Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.В.Търново, 07.08.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№2729 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано въз основа на предявени
обективно и субективно съединени положителен установителен иск за собственост
върху недвижим имот и иск за установяване на несъществуване на ипотечно право, с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищецът А.А. Х
твърди, че на 07.12.2000г. сключил договор за покупко-продажба, по силата на
който придобил собственост върху следния недвижим имот, находящ се в гр.********** представляващ апартамент №* на втори жилищен етаж в
жилищната сграда-блок *******, построена върху държавна земя-квартал **-запад, който апартамент се
състои от две стаи, кухня, баня-тоалетна и тераса с площ от 63,05 кв.м, при
граници, описани в исковата молба, заедно с избено помещение №*, с полезна площ от 6,78кв.м,
както и 2,05% идеални части от общите части на сградата и съобразно застроената
площ на ІІ зона за съотетните идеални части от правото на строеж върху мястото
от 69,85кв.м. Ищецът твръди, че от момента на закупуване на апартамента живее в
него заедно със семейството си. Ищецът заявява, че на 31.05.2017г. с протокол е
извършен опис на жилището му от ЧСИ *****, по изпълнително дело №1376/2016г., по което страни са:
взискател „*********” АД
и длъжници А.Д.Д. и Е.О. Б. Ищецът заявява, че той не е страна по
изпълнителното дело, по което е извършен опис на апартамента, в който живее и е насрочена публична продан.
Ищецът излага твърдения, че взискателят по посоченото изпълнително дело е
насочил изпълнението върху гореописания имот, позовавайки се на това, че
ответниците А.Д. и Е. Б се легитимирали като собственици на имота с нотариален
акт №*** от 30.08.2006г. т.*, рег.№*****, дело №***. на Нотариус Г.С и върху имота
банката като кредитор на А.Д. и Е. Б е вписала законна ипотека, на основание
договор за кредит, предоставен на А.Д. и Е. Б за покупката на имота с
горепосочения нотариален акт от 30.08.2006г., по който продавач на имота е „Е”ЕООД
гр.**** с управител К Д К. Ищецът
твърди, че А.Д. и Е. Б никога не са придобивали собствеността върху имота, тъй
като техния праводател „Е”ЕООД никога не е придобивал собствеността върху
процесния имот, предвид на това, че неговите праводатели А.Л.К. и В.К.К. никога
не са били собственици на имота, като ищецът твърди, че той не е договарял с
тях и не е подписвал като продавач нотариален акт №*** от 18.06.2003г. за
покупко-продажба, т.***, рег №**** дело №*** от 2003г. на Нотариус Д Д.
Ищецът заявява, че неизвестно за него лице се представило за него пред Нотариуса
и направило волеизявление за продажбата на имота и подписало акта. Ищецът
твърди, че е организирана схема, с която неговия имот е бил продаден чрез
изповядване на неистински нотариален акт, която описва в исковата молба. С оглед гореизложеното
ищецът отправя искане съдът да признае за установено по отношение на оветниците
А.Д., Е. Б и „У К Б”АД, че ищецът е собственик на
процесния недвижим имот, както и съдът да признае за установено по отношение на
ответниците, че ипотечното право по вписаната законна ипотека с нотариална
заверка на подписите рег№**** от 30.08.2006г., акт №**** на Нотариус Г.С, вписана в СВ вх.рег.№****/*******. акт ***, т.* на партидна книга стр.******, на основание договор за кредит,
не е възникнало за банката-ответник, тъй като принадлежи на ищеца и ответниците
А.Д. и Е. Б не са могли да придобият
собствеността върху ипотекирания от тях имот, тъй като техните праводатели не
са били собственици на имота. Отправя искане за уважаване на предявените
искове. Претендира разноски.
