Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...........
гр. В. Търново, 27.07.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд,
четиринадесети състав, в публично заседание на 01.07.2020 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛ БОБЕВ
при секретаря М. Ранкова, като разгледа докладваното от съдията Емил Бобев НАХД № 835 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е
сезиран с жалба от Й.Д.Т. с ЕГН **********,***, срещу Наказателно постановление
№ 8 от 28.05.2020 год. Директор на АПИ - Областно пътно управление - гр. В.
Търново, с което на жалбоподателя за допуснато нарушение по чл. 53, ал. 1, т.
4, б. "б" и т. 1 от Закона за пътищата (ЗП), на основание чл. 53 ал. 1
от ЗП, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 5 000.00
(пет хиляди) лева. В жалбата се сочи, че
посоченото наказателно постановление е незаконосъобразно и е издадено в
нарушение на административнонаказателните процесуални правила, поради това се
моли същото да бъде отменено изцяло.
Жалбоподателят редовно призован, се
явява лично и с адв. Р.Т. ***, редовно упълномощен. Същия прави искане за
изслушване на жалбоподателя, както и допускане до разпит в качеството на
свидетел на едно лице, като съдът уважи тези искания. По същество адв. Т.
излага доводи относно незаконосъобразността на атакуваното НП, както и че се
касае за случайно събитие, поради което моли съда да отмени изцяло атакуваното
НП.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не се представлява. В съпроводителното писмо
въззиваемата страна моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна
и недоказана и да потвърди процесното НП. Не се излагат доводи.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Административно наказателното
производство е започнало със съставяне на АУАН № 8 от 11.05.2020 год. от инж. Й.С.М.
на длъжност началник отдел „Инвестиционно-ремонтни дейности“ при АПИ-ОПУ-Велико
Търново, в присъствието на с. Д.Г.В., против Й.Д.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***
и с месторабота „*****“ ЕООД , затова, че на 11.05.2020 год., при движение на
републикански път І-4 „Севлиево - Велико Търново - Антоново“, при км. 127+300,
водачът Й.Д.Т. при управление на тежкотоварно ППС с peг. № *****при излизане от
кръгово кръстовище при км 127+300, изпуска управлението на тежкотоварния
автомобил, вследствие на което влекачът заедно с гондолата се обръщат странично
и предизвиква прекъсване и спиране на движението по републикански път І-4
„Севлиево - Велико Търново - Антоново“ при км. 127+300 в посока София.
Вследствие на ПТП е разлято голямо количество гориво-смазочна течност,
разлагаща асфалтовото покритие.
Като нарушена в АУАН е посочена
разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 4, б. „б“ и т. 1 от Закона за пътищата. АУАН
е бил връчен на Й.Т. по съответния ред, който го е подписал доброволно и без
възражения.
В законоустановения срок по чл.44
от ЗАНН също не са били депозирани пред наказващия орган писмени възражения
срещу акта.
Въз
основа на описания АУАН, на 28.05.2020 год. Директора на АПИ - Областно пътно управление - гр. В.
Търново, е издал атакуваното НП № 8, с
което на жалбоподателя Й.Д.Т. с ЕГН **********, за допуснато нарушение по чл.
53, ал. 1, т. 4, б. "б" и т. 1 от ЗП, на основание чл. 53 ал. 1 от
ЗП, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 5 000.00 (пет
хиляди) лева. НП е било връчено на Т.
на 02.06.2020 год., който го е обжалвал по реда на чл.59 от ЗАНН в
законоустановения срок (на 05.06.2020 година).
В хода
на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителя Й.М. и свидетеля по акта Д.В..
Същите потвърждават описаната в АУАН фактическа обстановка, като
актосъставителят твърди, че е съставил акта за нарушаване движението по
републикански път и за нанасяне на щети по асфалтовата настилка. Това
обстоятелство се потвърждава и от свидетеля по акта.
По
искане на процесуалния представител на жалбоподателя, последния дава устни
обяснения пред съда, като твърди, че ПТП е настъпило вследствие на внезапно възникнала
авария.
При така установеното от
фактическа страна съдът намери от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена от
активно-легитимирано лице и в законоустановения срок. Същата по същество се
явява и основателна.
На първо място описаната по
преписката фактическа обстановка отговаря на установеното от фактическа страна
в рамките на съдебното следствие. Фактологията приета за установена в
обстоятелствената част на обжалваното наказателното постановление се
потвърждава в цялост от събраните в рамките на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства.
Съдът
счита обаче, че неправилно наказващият орган е приел, че са е налице нарушение
по чл. 53, ал. 1, т. 4, б. "б" и т. 1 от Закона за пътищата. Това е така
защото за да е налице фактическият състав на цитираните нарушения е необходимо
в нарушение да е налице извършване в обхвата на пътя на:
а) дейности, застрашаващи
безопасността на движението, или използване на пътищата извън тяхното
предназначение;
б) дейности, предизвикващи прекъсване,
отклоняване или спиране на движението;
Видно
от установената фактология е, че дейността, извършвана от жалбоподателя е
превоз на товар (парцали), което се установява от доказателствата по делото. Посочената
дейност е разрешена по републиканските пътища в тяхното предназначение.
Установеното ПТП и разпиляване на товара вследствие на това ПТП, и настъпилото
в следствие на него спиране на движението не представлява дейност или
използване на пътя извън предназначението му, тъй като то е настъпило вследствие
на случайно събитие - повреда на автомобила по време на движение.
Съдът счита, че настъпилото произшествие
при осъществяване на законосъобразна и разрешена дейност в обхвата на
предназначението на пътя, а именно настъпване на ПТП, не представлява нарушение
по чл. 53, ал. 1, т. 4, б. "б" от Закона за пътищата. Самото ПТП е
настъпило в следствие на случайно събитие. Жалбоподателят поясни в съдебно
заседание каква точно е причината за ПТП и обстоятелството, че е чул скъсване
на щанга - настъпила авария по време на движение, която жалбоподателят няма как
в движение да установи, да предотврати, а още по-малко може да бъде винен, че
умишлено или по непредпазливост от обективна или от субективна страна е искал и
очаквал настъпването на процесното ПТП. В този смисъл съдът напълно споделя
изложените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи в тази насока.
На следващо място Наказателното
постановление следва да притежава задължителни реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, наличието на които са гаранция за правилно и законосъобразно ангажиране
на административно- наказателната отговорност на нарушителя. Доколкото следва
да се намери баланс при конфликта между интересите на
административно-наказаното лице да разбере, в какво нарушение е уличено и
обществения интерес да се накаже нарушителя и по този начин да се въздейства
превантивно и превъзпитателно върху нарушителя и останалите членове на
обществото. Ето защо нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност да се
издаде НП дори при допуснати нередовности при съставянето на АУАН, но такава
норма обаче не съществува по отношение на издаването на наказателното
постановление. Същото, като израз на санкционните правомощия на АНО, не може да
съдържа непълноти или неточности, а още по-малко изцяло липса на посочена
санкционна норма. В случая съществува неяснота относно приетата от АНО правна
квалификация, доколкото в НП е твърди, че с деянието са извършени две нарушения
по чл. 53, ал. 1, т. 4, б. „б“ и т. 1 от Закона за пътищата. Посочване на
конкретната нарушена разпоредба, не може да бъде извличана по пътя на
формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна
неопределеност на регламентацията на обществените отношения от категорията на
процесиите такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на
засегнатото лице. Така констатираните процесуални нарушения, допуснати от
страна на наказващия орган, са от категорията на съществените - те опорочават
наказателното постановление изцяло и водят до неговата отмяна. В този смисъл са
без значение индициите, че лицето, на което е наложено административното
наказание, вероятно е разбрало кое е деянието и коя е законовата разпоредба,
която е обвинено, че е виновно нарушило. Правоприлагането не може да почива на
предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Това само е
достатъчно, за да се отмени наказателното постановление в коментираната част.
На
следващо място след като наказващия орган на практика е описал в НП две отделни
нарушения, а е определено едно общо наказание, същият е допуснал съществено
нарушение на нормата на чл. 18 от ЗАНН която предвижда, че когато с едно деяние
са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило
няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за
всяко едно от тях. Така констатираното нарушение на чл. 18 от ЗАНН се
квалифицира като съществено нарушение на административно-производствените
правила и само по себе си е основание за отмяна на атакувания акт като
незаконосъобразен, без да се разглежда спора по същество. В тази насока е и
съдебната практика (Решение № 179/23.06.2017 год. по КНАХД № 10 149/2017 год.
на Административен съд - Велико Търново).
С оглед на гореизложените
съображения съдът счете, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8 от 28.05.2020 год., издадено от
Директора на АПИ - Областно пътно управление - гр. В. Търново, с което на Й.Д.Т.
с ЕГН **********,***, за допуснато от него нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 4, б.
"б" и т. 1 от Закона за пътищата (ЗП), на основание чл. 53 ал. 1 от
ЗП, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 5 000.00 (пет
хиляди) лева - като НЕЗОКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14 дневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
( Емил Бобев )