№ 148
гр. Б., 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Вили Дацов
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора и Е. Т. Д.
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20241200601317 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК.
С Присъда № 56 от 24.10.2024 г. по н.о.х.д. № 1931/2023 г. на Районен съд
Б. подсъдимата А. М. К., ЕГН **********, е призната за виновна в това, че на
10.01.2022 г. в сградата на Регионално управление на образованието Б. /РУО/,
находяща се в Б., ул. „Т.“ № 2, чрез посредственото извършителство на
пълномощника В. А. А. /адвокат при АК гр. К./, пред Е. М. Т. С. /старши
експерт по „Обществени науки, гражданско образование и религия“ в РУО Б./,
съзнателно се е ползвала от неистински официален документ за завършено
образование /свидетелство за завършен 10 клас № 26.01-240/03.08.2021 г./, на
който е придаден вид, че е издадено по установения ред и форма от Средно
училище в гр. Х. Л. М., Федерална република Г., в уверение на това, че А. М.
К. има завършен 10 клас през учебната 2020 г. в посоченото учебно заведение
в чужбина, като от ползвателя на документа за самото му съставяне не може
да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, предл. 1 във
вр. чл. 308, ал. 2 от НК във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК, за което й е наложено
наказание „пробация“ чрез следните пробационни мерки: 1. „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца, с периодичност на
подписването 2 пъти седмично, 2. „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от 6 месеца по график определен от
пробационния служител и 3. „Включване в курсове за професионална
квалификация“ за срок от 6 месеца.
С присъдата подсъдимата е призната за виновна и в това, че за времето от
1
21.01.2022 г. –14.03.2022 г., съзнателно се е ползвала от официален български
документ с невярно съдържание, с цел с него да бъдат удостоверени неверни
обстоятелства, като от нея за самото съставяне на документа не може да й се
търси наказателна отговорност, както следва: 1/ За периода 21.01.2022 г. –
28.01.2022 г. в гр. Г. Д., пред Д. Н. М., в качеството му на управител на учебен
център (автошкола) „М.“ ЕООД – гр. Г. Д., съзнателно се е ползвала от
официален български документ с невярно съдържание /документ за
завършено образование – уверение № 0026/14.01.2022 г., издадено от Комисия
при РУО гр. Б., в което са удостоверени неверни обстоятелства, а именно че А.
М. К. има завършен 10 клас в средно училище в гр. Х. Л. М., Федерална
република Г. съгласно документ № 26.01-240/03.08.2021 г./, с цел да бъде
използван този документ (уверението) като доказателство за това
обстоятелство при започване на курс за правоспособност като водач на МПС и
включване в регистъра на обучаващите се лица в ИА „АА“, като в
действителност А. К. никога не е посещавала горепосоченото учебно
заведение в чужбина и няма завършен 10-ти клас и от нея за самото съставяне
на документа (уверението № 0026/14.01.2022 г.) не може да й се търси
наказателна отговорност; 2/ На 14.03.2022 г. в гр. Б., в сградата на ОД-МВР-
Б., пред И. А. Г., в качеството й на системен оператор в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Б., съзнателно се е ползвала от официален български
документ с невярно съдържание /документ за завършено образование –
уверение № 0026/14.01.2022 г., издадено от Комисия при РУО гр. Б., в което са
удостоверени неверни обстоятелства, а именно че А. М. К. има завършен 10
клас в средно училище в гр. Х. Л. М., Федерална република Г. съгласно
документ № 26.01-240/03.08.2021 г./, с цел да бъде използван този документ
(уверението) като доказателство за това обстоятелство при издаването на
свидетелство за управление на МПС, като в действителност А. К. никога не е
посещавала горепосоченото учебно заведение в чужбина и няма завършен 10-
ти клас и от нея за самото съставяне на документа (уверението №
0026/14.01.2022г.) не може да й се търси наказателна отговорност –
престъпление по чл. 316 , предл. 3 във вр. чл. 311, ал. 1 и вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК, за което й e наложено наказание „пробация“ чрез следните пробационни
мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца, с
периодичност на подписването 2 пъти седмично и 2. „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца по график
определен от пробационния служител, като съдът е преквалифицирал
обвинението в тази му част и е оправдал подсъдимата по първоначалното й
обвинение за извършването на две отделни престъпления по чл. 316, предл. 3
във вр. чл. 311, ал. 1 от НК, които се явявали деяния от едно продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
С присъдата на осн. чл. 23, ал. 1 от НК районният съд е определил едно
общо и най-тежко наказание – „пробация“ чрез следните пробационни мерки:
1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца, с
периодичност на подписването 2 пъти седмично, 2. „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца по график
определен от пробационния служител и 3. „Включване в курсове за
професионална квалификация“ за срок от 6 месеца.
