Р А З П О Р Е Ж Д А Н
Е
№………….
Гр.Плевен, 27,07,2018 г.
Плевенски
районен съд в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юли две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Вера Найденова
като разгледа
докладваното от съдията НАЙДЕНОВА н.ч.х.дело №1403 по описа на съда за 2018
год., и на основание данните по делото и
закона за да се произнесе, взе предвид следното:
НЧХД №1403/2018 г. по описа на РС Плевен е образувано по внесена в съда тъжба от В.Н.Н. против И.А.А.,
с посочено правно основание „злоупотреба по служба“ и „злоупотреби по ЗЗЛД“.
След като съда обсъди въпросите, предмет на проверката по чл. 248
ал.2 от НПК намира за установено следното:
Тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл.81, ал.1 от НПК
относно задължителното й съдържание. Основната процесуална функция на частната
тъжба е да формулира частното обвинение и по този начин да определи предмета на
доказване в наказателното дело от частен характер и съответно по този начин да
даде възможност и на подсъдимия да упражни правото си на защита срещу нея.
Частния тъжител не е длъжен и не е необходимо в тъжбата да направи точна
юридическа квалификация на твърдяното престъпление, но за да може тъжбата да
изпълни процесуалната си функция задължително в нейната обстоятелствена част
трябва да бъдат посочени всички фактически обстоятелства, от които се извличат
признаците от състава на твърдяното престъпление . Тези указания са дадени в
разпореждане от 05,07,2018 г. /въпреки че НПК не предвижда такава възможност/, но
не са изпълнени. Наличните данни не са достатъчни за да се направи юридическа
квалификация на описаното деяние, като такова, съставляващо престъпление. Както
първоначалната тъжба, така и допълнително депозираните на 12,07,2018 г. към нея
книжа, НЕ ОТГОВАРЯТ на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК, тъй като в нея не се съдържат
обстоятелства, индивидуализиращи престъплението, за което на някого да се търси
наказателна отговорност.
По отношение съдържанието на тъжбата са налице невписани
фактически обстоятелства, които са от значение както за определяне на правната
квалификация на престъплението, така и за неговата индивидуализация и съответно
очертаване предмета на доказване по делото. Липсата на каквато и да било
конкретизация за дата, място и т.н. на извършване на евентуалното престъпно
деяние не дават възможност на съда да прецени правнорелевантните факти относно
цитирания в тъжбата престъпен състав. Конкретиката в датата, мястото и начина
на извършване на деянието, личността и участието на дееца в него са от
съществено значение както за решаване въпросите по чл.301 от НПК, така и за
самото водене на съдебното следствие. Тяхната липса води до невъзможност съдът
да събира и проверява доказателства за конкретни факти, които са относими към
предмета на доказване по делото, а едновременно с това прави и невъзможно
осъществяването на законово гарантираното право на защита на подсъдимият, тъй като
последният не знае за какво точно да се защитава.
Поради това следва да откаже образуването на наказателно
производство от частен характер по реда на чл.247 от НПК на основание чл.24,
ал.4, т.2 от НПК, така, както тези разпоредби задължават съда, защото в НПК не
е предвидена процедура - да се дава срок за отстраняване на непълноти в
тъжбата, когато те се отнасят до нейното необходимо и задължително съдържание
(чл.81 от НПК). Единствено в чл.187, ал.2 от НПК е предвидена възможност съдът
да предостави на частния тъжител седмодневен срок, но само за внасяне на
разноски, когато не са внесени предварително от него, но дори и това в
процесния случай не е сторено, като въпреки дадените указания тъжителят не е
внесъл и дължимата ДТ.
Въобще не става ясно кога и какво деяние е извършено, което да се
преследва по тъжба на пострадалия. В тъжбата трябва да се съдържат всички
обстоятелства, индивидуализиращи престъплението, за което се търси наказателна
отговорност, защото прецизно посочените в тъжбата обстоятелства определят
предмета на доказване, дават възможност на съда правилно да квалифицира
деянието и осигуряват възможност за адекватна защита на подсъдимия по
изложените от частният тъжител факти. От обстоятелствената част и диспозитива
на тъжбата не може да се направи извод относно механизма на извършване,
какво е то, както и по какъв начин то е засегнало тъжителя.
Предвид изложеното е налице прекратително основание по чл.24, ал.4,
т.2 от НПК, тъй като тъжбата не отговаря на условията на чл.81, ал.1 от НПК, а
именно не съдържа обстоятелства очертаващи състав на престъпление, поради което
образуваното наказателно производство следва да бъде прекратено.
Ето защо и на основание чл.250, ал.1, т.1 от НПК вр.чл.24, ал.4,
т.2 от НПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД
№1403/2018 г. по описа на РС-Плевен.
Препис от разпореждането да се връчи на тъжителя.
Разпореждането подлежи на обжалване в 15-дневен срок от
уведомяването на тъжителя пред Окръжен съд-Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: