Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 26.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на трети
юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
2056 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин“ 10, бул.”Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов, твърди, че на 28.08.2016г. е бил сключен между
„Провидент Файненшъл България” ООД и ответницата Договор за потребителски паричен кредит № *********, по
силата на който първия предоставил на втората сумата от 1 000.00 лева в
брой по местоживеенето на кредитополучателя, а съгласно разпоредбите на
договора за кредит, ответницата е потвърдила, че е получила в пълен размер
кредита с факта на подписване на съглашението. Съгласно клаузите на договора,
усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява
с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на
договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така,
подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната
лихва за срока на договора да бъде в размер на 197.25 лева. Общата стойност на
усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 1 197.25
лева, който следвало да бъде върнат на 60 броя равни седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 19.95 лева. Първата погасителна вноска е платима на
05.09.2016г., а последната погасителна вноска е с падеж 22.10.2017г. С
подписването на договора за кредит, кредитополучателят е изразил съгласието си
да заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в размер на 50.00 лева.
Договорено било таксата за оценка на досие да е платима при подписването на
договора, но страните уговорили тя да бъде включена в седмичните погасителни
вноски с цел улесняване на кредитополучателя. Така таксата за оценка на досие
била разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 0.83 лева, които са
платими на падежните дати на погасителните вноски. По избор на
кредитополучателя, кредитодателя се е задължил на предоставя на ответницата
допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по
неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също
по местоживеенето на кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у
дома”. За предоставяната услуга кредитополучателят се е задължил да заплати на
кредитодателя такса, която е в размер на 852.97 лева. Подписвайки договора, ответницата
е удостоверила, че разбира и се съгласява, че услугата „Кредит у дома” е
допълнителна и се предоставя единствено и само по нейно желание срещу
определена в договора за кредит такса. Също така, с подписа си
кредитополучателят е удостоверил, че разбира, че 30% от таксата е равна на
разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома” и
предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя, а
останалата част е свързана с разходите на кредитодателя направени за събиране
на седмичните вноски в дома на кредитополучателя. Съгласно клаузите на
сключения договор, таксата за услугата „Кредит у дома” е била включена в
седмичните погасителни вноски и разделена на 60 броя, всяка е в размер на 14.22
лева, които са платими на падежните дати на погасителните вноски. Така общата
сума, която ответницата се задължила да върне на кредитодателя при сключване на
договора за кредит е в размер на 2 100.60 лева, която включва:
1 000.00 лева – главница; 197.25 лева – договорна лихва; 50.00 лева –
такса за оценка на досие и 852.97 лева – такса за услуга „Кредит у дома”.
Общата сума е платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в
размер на 35.01 лева. Ответницата е погасила до момента само сума в размер на
702.23 лева, с която са погасени, както следва: 539.98 лева – такса за услуга
„Кредит у дома”; 31.65 лева – такса за оценка на досие; 17.37 лева – договорна
лихва и 113.23 лева – главница. Останалите парични суми не са заплатени от
ответницата на договорения краен падеж 22.10.2017г. На 19.05.2017г. е бил
сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД договор за цесия, по силата на който били прехвърлени от първото
търговско дружество на второто, вземанията по договор за потребителски паричен
кредит № *********/26.08.2016г. срещу ответницата, заедно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително всички лихви, такси, комисионни и
други разноски.„Провидент Файненшъл България” ООД е упълномощило „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД в качеството си на цесионер, от името на цедента и за
своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3
от ЗЗД, на 07.06.2017г. ищецът изпратил до ответницата уведомително писмо с
изх.№ УПЦ-П-ПВД/*********, изпратено чрез Български пощи с известие за
доставяне. Писмото е върнато в цялост с отбелязване „непотърсена пратка. На
08.03.2018г. ищецът изпратил повторно писмо до ответницата със същия изх.№ чрез
куриер, но писмото отново било върнато в цялост, тъй като Д. не е открита на
адреса. На ответницата била начислена и лихва за забава от страна на ищцовото
дружество за периода от 19.05.2017г. – датата на сключване на договора за цесия
до 27.10.2017г. – когато е подадено заявлението по чл.410 от ГПК, в общ размер
на 49.12 лева. Ищцовото дружество за
дължимите суми по договора подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело №
7696/2017г. по описа на РРС, но длъжникът не е бил открит на регистрираните му
постоянен и настоя адрес, поради което и издадената заповед за изпълнение на
парично задължение е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и
указано на заявителя да предяви иск относно вземането си. Поради това съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че му дължи сумите от 886.77 лева, представляваща дължима главница
по Договор за потребителски кредит
№ *********/26.08.2016г.; 179.88 лева, представляваща договорна лихва за
периода 16.10.2016г. до 22.10.2017г.; 18.35 лева, представляваща такса за
оценка на досие за периода 21.05.2017г. до 22.10.2017г.; 312.99 лева,
представляваща такса за услуга „Кредит у дома” за периода 21.05.2017г. до
22.10.2017г. и 49.12 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода 19.05.2017г. до 27.10.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК – 27.10.2017г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 7696/2017г. по описа на РРС.
Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по
заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения
положителен установителен иск по чл.422
от ГПК.
Ответницата П.Б.Д. призована
по регистрираните й постоянен и настоящ адреси не е открита. Назначеният й
особен представител оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че цесията не е
редовно съобщена от предишния кредитор на ответницата, поради което ищецът няма
качеството на кредитор спрямо нея, както и че договорът за потребителски
паричен кредит съдържа неравноправни клаузи, които накърняват добрите нрави,
относно формирането на лихвите и таксите, които по тази причина са нищожни.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.08.2016г. е бил сключен между „Провидент
Файненшъл България” ООД и ответницата Договор за потребителски паричен кредит № *********, по силата на който
първия предоставил на втората сумата от 1 000.00 лева в брой по
местоживеенето на кредитополучателя, а съгласно разпоредбите на договора за
кредит, ответницата е потвърдила, че е получила в пълен размер кредита с факта
на подписване на съглашението. Съгласно клаузите на договора, усвоената парична
сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва,
месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се
начислява от датата на отпускане на кредита, като страните са постигнали
съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 197.25 лева
и общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в
размер на 1 197.25 лева, който следвало да бъде върнат на 60 броя равни
седмични погасителни вноски, всяка в размер на 19.95 лева, като първата
погасителна вноска е платима на 05.09.2016г., а последната погасителна вноска е
с падеж 22.10.2017г. Кредитодателят е начислил на ответницата по договора за
кредит такса за оценка на кредитно досие в размер на 50.00 лева итакса за
услуга „Кредит у дома” за периода 21.05.2017г. до 22.10.2017г. в размер на
852.97 лева, които такси също били включени в погасителните месечни вноски и
така общата сума, която ответницата се задължила да върне на кредитодателя при
сключване на договора за кредит е в размер на 2 100.60 лева, която включва:
1 000.00 лева – главница; 197.25 лева – договорна лихва; 50.00 лева –
такса за оценка на досие и 852.97 лева – такса за услуга „Кредит у дома”, а
общата сума е платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в
размер на 35.01 лева.
Признава се от ищцовото дружество в исковата
молба, че ответницата е погасила до момента по кредита сума в размер на 702.23
лева, с която били погасени, както следва: 539.98 лева – такса за услуга
„Кредит у дома”; 31.65 лева – такса за оценка на досие; 17.37 лева – договорна
лихва и 113.23 лева – главница.
На 19.05.2017г. е бил сключен между „Провидент
Файненшъл България” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД договор за
цесия, по силата на който били прехвърлени от първото търговско дружество на
второто, вземанията по договор за потребителски паричен кредит №
*********/26.08.2016г. срещу ответницата, заедно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително всички лихви, такси, комисионни и
други разноски.На ответницата била начислена и лихва за забава от страна на
ищцовото дружество за периода от 19.05.2017г. – датата на сключване на договора
за цесия до 27.10.2017г. – когато е подадено заявлението по чл.410 от ГПК, в
общ размер на 49.12 лева.„Провидент Файненшъл България” ООД е упълномощило „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД в качеството си на цесионер, от името на цедента и
за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99,
ал.3 от ЗЗД, на 07.06.2017г. ищецът изпратил до ответницата уведомително писмо
с изх.№ УПЦ-П-ПВД/*********, изпратено чрез Български пощи с известие за
доставяне. Писмото е върнато в цялост с отбелязване „непотърсена пратка. На
08.03.2018г. ищецът изпратил повторно писмо до ответницата със същия изх.№ чрез
куриер, но писмото отново било върнато в цялост, тъй като Д. не е открита на
адреса.Това уведомление е приложено и към исковата молба, като същото е било
връчено на назначения на ответницата особен представител заедно с исковата
молба и приложенията към нея, видно от съобщението на л.50 от делото.
За
дължимите суми по договора ищцовото дружество подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано
ч.гр.дело № 7696/2017г. по описа на РРС, но длъжникът не е бил открит на
регистрираните му постоянен и настоя адрес, поради което и издадената заповед
за изпълнение на парично задължение е счетена за връчена на основание чл.47,
ал.5 от ГПК и указано на заявителя да предяви иск относно вземането си.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, че първоначалния кредитор
„Провидент файненшъл България“ ООД едностранно е намалил таксата за услугата
кредит у дома от 852.97 лева на 285.74 лева и така размера на седмичните
погасителни вноски бил намален от 35.01 лева на 25.06 лева, считано от вноска №
4 с падеж 23.09.2016г., като последната погасителна вноска № 60 с падеж
20.10.2017г. става в размер на 24.60 лева, а общият размер на дълга става
1 532.99 лева. До датата на цесията ответницата е направила две плащания
по процесния кредит в общ размер на 135.00 лева, по данни на първоначалния
кредитор, а по данни на ищеца след цесията не били извършвани плащания по
кредита, но били отразени платените 135.00 лева. Във варианти в експертизата, в
табличен вид е посочено както е отразявано за дължимо от ответницата от
първоначалния кредитор, както е отразявано от ищеца след цесията и какво би
следвало да се погаси и остава да се дължи.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прави следните правни изводи:
В производството по иск с правно основание чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответника – фактите,
които го изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за
изпълнение.
По делото е доказано, че на 28.08.2016г. е бил
сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и ответницата Договор за потребителски паричен кредит № *********, по
силата на който първия предоставил на втората сумата от 1 000.00 лева в
брой по местоживеенето на кредитополучателя, а съгласно разпоредбите на
договора за кредит, ответницата е потвърдила, че е получила в пълен размер
кредита с факта на подписване на съглашението. Съгласно клаузите на договора,
усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява
с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на
договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита, като страните
са постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер
на 197.25 лева и общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по
кредита е в размер на 1 197.25 лева, който следвало да бъде върнат на 60
броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 19.95 лева, като
първата погасителна вноска е платима на 05.09.2016г., а последната погасителна
вноска е с падеж 22.10.2017г.На ответницата била начислена и лихва за забава от
страна на ищцовото дружество за периода от 19.05.2017г. – датата на сключване
на договора за цесия до 27.10.2017г. – когато е подадено заявлението по чл.410
от ГПК, в общ размер на 49.12 лева.
На 19.05.2017г. е бил сключен между „Провидент
Файненшъл България” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД договор за
цесия, по силата на който били прехвърлени от първото търговско дружество на
второто, вземанията по договор за потребителски паричен кредит №
*********/26.08.2016г. срещу ответницата, заедно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително всички лихви, такси, комисионни и
други разноски. „Провидент Файненшъл България” ООД е упълномощило „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД в качеството си на цесионер, от името на цедента и за
своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3
от ЗЗД, на 07.06.2017г. ищецът изпратил до ответницата уведомително писмо с
изх.№ УПЦ-П-ПВД/*********, изпратено чрез Български пощи с известие за
доставяне. Писмото е върнато в цялост с отбелязване „непотърсена пратка. На
08.03.2018г. ищецът изпратил повторно писмо до ответницата със същия изх.№ чрез
куриер, но писмото отново било върнато в цялост, тъй като Д. не е открита на
адреса.Това уведомление е приложено и към исковата молба, като същото е било
връчено на назначения на ответницата особен представител заедно с исковата
молба и приложенията към нея, видно от съобщението на л.50 от делото.
Съдът намира за неоснователно направеното
основно възражение от назначения особен представител на ответницата, че ищеца
нямал качеството на кредитор спрямо нея, тъй като не е била надлежно уведомена
за извършената цесия и тя не е породила действие спрямо нея.
Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК изрично предвижда,
че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит
на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава
възможност. Такава възможност в случая е предвидена в клаузата на чл.22 от
общите условия /договорните разпоредби/ на сключения договор, съгласно която
кредиторът има право да прехвърля, изцяло или частично, правата си по договор
без съгласието на клиента като впоследствие информира същия.
Няма законова пречка първоначалния кредитор по
договора да упълномощи цесионера да уведомява длъжници, както и да
преупълномощава трети лица за изпращане на уведомления за извършената цесия на
вземания по договори, в който смисъл е и съдебната практика – решение №
137/02.06.2015г. по дело № 5759/2014г. на ВКС и много други. В случая по делото
е представено пълномощно към Приложение № 1, с което „Провидент Файненшъл България” ООД упълномощили
ищцовото дружество да уведоми всички длъжници по вземанията, които са били
прехвърлени, за извършената цесия на вземанията, включително и ищцата. Представено е уведомление от ищеца до
ответницата, с което първия уведомява втората за извършената цесия на
вземанията по договора за паричен заем от „Провидент Файненшъл България” ООД на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Това уведомление е приложено
към исковата молба, като същото е било връчено на назначения на ответницата
особен представител заедно с исковата молба и приложенията към нея, видно от
съобщението на л.50 от делото. Уведомление приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване
на цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърляне на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да
бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК. В този смисъл е и
трайната съдебна практика – Решение № 3/16.04.2014г. на ВКС по т.дело №
1711/2013г. на 1 т.о., ТК, което е било постановено по реда на предходния
чл.290 от ГПК и други. Няма пречка и това уведомление да се връчи на назначен
от съда особен представител на длъжника, тъй като получаване на уведомлението
не е разпореждане със спорното право и влиза в обема на представителната власт
на същия по чл.29 от ГПК, като за него не се и изисква изрично пълномощно.
Съобразявайки горните обстоятелства, съдът намира, че ищцовото дружество има
качеството на кредитор спрямо ответницата, последната е била надлежно уведомена
за извършената цесия и тя е породила действие спрямо нея.
При главница в размер
на 1 000.00 лева, в б.“Д“ от сключения договор за потребителски кредит е
уговорена такса за услугата „Кредит у дома“ в размер на 852.97 лева. Посочено е, че тази услуга се
предоставя по избор на клиента и се дължи за домашната доставка на заетата в
брой по негово местоживеене и седмично домашно събиране на вноските по кредита.
В разпоредбите на чл.25 и чл.26 от договорните условия е посочено, че тази
такса се дължи, макар и в намален размер от 30%, дори в случаите на пълно
предсрочно погасяване на кредита, както и при отказ от услугата.
Действително,
договорената такса за услугата „Кредит у дома“, доколкото е свързана с
извършването на плащанията по договора и е отделно уговорена, не се включва в
размера на годишния процент на разходите – чл.19, ал.3, т.3 от ЗПК, поради
което за нея принципно намират приложение ограниченията на чл.19, ал.4 и ал.5
от ЗПК. Според тази разпоредба нищожни са клаузите в договора за потребителския
кредит, в резултат на които годишният процент на разходите бе надвишавал пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.
Това обаче не означава, че клаузата, с която се уговаря такса, свързана с
извършването на плащанията, не може да бъде подложена на служебна проверка за
валидността на тази клауза на общо основание /чл.24 от ЗПК/ ще се прилагат
правилата на чл.143-148 от ЗЗП.
Според чл.143, т.14
във вр.с чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправна и следователно нищожна ще е тази
клауза в потребителския договор, която налага на потребителя да изпълни своите
задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите. По тази
причина съдът намира, че чл. 25 и чл. 26 от договорните разпоредби /с характер
на общи условия/, чието тълкуване налага извода, че таксата за услугата „Кредит
у дома” се дължи, дори и когато тя не е била предоставена на клиента,
съставляват неравноправни и следователно нищожни клаузи, за което съдът е
длъжен да следи и служебно.
Няма спор, че кредиторът
има право да начислява и събира от длъжника и предвидените в договора такси.
Трябва обаче да се държи сметка за естеството на конкретното вземане – то е
именно такса, т.е. възнаграждение за извършена от кредитора дейност или услуга,
която се дължи отделно от главницата, възнаградителната и мораторната лихви по
договора. Дължимостта на таксата обаче е обусловена от това дали кредиторът е
изпълнил задължението си да извърши дейността, респ. да предостави услугата, за
която се дължи тя. Таксата, за разлика от възнаградителната лихва, не
съставлява възнаграждение за кредитора и не следва да се превръща в основен
източник на печалба за него. При положение, че ответницата е заплатила само няколко от вноските, то очевидно е, че и
услугата по тяхното събиране от дома на последната не е била извършвана.
Въпреки разпределената му тежест да установи, че първоначалният кредитор е
изпълнил задълженията си по договора за кредит съобразно уговореното, и от
който факт ищецът черпи права, в които задължения се включва и предоставянето
на въпросната услуга, ищецът не ангажира доказателства за това, че услугата
„кредит у дома” реално е била предоставена на ответницата. Ако задълженията по
договора не са обявени за предсрочно изискуеми или не са заплатени предсрочно от
ответницата, каквито твърдения липсват, за кредитора е съществувало задължение
всяка седмица да организира посещения на негов служител на адреса, включително
ако при тези посещения кредитополучателят не е намерен или не е предал
дължимата седмична вноска. Доказателства за предаване на сумата по кредита на
адреса на ответницата, както и такива за ежеседмични посещения на служител на
кредитора на адреса на последната за събиране на вноските, не са ангажирани по
делото. Предвид това ищецът следва да понесе и неблагоприятните последици от
недоказването на това обстоятелство.
Съдът намира, че
таксата за услугата „Кредит у дома” на практика представлява втора, скрита
възнаградителна лихва, която в нарушение на чл.19, ал.1 от ЗПК не е включена в
годишния процент на разходите. По тези съображения съдът намира, че на ищеца не
се дължи плащане на тази такса. Ако сумата беше включена в годишния процент на
разходите, то заедно с общия размер на фиксираната лихва и таксата за оценката
на досието на клиента, общият размер на ГПР би надхвърлил размера по чл.19, ал.4
от ЗПК и следователно тази клауза би била нищожна на основание чл.19, ал.5 от
същия закон. По тези съображения искът в частта за таксата за услугата „Кредит
у дома” следва да бъде отхвърлен.
Не са представени и
доказателства за предоставяне на услугата „оценка на досие” от страна на
първоначалния кредитор по делото - в какво конкретно се изразява тази услуга,
от кого и кога е предоставена, поради което и претенцията за нейното заплащане
също се явява недоказана.
Следва да се
отбележи, че последователната практика на Съда на ЕС по тълкуването и
приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, задължава съда да следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори
и такова възражение да не е било направено от потребителя.
От изложеното до тук
съдът намира, че по процесния договор за потребителски кредит № *********/26.08.2016г. ответницата реално
дължи 1 000.00 лева – главница и 179.88 лева, представляваща договорна
лихва за периода 16.10.2016г. до 22.10.2017г. В исковата си молба ищецът
твърди, че ответницата е погасила до момента сума в размер на 702.23 лева, с
която той е бил погасил голяма част от такса за услуга „Кредит у дома”,
по-голямата част от такса за оценка на досие, част от договорна лихва и
главницата. В заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа
експертиза обаче е посочено, че до
датата на цесията ответницата е била направила две плащания по процесния кредит
в общ размер на 135.00 лева, по данни на първоначалния кредитор, а по данни на
ищеца след цесията не били извършвани плащания по кредита, но били отразени
платените 135.00 лева. Експертизата е изготвена въз основа на данните
предоставени от първоначалния кредитор и настоящия ищец, които обаче съдът
намира за неверни, предвид признанието на ищцовото дружество за извършване на
плащане в размер на 702.23 лева. По тази причина и съдът не цени заключението
на вещото лице относно плащанията на ответницата и дължимостта на остатъка от
дължимите парични суми по договора за кредит, а следва да се цени неизгодния за
ищецът факт, признат от него за извършено плащане в размер на 702.23 лева. Няма
данни по делото обаче кога са били извършени тези плащания, но съдът намира, че
това е било направено до момента на цедиране на вземането. Относно реда за
погасяване на вземанията по договора приложение намира уговорената между
страните в чл.9 от същия поредност при погасяване на задълженията - първо
законна лихва за забава, възнаградителната лихва и след това и главницата,
доколкото съдът намери за недоказана претенцията относно начислените такси.С
извършените плащания, за които се признава в исковата молба ответницата е
погасила изцяло задължението си за лихва за забава в размер на 49.12 лева и изцяло
за договорна лихва в размер на 197.25 лева, както и за част от главницата в
размер на 644.14 лева, като остава да се дължи главница в размер на 355.86
лева. Главницата по договора се дължи на основание чл.23 от ЗПК, дори ако
договорът е обявен за недействителен, както в случая чл.25 и 26 от него.