В депозирания
отговор на исковата молба ответната банка „УК Б”АД оспорва предявените искове
като недопустими и неоснователни, по съображения изложени в отговора. Твърди,
че на 24.08.2006г. между Банка „Х”/преобразувана чрез вливане в „УК Б”АД/ като
кредитор и ответниците А.Д.Д. и Е.О. Б, като длъжници, е сключен договор за
ипотечен кредит №***, по
силата на който се предоставя на длъжниците ипотечен кредит в размер на
38 000лв. и се учредява законна ипотека върху процесния недвижим
имот-апартамент в гр**********,
придобит по нотариален акт №*** т.* рег.№**** д.******г. на Нотариус Г.С, която законна
ипотека е подновена преди изтичане на срока по чл.172 от ЗЗД. Ответната Банка
заявява, че, считано от 15.02.2013г. длъжниците А.Д. и Е. Б изпаднали в забава
при плащане на месечните вноски по кредита, поради което кредиторът обявил
непогасената част от кредита за предсрочно изискуема на 19.07.2016г. и се
снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като на 16.12.2016г. кредиторът
подал молба за образуване на изпълнително дело №********* по описа на ЧСИ *******. Сочи, че в хода на изпълнителното
дело бил извършен опис и оценка на процесния имот, като ищецът депозирал на
основание чл.435 ал.4 от ГПК жалба срещу насочените срещу имота изпълнителни
действия. Ответникът „УК Б” АД заявява, че добросъвестния кредитор по смисъла
на чл.17 от ЗЗД запазва правата си срещу длъжниците, тъй като е учредил на
30.08.2006г. законна ипотека върху имота и е наложил възбрана преди вписване на
исковата молба, по която е образувано настоящото производство. Банката твърди,
че към момента на вписване на законната ипотека, длъжниците А.Д. и Е. Б са
собственици на процесния имот и на 19.07.2006г е бил осигурен на банката достъп
до имота за изготвяне на оценка на имота във връзка с договора за кредит.
Ответната Банка заявява, че длъжниците са извършвали погасявания по договора за
кредит, като са изпаднали в забава, считано от 15.02.2013г. Отправя искане за
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Ответниците А.Д. и
Е. Б не са депозирали отговори на исковата молба.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Видно от
представения по делото заверен препис от нотариален акт №*** т.** рег.№**** дело №******г., на нотариус Р.М, рег.№***, с район на действие ВТРС, на
07.12.2000г., по силата на договор за покупко-продажба, ищецът А. Х купил
недвижим имот, находящ се в гр.**********, а именно апартамент №* на втори етаж, с площ от 63,05
кв.в, подробно описан в нотариалния акт.
По делото е
представен заверен препис от нотариален акт №*** т.*** рег.№**** дело №*******г., видно от който на
18.06.2003г. е сключен договор за покупко-продажба, с който ищецът продава на А.Л.К.
собствения си недвижим имот, находящ се в гр.***********, представляващ апартамент №* за сумата 11 589,80лв.,
като в акта е посочено, че сумата е изплатена на продавача напълно и в брой.
С договор за
покупко-продажба от 23.01.2006г., оформен с нотариален акт №*** т.*, рег.№****, дело *****г на Нотариус Д.Д, рег.№***, с район на действие ВТРС, А.Л.К.,
чрез пълномощник Г П С и В.К.К. продават на „Е”ЕООД с управител К Д К горепосочения недвижим
имот.
С договор за
покупко-продажба от 30.08.2006г., оформен с нотариален акт №***, т.*, рег.№****, дело ****г. на Нотариус Г.С, рег.№***, „Е”ЕООД продава на А.Д.Д. и Е.О.
Б процесния недвижим имот за сумата 38 000лв, като в нотариалния акт е
посочено, че продажната цена ще бъде изплатена на продавача от купувачите със
средствата на предоставен им банков кредит по договор за ипотечен кредит №*** от 24.08.2006г. от Банка „Х”АД,
след представяне на препис от нотариалния акт и удостоверение за вещни тежести
с вписана първа по ред законна ипотека в полза на кредитора.
Видно от
представеното по делото в заверен препис удостоверение за вписвания, отбелязвания
и заличавания за имот изх.№***/01.02.2017г., издадено от Служба по вписванията- *****, по партида на процесния имот са
отразени следните вписвания за периода 01.02.2007г.-01.02.2017г.: вписана
договорна ипотека от 28.04.2001г, заличена на 16.11.2004г., горепосочените
договори за покупко-продажба, вписана законна ипотека вх.№*****г. с кредитор „Х”АД и длъжници А.Д. и Е.О. А, която
ипотека е подновена на 28.07.2016г. Вписана е наложена възрана върху имота от
26.01.2017г.
По делото е
представен заверен препис от договор за ипотечен кредит,сключен на
24.08.2006г.,между „Банка Х” АД като кредитор и А.Д.-кредитополучател и Е.О.Д.-солидарен
длъжник, с който Банката предоставя на кредитополучателя банков кредит в размер
на 38 000лв. за закупуване на недвижим имот срещу задължение за усвояване
на кредита и погасяването му със срок до 15.08.2026г. на посочени в договора
погасителни вноски. В чл.13а от договора е посочено, че за обезпечаване на
точното изпълнение на условията по договора и срочното издължаване на сумите по
кредита, кредитополучателят и солидарния длъжник предоставят в полза на Банката
първа по ред ипотека върху имота, закупен със средствата на кредита.
По подадено от
страна на Банката като заявител заявление по чл.417 от ГПК е образувано частно
гр.дело №****/2016г по
описа на ГОРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК №2514/02.12.2016г. и изпълнителен лист
от същата дата, с което е разпоредено длъжниците А.Д.Д. и Е.О. Б да заплатят
солидарно на кредитора „УК Б”АД сумата 34 120лв.- главница по договор за
ипотечен кредит от 24.08.2006г., сумата 16 762,03лв.- договорна лихва и
неустойки, сумата 239,83лв.-такси, както и разноски.
С молба от
16.12.2016г. ответната Банка е поискала до ЧСИ *****, рег.№***, образуване на изпълнително дело
въз основа на издадения по частно гр.дело ****/2016г. по описа на ГОРС
изпълнителен лист.
В заключението на
съдебно-графическа експертиза от 04.02.2018г. изготвено от вещото лице Х.М.Б. е
посочено, че подписът за „продавач” в нотариален акт №511/2003г. за продажба на
недвижим имот, сключен между А.А. Х като продавач и А.Л.К. като купувач най
вероятно е имитиран подпис на А.А. Х.
В представено по
делото писмо от Община **** е видно, че процесния имот е бил деклариран от ищеца, А.Л., Е, като ответниците
А.Д. и Е. Б не са декларирали имота.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П.Р.-***, който разпитан
каза, че миналата година провел неформална среща с лицето Ц Н, който му казал,
че при него дошъл К В, във връзка
продажбата на апартамент на А.. Ц му казал, че в апартамента живее А.,
но дошли и му казали да се изнесе, защото имота бил заложен в банка. К и сестра
му казали, че А.К. направила услуга на техен братовчед, който прехвърлил
апартамента на нейно име, която услуга направила за малка сума.
От
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
По предявеният положителен установителен иск за установяване правото на
собственост на ищеца върху процесния недвижим имот, намиращ правното си
основание в чл.124 ал.1 от ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск за установяване
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това. В настоящия случай ищецът не е страна в
изпълнителното производство, по което е предприето принудително изпълнение
срещу недвижим имот, по отношение на собствеността на който ищецът заявява
самостоятелно право на собственост. Изборът на способ за защита на накърнено
право е предоставен на заинтересованото лице и то го упражнява с оглед вида на
засегнатото право, обема на търсената защита и възможността за посочване и
доказване в процеса на релевантните за спора факти. Наличието на правен интерес
като абсолютна процесуална предпоставка за възникването и съществуването на
правото на иск се обуславя от степента на засягането, предизвикано от
състоянието на спор в правната сфера на ищеца, както и от обема на защитата,
която се цели, при евентуално уважаване на предявения иск. С оглед обема на
търсената защита за ищеца може да съществува интерес от предявяване на
положителен установителен иск за собственост срещу ответника, върху чието имущество
е насочено принудително изпълнение, както и срещу взискателя по същото, когато
се оспорва твърдяното от него право на собственост. В конкретния случай обаче,
с оглед предмета на спора, съдът приема, че ищецът няма правен интерес от
предявяване на положителен установителен иск, предвид целта на настоящото
производство, по което ищецът търси защита срещу принудително изпълнение,
насочено срещу имот, който твърди, че е негова собственост, защото евентуалното
положително решение по този положителен установителен иск за собственост не
може да послужи като основание за прекратяване на изпълнителния способ, каквато
последица има положително решение по иск по чл.440 от ГПК, предвид разпоредбата
на чл.433 ал.1 т.7 от ГПК. Спорът касае не собствеността към настоящия момент,
а към минал момент /към момента на възникване на ипотечното право/, а със
съдебното решение установяването на правото на собственост по предявен
положителен установителен иск е към момента на разглеждане на иска, а не към
минал момент/доколкото установяване със сила на присъдено нещо на право на
собственост към минал момент е допустимо само в изрично предвидени в закона
случаи /напр. по иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, каквато не е настоящата хипотеза/.
С оглед твърденията в исковата молба, че към момента на учредявяне на ипотеката
в полза на ответната банка, ответниците А.Д. и Е. Б не са били собственици на
имота и с оглед изложените от ищеца факти, на които основава претендиранато
право на собственост, съдът приема, че за ищеца в настоящото производство не е
налице правен интерес от предяване на положителен установителен иск за право на
собственост върху имота, спрямо който е насочено принудително изпълнение от
страна на банката-ответник, доколкото решението по този иск няма да разреши
спора между страните. Наличието на
правен интерес от защитата е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска, за която съдът следи служебно във всеки момент на
производството и при липсата й предявеният иск следва да бъде оставен без разглеждане
като недопустим.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че предявения положителен установителен иск за
собственост е процесуално недопустим поради липса на правен интерес от
предявяването му, поради което същият следва да бъде оставен без разглеждане, а
производството по делото прекратено в тази част.
По предявения иск за несъществуване в полза на ответника „УК Б”на ипотечно
право по вписаната законна ипотека върху процесния имот:
Съдът намира, че този иск е допустим, но разгледан по същество е
неоснователен по следните съображения:
Не е спорно, че върху процесния имот
е вписана законна ипотека за обезпечаване вземане на банката срещу ответниците А.Д.
и Е. Б, във връзка със сключен между ответната банка като кредитор и
ответниците А.Д. и Е. Б като кредитополучател и солидарен длъжник договор за
ипотечен кредит за закупуване на процесния недвижим имот. Тези обстоятелства се
установяват от представените по делото писмени доказателства-договор за
ипотечен кредит, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, т.*, рег.№****, дело *****г. на Нотариус Г.С и
удостоверения за вписана законна ипотека. Ипотеката е вид реално обезпечение,
което дава право на кредитора да се удовлетвори предпочитително от стойността
на ипотекирания имот, независимо от това в чия собственост е той- чл.173 ал.1
от ЗЗД. Това право съществува от учредяване и вписване на ипотеката, независимо
дали са предприети действия по принудително изпълнение. Неговото съдържание е
потенциалната възможност за предприемане на действия за принудително
изпълнение, независимо от последващи/след вписване на ипотеката/прехвърляния на
ипотекирания имот, но не се изчерпва само с това. По правило вписаната ипотека
осигурява непротивопоставимост на ипотекарния кредитор на последващите
разпореждания с ипотекирания имот. Затова при ипотеката вписването е част от
фактическия състав на учредяването и то има конститутивно действие.
Съществуването или несъществуването на ипотечното право може да бъде
установявано при наличие на правен интерес с иск по чл.124 ал.1 от ГПК и
предприемането на принудително изпълнение само по себе си не е основание за
допустимост на този иск. Предмет на този иск е дали Банката притежава към
момента на приключване на устните състезания ипотечно право. В конкретния
случай ищецът основава иска си за несъществуване на ипотечно право, като счита,
че ипотечното право за банката не е възникнало, тъй като ответниците А.Д. и Е.
Б не са били собственици на имота към момента, в който е вписана ипотеката
върху този имот, за обезпечаване на техни задължения към банката по договор за
ипотечен кредит за закупуване на имота. С оглед наведените от ищеца
обстоятелства, на които основава исковата си претенция може да се приеме, че
ищецът иска установяване несъществуване на ипотечно право в полза на банката
поради противоречие с материалната норма на чл.167 ал.3 от ЗЗД. За да бъде
основателен този иск ищецът следваше да докаже, че ипотечното право по
законната ипотека е признато за недействително. Основанията за недействителност
на ипотеката са посочени в разпоредбата на чл.170 от ЗЗД. По делото няма наведени твърдения, че със
съдебно решение е прогласена недействителност на ипотеката. Действително, съгласно разпоредбата на чл.167
ал.3 от ЗЗД ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключване на
договора принадлежат на лицето, което я учредява. Нормата е императивна, но
това не означава, че е основание за недействителност /нищожност/ на ипотеката поради
обстоятелството, че длъжник по договор за кредит не е бил собственик на имота.
Ипотеката учредена от несобственик не е
нищожна, но не може да бъде противопоставена на собственика на имота. В
съдебната практика се приема, че сделката, с която се прехвърлят права или се
учредявят права от лице, което не е титуляр на по-широкото по съдържание право
не е нищожна. Договорът за ипотека, сключен от несобственик е действителен, но
не може да се противопостави на собственика на имота. Ако ищецът е собственик на
имота същият може да противопостави възраженията си в изпълнителното
производство като собственик на вещ, върху която е насочено принудително
изпълнение в производство по иск по чл.440 от ГПК. В настоящото производство се
установи, че банката надлежно е вписала законна ипотека за обезпечаване на
вземанията си по договор за кредит, сключен с другите двама ответници. Съгласно
разпоредбата на чл.43 от Закона за банките/отм/, върху недвижими имоти и
вещните права върху тях, придобити изцяло или частично чрез банков кредит,
банката има право на законна ипотека. В случая е безспорно, че банката е
сключила договор за ипотечен кредит за отпускане на парични средства за
закупуване от ответниците на процесния недвижим имот. Установи се, че с оглед
разпоредбата на чл.43 от ЗБ/отм/ е вписана законна ипотека вх.№*********. с кредитор „Х”АД и длъжници А.Д. и Е.О. А, която
ипотека е подновена на 28.07.2016г. С вписването на законната ипотека по
надлежен ред, за банката възниква ипотечно право, което съществува при
положение, че вписаната ипотека не е недействителна и иска за установяване на
несъществуване на ипотечното право се явява неоснователен и недоказан. Наведените
от ищеца в исковата молба твърдения за измамни схеми във връзка с прехвърляне
на процесния имот са за факти релеванти по иск за установяване на
недействителност на договор за
покупко-продажба, сключен с трети неучастващи в спора лица, с какъвто иск съдът
не е сезиран в настоящото производство, а освен това не се излагат твърдения,
че атакуваната от ищеца сделка е призната за недействителна по съдебен ред.
С оглед гореизложеното съдът приема, че не се установи, че към момента на
приключване на устните състезания в настоящото производство, ипотечното право в
полза на банката, учредено върху процесния имот по вписаната законна ипотека не
съществува, поради което този иск по чл.124 ал.1 от ГПК е неоснователен и
недоказан и подлежи на отхвърляне.
Ищецът е претендирал присъждане на направените по делото разноски, но с оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани
разноски в негова полза.
Ответникът „У Б” АД е претендирала присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1887,86лв., като с оглед изхода на спора и
разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени в полза на този
ответник направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в
горепосочения размер, за извършването на които са представени доказателства по
делото.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от А.А. Х с ЕГН **********, с адрес ***
срещу „УК Б” АД с ЕИК*******, със седалище гр.***********, А.Д.Д. с ЕГН **********,*** и Е.О. Б с ЕГН **********,
с адрес *** положителен установителен иск за собственост с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответниците, че
ищецът е собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр.***********редставляващ апартамент №* на втори жилищен етаж в
жилищната сграда-блок *****, вход „*”, построена
върху държавна земя-квартал **-запад, който апартамент се състои от две стаи, кухня, баня-тоалетна и
тераса с площ от 63,05 кв.м, при граници: изток-апартамент на П П.Д, запад „ул.***”, север-улица, юг-зЕ.площ,
отгоре-К М, отдолу-апартамент на СУ „Х”,
заедно с избено помещение №*, с полезна площ от 6,78кв.м, при граници:изток-коридор,
запаз-ул.”****”,
север-И М, юг-П. Д, отгоре-канцеларии, както и 2,05% идеални части от общите
части на сградата и съобразно застроената площ на ** зона за съотетните идеални части
от правото на строеж върху мястото от 69,85кв.м, като недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело 2729/2017г по описа на ВТРС само в частта по предявения положителен
установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, като
процесуално недопустимо само в тази
част.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.
Х с ЕГН **********, с адрес *** срещу „УК Б” АД с ЕИК ******, със седалище гр.********, А.Д.Д. с ЕГН **********,*** и Е.О.
Б с ЕГН **********, с адрес *** установителен иск за установяване
несъществуване в полза на ответника „УК Б” АД с ЕИК ******** на ипотечно право по вписаната
законна ипотека с нотариална заверка на подписите рег.№**** от ******., акт №*** т.5 на Нотариус Г.С, която
законна ипотека е вписана на основание договор за ипотечен кредит,сключен на
24.08.2006г. с ответниците А.Д.Д. и Е О. Б,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.А. Х с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „УК Б” АД с ЕИК *******, със седалище гр******* сумата 1 887,86лв./хиляда осемстотин осемдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, а в частта, в която е прекратено производството, в която част има
характер на определение, подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: