Р Е
Ш Е Н
И Е № 231
21.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно заседание на 21 януари през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при
секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 3301 по описа на съда за 2019 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Предявената искова претенция е с правно основание
чл.200 от КТ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 180
000 лева и за имуществени вреди в размер
на 1000 лева.
Твърди се, че ищцата на 13.01.2019г., при
изпълнение на трудовите си задължения в ответното дружество е претърпяла трудова
злополука, която е регистрирана по предвидения в КТ ред. Сочи се, че е проведено
лечение, както и търпените болки и страдания. Счита се, че справедливо
обезщетение за претърпените неимуществени вреди представлява сумата от 180000 лева,
а също така се претендира и сума 1000 лева за имуществени вреди, представляваща
заплатена сума за консумативи при операциите. Претендира се и законната лихва
върху претендираните суми, както и разноските по делото.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба,
който исковата претенция се оспорва като неоснователна. Сочи се, че претенцията
за неимуществени вреди не кореспондира с установената трайна съдебна практика
по сходни казуси и претендираното обезщетение е прекомерно завишено. Изложени
са съображения относно размера на неимуществените вреди с позоваване на съдебна
практика. Посочено е, че ответното дружество има задължителна застраховка
трудова злополука ДЗИ "Общо застраховане", която е била валидна към
датата на събитието. Сочи се, че ищцата е получила обезщетение от НОИ за
временна нетрудоспособност, както и от ответното дружество. В условията на
евентуалност, в случай че ответникът бъде осъден, присъдената сума да бъде
намалена с размера на изплатените на ищцата обезщетения. Сочи се, че не е
налице причинно-следствена връзка по отношение на психично разстройство и
депресия с претърпяната трудова злополука. Прави се и възражение за намаляване
на предвидената отговорност на работодателя. Прави се възражение, че е налице
съпричиняване от страна на ищцата по смисъла на КТ, като са изложени подробни
твърдения в тази насока. Твърди се, че е налице груба небрежност от ищцата при
изпълнение на служебните и задължения, изразяваща се в пълно незачитане от
нейна страна на правилата за безопасна работа, поради което се обосновава
наличието на хипотезата на чл. 201, ал.2 от КТ. Претендират се разноските по
делото.
В съдебно заседание ищцата не се явява.
Представлява се от пълномощник, който поддържа исковата молба.
Ответното дружество се представлява в съдебно
заседание от пълномощник, който поддържа отговора на исковата молба.
Третото лице-помагач не се представлява в съдебно
заседание.
От събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Ищцата Д.Д. работила по трудово правоотношение в
ответното „РОЖЕЕ ВАНДЕН БЕРХЕ БГ” ЕАД като тъкач. На 13.01.2019г. вечерта при
изпълнение на трудовите си задължения паднала от необезопасения стан. В
резултат на удара получила фрактури на двете ръце, и на дясно ребро и сътресение
на мозъка. Наложило се оперативно лечение на счупванията с поставяне на
остеосинтезиращ материал, за който ищцата е заплатила сумата 1000 лева..
Затрудненията в движенията на крайниците са били за около шест месеца,
съпроводени с болки и неудобства. Предстоят операции за премахване на металните
остеосинтезиращи материали. В резултат на получените
травматични увреждания ищцата е развила психогенна депресия, като прогнозата е
за почти пълно възстановяване. Счупванията на костите по смисъла на наказателното
право се квалифицират като средни телесни повреди.
Травматичното увреждане на ищцата е признато по
надлежния ред за трудова злополука.
За периода след злополуката до момента на
последното съдебно заседание ищцата ползва отпуск поради временна неработоспособност.
Между ответното дружество и третото лице-помагач към
момента на злополуката е била сключена застраховка „Трудова злополука” и на
ищцата е определено обезщетение в размер на 720,16 лева, което не се установява
дали е реално изплатено, съответно дали е получено от нея.
Злополуката е приета с разпореждане №45104-19-4/24.01.2019г.
на ТП –Сливен на НОИ за трудова по чл.55, ал.1 от КСО.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани
по делото доказателства.На неоспорените от страните писмени доказателства и на
показанията на разпитаните свидетели бе дадена вяра като допустими, относими и безпротиворечиви. Съдът кредитира
и заключенията на вещите лица, в чиято добросъвестност и компетентност няма
основание за съмнение.
Установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи:
Исковата претенция с правно основание чл.200 от КТ
за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени в
резултат на трудова злополука са допустими, а разгледана по същество е частично
основателна. Безспорно в случая е налице трудова злополука, като това
обстоятелство се установява по категоричен начин от събраните по делото
доказателства. Ищцата е пострадала при изпълнение на възложената й работа в
ответното дружество. Несъмнено в резултат на трудовата злополука са й били
причинени травматични увреждания и психично заболяване, в резултат на което
дълго време е в състояние на нетрудоспособност. Търпяла е болки и е изпитвала
страх. Предстои продължаване на лечението чрез операции за изваждане на остеосинтезния материал. Налице е пряка причинна връзка
между трудовата злополука и временната неработоспособност на ищцата, по време на която е търпяла болки и страдания.
В резултат на злополуката на ищцата се причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, както и депресивно състояние, като
съдът намира, че справедлива репарация за тях представлява сумата 20000 лева, която
съответства на характера, степента и продължителността на претърпените болки и
изпитаните неудобства. До този размер претенцията в частта за неимуществените
вреди е основателна и следва да се уважи, а в останалата част да се отхвърли
като неоснователна.
Претенцията за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1000 лева. следва да се уважи изцяло, тъй като
това са разходи за операцията и са доказани по надлежния ред.
В случая не следва да се прилага чл.200, ал.3 и
ал.4 от КТ, тъй като не е доказано плащането на застрахователно обезщетение на
ищцата, а обезщетението за неработоспособност от НОИ съгласно константната
съдебна практика не се приспада от неимуществените вреди, а само от
обезщетението за неполучено трудово възнаграждение, каквото в случая не е претендирано.
В заключение следва да се посочи, че възраженията
на ответната страна за липса на основание за ангажиране на отговорността й за репариране на основание чл.200 от КТ на причинените на ищцата
в резултат на трудова злополука вреди са неоснователни, тъй като в случая са
налице всички предпоставки на посочената разпоредба , а именно травматично
увреждане при трудова злополука, което
е причинило временна нетрудоспособност и
е налице причинна връзка между увреждането и извършваната от ищцата работа. Не са
налице и условията за приложение на чл.201 от КТ. Първата алинея на посочената
разпоредба освобождава работодателя от отговорност, ако пострадалия е причинил
умишлено увреждане. В случая такова умишлено причиняване на увреждането не е
налице. Неприложима е и втората алинея на чл.201 от КТ за намаляване на
отговорността на работодателя, тъй като ищцата не е допринесла за настъпването
на трудовата злополука чрез допускане на груба небрежност. За да е налице
основание за намаляване на отговорността на работодателя е необходимо ищецът да
е действал с груба небрежност, а именно да е предвиждал настъпването на
неблагоприятния резултат, но да е мислил, че ще успее да предотврати неговото
настъпване.
Върху обезщетението за имуществени и неимуществени
вреди следва да се присъди законната лихва от датата на увреждането до
окончателното им изплащане.
На ищцата не следва да се присъждат разноски
поради липса на доказателства за направени такива, както и поради липса на
предпоставките за прилагане на чл.38 от Закона за адвокатурата.
С оглед изхода на процеса на ответното дружество следва
да се присъдят разноските по делото съобразно отхвърления размер на иска, а
именно сумата 88,40 лева, представляваща съответната част от заплатен депозит
за вещо лице. Други разноски не са доказани.
По правилата на процеса ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати в полза на съдебната власт направените разноски за
възнаграждения на вещи лица в размер на 400 лева и държавна такса в размер на 840
лева съобразно уважения размер на иска.
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „РОЖЕЕ ВАНДЕН БЕРХЕ БГ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Хаджи Димитър” №42 ДА ЗАПЛАТИ
на Д.Й.Д. с ЕГН-********** *** сумата 21 000 /двадесет и една хиляди/ лева,
представляваща обезщетение по чл.200 от КТ за вреди от трудова злополука , от
която 20 000 лева за неимуществени вреди и 1000 лева за имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.01.2019г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата й част за
разликата над уважения до пълния претендиран размер, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА РОЖЕЕ ВАНДЕН БЕРХЕ БГ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Хаджи Димитър” №42 ДА ЗАПЛАТИ
в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд-Сливен служебни разноски за
вещи лица в размер на 400 /четиристотин/ лева и държавна такса в размер на 840 /осемстотин
и четиридесет/ лева.
ОСЪЖДА Д.Й.Д. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „РОЖЕЕ
ВАНДЕН БЕРХЕ БГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Сливен, ул.”Хаджи Димитър” №42 разноски по делото в размер на 88,40 лева
/осемдесет и осем лева и 40 стотинки/.
Решението е постановено при участие в процеса на „ДЗИ
Общо застраховане” ЕАД, със седалище и адрес на управление-гр.София,
бул.”Витоша” №89Б, като трето лице-помагач на страната на ответника „РОЖЕЕ ВАНДЕН БЕРХЕ БГ” ЕАД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: