РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Враца, 10.02.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, касационен състав, в публично заседание на 19.01.2021
г. /деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря
Даниела Ванчикова и с участието на прокурора Веселин Вътов, като
разгледа докладваното от съдия Коцева КАД
№ 567 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 285, ал.1, изр. 2 от ЗИНЗС.
Образувано е по
касационна жалба на Д.О.И.,***, против Решение №311/14.09.2020г., постановено
по адм. исково дело №161/2020 г. по описа на АдмС – Враца, с което е отхвърлен
предявения от касатора иск за присъждане на обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди в размер на 1 800 лева, произтичащи от нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в незаконосъобразното му лишаване от страна на
затворническата администрация от правото му да провежда свиждане с лицето В.Г.Г.
в периода от 13.12.2018г. до 14.06.2019г.
В касационната жалба
се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при
наличието на касационни основания по чл.209, т.3 от АПК – нарушение на
материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Оспорват се направените от първоинстанционния съд
изводи за недоказаност на настъпилите неимуществени вреди и причинно-следствената
връзка между установената със Заповед №347/13.12.2018г., забрана И. да бъде
посещаван от лицето В.Г. за срок от 6 месеца и твърдените вреди. Изразява се
становище, че неправилно съдът е приел в оспореното решение, че липсват данни
за различно, по-неблагоприятно отношение към него от страна на затворническата
администрация, тъй като спрямо останалите лишени от свобода не се прилагат ограничителни
мерки с превантивен характер. Направено е искане за постановяване на решение от
касационната инстанция, с което първоинстанционното решение да бъде отменено и
искът да бъде уважен. Претендирани са направените по делото разноски.
В с.з. касаторът,
редовно призован се явява лично, като поддържа касационната жалба по подробно
изложените в нея съображения, а по същество моли да бъде уважена. В допълнение
отново посочва, че заповедта, с която е ограничено свиждането му с лицето Г. е
незаконосъобразна.
Ответникът - ГД
„Изпълнение на наказанията” гр.София, редовно призован не се представлява в
съдебно заседание. От процесуалния му представител, ** Г.Х. е представен писмен
отговор по касационната жалба, в който изразява становище за неоснователност и
недоказаност на същата, а оспореното решение намира за правилно, обосновано и
законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за
неоснователност на подадената касационна жалба. Счита оспореното решение за валидно,
допустимо и правилно от гледна точка на приложението на материалния закон,
поради което моли да се остави в сила.
В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства.
Административен съд Враца, в настоящия касационен състав, като взе
предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на
наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и
след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен
срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от касатора иск за присъждане на
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 1 800 лева,
произтичащи от нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в незаконасъобразното
му лишаване от страна на затворническата администрация от правото му да
провежда свиждане с лицето В.Г.Г. в периода от 13.12.2018г. до 14.06.2019г. За
да постанови този резултат съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по
делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства,
обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка, в контекста на приложимите
материалноправни норми и във връзка с възраженията на страните и въз основа на
това е формирал правни изводи за неоснователност на предявената искова
претенция.
От правна страна,
първоинстанционния съд е приел, че в проведеното исково производство не са били
установени незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на Затвора-***,
които да имат за последица унижаването на човешкото достойнство на ищеца /касатор
в настоящото производство/ и които да са му причинили по неговите твърдения, чувство на нееднакво
отношение, на безизходица, потиснатост, отхвърленост, лишения, ограничения и
страдания, надхвърлящи необходимото за изпълнението на наложеното му наказание.
Съдът е изложил съображения, че
Заповед №347/13.12.2018г., на Началника на
Затвора – ***, издадена на основание чл.86, ал.2 от ЗИНЗС, с която му е
забранено свиждането с лицето Г. за срок от 6 месеца, за която заповед и в
настоящата касационна жалба са изложени твърдения, че е незаконосъобразна, не е
оспорена по предвидения административен ред и съответно е влязла в сила и е
изпълнена към момента на подаване на исковата молба. При тези установявания
първоинстанционният съд е приел в оспореното решение, че ограничаването на
правото на свиждане на ищеца /настоящ касатор/ с лицето В.Г. е в изпълнение на влязла
в сила заповед, поради което не са налице незаконосъобразни действия и
бездействия на администрацията на ответника, които да са в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. При липсата на първата от трите кумулативни предпоставки, обосноваващи
основателността на иска за вреди по чл. 284, ал. 1 от същия нормативен акт,
съдът се е освободил от задължението за произнасяне по останалите – настъпили
вреди и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и
нарушението.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора
отменителни основания.
Касационната инстанция
намира, че в първоинстанционното производство не е допуснато съществено
процесуално нарушение, което да е ограничило правото на защита на ищеца или изразяващо
се в лишаване от правото му на лично участие по делото. Ищецът е бил редовно
призоваван и лично е участвал и осъществявал защитата си в проведените две
съдебни заседания, удовлетворени са доказателствените му искания, включително е
допуснат и разпитан посочения от него свидетел, приета и обсъдена е
депозираната от него писмена защита.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, изведен от установената по
делото фактическа обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки,
обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди,
тъй като независимо от твърденията на И., не са установени незаконосъобразни
бездействия или действия на затворническата администрация. Правно обоснован е и
изводът на съда, че след 07.02.2017
г. е в сила разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно която държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
на чл. 3 от този закон. В този смисъл и с
оглед заявената искова претенция, независимо, че ищецът е посочил като правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, което изтъква и в касационната жалба, приложими
са нормите на ЗИНЗС, които се явяват специални по отношение общите правила,
регламентирани в ЗОДОВ. В ал.5 от същата законова разпоредба е регламентирано,
че в случаите по ал.1, настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното. Съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, обаче обуславя извод, че не е налице нарушение на чл.3 от ЗИНЗС,
а ангажирането на отговорността на административния орган изисква кумулативното
(едновременното) наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по повод извършване
на административна дейност; вреда;
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от посочените
елементи от фактическия състав на разпоредбата /в случая липсва
незаконосъобразен акт/ отговорността на държавата в лицето на съответната
правосубектна институция към която принадлежи органа, не може да бъде
ангажирана и правилно съдът се е десезирал от произнасянето за настъпили вреди
и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и
нарушението.
Правилна е и
преценката на съда за недължимост на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди на * И., доколкото от доказателствата по делото се установява, че към
същия не е имало различно отношение или по-неблагоприятно третиране от страна
на затворническата администрация, в сравнение с други лишени от свобода, от
същия затвор, с наложена същата по вид превантивна мярка. Естеството и
характерът на твърдяното страдание, съдът следва да прецени не само от
субективното възприятие на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретни
факти, от които произтича, каквито факти не са установени.
По изложените
съображения решението на първоинстанционния съд, с което предявения иск в общ
размер от 1800 лв. е отхвърлен, е правилно и законосъобразно, поради отсъствие
на касационните основания по чл.209
от АПК и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна
и следва да се остави без уважение.
Воден от горното и на
основание чл.221,
ал. 2 от АПК, касационен състав на Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №311/14.09.2020г., постановено по
адм. исково дело №161/2020 г. по описа на АдмС – Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.