Поради гореизложеното следва да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото
дружество сумата от 355.86 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № *********/26.08.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
27.10.2017г. до окончателното й изплащане,
по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 7696/2017г. по описа на РРС.
Искът в частта да се признае за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумите от 530.91
лева,представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № *********/26.08.2016г.;
179.88 лева, представляваща договорна лихва за периода 16.10.2016г. до
22.10.2017г.; 18.35 лева, представляваща такса за оценка на досие за периода
21.05.2017г. до 22.10.2017г.; 312.99 лева, представляваща такса за услуга
„Кредит у дома” за периода 21.05.2017г. до 22.10.2017г. и 49.12 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 19.05.2017г. до
27.10.2017г., по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 7696/2017г. по
описа на РРС, следва да се отхвърли, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата
с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените по заповедното производство – ч.гр.дело
№ 7696/2017г. по описа на РРС, разноски съразмерно с уважената част от иска, а
именно 25.00 лева – заплатена държавна такса за производството по делото и
50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение. Тези разноски са в минимално
дължимият размер и въпреки отхвърлянето на по-голямата част от установителния
иск, те следва да се присъдят в този размер.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по
настоящото дело разноски, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е
направил по делото разноски в общ размер на 725.00 лева за заплатени държавна
такса и възнаграждения на вещото лице и назначения особен представител, а
съразмерно с уважената част от иска следва да му се присъдят разноски от178.29
лева, както и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, които ответницата
бъде осъдена да му заплати.
Мотивиран така и на основание
чл.422от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Б.Д., с ЕГН: ********** и
регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин
Деспов,сумата от 355.86 лева /триста
петдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща дължима
главница по Договор за потребителски
кредит № *********/26.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 27.10.2017г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 7696/2017г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин
Деспов, против П.Б.Д., с ЕГН: **********
и регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, положителен установителен иск, в частта да се признае за установено, че дължи сумите от 530.91 лева
/петстотин и тридесет лева и деветдесет и една стотинки/,представляваща дължима
главница по Договор за потребителски
кредит № *********/26.08.2016г.; 179.88 лева /сто седемдесет и девет лева и
осемдесет и осем стотинки/, представляваща договорна лихва за периода
16.10.2016г. до 22.10.2017г.; 18.35 лева /осемнадесет лева и тридесет и пет
стотинки/, представляваща такса за оценка на досие за периода 21.05.2017г. до
22.10.2017г.; 312.99 лева /триста и дванадесет лева и деветдесет и девет
стотинки/, представляваща такса за услуга „Кредит у дома” за периода
21.05.2017г. до 22.10.2017г. и 49.12 лева /четиридесет и девет лева и
дванадесет стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода 19.05.2017г. до 27.10.2017г., по
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 7696/2017г. по описа на РРС,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.Б.Д., с ЕГН: ********** и регистрирани
постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на“Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов, сумите от
25.00 /двадесет и пет/ лева – заплатена
държавна такса за заповедното производство и 50.00 /петдесет/ лева -
юрисконсултско възнаграждение- направени по заповедното производство – ч.гр.дело №
7696/2017г. по описа на РРС разноски, съразмерно с уважената част от
установителния иск.
ОСЪЖДА П.Б.Д., с ЕГН: ********** и регистрирани
постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов, сумите от 178.29 лева
/сто седемдесет и осем лева и двадесет и девет стотинки/ - направени по настоящото дело разноски съразмерно с
уважената част от иска и 50.00 /петдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съобщението за изготвеното решение да се изпрати на
ответницата чрез назначения особен представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: