Определение по дело №268/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производство по реда на чл. 367 и сл. ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба на Д. С., подадена в качеството й на синдик на обявеното в несъстоятелност дружество - „М. П.”Е./н/, ЕИК....., Г.С.,У.”С.”№ против Национална компания „Ж. И.”-ДП, със седалище и адрес на управление : Г.С. ,Р. С., бул”К. М. Л.” №., ЕИК ........ и „М. П.”Е./н/, ЕИК ........, Г.С.,У.”С.”№.

Предявен е иск с правно осн.чл.646,ал.2, т.1 ТЗ - да се прогласи нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността, че плащането по единадесет фактури с №№: 83858/28.06.2002г.; 84080/20.08.2002 г.; 84101/10.06.2003; 84132/11.05.2004 г.; 84833/11.05.2004г.; 84134/13.05.2004г.; 84135/13.05.2004г.; 237969/26.10.2004 г.;280708/12.05.2005 г.; 86911/15.08.2005 г. и 86912/15.08.2005 г. на обща стойност 13054.86 лева е нищожно с произтичащите от това последици.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията е връчен на ответниците с дадените им по чл.367-37 ГПК указания.

Чрез назначеният особен представител „М. П.”Е./н/, в срока по ч.372ГПК, депозира писмен отговор, с който признава допустимост на иска; Оспорва иска като неоснователен и недоказан. Развива подробни съображения в отговора/л.52-54/.

Очертаният с исковата молба предмет на търсената по реда на чл. 646, ал.2, т.1 ТЗ защита, както и установеното по отношение на втория ответник обстоятелство, че същият е в производство по несъстоятелност, висящо пред настоящия съд, сочат производството като Т. по гл.ХХХІІ ГПК - ”Търговски спорове”, което и по см. на чл.649,ал.3 ТЗ е родово и местно подсъдно на сезирания съд.

С дължимия по реда на чл. 375 ГПК доклад, съобразявайки процесуално заявеното от страните поведение, съдът прие, че по делото не се нуждаят от доказване фактът, че с решение №89/22.06.2011 г. по т.дело №458/2010 г. на БОС е открито производство по несъстоятелност по отношение на „М. П.”Е./н/ и определена начална дата 31.03.2001 г.. С вписването му в ТР, тези факти са придобили публичност и се явяват безспорно установени от приетите по делото доказателства.

По делото не се спори, че в предявения размер плащането е извършено от несъстоятелния длъжник към ответника против Национална компания „Ж. И.”-ДП в периода от началната дата на неплатежоспособността му до датата на решението за откриване на производството по обявяването му в несъстоятелност.

В тежест на ищеца бе разпределено доказването на предпоставките, обуславящи презумираната по см. на чл.646, ал.2, т.1 във вр. с ал.1 ТЗ нищожност на плащанията, които в изпълнение на паричните си задължения, произтичащи от сключена с ответното предприятие- Национална компания „Ж. И.”-ДП сделки - фактури с №№: единадесет фактури с №№: 83858/28.06.2002г.; 84080/20.08.2002 г.; 84101/10.06.2003; 84132/11.05.2004 г.; 84833/11.05.2004г.; 84134/13.05.2004г.; 84135/13.05.2004г.; 237969/26.10.2004 г.;280708/12.05.2005 г.; 86911/15.08.2005 г. и 86912/15.08.2005 г., обявеният в несъстоятелност ответник е извършил плащания след обявената начална датата на неплатежоспособността му общо в размер 13054.86 лева /л.7-17/.

Въз основа на събраните писмени доказателства и застъпените в ИМ и отговора становища, съдът излага следните правни изводи: Съгласно на чл.646, ал.2 от ТЗ нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността са извършените от длъжника, след началната дата на неплатежоспособност, действия и сделки, лимитативно изброени в т.1 -4 на същата норма. По аргумент на чл.646, ал.1 ТЗ следва, че датата на решението за откриване на производството за обявяването му в несъстоятелност е крайния срок на периода, за който по см. на чл.646, ал.2 ТЗ законодателят презумира нищожността на тези действия и сделки по отношение кредиторите в производството по несъстоятелност. Това решение придобива публичен характер, считано от датата на вписването му в ТР, от когато то става атакуемо и за неучаствалите в решаващата съдебна фаза кредитори на длъжника.

В практиката не съществува спор относно оборимия характер на възведената с разпоредбата на чл.646 от ТЗ презумпция за нищожност на извършеното от длъжника изпълнение на парични задължения и сключените от него в същия този период сделки. Прието е, че предявените на посоченото основание искове не са лишени от интерес и че същите са допустими, тъй като нищожността не се следва по силата на закона. Т.е., в проведеното на това основание производство, на ответниците е предоставена възможност да се защитят с вмененото им в тежест оборване на предпоставките, презумиращи нищожността. В тази връзка те противопоставят добросъвестността си при плащането, респ. при получаването на парично дължимото.

Процесното плащане представлява заплатена цена по сключен договор за търговска покупко-продажба. Извършено е на падежа на вземането. В този смисъл представлява действие по изпълнение на парично задължение, за което се установява, че е поето от несъстоятелния длъжник по една валидно сключена с ответното дружество против Национална компания „Ж. И.”-ДП, сделка и обективирано при настъпила изискуемост на парично дължимото. Плащането е извършено срещу реално продадена и доставена от първия ответник стока. Поради което и по правилото на чл.63 ЗЗД следва извод за неговата добросъвестност. Така доказаната добросъвестност е несъвместима с презумираната по см. на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ нищожност.

Да се изпълни договора, който има силата на закон за сключилите го съгласно чл.20а, ал.1 ЗЗД, е задължение на страната по закон - чл.63, ал.1 ЗЗД. Очевидно е при това положение, че смисълът на чл.646, ал.2, т.1 - ТЗ не може да бъде Т. съобразено със закона изпълнение да бъде обявявано за нищожно. С факта на откриване на производството по несъстоятелност и поставената с него начална дата на неплатежоспособност, не следва да се подлага на нова правна преценка материалноправния ефект на изпълнението, само защото е извършено доброволно от длъжника. Както, по арг. от чл.638,ал.1 ТЗ, не може да бъде обявено за нищожно евентуално принудителното изпълнение по влязло в сила осъдително съдебно решение относно изискуеми задължения по сделки, не може да бъде обявено за нищожно и доброволното изпълнение на такива задължения от длъжника.

Гражданско правното понятие „действие”, в смисъла на правопораждащ юридически факт е родово, включващо в обхвата си и сделките. В този смисъл следва да се разбира даденото в нормата на чл.646, ал.2, т.1-4 ТЗ разграничение на действието като сделка от действието като изпълнение на парично задължение. Това разграничение се следва и по аргумент на чл.648 ТЗ, която предвижда връщане на даденото от третото за несъстоятелността лице по сделка, но не и връщане на даденото срещу извършеното от длъжника изпълнение на парично дължимо по чл.646,ал.2т.1 ТЗ. Ще рече, връщане на даденото се следва само по обявени за нищожни по см. на чл.646, ал.2, т.2-4 и чл.647 от ТЗ сделки.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от Указ № 883/ 24.04.1974 за прилагане на ЗНА, думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. Което с още по голяма сила определя еднаквото им значение при употребата им в един и същи нормативен акт. Отнесена към конкретния случай, нормата на чл.37, ал.1 от Указа задължава съда да тълкува понятието сделка в даденото му от законодателя в чл.646,ал.2, т.2- ТЗ значение, разграничаващо го от понятието „действие”, в какъвто смисъл следва да се разбира изпълнението на парично задължение по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ.

Сделките по чл.646, ал.2 ТЗ са изрично изброени, както следва: – безвъзмездните сделки; – учредяването на залог, ипотека, или друго обезпечение; – възмездни сделки, при които даденото надхвърля значително по стойност полученото. При всички тези сделки обосновано може да се предполага, предвид извършването им в подозрителния период, намерение на длъжника за увреждане на кредиторите, затова и законът ги обявява за нищожни. От което и по аргумент на противното се следва, че всяка друга сделка, сключена от длъжника в този период, възмездно и при еквивалентност на престациите е позволена от закона.

Следователно чл.646, ал.2, т.1 на ТЗ( относимо към изречение последно на ал.2) под „изпълнение на парично задължение” визира ДЕЙСТВИЯ на длъжника, а не сделки, тъй като сделките са конкретно изброени в т.2-т.4 и не могат да бъдат тълкувани разширително.

От това следва, че плащанията по сделки не попадат в обхвата на т.1 на чл.646, ал.2 – ТЗ. Този текст визира САМО ДЕЙСТВИЯ, а не и сделки. Чл.646, ал.2 т.1 ТЗ визира не всякакви плащания или друго изпълнение на парични задължения, а само плащанията или друго изпълнение, за които отсъства правно основание. Такива са несъществуващите или привидните задължения, едностранно поетите от длъжника без основание парични задължения, задълженията без падеж или тези, чиито падежи още не са настъпили.

За да е налице нищожност на предприетото от длъжника действие по изпълнение на парично задължение към трето на производството по несъстоятелността му лице, в този си състав съдът приема, че в духа на нормата е да се докаже, че изпълнението е извършено предпочтително и с цел увреждане на кредиторите. Като противопоставими на ответниците, доказването на тези факти е в тежест на ищеца.

В практиката си по чл.290 ГПК ВКС приема, че е без значение дали с визираните в чл.646,ал.2 ТЗ действия и сделки е намалена, респ. увредена масата на несъстоятелността, но не е дадено разрешение на въпроса кои плащания по см. на чл.646,ал.2, т.1 от ТЗ са предпочтителни и съобразява ли нормата в тази си редакция изискването за съответствие с нормите на Регл. №1346/2000.

В съвкупността си събраните по делото доказателства установяват, че към момента на сключване на договора и на извършените по него плащания, ответното дружество Национална компания „Ж. И.”-ДП не е знаело и не е можело да знае, че съконтрахента му е в неплатежоспособност, преди този факт да е бил публично обявен с вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност / близо десет години след сделката/. Плащането е извършено на основание валидно сключена сделка, при изискуемост на задълженията, от което не следва извод за предпочтително удовлетворяване на този кредитор за сметка и в увреда на масата на несъстоятелността.

Ищецът не ангажира доказателства, опровергаващи ответната позиция. А именно, че несъстоятелният длъжник, съзнавайки неплатежоспособността си, е извършил плащането с цел да увреди кредиторите си и че кредиторът му по тази сделка е знаел за неплатежоспособността му.

Изпълнението на задължение по договор не представлява действие срещу кредиторите на несъстоятелността, а следва по силата на закона и на принципа на добросъвестността съгласно чл.63 ЗЗД. При договора за търговска продажба купувачът е длъжен да заплати договорената цена.

В този смисъл се следва духът на закона и тълкуването му в съответствие, с дължимото по см. на чл.15, ал.2 ЗНА съобразяване с разпоредбата на чл.4, б.”м” на Регламент (ЕО)№1346/2000 на Съвета от 29.V.2000г. относно производството по несъстоятелност.

Чл.13 във вр. с чл.4, б.”м” от Общите разпоредби на Регламент (ЕО)№1346/2000(вж. и Единните правила към същия) обвързва с последиците на нищожността правните действия, предприети от длъжника в подозрителен период с цел да увредят кредиторите. Т.е., във фактически състав на презумираната нищожност се внася един субективен елемент, предполагащ знанието на страните по сделката, че същата е увреждаща масата на несъстоятелността и че плащането по нея е извършено предпочтително именно с такава цел.

Изрично в т.(27) от Преамбюла на регламента се коментира необходимостта от защита на третите по отношение на несъстоятелността кредитори, реализирали добросъвестно вземането си от длъжника. С препратката към Директива 98/26/ЕО на ЕП и на ЕС се приема, че: „1. Нарежданията за превод и нетирането имат правно действие и задължителна сила за трети лица, дори и при процедура по несъстоятелност спрямо участник, при условие че нарежданията за превод са въведени в системата преди момента на откриване на процедура по несъстоятелност съгласно определението на член 6, параграф 1. Това се прилага дори при процедура по несъстоятелност срещу участник (в дадената система или в оперативно съвместима система) или срещу системния оператор на оперативно съвместима система, който не е участник”. Даденото в дефинитивните норми на Директива 98/26/ЕО определение за „нареждане за превод”: — всяко нареждане на участникда предостави на разположение на получателя парична сума чрез записване по сметките на кредитна институция, централна банка, основен контрагент или посредник в сетълмента или всяко друго нареждане, водещо до поемане или изпълнение на задължение за плащане”.

По изложените съображения съдът намира, че искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Поради отхвърляне на иска и в условията на чл.78 ГПК, в тежест на ищеца се следва присъждане на дължимата се за производството държавна такса и направените от ответните страни разноски.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от синдика на „М. П.” Е./н/ - Д. Т. С., против Национална компания „Ж. И.”-ДП, със седалище и адрес на управление : Г.С. Р. С., бул”К. М. Л.” №., ЕИК ..... и „М. П.”Е./н/, ЕИК ..........., Г.С.,У.”С.”№ установителен иск с правно основание чл.646, ал.2 т.1 от ТЗ, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: