№ 57
гр. Варна, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20243001000510 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. № 22912/16.09.2024 г. от П. Г. Б. от гр. Варна, подадена чрез адв. Д.
П. от АК- Варна, срещу решение № 362/16.08.2024 г., постановено по търг.
дело № 328/2024 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени
предявени от въззивника осъдителни искове с правно основание чл. 265, ал. 1,
пр. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „Бор“ ЕООД- гр. Варна, ЕИК *********, за
присъждане на сумата 28 013.31лв., претендирана като разходите, необходими
за извършване на неизвършени СМР и за ремонтиране на некачествено
извършени СМР в собствени на ищеца самостоятелни обекти, а именно: ап. 12
и ап. 20 в новоизградена жилищна сграда, находяща се в ПИ №199, с площ от
1314 кв. м., в кв. 12 по плана на к.к. „Чайка“, район Приморски, гр. Варна,
понастоящем представляващ ПИ с идентификатор №10135.2573.264 по КК и
КР на гр. Варна, въз основа на Споразумение peг. № 967/10.05.2013 г. на
Нотариус peг. № 148 към предварителен договор peг. № 2849/11.04.2006 г. на
нотариус peг. № 335 П С и анекс към него peг. № 9086/03.10.2006г. на
Нотариус per. № 335, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на
1
задължението.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на
решението. Въззивникът не споделя изводите на първата инстанция, свързани
с редовността на отправената към него покана за подписване на акт образец
15. Оспорва представителната власт на И Г. относно приемането на
нотариалната покана като негов пълномощник, и в тази връзка, че е редовно
поканен за изготвянето на представените по делото два броя констативни
протоколи, съответно от 07.03.2017г. и 08.03.2017г. Оспорва определената от
съда начална дата на срока по чл. 265, ал. 3 ЗЗД. Аргументира оспорването с
твърдението, че задължението на изпълнителя е било да предаде на
собствениците придобитите от тях самостоятелните обекти след издаването на
удостоверение за въвеждане в експлоатация, което е осъществено в по-късен
момент– 28.04.2017 г., и той следва да се приеме за начало на срока по чл. 265,
ал. 3 ЗЗД. Отделно от това, сочи, че към датата 07.03.2017г. не са били налице
предпоставките за издаване на акт образец 15, посочени в чл. 176, ал. 1 ЗУТ и
обектът не е бил годен за приемане. На следващо място, според въззивника,
дори да се приеме, че И Г. е валидно упълномощен, не може да се направи
извод, че извършената работа е била приета от него, тъй като са направени
множество възражения. По отношение размера на неизвършените и
некачествено извършени строителни работи насочва към заключението на
експерта Т. Онцов, като смята, че това, което е дадено от вещото лице
Тороманова не следва да се кредитира. Въз основа на тези основни оплаквания
и съображения въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение на
първоинстанционния съд и по същество- уважаване на предявените искове
изцяло.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор от „Бор“ ЕООД- гр. Варна, чрез адв. Е. Д., в който е заявено
становище за неоснователност на въззивната жалба. По възражението на
въззивника за ненадлежно връчване на акт обр. 15 счита, на първо място, че то
е несвоевременно въведено в процеса едва пред настоящата инстанция, с
жалбата. Въпреки това, според въззиваемия, приложените по делото
протоколи от 07.03.2018г. и 08.03.2017г., в достатъчна степен доказват, че е
отправена покана до въззивника и останалите съсобственици за подписване на
констативен акт за приемане на строежа. Подробно аргументирано е и
становище относно момента, от който започва да тече срокът по чл. 265, ал. 3
2
ЗЗД, като в тази насока се настоява за правилност на извода на
първоинстанционния съд, че 07.03.2017г. следва да се приеме за дата за
предаване на обектите на етап акт обр. 15. Процесуалният представител на
въззиваемия поддържа и възраженията, релевирани в първата инстанция, за
отричане на материалноправната му легитимация по предявените искове, по
съображения, че не е поел задължение за предаване на обекта съобразно
представено с исковата молба Приложение за степен на завършеност, което е
без дата и без нотариална заверка на подписите, в каквато форма са съставени
предварителния договор ПИ- 199/2006г. и Приложение № 2 към договора.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1
ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на
правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.
В проведеното открито съдебно заседание упълномощените от
страните процесуални представители поддържат съответно жалбата и
отговора, изразяват становища по предмета на делото, като са представени и
писмени защити с вх. № 1025/12.02.2025г. и вх. № 1147/17.02.2025г. в
определени от съда срокове.
Подпомагащата страна „Вида Груп“ ООД не изпраща представител в
съдебно заседание и не изразява становище във въззивното производство.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:
Първоинстанционното решение е постановено по осъдителен иск,
предявен от П. Г. Б. за осъждане на ответника „Бор“ ЕООД да му заплати
претендираната парична сума, която след изменение на иска чрез неговото
увеличение, възлиза на 28 013.31 лв., претендирана като необходима за
привеждане на недвижими имоти, собственост на ищеца, представляващи
самостоятелни обекти в сграда, съответно апартамент № 12 и апартамент №
20, в състояние, съответстващо на договореното между страните, чрез
извършване на неизвършени договорени СМР и отремонтиране на
некачествени СМР. Предявена е и акцесорна претенция за присъждане на
законна лихва върху сумата 28 013.31 лв., считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното погасяване на задължението.
В искова молба, подадена във Варненски районен съд, на който съд
делото е било подсъдно преди увеличението на иска, ищецът е очертал като
3
недостатъци на обектите, вече въведени в експлоатация след съставен акт за
приемане на строежа от възложителите, конкретни строително- монтажни
работи, които не са били извършени според уговорките за видовете
довършителни работи и съответните материали или са били извършени
некачествено и се нуждаят от демонтаж и е необходимо да бъдат извършени
наново. Въз основа на тези твърдения, не може да има съмнение, че
претенцията на ищеца представлява иск за търсене на обезщетение по договор
за изработка при отклонения на изпълнителя от поръчката, които съществуват
към момента на изпълнение. Искът е с правна квалификация по чл. 265, ал. 1,
предл. второ ЗЗД, като се твърдят едновременно и двете хипотези за
упражняване на правата- отклонение на изпълнителя от поръчката предвид
степента на завършеност на обектите, която не съответства на уговореното по
Приложение № 1 предварителен договор ПИ- 199/2006г., и изпълнение на
някой работи с недостатъци.
Ищецът сочи в исковата молба, че се легитимира като собственик на 15
% от ПИ №199, с площ от 1314кв.м., в кв. 12 по плана на к.к. „Чайка“, район
Приморски, гр. Варна, понастоящем представляващ поземлен имот с
идентификатор №10135.2573.264 по КК и КР на гр. Варна. На 11.04.2006г.,
той, заедно с останалите съсобственици на терена, са сключили предварителен
договор за отстъпено право на строеж и нотариално прехвърляне на
съответните идеални части, проектиране и строителство на жилищна сграда в
поземления имот. Съобразно този предварителен договор, праводателите е
следвало да учредят право на строеж на строителна фирма, наименувана в
договора като „правоприемник“- „Билдингс БГ“ ЕООД, и прехвърляне на
съответни идеални части от имота срещу задължение на правоприемника да
изгради за своя сметка и предаде с акт за въвеждане в експлоатация сградата,
респ. придобитите от съсобствениците на терена конкретни недвижими имоти.
Последвало е подписването на анекс от 03.10.2006г. към Предварителния
договор, по силата на който „Билдингс БГ“ ЕООД е заменено като страна по
правоотношението от свързано дружество- „Капитал Инвест 2006“ ЕООД. На
това дружество са прехвърлени ид. части от процесния поземлен имот от
праводателите- съсобственици П. Б., И Г., Л Г.а, Д. Д и Т Д срещу задължение
за построяване на жилищната сграда съгласно ПУП– ПРЗ, от която
прехвърлителите ще получат 30% от общата РЗП на сградата съгласно
сключения предварителен договор от 11.04.2006г. На 10.05.2013г. всички
4
съсобственици на поземления имот са сключили с „Капитал Инвест 2006“
ЕООД споразумение за преуреждане на отношенията, последвало е
прехвърляне на придобитите от „Капитал Инвест 2006“ ЕООД вещни права,
на дружеството „Бор“ ЕООД, с предмет- собствеността върху 919.80 кв.м. от
процесния поземлен имот с идентификатор № 10135.2573.264 /бивш ПИ №
199 в кв. 12/, ведно с право на строеж за обекти от сградата. Купувачът „БОР“
ЕООД е поел всички задължения на „Капитал Инвест 2006“ ЕООД, уговорени
със споразумение от 10.05.2013г., подписано като допълнение към
предварителния договор от 11.04.2006 г. По този начин, според ищеца,
ответното дружество е заместило продавача „Капитал Инвест 2006“ ЕООД по
отношение на целия обем от задължения, произтичащи от предварителния
договор, на който се позовава. Твърди се, че изпълнителят „Бор“ ЕООД в
продължение на близо пет години след въвеждането на строежа в
експлоатация не е предал реално на собствениците обектите, а предаването е
извършено едва на 12.04.2022 г., когато в обектите са установени некачествени
и неизвършени строителни работи .
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответното дружество „БОР“ ЕООД е
депозирало писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност
на иска. Възразява се срещу материалноправната легитимация на ищеца с
твърденията, че дружеството не е поемало задължения да предаде обектите в
състояние и със степен на завършеност според документ без дата, наименуван
„Приложение към предварителен договор ПИ-199/2006г. за отстъпено право
на строеж и нотариално прехвърляне на съответните идеални части от имота,
проектиране и строителство от 11.04.2006г.“ Твърди се, на първо място, че
„Бор“ ЕООД е изправна страна и не е допуснато неизпълнение по предмета на
договора за строителство, тъй като обектите са изпълнение в състояние и до
степен на завършеност в съответствие с уговореното между дружеството и
собствениците на терена по силата на споразумение № 967/10.05.2013г. В
евентуалност, ако не се възприеме тезата на ответника относно липсата на
материалноправна легитимация, се релевира правопогасяващо възражение
относно предявените с искова молба от 27.04.2022г. права по чл. 265, ал. 1
ЗЗД. Възражението е основано на съображения за упражняването на правата
след изтичане на приложимия за строителни работи петгодишния срок по чл.
265, ал. 3 от ЗЗД от ЗЗД, с начална дата на срока - 07.03.2017г., когато
пълномощникът на ищеца- И Г., е отказал да подпише акт обр. 15 поради
5
възражения относно вида и обема на осъществените строителни дейности,
идентични с тези по исковата молба.
Атакуваното решение е валидно по критериите, възприети в мотивите
към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС,
като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената
му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.
236 ГПК. В рамките на служебната проверка, въззивният съд намира същото
за допустимо - налице са всички предвидени от закона предпоставки и
липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на
правото на иск. Твърденията за обвързване на ответника като правоприемник,
встъпил в задълженията за насрещна престация на първоначалния
предприемач в полза на съсобственик на терена срещу прехвърляне на
съответните вещни права, очертават нужните за активна и пасивно
легитимация твърдения като положителни предпоставки за правото на иск на
неудовлетворен кредитор с парично вземане.
Пред настоящата инстанция няма спор относно възникването на
правоотношението по възложена на строителен предприемач изработка в
строителството като насрещна престация, възмездяваща съсобственици на
терена за учредено от тях като праводатели– възложители права на строеж и
идеални части от терена на недвижим имот, съответни на бъдещи обекти. Не
се спори по съдържанието на комплексния предварителен договор, с който
търговско дружество е поело задължението да изгради за своя сметка и да
предаде на собствениците на терена, с акт за въвеждане в експлоатация,
недвижими имоти- самостоятелни обекти в бъдещата жилищна сграда, във
вид, уговорен в специално приложение, съдържащо и опис на имоти,
предоставени на праводателите. Няма спор, че с анекс от 03.10.2006 г.
участниците в това предварително договаряне на придобиване на бъдещите
обекти, възложени за строителство на предприемача, са се споразумели с
друго, свързано със същия търговец, дружество- „Капитал инвест 2006“
ЕООД. Видно от съдържанието на споразумението, страните са постигнали
съгласие в правоотношенията помежду им „Билдингс БГ“ ЕООД да бъде
заместен както като изпълнител на строителството, така и в правата му на
приобретател на вещните права по предварителния договор от „Капитал
Инвест 2006“ ЕООД.
6
Няма оплаквания във въззивната жалба и отговора по отношение на
приетите за установените факти от първоинстанционния съд въз основа на
споразумението от 10.05.2013г. между съсобствениците на терена и новия
строител. В документа са обективирани удостоверителни изявления за
признание за извършени действия по изпълнението до този момент на
планираното инвестиционно строителство, отграничени са останалите
неизпълнени задължения по завършване на сградите и въвеждането им в
експлоатация. Във връзка с последното са договорени и нови срокове за
изпълнението на възложеното строителство (до 15.03.2015г., довършване до
етап груб строеж, а до 15.05.2017г. цялостно завършване на обекта). В това
споразумение изрично е уговорено както участието на новите съсобственици
(правоприемници– Р Г.а и Я Г.) в разпределението на квотата на бъдещите
обекти на праводателите, и заместването на предприемача от ответното
дружество („Бор“ ЕООД) като изпълнител на строителството, така и
особените последици от освобождаването на досегашния търговец от
уговорките му с представителя на праводателите за възмездяване на усилията
му по инвеститорски контрол (които остават в тежест на досегашния строител
и изрично се изключват от поетите от новия строител задължения). Така
планираните действия по промяна на участниците в инвестицията са
окончателно извършени с две нотариални сделки, като на 17.05.2013 г. всички
съсобственици, между които и ищецът Я Г., и инвеститора „Капитал инвест
2006“ ЕООД са си учредили отново взаимно право на строеж за всички
индивидуализирани по одобрен архитектурен проект бъдещи обекти от
етажната собственост, а на 22.05.2013 г. „Капитал инвест 2006“ ЕООД е
прехвърлило на „Бор“ ЕООД изцяло своите вещни права върху терена и
подлежащите на изграждане обекти срещу заместването му в задълженията му
за строителство по предварителния договор ( за тази сделка е било дадено
изрично съгласие на останалите съсобственици на терен– физически лица в
споразумението от 10.05.2013 г.).
Спорен въпрос по делото, вкл. и пред тази инстанция, е дали
ответникът „Бор“ ЕООД е поел към собствениците на терена задължения за
степен на завършеност на обектите по Приложение № 1, като дружеството
твърди, че това е извън поетите от него задължения. Действително в нот. акт, в
който е обективирана сделката между „Капитал инвест 2006“ ЕООД и „Бор“
ЕООД приложението не е посочено изрично, но се предвижда, че
7
приобретателят поема задълженията на прехвърлителя по споразумение от
10.05.2013г. и предварителен договор от 11.04.2006г. В текста на
споразумението, в раздел „Дефиниции“ при определяне значението на
„Предварителен договор“ са посочени като очертаващи задълженията на
строителя три документа- Предварителния договор ПИ 1299/2006г. за
отстъпено право на строеж, Приложение за степен на завършеност на имотите
и Приложение № 2 за разпределение на имотите. По повод възражението на
ответника за липса на удостоверена с подписи на участващите в
правоотношението дата на съставяне на това приложение, следва да се
посочи, че съществуването на този документ е установено към 10.05.2013г. от
съдържанието на споразумението от същата дата. Ответникът, който изрично
е поел целия обем от права и задължения от „Капитал Инвест“ ЕООД, както
по предварителния договора, така и по споразумението от 10.05.2013г., би
могъл да докаже неприложимост на представения с исковата молба документ,
ако представи друго приложение с различно съдържание, изключващо
приложимостта на представеното с исковата молба Приложение за степен на
завършеност, но съставляващо според текста на споразумението от
10.05.2013г., в раздел „Дефиниции“, един от трите документа, определящи
значението на „Предварителен договор“ по смисъла на това съглашението.
Твърдения за съществуването на такъв документ не са релевирани.
Същевременно, дали именно приложението, препис от което е представен и
съставлява листи 14 и 15 от първоинстанционното делото, е подписано към
датата на подписването на предварителния договор или в предходен момент,
преди датата на споразумението от 10.05.2013г., в което е описано като
документ, е без значение за материалноправната легитимация на ответника по
упражнените права, произтичащи от твърдения за недостигнати вид и степен
на завършване на обектите съобразно поръчката. Това е така, тъй като, дори и
„Билдинг БГ“ ЕООД да е поел допълнителни задължения към 10.05.2013г.
спрямо съсобствениците на поземления имот в сравнение с тези към датата на
подписване на предварителния договор от 2006г., то за обема на задълженията
на „Бор“ ЕООД към съсобствениците на терена- физически лица, по
отношение на степен на завършеност са релевантни всички задължения на
неговия праводател „Капитал Инвест“ ЕООД към датата на заместване на този
строителя от ответното дружество в правоотношението му със
съсобствениците на терена, дори и евентуално да са в по- различен обем от
8
първоначално договореното с предварителния договор. На дружеството „Бор“
ЕООД, което последно е изпълнявало строителните работи, действително
може да не са предадени при продажбата на вещни права всички документи,
определящи значението на „Предварителен договор“ по смисъла на
споразумението от 10.05.2013г., и ответникът да е в заблуждение относно
пълния обем на дължимото изпълнение. Подобни обстоятелства обаче не
могат да се ползват успешно срещу физическите лица по предварителния
договор, по възражение за по- малък обем на задълженията му в сравнение с
поетите от неговия праводател, а биха могли да съставляват основание за
унищожаемост поради грешка на договора за прехвърляне на вещни права,
сключен между ответника и неговия праводател, при условие, че тя се отнася
до съществени качества на правоотношението- чл. 27 вр. чл. 28 ЗЗД, каквато
хипотеза не се твърди.
При извод за неоснователност на основното възражение на ответника-
въззивник за липса на материалноправна легитимация по спора, подлежи на
разглеждане предявеното от него, в евентуалност правопогасяващо
възражение за изтекъл погасителен давностен срок по чл. 265, ал.3 от ЗЗД
преди предявяване на иска, своевременно релевирано от ответника, с отговора
на исковата молба, което се поддържа и пред въззивната инстанция.
Съображенията на ищеца– въззивник за неоснователност на това
възражение са свързани с началото на срока за упражняване на правата по чл.
265, ал. 1 ЗЗД, като според него този срок започва да тече едва след издаване
на удостоверение за въвеждане в експлоатация на изградената сграда. Оспорва
се представителната власт на И Г. Г. относно приемането на нотариалната
покана, и в тази връзка, че възложителят е редовно поканен за изготвянето на
представените по делото два броя констативни протоколи, съответно от
07.03.2017 г. и 08.03.2017г.
Пред първата инстанция са представени два констативни протокола от
07.03.2017г. и 08.03.2017г. (листи 83-87 от първоинстанционното дело), в
които Нотариус Г. с рег. № 549 на НК, е удостоверила изявления, направени от
името на ищеца, чрез пълномощника му И Г., по повод отправени до
съсобствениците на ПИ покани за подписване на акт за предаване на готовия
строителен обект (обр. 15 по Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи
по време на строителството). Своевременно оспорване на представените
9
констативни протоколи, респ. на официалните удостоверявания за
обстоятелства, които са били предмет на проверка от нотариуса, не е било
извършено с връчването им с отговора по исковата молба, при което съдът е
длъжен да възприеме като вярна личната констатация на нотариуса за
съществуването на това овластяване (чл. 179, ал. 1 ГПК). Отделно от това, по
делото е представено пълномощно, също неоспорено, (лист 82 от преписката
на ВОС), издадено на 29.06.2015 г., с което ищецът е овластил И Г. с общи
права за правни и фактически действия във връзка с цялостното проектиране
и реализиране на строителството, възложено по предварителния договор,
включително изрично с право да подписва актовете обр. 15 и обр. 16 и да
участва в нотариални действия, като изрично са изключени само правата по
получаване на покани, писма и съобщения относно изпълнението на договора.
Това ограничение обаче не изключва представителството при явяване, защото
дори и адресираната покана до упълномощителите да не им е била връчена
лично, фактът на уведомяването им е потвърден изрично от явилият се пред
нотариуса с ново пълномощно представител. Освен това, именно И Г. е
лицето, което още от самото начало на договаряне на планираното
строителство е бил натоварен от съсобствениците на терена да следи за
интересите им, като в раздел IV т. 4 от предварителния договор (листи 11 и 12
от делото на ВОС), уреждащ правата на учредителите на вещните права,
изрично е предвидено дори заплащане на възнаграждение на този
представител от инвеститора и назначаването му на длъжност инвеститорски
контрол с вътрешно-ведомствени функции по подпомагане на дейността на
техническия ръководител при техническите указания към отделните
изпълнители. Впоследствие, при планираната смяна на строителя, тези негови
функции са били съхранени, но за сметка на първоначалния инвеститор (чл. 11
от споразумението на лист 35 от първоинстанционната преписка).
В тази връзка са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетели пред първоинстанционния съд. Св. К, служител на ответното
дружество в периода на строителството (2016г.- 2019г.) потвърждава, че само
инженер И Г. е осъществявал всички фактически действия от името на
роднинския кръг от съсобственици на терена (братята, сестрата на съпругата
на Грозев и децата му), като е посещавал строителния обект, за да наблюдава
изпълнението и степента на завършеност на сградата като цяло, и съответно, е
бил възприет като пълномощник на всички тези правоимащи лица при
10
осигуряването на достъпа му не само на собствените му, но и до обектите на
неговите родственици- упълномощители, доверили нему и грижата за
техническата документация. Самият пълномощник свидетелства също за
активното си участие в сделката от самото предварително планиране до
крайния резултат като пояснява, че е действал в съответствие с
квалификацията си на строителен инженер, конструктор, и с дългогодишния
си опит като проектант, инвеститорски и качествен контрол и мениджър в
строителни работи.
При съвкупната преценка на събраните по спорния факт доказателства
и доказателствени средства, въззивния състав прави извод, че ищецът е бил
надлежно представляван от явилия се пред нотариуса, първоначално на
07.03.2017г., а впоследствие и на 08.03.2017г., негов довереник, който е
потвърдил недвусмислено, че упълномощителите му са били поканени да
съдействат на предприемача за изготвяне на предложения им акт за
приключване на целия строителен процес до уговорената степен на годност за
експлоатация. Тук упълномощеното лице е направил подробни възражения от
името на упълномощителите срещу предложеното предаване на обектите,
обосновани с твърдения за конкретни отклонения в качествено отношение и
вид и степен на завършеност. Като съпостави изявленията на пълномощника
пред нотариуса, обективирани в протокола, и представените по делото,
съхранявани от общинска техническа служба, книжа (л. 95 до л. 138 от делото
на ВОС) въззивният състав констатира, че обявените възражения на част от
съсобствениците за неизвършени, недовършени и некачествено изпълнени
работи са били действително оповестени в административна процедура, и то,
както от пълномощника им, така и от предприемача, поискал
административно съдействие за преодоляване на несъгласието на тези
възложители. В заявлението на И Г. от 15.03.2017г. отново недвусмислено е
признат фактът на получаване на поканата от името на възложителите за
приемане на пълното, според строителя, договорено изпълнение на строежа,
което е било отказано не само поради ясно установените според
възложителите към този момент несъответствия със законови изисквания към
въвеждани в експлоатация строежи, но и поради неизвършени работи в
конкретни обекти, изрично договорени с по-висока от обичайната степен и
качество на изпълнението. Направените изводи по изпълнението се подкрепят
и от заключението на назначената от първоинстанционния съд съдебно-
11
техническа експертиза.
Съображенията на ищеца, че към датата 07.03.2017г. не са били налице
предпоставките за издаване на акт обр. 15 и обектът не е бил годен за
приемане, не могат да бъдат споделени, тъй като заявените възражения от
пълномощника на собствениците на самостоятелни обекти в новоизградената
сграда, в това число и в тези на ищеца по настоящия спор, не съставляват
съществени пропуски от кръга на предвидените в чл. 178, ал. 3 от ЗУТ.
Възразява се за недостатъци и недостигната степен на завършеност според
уговореното, които не са предвидени от закона като основания за отказ за
издаване на акт обр. 15 по Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по
време на строителството.
Така установените факти и обстоятелства водят до извод за предложено
изпълнение на 07.03.2017г. на задължението на инвеститора, поето към
собствениците на незастроения терен като насрещна престация срещу
прехвърлените вещни права, от встъпилия в дълг като изпълнител на
строителството приобретател- ответник. Съответно, документираните
неколкократно конкретни констатации за неточно изпълнение, считано от част
от възложителите за недовършено, а отчасти и за изпълнено с лошо качество и
в отклонение от строителните правила и норми, са обявени най-късно на
18.04.2017г. при довършването на официалното актуване на строежа, въпреки
изричния отказ той да бъде приет от недоволните възложители.
Правните последици от отказ за приемане на работата са изяснени в
трайната практика на съдилищата по тълкуване и прилагане на общото
правило по чл. 264, ал. 1 ЗЗД, именно като предпоставка за възникване на
претенцията за отговорност на изпълнителя за неточно изпълнение.
Възложителят на строителството, какъвто се явява ищецът, има задължение да
приеме работата, като с това правно изявление се цели да се удостовери
приключване на продължителното изпълнение и съгласието му с достигнатия
като съответен на кредиторовия интерес полезен резултат според поръчаната в
съответен вид на завършеност изработка и нейното видимо качество при
външен преглед, придружаващ реалното предаване на готовия продукт
(Решение № 121 от 27.09.2013 г. по търг. д. № 621/2012 г., I т. о. на ВКС,
Решение № 231 от 13.07.2011 г. по търг. д. № 1056/2009 г., II т. о. на ВКС).
Затова предложената за приемане работа се счита приета не само, когато се
12
одобри изрично или конклудентно (ако се приеме „на доверие“ без положена
грижа на добър стопанин при прегледа), но и когато изрично бъде отказано
одобрението на предадена работа, поради възражения за несъответствие й с
договореното. Поръчващият възложител има право да откаже да приеме
работата, ако тя не отговаря на възложения краен резултат, поради обявени от
приемащия явни недостатъци, вкл. и недостигнат според договореностите
експлоатационен вид/ степен на завършеност, но дори когато отказът е
основателен, това негативно изявление на възложителя не може да отмени с
обратна сила действието на окончателното предложение на изпълнителя, а
само трансформира облигацията, като поражда новите права на
неудовлетворения с получената престация възложител по чл. 265 ЗЗД
(Определение № 1510 от 05.06.2024 г. на ВКС по к. т. д. № 1649/2023 г.).
Настоящият състав на въззивния съд изцяло възприема това
разрешение на състава на ВКС по приложение на закона и намира, че
доколкото констатираните недостатъци по технологичните процеси и
неподходящо вложените материали са били ясно оповестени като видими и
налични при отказа на предложеното актуване на готовия строителен обект в
писмените констатации и забележките (лист 131 от преписката на ВОС), към
датата на тяхното начално оповестяване на 07.03.2017г., продължено до
14.03.2017г., отговорността на ответното дружество за отстраняване на всички
отклонения от поръчката, за негова сметка, е възникнала на посочената дата.
При окончателно документираното на 18.04.2017г. приемане на строежа е
породено и притезанието, съставляващо защитимо с право на иск по чл. 265,
ал.1, т.2 ЗЗД вземане в размер на парична компенсация на неполученото при
това предаване договорено експлоатационно състояние и качество на
новопостроените самостоятелни обекти. Това свое право ищецът не е
предявил в рамките на предвидения от закона петгодишен давностен срок,
изтекъл най-късно към 18.04.2022 г.
По изложените съображения, въззивният съд достига също до извод за
пропуснат петгодишен давностен срок за упражняване на правата по чл. 265,
ал. 3 ЗЗД, отнасящи се до строителни работи, тъй като исковата молба на
ищеца е предявена на 27.04.2022г. Оплакванията на въззивника срещу
решаващия извод на първоинстанционния съд за погасяване на главната
искова претенция по давност се явяват неоснователни.
13
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции по
съществото на спора обжалваното решение следва да се потвърди.
Въззиваемото дружество не претендира съдебно- деловодни разноски
за настоящата инстанция.
Така мотивиран, ВнАпС, ТО, ІІІ - ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 362/16.08.2024 г. постановено по търг.
дело № 328/2024 г. по описа на Варненски окръжен съд.
Решението е постановено при участие на „Вида Груп“ ООД, ЕИК
*********, като трето лице – помагач на страната на ответника.
Решението подлежи обжалване при условията на чл. 280 ГПК, пред
Върховен касационен съд на РБ, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14