Решение по дело №9293/2015 на Районен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260005 / 20.3.2024г.                                                      Град ***

Районен съд-***                                                                ІХ-ти състав

В закрито заседание в следния състав:

Районен съдия : Татяна Тодорова

като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 09293 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.251 от ГПК.

Образувано е по молба рег. № 261147 от 09.06.2023 г. от С.А.Д., с която се иска да бъде извършено тълкуване на решение № 10* от 04.*.2017 г. и решение от 25.06.20* г. и двете постановени по гр.д. № 09293/2015 г. на ПРС.

Ответникът по искането – К.Н.Д. чрез адв. В. е депозирал отговор, в който е заявил становище за неоснователност на молбата.

Съдът намира, че молбата за тълкуване е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

На тълкуване по реда на чл.251 ГПК, специфична форма на авторитетно тълкуване, подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил.

Производството по чл.251 ГПК има за задача да отстрани порок на съдебния акт, който не се отразява на неговите валидност, допустимост и правилност, и не променя решаващата съдебна воля.

В случая видно от решение № 10* от 04.*.2017 г. и решение от 25.06.20* г. и двете постановени по гр.д. № 09293/2015 г. на ПРС, не се установява подобна неяснота. Волята на съда, обективирана в диспозитивите на решенията, чието тълкуване се иска, е ясно изразена.

За правна прецизност следва да се отбележи, че част от поставените въпроси целят пререшаване на спорните между страните въпроси по делото, които вече са разрешени с влязъл в сила съдебен акт, а и както вече бе посочено, по пътя на тълкуването не може да се променя решаващата  съдебна воля. В мотивите на двата съдебни акта, чието тълкуване се иска, съдът е ясно е посочил въз основа на кои събрани по делото доказателства е направил съответните правни изводи, и извел решаващата си воля. В този смисъл не е налице неяснота в двата съдебни акта, чието тълкуване се иска, поради което и молбата е неоснователна.

Що се касае до поставените въпроси относно отказа да бъде издаден изпълнителен лист на молителката, то спора е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, чието тълкуване молителката не е поискала, но дори и да се приеме, че е поискала такова, то с поставените въпроси се цели отново пререшаване на спора по същество, което не може да осъществи по пътя на тълкуването. За пълнота в тази посока следва да се отбележи и това, че молителката е упражнила своите права в производството по искането и за издаване на изпълнителен лист, чрез иницииране на инстанционен контрол върху съдебния акт, с която и е отказано издаване на изпълнителен лист, който акт е потвърден при осъществения инстанционен контрол. В същия волята на съда отново е ясно и недвусмислено изразена, поради което и този акт не подлежи на тълкуване.

По разноските:

Молителката е поискала от съда да и бъдат присъдени сторените в производството по тълкуване разноски в размер на 1350.00 лева, представляващи заплатено от нея адвокатско възнаграждение. Разноски на молителката не и се дължат не само с оглед изхода от молбата, но и защото решенията постановени в производство по тълкуване на съдебен акт нямат самостоятелен характер и значение, а единствено спомагат за проявление в правния мир на действието на основното решение, поради което и извършените от страните процесуални действия не съставляват източник на самостоятелно задължение за възлагането на разноски. С оглед принципното сходство с естеството на производствата по чл.247 и чл.248 ГПК, това разрешение следва да намери приложение и относно претенциите за присъждане на разноски, направени пред съда, произнесъл се с решение по искане за тълкуване на решение. Независимо от основателността или неоснователността на искането, ответникът по него също няма право на разноски за изготвянето на отговор срещу молбата, тъй като това производство няма самостоятелен характер. С оглед горното на молителката не се дължи присъждане на разноски.

Настоящото решение представлява неразделна част от постановените по делото решение № 10* от 04.*.2017 г. и решение от 25.06.20* г. и двете постановени по гр.д. № 09293/2015 г. на ПРС.

Воден от горното, СЪДЪТ

Р  Е  Ш  И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба рег. № 261147 от 09.06.2023 г. от С.А.Д., ЕГН **********, с която се иска да бъде извършено тълкуване на решение № 10* от 04.*.2017 г. и решение от 25.06.20* г. и двете постановени по гр.д. № 09293/2015 г. на ПРС.

Настоящото решение е неразделна част от постановените по делото решение № 10* от 04.*.2017 г. и решение от 25.06.20* г. и двете постановени по гр.д. № 09293/2015 г. на ПРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – ***.

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Д.К.