. 3 ГПК съдът е задължен служебно да следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто
безспорно е настоящия договор за потребителски кредит, въз основа на който
заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича
и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява
минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на
потребителите. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато
вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на
неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.
Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само
на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като
съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия,
по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Съгласно
чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр.
100 от 2019 г.) неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя.
По фактите:
Между „Микро Кредит“ АД и длъжника на 29.08.2017 г. е
подписан договор за заем CrediHome № 1182-00025076/29.08.17 г., по силата на който
дружеството е предоставило заем в размер на 500 лв., обща сума за погасяване 542
лв.(ведно с договорната лихва в размер на 42.00лв.), седмична погасителна
вноска 27,20 лв., брой седмични вноски – 20; дата на първо плащане
11.09.2017г., дата на последна вноска – 22.01.2018 г.; ГПР 49.80%, фиксиран
лихвен процент 40.65 %.
Представен е договор за допълнителни услуги към
въпросния договор, Пакет „Комфорт““, за срока на договора, с вноска от 4 лв./на
седмица и финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на Микро
Кредит АД застраховка Защита Пакет „ПРЕМИУМ Живот“, платима за срока на договора:
20 седмици, вноска 8,25 лв. Заявителят се е позовал на сключен между него и
първоначалния кредитор Договор за прехвърляне на вземане, като е заявил че
длъжникът е уведомен за цесията.
Посочените допълнителни услуги от избрания Пакет от
допълнителни услуги „Комфорт“, изразяващи се в описаните 5 позиции, по
съществото си съставляват действия по усвояване и управление на кредита и са
присъщи на всеки кредитен договор, условията на който договор могат да бъдат
изменяни по взаимно съгласие на страните, без да е необходимо това да бъде
оформяно като допълнителен пакет услуги и заплащано допълнително от
кредитополучателя. Съгласно разпоредбата на чл. 10а ал. 2 от Закона за
потребителския кредит кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Така договореното възнаграждението за допълнителните
услуги става изискуемо веднага, като е договорено същото да се изплаща на
части, с погасителните вноски. Не е ясно има ли разграничаване на цената на
всяка една от тези допълнителни услуги, както и дали ако клиентът не се
възползва от тях, парите ще му бъдат възстановени. Наред с това, така
предоставеният пакет услуги обвързва потребителя и не му дава възможност да
избере една или повече от договорените услуги самостоятелно, макар многократно
в договора да е посочено, че договарянето на допълнителния пакет не е условие
за сключване на договора за кредит и предоставяне на кредита.
В случая е налице хипотеза, при която търговецът, с
цел да извлече по-голяма печалба от предвидените ограничения в ЗПК, е въвел
клаузата за закупуване на пакет за допълнителни услуги, за която е налице обоснована
вероятност да е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
Потребителят
е заставен веднага да започне да изпълнява задълженията си за плащане, без
изобщо да е ясно дали ще се възползва от така предоставените услуги, като е
невъзможно да бъдат преценени икономическите ползи и последици за него от
сключването на едно такова споразумение. С това се нарушават пряко изискванията
на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 15 и т.19 от ЗЗП.
При недължимост на главното вземане, недължимо е и
предявеното вземане за лихва за забава.
Относно вземането за застрахователна премия:
Безусловно ответникът по заявлението има качество на
потребител и приложение намират разпоредбите на ЗЗП, а доколкото предметът на
спора има за източник договор за потребителски кредит – и ЗПК. Този извод не се
конфронтира с обстоятелството, че са налице и сключени договор за предоставяне
на допълнителни услуги и договор за застраховка, имплементиран в него,
доколкото никой от тях не може да бъде сключен самостоятелно, тъй като има
обусловено от договора за кредит значение и правата и задълженията по тях са
свързани с тези по договора за кредит.
Клаузата за заплащане на застраховка по пакет
"Премиум Живот", е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като
е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноската по
кредита и тази по сключения пакет за застраховка. Освен това предвид
неразривната й свързаност с договора за кредит, с договарянето й дължимото
възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се изплаща
едновременно с погасителната вноска по заема се заобикаля разпоредбата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Съгласно чл. 21, ал. 1
от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което и
клаузата за застраховка защита пакет "Премиум Живот" следва да се
приеме за такава.
Ирелевантно е възражението за даване на съгласие от
страна на клиента за сключване на застраховката – това не променя
неравноправния характер на уговорката по същество. По същата причина не е от
значение и обстоятелството, на което се позовава жалбоподателя, че сключването на застраховката не е било задължителна
предпоставка за предоставянето на заема. Това е без значение, доколкото такива уговорки има и няма данни длъжникът
да е можел да влияе на съдържанието им, тъй като те са били неразривно свързани
с ДПК.
Предвид горното, отказът на районния съд е
постановен в съответствие със закона, поради което подадената частна жалба против
разпореждането следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото, разноски на въззивника не се следват. Определението на въззивния съд не подлежи на обжалване - т.8 от Тълкувателно решение №4/2013 от
18.06.2014 г. по тълк.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ***, против разпореждане № 1590 от 11.06.2020
г., постановено по ч.гр.д. № 160/2020 г. по описа на Районен съд - Търговище, В
ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕНО заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
подадено от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, против Д.Ю.М. за заплащане на
сумата 48.00 лв.– допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги от
29.08.2017 г. за периода от 06.11.2017 г. до 22.01.2018 г., обезщетение за
забава в размер на 21,35 лв. за периода от 06.11.2017 г. до 02.02.2020 г.,
както и за застрахователна премия по договора за доп. услуги в размер на 99 лв.
за периода от 06.11.2017 г. до 22.01.2018 г. на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението не подлежи на обжалване.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.