2
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от
адв. Н. Р., в качеството й на защитник на подсъдимата А. М. К., срещу
Присъда № 56 от 24.10.2024 г. по н.о.х.д. № 1931/2023 г. на Районен съд Б.. В
жалбата се навеждат доводи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна
по отношение на определеното наказание. Защитникът посочва, че съдът е
определил една от незадължителните пробационни мерки – „включване в
курсове за професионална квалификация, програми за обществено
въздействие“. Счита, че в настоящия случай не се налага постановяването на
тази факултативна пробационна мярка. Жалбоподателят поддържа, че тази
мярка в действителност е неизпълнима, поради липсата на такива програми.
Посочва, че ако осъденият не изпълнява наложените му пробационни мерки,
съдът може да замени наказанието „пробация“ с „лишаване от свобода“.
Навежда, че поради изложените причини подсъдимата няма да може да
изпълни наказанието по отношение на включването в курсове за
професионална квалификация и/или програми за обществено въздействие,
поради което тя ще бъде поставена пред хипотезата на замяна на наказанието
с „лишаване от свобода“. Посочва, че досега подсъдимата не е била осъждА. и
се поддържа, че налагането на тази пробационна мярка не е необходимо. Моли
да се отмени присъдата, понеже намира същата за незаконосъобразна в частта
относно наложеното наказание.
В хода на съдебните прения пред ОС Б. представителят на ОП Б. счита
въззивната жалба за неоснователна. Навежда доводи, че първоинстанционният
съд правилно е индивидуализирал наказанията, вкл. с оглед на целите на
наказанието по чл. 36 НК. Споделя съображенията на районният съд относно
налагането на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 НК.
Защитникът адв. Н. Р. поддържа въззивната жалба и доводите в нея.
Счита, че определената пробационна мярка чл. 42а, ал. 2, т. 4 НК би попречила
на подсъдимата да реализира доходи и да се откаже от своята трудова заетост.
Сочи, че няма данни да се осъществяват курсове за професионална
квалификация или програми за обществено въздействие. Намира, че
неизпълнението на тази мярка би могло да доведе до замяна на наказанието
„пробация“ с „лишаване от свобода“, като счита, че е възможно това да се
случи поради обективната невъзможност за подсъдимата да изпълни тази
пробационна мярка. Намира налагането й за ненужно и моли тя да се отмени
като незаконосъобразна и неправилно определена, тъй като не съответства на
обществената опасност на престъплението.
Подсъдимата А. К., редовно призовА., не се явява пред въззивния съд и не
взема становище по същество.
Окръжен съд Б., като взе предвид доводите и възраженията на страните,
доказателствата по делото и като по реда на чл. 314 НПК извърши цялостна
служебна проверка на атакувА.та присъда, намери за установено следното:
Присъдата на първоинстанционния съд е постановена при изяснена
фактическа обстановка, като фактите са били установени от съда при
условията на чл. 373, ал. 2 НПК, доколкото пред първата инстанция е
проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК и
подсъдимата А. К. е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се е съгласила да не се събират доказателства за
3
тези фактически обстоятелства, изложени от прокуратурата. На подсъдимата
са й били разяснени последиците от направеното самопризнание, тя е била
наясно с тях и със значението на приложената процедура. Подсъдимата е
имала назначен защитник, с когото провеждането на тази процедура е било
съгласувано. Във въззивната жалба не се прави оспорване на установяването
на фактите, нито на прилагането на правото, с изключение на налагането на
пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 НК.
В хода на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК са събрани
писмени доказателства, които районният съд е приобщил по съответния ред
към доказателствената съвкупност. Първоинстанционният съдебен акт е
постановен при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин
се установява от събраните по делото доказателства – самопризнание по чл.
371, т. 2 НПК и доказателствата, събрани в досъдебното производство, които
го подкрепят: заявление за признаване на завършен клас на училищно
обучение или степен на образование и професионална квалификация по
документи, издадени от училища на чужди държави, което се издава с цел да
послужи при кандидатстване за придобиване на правоспособност за
управление на МПС № АСД-08-14/10.01.2022 г. (л.17-18), копие на Уверение
№ 0026/14.01.2022 г. (л.19), съобщение от началника на РУО Б. изх. № ПД-06-
58/09.05.2022 г. ведно с приложения (л.11-16), копие от заявление №
2932/14.03.2022 г. до ОДМВР-Б. ведно с приложения (л.42-52), справка и
приложения от ИА „АА“-отдел Б. рег.№ 16-00-08-2806/06.06.2023г. (л.169-
171), справка от МОН (л.141-143), учебен картон и приложени документи към
него от Учебен център „М.“ ЕООД (л.186-196), свидетелство за съдимост
(л.215), декларация за семейно, материално и имотно състояние на
подсъдимото лице (л.220-221), както и показанията на свидетелите В .А. (л.80-
81), Е. Т. С. (л.82-84), А. С. (л.85-88), М. П. (л.89-92), И. Г. (л.93-95), Б. К.
(л.133-134), К. Е (л.135-139), Д. М. (л.172-173).
Въз основа на доказателствения материал по делото се установява
следното от фактическа стрА.:
Подсъдимата А. М. К., ЕГН **********, е българска гражданка,
неомъжена, неосъждА., с постоянен адрес в с. О., обл. Б., ул. „Т. ш.“ № 34, с
основно образование, безработна в Р. Б.. К. няма диплома за завършено средно
образование и не се е обучавала до такава образователна степен в учебно
заведение в стрА.та или в чужбина.
В края на 2021 г. – началото на 2022 г. тя желаела да придобие
правоспособност за управление на МПС, но съзнавала, че за това й е нужен
документ за завършено образование, с какъвто тя не разполагала. На
неустановена дата преди месец януари 2022 г. К. се свързала с неустановено
лице, за което сочи, че й се е представило като „К.“, което й обещало да я
снабди с диплома за завършено образование /10 клас/ в чужбина.
Впоследствие срещу предоставянето на определена парична сума К. получила
издадено на нейно име свидетелство за завършено образование № 26.01-
240/03.08.2021 г., на което бил придаден вид, че е издадено по установения ред
и форма от Средно училище в гр. Х. Л. М., Федерална република Г..
Свидетелството било изготвено на немски език и в него било вписано, че А.
М. К. е завършила 10-и клас в посоченото училище в чужбина през учебната
4
2020 г.
Подсъдимата съзнавала, че получената диплома за средно образование е
неистински официален документ, тъй като тя никога не е посещавала
посоченото учебно заведение, но въпреки това напълно тя приела и решила да
използва документа с цел предоставянето му пред надлежните органи в
стрА.та ни за признаване на завършена степен на образование.
След като се снабдила с документа, К. разбрала, че е необходимо той да се
преведе на български език и впоследствие да се подаде заедно със заявление
до РУО Б. за издаване на решение и признаване на завършен клас на
училищно обучение или степен на образование и професионална
квалификация по документи, издадени от училища на чужди държави, което
се издава с цел да послужи при кандидатстване за придобиване на
правоспособност за управление на МПС в стрА.та ни. Понеже не била наясно
с процедурата, след като се снабдила с необходимия документ, К. посетила
кантората на В .А., адвокат от АК К., с адвокатска кантора в гр. Г. Д., ул. „Г. С.
Р.“ № 7. Подсъдимата упълномощила адвокат А. да подаде от нейно име
заявление до РУО Б. за признаване на завършен клас на училищно обучение
или степен на образование и професионална квалификация по документи,
издадени от училища на чужди държави, което се издава с цел да послужи при
кандидатстване за придобиване на правоспособност за управление на МПС,
като й предала неистинското немско свидетелство за завършен 10 клас и
легализиран превод на същото на български език.
Въз основа на това упълномощаване А., в качеството й на пълномощник
на А. К., на 10.01.2022 г. чрез лицензиран пощенски оператор подала
заявление № АСД-08-14/10.01.2022 г. до РУО Б., находящо се в гр. Б., ул. „Т.“
№ 2. Към заявлението било приложено и издаденото на името на К.
свидетелство за завършен 10 клас № 26.01-240/03.08.2021 г., на което е бил
придаден вид, че е издадено по установения ред и форма от длъжностно лице
на А. К. от Средно училище в гр. Х. Б. М. Федерална република Г. в уверение
на това, че К. е придобила основно образование 10 клас, както и превода на
същото на български език.
Съгласно създадената организация в РУО Б. заявлението на обвиняемата
и приложените към него документи (в оригинал) били приети от Е. Т. С. – ст.
експерт по „Обществени науки, гражданско образование и религия“ в РУО Б..
В съответствие с утвърдените със заповед № РД-06-124/19.09.2017 г. и заповед
№ 1223/29.10.2019 г. на Началника на РУО Б. правила Текерска извършила
предварителна проверка на заявлението и представените от обвиняемата
документи, преди да бъдат регистрирани в електронната система. Текерска
извършила проверка за точността на данните в заявлението, редовността по
отношение на задължителните атрибути в преводните и оригиналните
документи и удостоверила с подписа си това обстоятелство.
Със заповед № РД-06-124/2017 г. на началника на РУО Б. били утвърдени
и правила за признаване на завършени етапи на училищно обучение или
степени на образование и професионална квалификация по документи,
издадени от училища на чужди държави. Представители на експертната
комисия при РУО, определена със заповед № РД-06-124/2017 г. на началника
на РУО Б., чийто председател бил М. П. – началник отдел „ОМДК“ РУО Б.
5
разгледали и оценили подадените от К. чрез нейния пълномощник документи
на 14.01.2022 г. Тъй като формално депозираното заявление и представените в
оригинал документи били редовни от външна стрА., членовете на експертната
комисия не се усъмнили в истинността на представения документ за завършен
10-и клас в чужбина (№ 26.01-240/03.08.2021 г.) и взели решение за
признаване на тази образователна степен на К.. Решението на експертната
комисия било обективирано в протокол № 2/14.01.2022 г. под № 9, а на К. било
издадено Уверение № 0026/14.01.2022 г. за признаване на дипломата й за
завършено средно образование в Г.. С издаденото след тази процедура
уверение било признато, че К. е завършила десети клас в Средно училище в гр.
Х. Л. М., Федерална република Г.. Уверението било издадено, за да послужи
при кандидатстване за придобиване на правоспособност за управление на
МПС.
След издаване на уверението на 17.01.2022 г. А. С. – служител на РУО Б.
върнала на пълномощника на К. оригиналите на всички представени
документи, ведно с издаденият вече официален български документ за
завършено образование, а именно уверение № 0026/14.01.2022 г.
Впоследствие адв. А. предала уверението и остА.лите документи на К..
В изпълнение на поставената й цел да получи правоспособност за
управление на МПС, в периода 21.01.2022 г. – 28.01.2022 г. подсъдимата
посетила учебния център (автошкола) на „М.“ ЕООД, гр. Г. Д.. „М.“ ЕООД с
управител Д. М. притежава разрешение за обучение на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС с № 4378/08.12.2021
г., издадено от ИА „АА“, като основната дейност на дружеството е именно
организирането на обучение и подготовка на кандидати за правоспособни
водачи на МПС. К. заявила пред управителя на дружеството желанието си да
премине теоретично и практическо обучение за придобиване на
правоспособност за управление на МПС от категория „В“, като на 28.01.2022
г. попълнила декларация, с която посочила, че е завършила най-малко основно
образование и че притежава документ за завършена степен на образование, а
именно уверение № 0026/14.01.2022 г. на РУО Б.. В подкрепа на
декларираното К. съзнателно използвала уверение № 0026/14.01.2022 г. на
РУО Б., след като е знаела, че в същия документ е удостоверено невярното
обстоятелство, че тя има завършен 10 клас в средно училище в гр. Х. Л. М.,
Федерална република Г. съгласно документ № 26.01-240/03.08.2021 г.
М. не се усъмнил във верността на представеното официално уверение и
включил К. в обучителен курс за водачи на МПС от посочената категория. Тя
била вписА. и в регистъра на кандидатите, провеждащи обучение, като след
около месец била представена за теоретичен и практически изпити пред ИА
„АА“, отдел Б. от учебния център „М.“ ЕООД. На 09.02.2022 г. К. положила
успешно теоретичния си изпит пред ИА „АА“, а на 04.03.2022 г. положила
успешно и практическия си изпит, поради което придобила правоспособност
за управление на МПС, категория „В“, за което бил издаден протокол №
256/04.03.2022 г. от ИА „АА“.
С издадения протокол № 256/04.03.2022 г., на 14.03.2022 г. К. се явила в
сектор „Пътна полиция“ на ОД-МВР Б. и подала заявление № 2932/14.03.2022
г. за издаване на СУМПС, към което били приложени съответните изискуеми
6
за това документи. Като документ за завършена определена образователна
степен подсъдимата представила копие от уверението № 0026/14.01.2022 г.,
издадено от РУО Б., в което било удостоверено невярното обстоятелство, че тя
има завършен 10 клас в средно училище в гр. Х. Л. М., съгласно документ №
26.01-240/03.08.2021 г. Заявлението и остА.лите документи, сред които и
посоченото уверение, били представени пред служителката И. Г. в качеството
й на системен оператор в сектор „ПП“ при ОДМВР-Б.. Г. проверила
самоличността на заявителката, извършила проверка на представените
документи и входирала заявлението в съответната информационна система на
МВР. След това въз основа на представените документи на А. К. било
издадено СУМПС № *********/16.03.2022г. от ОД МВР Б., което тя получила
лично на 18.03.2022 г.
В ОДМВР-Б. постъпила информация, че от РУО-Б. са били издадени
множество официални документи – уверения, всички след представянето на
дипломи за завършен 10-ти клас в училището в гр. Х. Л. М., Федерална
република Г.. Затова възникнало съмнение и относно ползваните от К.
документи при издаването на СУМПС и полицейските органи започнали
извършването на проверка по случая. ИзискА. била информация чрез
Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ МВР, от която се
установило, че средно училище в гр. Х. Л. М., област Л., Федерална
република Г. е създадено на 01.08.2013 г. и от тази учебна година стартира
обучение на ученици от 5 клас. Затова дипломирането след 9 клас в това
училище е било възможно най-рано лятото на 2018г., а дипломиране след 10
клас било възможно най-рано лятото на 2019 г. Най-възрастните ученици,
които някога са посещавали това училище са родени през 2001 г. По този
повод учебното заведение сочило, че лица, родени преди 2001 г. не са се
обучавали в това училище. Подсъдимата е родена на родена на 26.12.1988 г.
Този резултат от извършената проверка по линия на международното
сътрудничество мотивирал и подаването на сигнал в прокуратурата за
извършено документно престъпление с документи, удостоверяващи
завършено средно образование /10-ти клас/ в същото училище, по какъвто е
образувано и настоящото досъдебно производство.
Въз основа на установеното от фактическа стрА., Окръжен съд Б.
достигна до следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и направен доказателствен
А.лиз, въззивният съд също като първата инстанция намира, че подсъдимата
А. М. К., ЕГН **********, е осъществил състава на престъпление по чл. 316,
предл. 1, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и на престъпление по чл. 316,
предл. 3, във вр. с чл. 311, ал. 1 и вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
Съгласно чл. 316 НК наказанието, предвидено по предходните членове на
настоящата глава, се налага и на онзи, който съзнателно се ползува от
неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или
от такъв по предходния член, когато от него за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност.
От обективна стрА. предмет на престъплението може да бъде неистински
документ (чл. 93, т. 1, т. 6 НК), преправен документ или документ с невярно
съдържание (виж Постановление № 3 от 23.03.1982 г. по н. д. № 12/1981 г.,
7
Пленум на ВС), или от такъв по чл. 315 НК.
Според решение № 497 от 11.11.1975 г. по н. д. № 491/1975 г., II н. о. на
ВС за да бъде ангажирА. наказателната отговорност на подсъдимия, не е
необходимо неистинският документ да е съставен от длъжностното лице
виновно. Последното може да е съставило този документ при условията на
извинителна грешка, поради което или по друга причина то да не отговаря за
виновно съставяне на документ с невярно съдържание. От това обстоятелство
обаче не следва да се приеме, че отпада наказателната отговорност на лицето,
което се е ползвало от този документ, щом като е установено, че това е стА.ло
съзнателно.
Изпълнителното деяние „ползване“ по смисъла на чл. 316 от НК се
изразява в употребата на документа чрез представянето му пред трето лице
(виж решение № 172 от 28.06.2017 г. по н. д. № 489/2017 г., Н. К., ІІ н. о. на
ВКС).
Разпоредбата на чл. 316 НК изисква за самото съставяне на документа да
не може да се търси наказателна отговорност на дееца. Според решение № 70
от 13.02.1970 г. по н. д. № 34/1970 г., I н. о. на ВС такава невъзможност може
да се дължи на давност, амнистия или други причини. Налице ли е
възможност за такава отговорност, тя поглъща отговорността за последвалото
ползване на документа.
Престъплението по чл. 316 НК може да се извърши само с пряк умисъл
(виж решение № 351 ОТ 26.10.2000 г. по н. д. № 260/2000 г., I н. о. на ВКС),
което е характерно за формалните престъпления. Законът изисква деецът да е
знаел, че използваният от него документ е опорочен. Според решение от
08.02.2012 г. по н. д. № 5915/2011 г. на Софийски градски съд законодателят не
предвижда наказателно отговорното лице да може да борави с правните
понятия "истински и неистински официален документ" в степен, в която е
необходимо да се познават те от юриста, прилагащ правото. Законът обаче
безспорно изисква деецът да съзнава фактите, които лежат в основата на
правните признаци. Умисълът за престъплението следва да бъде изведен от
конкретните факти по делото, а те от своя стрА. да държат сметка за
житейските конкретности на отделния казус.
В случая са инкриминирани два документа – свидетелство за завършен 10
клас № 26.01-240/03.08.2021 г. и уверение № 0026/14.01.2022 г. издадено от
РУО Б..
Предмет на престъплението по чл. 308, ал. 1 НК могат да бъдат
единствено официални документи. Разпоредбата на чл. 308, ал. 2 НК сочи, че
предмет могат да бъдат и документи за завършено образование. Следователно
по арг. от чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК процесното свидетелство за завършен 10
клас № 26.01-240/03.08.2021 г. се явява официален документ. Той е
неистински, тъй като посоченият в него автор не е съставил документа (виж
мотивите към т. 6 от Постановление № 3 от 23.03.1982 г. по н. д. № 12/1981 г.,
Пленум на ВС). Затова процесното свидетелство е годен предмет на
престъплението по чл. 316, предл. 1 във вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Същевременно обстоятелствата, които са установени по делото, не могат да
обосноват търсене на наказателна отговорност на подсъдимата за самото
съставяне на документа.
8
В случая се установява, че подсъдимата е осъществила изпълнителното
деяние по чл. 316 НК в условията на посредствено извършителство като чрез
нейния пълномощник адв. В .А. на 10.01.2022 г. в сградата на РУО Б., К. е
представила свидетелство за завършен 10 клас № 26.01-240/03.08.2021 г. пред
трето лице – Е. М. Т. С. – старши експерт по „Обществени науки, гражданско
образование и религия“ в РУО Б.. Престъплението е формално, поради което
то е било довършено с осъществяването на изпълнителното деяние.
Посредственото извършителство се извлича от това, че по делото не се
установява А. да е съзнавала неистинността на документа, поради което като
не се установява и наличието на общност на умисъла.
Деянието е било осъществено с пряк умисъл, тъй като К. е съзнавала, че в
действителност не е завършила 10-и клас в Средно училище в гр. Х. Л. М.,
Федерална република Г., както и че свидетелството не е било съставено от
лицето, което е било посочено за негов автор. Затова тя е съзнавала
общественоопасния характер на своето деяние /засягането на обществените
отношения, които са свързани с документооборота/, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е искала настъпването им.
Следователно са правилни изводите на районният съд, че подсъдимата е
осъществила признаците на състава на престъпление по чл. 316, предл. 1 във
вр. чл. 308, ал. 2 от НК във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК.
Повдигнато е и обвинение за две престъпления по чл. 316, предл. 3 във
вр. чл. 311, ал. 1 от НК, че е използван официален документ с невярно
съдържание – уверение № 0026/14.01.2022 г. По арг. от чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1
НК уверението е официален документ. Същият е истински, понеже е съставен
от лицето, което се сочи за негов автор. Той е удостоверителен и с невярно
съдържание, тъй като отразените в него обстоятелства не отговарят на
обективната действителност (виж мотивите към т. 6 от Постановление № 3 от
23.03.1982 г. по н. д. № 12/1981 г., Пленум на ВС), понеже в действителност К.
не завършила 10-и клас в учебно заведение в Средно училище в гр. Х. Л. М.,
Федерална република Г.. Следователно уверение № 0026/14.01.2022 г. е годен
предмет на престъплението по чл. 316, предл. 3 във вр. чл. 311, ал. 1 от НК.
В чл. 316 НК е указано, че се прилага, ако от дееца не може да се търси
наказателна отговорност за самото съставяне на документа. В случая не се
установява да е имало общност на умисъла и съучастие между подсъдимата и
длъжностното лице, което е съставило документа. Затова тя не може да
отговаря за съставянето му по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 НК (виж решение
№ 271 от 19.06.1980 г. по н. д. № 270/1980 г., ВК на ВС). При липсата на
съучастие официален документ с невярно съдържание може да се състави в
условията на посредствено извършителство (виж решение № 5 от 08.02.1985 г.
по н. д. № 677/1984 г., II н. о. на ВС). Подсъдимата обаче няма качеството
„длъжностно лице“, поради което тя не е годен субект на престъплението по
чл. 311, ал. 1 НК (виж решение № 124 от 31.07.1985 г. по н. д. № 97/1985 г., I н.
о. на ВС). Документът е бил издаден по ред, включващ извършване на
проверки и преценки от длъжностни лица, натоварени с неговото издаване,
поради което деянието е несъставомерно по чл. 314 НК (виж решение № 488
от 07.11.2002 г. по н. д. № 381/2002 г., II н. о. на ВКС). Същевременно
процесният документ не е неистински, нито е с преправено съдържание,
9
поради което той не е годен обект на престъпление по чл. 308, ал. 1 НК.
Следователно и по отношение на уверение № 0026/14.01.2022 г. от
установените по делото обстоятелства не може да се обоснове извод за
търсене на наказателна отговорност на подсъдимата за самото съставяне на
документа.
Подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние, тъй като в периода
21.01.2022 г.-28.01.2022 г. в гр. Г. Д. тя е представила уверение №
0026/14.01.2022 г. пред Д. М. в качеството му на управител на учебен център
(автошкола) „М.“ ЕООД. Отново деянието е осъществено с пряк умисъл, тъй
като К. е съзнава, че тя не е учила в учебно заведение в Г. и че процесния
документ е с невярно съдържание. Следователно това нейно деяние е
осъществило признаците на състава на чл. 316 НК. К. отново е осъществила
изпълнителното деяние като на 14.03.2022 г. в гр. Б., в сградата на ОД-МВР-Б.,
е представила уверение № 0026/14.01.2022 г. пред И. А. Г. в качеството й на
системен оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Б.. Отново
деянието е осъществено с пряк умисъл и е осъществен състава на чл. 316 НК.
Първоинстанционният съд е приел, че двете изпълнителни деяния по
използването на уверение № 0026/14.01.2022 г. са част от едно продължавано
престъпление по чл. 26 НК, поради което е оправдал подсъдимата по
първоначалното й обвинение за извършването на две отделни престъпления
по чл. 316, пр. 3 във вр. чл. 311, ал. 1 от НК. Въззивният съд споделя тези
изводи на районния съд, тъй като са налице предпоставките на чл. 26 НК и
второто деяние се явява от обективна и субективна стрА. продължение на
предшестващото. Затова присъдата се явява правилна в оправдателната й част.
Следва да се отчете и че срещу присъдата не е бил подаден протест, а ако се
възприеме, че са налице две отделни престъпления, а не едно продължавано,
би се влошило положението на жалбоподателя.
Следователно са правилни изводите на първоинстанционния съд, че
подсъдимата е осъществила съставите на престъпление по чл. 316, предл. 1
във вр. чл. 308, ал. 2 от НК във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК, както и продължавано
престъпление по чл. 316, предл. 3 във вр. чл. 311, ал. 1 и вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК.
Санкцията на правната норма в разпоредбата на чл. 316 НК е уредена чрез
препращане към един от основните състави на предходните й членове (виж
решение № 482 от 21.12.1999 г. по н. д. № 468/1999 г., I н. о. на ВКС). Тъй като
е инкриминиран документ за завършено образование, наказателната
отговорност за съзнателно ползване на неистински документ, в частта по
санкцията се свързва с основната норма по чл. 308, ал. 2 НК. Затова за
престъплението чл. 316, предл. 1 във вр. чл. 308, ал. 2 от НК във вр. с чл. 308,
ал. 1 от НК се предвижда лишаване от свобода до осем години. С оглед на
препращането наказанието за съзнателно ползване на истински официален
документ с невярно съдържание се свързва с чл. 311, ал. 1 НК. Затова
санкцията за престъплението по чл. 316 , предл. 3 във вр. чл. 311, ал. 1 и вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК е с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да
постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.
Поради провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371,
т. 2 НПК, съгласно чл. 373, ал. 2 НПК ако се постанови осъдителна присъда,
10
наказанието се определя при условията на чл. 58а от НК.
Според Тълкувателно решение № 2 от 19.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2015
г., ОСНК на ВКС допустимо е разкритите в наказателното производство
смекчаващи обстоятелствата да са изключителни или многобройни по начин,
че и най-лекото, предвидено в особената част на НК наказание се оказва
несъразмерно тежко. Проявлението им по дела с проведено съкратено съдебно
следствие, на основание чл. 371, т. 2 от НПК, предпоставя условия за
прилагането на един от двата правни института - по чл. 55 (чл. 58, във вр. с чл.
55 от НК) или чл. 58а от НК. Едновременното им прилагане в едно
наказателно производство е невъзможно. С нормата на чл. 58а, ал. 4 от НК е
предвидена изричната възможност правният институт да отстъпи пред
приоритетното приложение на чл. 55 от НК. Преценката за по-благоприятен
закон се извършва според конкретните обстоятелства по делото и спрямо
конкретен деец, а не от формалната съпоставка между двете правни норми на
чл. 55 и 58а от НК. Не всякога чл. 55 от НК ще се окаже по-благоприятен от
чл. 58а от НК.
Въззивната инстанция споделя съображенията на районния съд, че са
налице предпоставките за прилагане на института по чл. 55 НК, тъй като в
случая са налице множество смекчаващи обстоятелства – чистото съдебно
минало на подсъдимата, изказаното от нея съжаление, признаването на
фактите по чл. 371, т. 2 НПК, което е израз на цялостното й процесуално
поведение, спомогнало за своевременното и съществено за разкриване на
престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното
производство. Същевременно и най-лекото, предвидено в закона наказание се
оказва несъразмерно тежко.
Според чл. 58а, ал. 4 НК, когато едновременно са налице условията по ал.
1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за
дееца. Затова следва да се прецени кой от двата института е по-благоприятен
за подсъдимата. Съгласно чл. 58а, ал. 1 НК при постановяване на осъдителна
присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието
лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на
този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
Последицата от приложението на института по чл. 58а НК би се изразила в
това, че след индивидуализирането на наказанието „лишаване от свобода“
същото ще бъде намалено с една трета. Санкциите и на двете престъпления
нямат специален минимум в Особената част на НК. Следователно
приложението на института по чл. 55 НК би обусловило замяна на
наказанието „лишаването от свобода“ с „пробация“. В нормата на чл. 37, ал. 1,
т. 1-11 НК, в низходящ ред, е уредена системата на наказанията по НК, като
лишаването от свобода е по-тежко от пробацията (виж решение № 73 от
18.02.2010 г. по н. д. № 624/2009 г., Н. К., І н. о. на ВКС). Затова в случая
категорично се установява, че прилагането на института на чл. 55 НК е по-
благоприятно за подсъдимата, поради което той следва да се приложи на осн.
чл. 58а, ал. 4 НК, а не разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК. Следователно на осн.
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК наказанията лишаване от свобода следва да се
заменят и да се наложи пробация.
Следва да се споделят съображенията на районният съд, че
11
пробационните мерки следва да се определят в срок равен на законния им
минимум с оглед на смекчаващите обстоятелства, ниската степен на
обществена опасност на дееца, както и за постигането на целите по чл. 36 НК.
Същевременно срещу присъдата не е бил подаден протест, поради което
липсва и съответно искане за влошаване на положението на подсъдимата, като
не бъде приложен чл. 55 НК или като се индивидуализира наказанието
пробация чрез определянето на допълнително пробационни мерки или чрез
налагането им за по-дълъг срок. Затова въз основа на принципа reformatio in
peius въззивният съд не би могъл чрез изменение на определеното наказание
пробация и на наложените с него пробационни мерки да влоши положението
на подсъдимата, а районният съд е наложил трите мерки в срок на законния им
минимум по чл. 42а, ал. 3, т. 1 НК.
С обжалвА.та присъда са наложени пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2,
т. 1, т. 2 и т. 4 НК. Съгласно чл. 42а, ал. 4 мерките по ал. 2, т. 1 и 2 се налагат
задължително на всички осъдени на пробация, поради което присъдата е
правилна в частта, с която тези мерки са били наложени. Затова следва да се
прецени дали за престъплението по чл. 316, предл. 1 вр. чл. 308, ал. 2 вр. чл.
308, ал. 1 от НК законосъобразно е била определена и факултативната
пробационна мярка „включване в курсове за професионална квалификация,
програми за обществено въздействие“.
Самата невъзможност за включване в курс за професионална
квалификация, поради липсата на подходящи курсове или на свободни места и
прочие покрива законовото понятие „основателна причина“ за
неизпълнението й (виж определение от 15.01.2013 г. по ч. н. д. № 781/2012 г.
на Окръжен съд Х.), поради което обективната невъзможност за включване в
такъв курс не може да обуслови приложението на чл. 43а НК (виж протокол №
33 от 15.02.2022 г. по ч. н. д. № 16/2022 г. на Окръжен съд – Р.). Затова следва
да се отхвърлят доводите на защитата, че невъзможността да се изпълни тази
пробационна мярка би могла да доведе до замяна на „пробацията“ с
„лишаване от свобода“ по реда на чл. 43а НК, тъй като за да се случи това тази
разпоредба изисква пробационната мярка да не се изпълнява без основателна
причина. Наличието на основателни причини за неизпълнението на
пробационната мярка, които са извън поведението и волята на осъдения,
обуславят невъзможност по реда на чл. 43а НК наказанието „пробацията“ да
се замени „лишаване от свобода“.
В мотивите на присъдата районният съд е посочил, че е отчел
спецификата на случая и обстоятелството, че подсъдимата е безработна, което
е било удостоверено от нея и в декларацията й за материално, имотно и
семейно положение. Намерил е, че престъпното й поведение е било с насока
за по-голяма възможност за намиране на работа. Затова е счел, че по тези
причини следва на подсъдимата да се наложи и мярката по чл. 42а, ал. 2, т. 4
от НК, тъй като това би й предоставило повече възможности за намиране на
работа и в бъдеще би я демотивирало от извършването на друго престъпление
като процесното. Следователно при индивидуализирането на пробационните
мерки, включени в комплексното наказание „пробация“,
първоинстанционният съд е изходил от съображения за индивидуална
превенция, която е една от целите на наказанието по чл. 36 НК, поради което е
наложил и тази факултативна мярка.
12
Така определено, според въззивната инстанция, наложеното наказание за
престъплението чл. 316, предл. 1 във вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК е
съобразено с целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, и с принципа за
съответствието му с извършеното престъпление, прогласен с нормата на чл.
35, ал. 3 НК. Трите пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 НК в
съчетание биха предпоставили един успешен превъзпитателен процес,
включващ и изграждане на професионални умения и трудови навици у дееца
(виж решение № 106 от 16.07.2019 г. по н. д. № 393/2019 г., Н. К., ІІІ н. о. на
ВКС). Така определеното наказание „пробация“, като съвкупност от
посочените по-горе пробационни мерки със съответна продължителност, е от
естество да постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК, поради което и не са
налице основания за ревизирането му от въззивния съд. Следователно
обжалвА.та присъда е правилна и законосъобразна и в частта, с която е била
наложена факултативната пробационна мярка.
Въззивната инстанция констатира, че районният съд не е посочил в
диспозитива на присъдата дали индивидуализацията на наказанието е свързА.
с приложението на чл. 54, чл. 55, или чл. 58а НК. Това представлява
нарушение на процесуалните правила, тъй като чл. 305, ал. 4 НПК урежда
съдържанието на присъдата и изрично изисква от съда да изложи в
диспозитива решението си по въпросите, посочени в чл. 301 от НК, като един
от тях е именно приложението на чл. 58а от НК. В случая процесуалното
нарушение не е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, тъй като не
е довело до ограничаване на процесуалните права на страните. От вида на
наложените наказания може да се изведе, че по реда на чл. 55 НК
предвиденото наказание „лишаване от свобода“ е било заменено с „пробация“.
Нарушението е било отстранено с мотивите на първоинстанционната присъда,
в които са изложени доводи, че по аргумент от чл. 58а, ал. 4 НК наказанията са
определени при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2 НК. Затова волята на съда
не е неясна и липсва съществено нарушение на процесуалните правила.
Районният съд правилно е приложил института на чл. 23 НК, като е
определил наказание за всяко престъпление отделно, след което е наложил
най-тежкото от тях като общо наказание за съвкупността.
Според тълкувателно решение № 1 от 24.01.2022 г. по тълк. д. № 1/2018 г.,
ОСНК на ВКС задължителното мотивиране на увеличаването на
определеното общо най-тежко наказание е необходимо при прилагане на този
институт или при отказ да се приложи при наличие на изрично искане от стрА.
на обвинението. В случая обсъждането на чл. 24 НК не е необходимо поради
липсата на въззивен протест, както и на изрично искане от стрА. на
обвинението.
По изложените съображения и поради съвпадане на крайните правни
изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд,
обжалвА.та присъда следва да се потвърди. При извършената на основание чл.
314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувА.та
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, които
да налагат нейната отмяна или изменение.
Водим от гореизложено и на основание чл. 334, т. 6 от НПК вр. чл. 338 от
НПК, Окръжен съд Б.
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 56 от 24.10.2024 г., постановена по н.о.х.д.
№ 1931/2023 г. по описа на Районен съд Б., I. наказателен състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14