О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер
1071 04.05.2018
година град Бургас
Бургаски
окръжен съд граждански състав
На
четвърти май две хиляди и осемнадесета
година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: Десислава Динкова
като
разгледа докладваното от
съдията
търговско
дело номер 56 по описа за 2018
година
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по
повод предявените искове от Б.Л.П., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. П.В. ***,
със съдебен адрес:***, против ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от Недялко Димчев
Чандъров и Пламен Ангелов Шинов, чрез пълномощника адв. М.С. ***, с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание
в резултат на нанесени телесни увреждания от настъпило на 29.09.2017 год.
ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество
автомобил – Мария Тодорова Георгиева, с ЕГН **********, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от момента на увреждането – 29.09.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
За разглеждането на настоящите обективно кумулативно
съединени искове с оглед предмета им - изискуемо вземане за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, което
представлява застрахователно събитие по валидно сключена застраховка
"гражданска отговорност", следва да се приложи глава Тридесет и втора
на ГПК – „Производство по търговски спорове“, поради абсолютния търговски
характер на сделката, от която се сочи, че произтича отговорността на
ответника.
Преди да пристъпи към разглеждане на делото, съдът
следва да извърши предвидената в чл. 374 от ГПК подготовка на делото в
настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този
законов текст:
Осъществена е редовна предварителна размяна на книжа,
при която ищцата се е възползвала от възможността да подаде искова и
допълнителна искова молба, а ответникът – от възможността за подаване на
отговор на първоначалната и допълнителна искови молби.
При проверка на основание чл. 127 и чл. 128 от ГПК
съдът констатира, че исковата молба е редовна.
Искът, предмет на настоящото дело, е подсъден на
съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването му пред съда, тъй
като се твърди, че е налице нарушение на абсолютни субективни граждански права
и блага, които са техен обект, последвано от причинени неимуществени вреди,
които не са били репарирани, нито от прекия им причинител, нито от
застрахователя след покана по реда на КЗ.
Исковата молба е предявена съобразно правилата за
родова и алтернативна местна подсъдност (арг. от чл. 104, т.4 и чл. 113 от ГПК), а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция с оглед цената на
исковата претенция.
До настоящия момент не са станали служебно известни на
съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят
до извода, че са налице процесуални пречки за разглеждането на спора. Не е
констатирано наличие на други отрицателни процесуални предпоставки или
отсъствие на положителни такива, относно съществуването или надлежното
упражняване на правото на иск, водещи до недопустимост на предявените искове.
При това положение предявените искове са допустими.
С оглед на горните констатации по отношение на
редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че следва да
пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание на основание
чл.374, ал.2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото определение следва да
включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по
допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищцата твърди, че на 29.09.2017 г., около 19.15 часа в гр. Бургас на ул.
„Христо Ботев“ и ул. „Македония“, на пешеходна пътека тип „Зебра“ като
пешеходец е била блъсната от лек автомобил, марка „Ланча Ипсилон“ с рег. № А 8167
МВ, управляван от Мария Тодорова
Георгиева, с ЕГН **********, което събитие е удостоверено с констативен протокол с пострадали лица №
769р-9914/ 02.10.2017 г. на ОДМВР – Бургас, като видно от последния причина за
настъпване на ПТП е водача на МПС - Георгиева, която не е пропуснала
преминаващите по пешеходна пътека пешеходци. Твърди се от ищцата, че получените
от ПТП травми са наложили незабавното й транспортиране от екип на СМП и
постъпване в ЦСМБ в гр. Бургас, като съгласно СМУ № 250/05.10.2017 г. са й
причинени следните увреждания: в
областта на дясната половина на кръста към илиачна кост косо разположено
синкаво мораво кръвонасядане с размер 8х3 см.; двете колена са синкаво – морова
кръвонаседнали с диаметър на кръвонасяданията около 5 см.; по горната
повърхност на дясно ходило и в основата на втори и трети пръсти наличие на
синкаво-мораво кръвонасядане на площ 4х3 см. и оток на меките тъкани; счупване
на долния край на лъчева кост локо типико, извършена гипсова имобилизация за 30
дни. Заключението на съдебния лекар е, че са установени кръвонасядания и отоци
по тялото, счупване на лъчева кост на типично място, които увреждания е възможно да са получени по време и начин,
както се съобщава – от действието на твърди тъпи предмети с ограничена
повърхност /части на автомобил/ с последващо падане на неравен терен. Травмите
са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Счупването
на лъчевата лост съгласно заключението се квалифицира като трайно затруднение
движението на ляв горен крайник за срок около 2,5 – 3 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес.
Ищцата излага становище в насока
ангажиране отговорността единствено на застрахователя, поради наличие към
момента на ПТП на валидно застрахователно правоотношение с него по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”. Излага се, че МПС на виновния
водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" със
застрахователна полица № BG/03/117001443507, със срок на действие 20.05.2017 г.
- 19.05.2018г., която полица е действаща към датата на ПТП, видно от данните на
Информационен център към гаранционен фонд, които данни са публично оповестени в
интернет страница на фонда.
Ищцата счита, че настъпилото събитие,
неговата противоправност и виновността на дееца са безспорно доказани, което
твърдение е подкрепено от представения констативен протокол. Позовава се на
практика на ВКС, в която се приема, че протоколът за настъпило ПТП представлява
официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, който се ползва не само с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя му, но също и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверително волеизявление.
Заявява се, че на ответника е
представен констативния протокол съгласно изискванията на чл. 380 във вр. с чл.
106 от КЗ и е заведена застрахователна претенция под вх. № 05110/16.10.2017 г. Посочва, че ответникът не е спазил предвидения
тримесечен срок за произнасяне по претенцията. Въпреки, че по образуваната
преписка е приложен констативен протокол за ПТП и съгласно нормата на чл. 496,
ал. 3 от КЗ при представянето на този документ застрахователят не може да
откаже да се произнесе по основателността на претенцията за обезщетение,
произнасяне по претенцията и към настоящия момент няма. Уточнява се, че
произнасянето по претенцията е следвало да се извърши най-късно до 17.01.2018
г.
Твърди се от ищцата, че в резултат на ПТП е претъпяла
болка и страдание, конкретно изразяващи се в гореописаните телесни повреди. В
болничното заведение, в което е била откарана по спешност, й е направена
манипулация, в резултат на която продължително време е била трудно подвижна,
при всяка крачка е изпитвала болка, не е можела да спи спокойно, изпитвала е
болки в кръстната област и колената в продължение на три месеца. Заявява, че раздвижването
след интервенцията е било изключително трудно и болезнено. Била е лишена от възможността да работи, като
е била на домашно лечение в продължение на три месеца. Счита, че до края на
живота си ще носи последствията от травмата, като посочва, че застудяването
през януари месец веднага се е отразило на състоянието й, причинило е подуване,
както на счупената става, така и на ударените от ПТП места. Посочва, че преди
травмата се е занимавала активно със спорт, но в резултат на уврежданията
всякакво физическо натоварване и спортуване са ограничени, както и че все още
не може да задържа предмети с лявата си ръка, не може да се храни и пише без
болка. Твърди се от ищцата, че травмата се е отразила както на нейния живот,
така и на този на детето й, станало неволен свидетел на ПТП. Сочи, че размера
на претендираното обезщетение е съобразен със социално-икономическите условия в
страната, лимитите на застрахователното покритие по чл. 492 от КЗ, социалното й
положение, продължителността на понесените морални страдания от ограничението
да полага пряко грижи като майка за малолетно си дете. Отчетен е и факта, че
доходите й са намалени като последица от травматичните увреждания. Представя и
ангажира доказателства.
В срока по чл.367 от ГПК, е постъпил
писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва, както по
основание, така и по размер. Счита, че не са налице всички необходими
предпоставки, от фактическа и правна страна, за уважаване на исковете, като
излага становище си в тази насока. На първо място оспорва обстоятелството, че
пътно-транспортното произшествие е настъпило единствено по вина на водача Мария
Георгиева, като посочва, че липсват представени документи, удостоверяващи
нейната вина за процесното ПТП – наказателно постановление или влязла в сила
присъда. В тази връзка излага твърдение, че ПТП е настъпило при условия на
съпричиняване от страна на пострадалата, която е поставила себе си в повишен
риск и без да положи необходимите грижи за своята безопасност. Сочи, че съпричиняването
от своя страна е основание за намаляване на евентуално присъдения размер на
обезщетение съгласно чл. 51, предл. второ от ЗЗД. Заявява, че липсват каквито и
да е твърденията на ищцата относно ситуацията непосредствено преди пресичането.
Посочва, че пресичането на пешеходците е абсолютно право, което обаче следва да
се упражнява при съблюдаване на правила за движение, нормативно установени в
чл. 113, ал. 1, т. 1 и чл. 114, т. 1 от ЗДвП. Позовава се на тълкувателна
практика на ВКС, съгласно която при неспазване на правилата за движение и от
страна на пешеходеца е налице съпричиняване. Сочи, че следва да се обсъди и
времето, в което се е състояло ПТП, тъй като времето около 19:15 часа в края на
месец септември е бил момент от тъмната част на денонощието, което предполага
значително намалена видимост и занижени възможности за реакция на водачите. Допълва,
че липсват и данни водачът на МПС да се е движил с превишена скорост, а това
изглежда и невъзможно с оглед на мястото на ПТП и пешеходната пътека, оградена
от „легнали полицаи“.
На следващо място, ответникът оспорва механизма на ПТП
и причинно-следствената връзка на всички вреди с настъпилото ПТП. Според
ответника представения констативен протокол не представлява официален документ
в частта относно констатациите си за механизма на настъпване на ПТП, доколкото
същите не са пряко възприети от длъжностното лице и подлежат на доказване с
други доказателствени средства. Поставя под съмнение твърдението, че
установените увреждания са в резултат на произшествието, тъй като видно от
представеното медицинско удостоверение прегледът на пострадалата е извършен 6
шест дена след процесното ПТП.
По размера на иска за неимуществени
вреди изразява становище, че е силно завишен с оглед степента и характера на
получените телесни увреждания и се позовава на съдебна практика, съгласно която
понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, от значение за
правилното определяна на размера на обезщетението. И в тази връзка сочи, че
обезщетението не може да е източник на обогатяване на увреденото лице, а трябва
да е съответно на действително настъпилите за него вреди. Сочи се, че
твърденията за възприятията на детето и неговото психологическо състояние са
извън предмета на делото.
Ответникът оспорва изцяло претендираната
лихва за забава от датата на събитието. Счита, че КЗ изключва отговорността му
за лихви от датата на увреждането и носи отговорност за собствената си забава,
т.е. след изтичане на 3-месечния срок, в който застрахователят е следвало да се
произнесе по претенцията за обезщетение. Излага становище относно
доказателствата и доказателствените искания на ищеца. На свой ред ангажира
доказателства.
Ищцата се е
възползвала от предоставената й от закона възможност и е депозирала
допълнителна искова молба, в която на
първо място изразява становище по възражението на ответника за наличието на
валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
като се позовава на разпоредбата на чл. 574, ал. 12 от КЗ, съгласно която
данните на Информационен център на Гаранционния фонд, до доказване на
противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, началната и крайната дата на покритието,
регистрационния номер и номер на рама (шаси) на МПС. Позовава се на чл. 7 от
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., както и на
писмо с изх. № П00135/12.02.2018 г. от ответника, в което последният не оспорва
наличието на валиден застрахователен договор, а закрива образуваната преписка
поради висящо досъдебно производство.
Относно въведеното от ответника възражение
за съпричиняване, ищцата оспорва твърдението на ответника, че ищцата е
предприела внезапно пресичане, като сочи, че не става въпрос за неспазване
правилата за движение, а напротив същата е спазила тези правилата, а именно
пресичане на определеното за целта място. Посочва, че съгласно нормата на чл.
20 от ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на
движението е значително по-голяма, включително и чрез вмененото им задължение
за избиране на такава скорост за движение, че да може да спрат пред всяко
препятствие, което са могли или са били длъжни да предвидят. Уточнява, че
действащата към датата на процесното ПТП разпоредба на чл. 113, ал. 1, т. 1 пот ЗДвП гласи, че при пресичане по пешеходните пътеки пешеходците са длъжни да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. Ищцата заявява, че била
ударена в средата на пътното платно, както и че ПТП е настъпило в светлата част
на денонощието, при суха настилка, топло лятно време, отлична видимост и на
прав участък. Позовава се на съдебна практика, според която приносът следва да
бъде доказан по категоричен начин при условия на пълно и главно доказване и не
може да почива на предположения, като счита възражението за съпричиняване за недоказано.
Излага подробни аргументи по въпроса за
материалната доказателствена сила на протокола за ПТП, като заявява, че при
съставянето му служителят на МВР стриктно е спазил разпоредбите на Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. Относно въведеното от ответника
възражение за размера на исковата претенцията, се позовава на съдебна практика,
предполагаща задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор
правно релевантни факти и обстоятелства, като преповтаря изложените в
първоначалната искова молба фактори, които следва да се отчетат при определяне
размера на претенцията. Във връзка с оспорения акцесорен иск, уточнява, че
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта, като чл. 497 от КЗ се прилага само в
хипотезата на доброволно уреждане на претенциите, какъвто не е настоящият
случай. Противопоставя се на искането за разноски, в т.ч. адвокатско
възнаграждение, тъй като няма приложени документи, удостоверяващи реално
направени разноски от ответното дружество, като счита че същите следва да бъдат
определени по реда на чл. 37 от ЗПП.
В отговора на
допълнителната искова молба ответникът потвърждава заявеното оспорване на
претенцията като неоснователна и евентуално завишена по размер, като не въвежда нови факти и обстоятелства по делото.
Позовава се на ТР № 2/22.12.2016 г. по т.д. № 2/2016 по описа на ВКС, съгласно
което участниците в движението са равнопоставени, в това число пешеходците и
водачите на превозните средства, поддържайки схващането, че правото на
пресичане на пешеходците не е своеобразно свръх право, стоящо над правата на
всички участници в движението. Счита, че ищцата не е ударена в средата на
пътното платно, каквото твърдение е заявено в допълнителната искова молба, като
видно било и от приложения констативен протокол, че ПТП се е състояло в
началото на дясна пътна лента при движение по ул. „Христо Ботев“ в посока НХК.
Поддържа твърдението си, че ПТП не е настъпило в светлата част на деня,
аргументирайки се със справка в базата данни на Националната астрономическа
обсерватория при БАН, от която е видно че в края на септември (около 29-ти)
слънцето залязва около 19:10 часа. Във връзка с оспорената материална
доказателствена сила на констативния протокол, се сочи, че същата не обхваща
вината на водача на МПС и не я удостоверява по несъмнен начин. Поддържа тезата
си за определяне по-нисък справедлив размер на застрахователното обезщетение, като
посочва, че същото не отговаря на характера, интензитета и продължителността на
претърпените неимуществени вреди и в този смисъл размерът му се явява
прекомерен. Относно релевираното възражение по искането за разноски счита
същото за неоснователно, като изтъква неприложимост на разпоредбата на чл. 37
от ЗПП, тъй като в случая ответникът не се представлява от назначен процесуален
представител по реда на ЗПП и не е подчинен на този режим.
Предявените
искове са обективно кумулативно съединени и имат своето правно основание в чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
По делото не са налице признания на
права.
По делото не се спори, че на 29.09.2017
год. около 19:15 часа, в гр. Бургас на ул. „Христо Ботев“ и ул. „Македония“, на
пешеходна пътека тип „Зебра“ е настъпило ПТП с участието на ищцата и трето за
спора лице – Мария Тодорова Георгиева.
Съгласно чл. 154 от ГПК всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. При
въведените от страните твърдения и оспорвания, ищцата носи тежестта да установи
при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е покрил риска за
причинените от Мария Тодорова Георгиева неимуществени вреди от управлението на
моторно превозно средство „Ланча Ипсилон“ с рег. № А 8167 МВ;
механизма на настъпване на ПТП; че е претърпяла неимуществени вреди от
виновното поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил и
техния размер; причинната връзка между ПТП и причинените вреди.
Ответникът-застрахователно дружество
носи тежестта да установи всички свои правоизключващи, провоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, включително възражението си за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Ответникът следва да проведе пълно
обратно доказване за оборване на установени от закона предположения, а именно
презумпцията за вина по чл.45 ал.2 от ЗЗД и презумпцията за валидно застрахователно
правоотношение по чл.574 ал.12 от КЗ поради обявени обстоятелства за сключена
застрахователна полица в публичен регистър.
След извършена служебна справка в сайта
на Гаранционен фонд, съдът обявява за общоизвестно и ненуждаещо се от доказване
следното обстоятелство – че за л.а. с рег.№А8167МВ е обявена застраховка
„гражданска отговорност“ с номер на полицата BG/03/117001443507 със срок на покритие от 20.05.2017
год. до 19.05.2018 год. при застраховател „Булстрад ВИГ“.
По отношение на доказателствените
искания:
Ищцата е
представила писмени доказателства, които поради относимостта и допустимостта си
следва да бъдат приети, с изключение на оценка на психологическия статус на
Анджелина Румен Симеонова като неотносима към предмета на спора. Житейската обоснованост на душевните страдания на
малолетното дете на ищцата не може да се обсъжда в настоящия процес, тъй като
предмет на обезщетяване са само неимуществените вреди на увреденото от
произшествието лице в лично качество и диспозитивното начало в гражданския
процес пречи са бъдат релевирани и доказвани твърдения за непредявени вреди.
На основание чл. 192 от ГПК, от РУ – Бургас следва да се изискат и приложат към настоящото дело
следните документи, находящи се по ДП № 960/2017 г. по
описа на РУ гр. Бургас, а именно: протокол за оглед на пътно транспортно
местопроизшествие и мащабна скица към протокола, неразделна част от същия. От УБАЛ – Бургас следва да се изиска и приложи към настоящото дело цялото
медицинско досие на ищцата, представляващо история на заболяването от Спешно
отделение на УМБАЛ – Бургас, относно приема на ищцата на 29.09.2017 г. Ищцата е поискала, за
установяване на търпените от нея болки и
страдания, както и за установяване размера на понесените от нея неимуществени
вреди, да бъдат
разпитани двама свидетели при режим на довеждане, както и във връзка с установяване механизма на ПТП за
призоваване като свидетел Светла Стоянова Иванова, която е очевидец на ПТП и
посочена като свидетел в констативния протокол, с адрес на призоваване: гр.
Бургас, ул. „Александровска“ № 101, Районна прокуратура - Бургас. Свидетелските показания са
относими и допустими и исканията следва да бъдат уважени при условията на чл.159
ал.2 от ГПК.
Двете страни са
направили искания за назначаване на експертизи. Искането на ищцата за
назначаване на комплексна съдебно – медицинска и психологическа експертиза,
следва да бъде уважено, но само по поставените въпроси, отнасящи се до психологическо
състояние на ищцата. По въпросите досежно психологическото състояние и
преживявания на детето вещото лице не следва да даде отговори поради
неотносимостта им към предмета на спора. На тази експертиза следва да бъдат
поставени и въпросите, формулирани от ответника в отговора на допълнителната
искова молба като въпроси към комплексната експертиза. Назначаване на
комплексна експертиза (съдебно медицинска и автотехническа), според съда не е
необходимо, тъй като на всяка група въпроси е възможен отговор от специалист в
тези област, без да е необходимо да се ползват познания от друга област.
Искането на ответника за назначаване на
автотехническа
експертиза е допустимо и относимо,
предвид разпределената доказателствена тежест. Подобно изявление е направено и
от ищцата, без да се формулира конкретно искане и да се поставят въпроси. За да
бъде дадена възможност на ищцата да се запознае с поставените от ответника
въпроси и евентуално – да постави свои, съдът ще се произнесе по искането в
съдебното заседание.
По изложените съображения и на
основание чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените от Б.Л.П., ЕГН **********,
чрез пълномощник адв. П.В. ***, със съдебен адрес:***, искове против ЗАД
„Булстрад Виена иншурънс груп“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Триадица, пл.
„Позитано“ № 5, представлявано от
Недялко Димчев Чандъров и Пламен Ангелов Шинов, чрез пълномощника адв. М.С. ***,
с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 40
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание
в резултат на нанесени телесни увреждания от настъпило на 29.09.2017 год.
ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество
автомобил – Мария Тодорова Георгиева, с ЕГН **********, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от момента на увреждането – 29.09.2017 г. до
окончателното й изплащане.
ДОКЛАДВА на страните т.дело № 56/2018 год. съобразно проекта за
доклад в мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА приложените
при предварителната размяна на книжа писмени доказателства, с изключение на оценка на
психологическия статус на Анджелина Румен Симеонова като неотносима към
предмета на спора.
ДА СЕ ИЗИСКА
протокол за оглед на пътно
транспортно местопроизшествие и мащабна скица към протокола, неразделна част от
същия, находящи се по ДП № 960/2017 г. по описа на 01 РУ
гр. Бургас.
ДА СЕ ИЗИСКА
цялото медицинско досие на ищцата,
представляващо история на заболяването от Спешно отделение на УМБАЛ – Бургас,
относно приема на ищцата на 29.09.2017 г.
ДОПУСКА до разпит един свидетел при режим на довеждане от ищцата
в съдебно заседание.
ДОПУСКА до разпит при режим на призоваване свидетеля Светла
Стоянова Иванова, която да бъде призована по местоработата й: гр. Бургас, ул.
„Александровска“ № 101, Районна прокуратура - Бургас.
НАЗНАЧАВА комплексна съдебно-медицинска и психологическа
експертиза, вещите лица по която да дадат отговор на въпросите, формулирани от
страните ( от ищцата – в исковата молба и от ответника – в отговора на
допълнителната искова молба), след преглед на ищцата и след като се запознаят с
изисканите от УМБАЛ - гр. Бургас документи, с изключение на въпросите, касаещи
психическото състояние на детето.
НАЗНАЧАВА
за вещи лица д-р Параско Парасков -
съдебен лекар и Даниела Йорданова Бинева – психолог.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за извършване на експертизата в размер на 500
лв., платим от страните поравно – по 250 лв., в седмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение по депозитната сметка
на Бургаски окръжен съд.
ОБЯВЯВА че по искането
за назначаване на съдебно-автотехническа експертиза ще се произнесе в съдебното
заседание.
НАСРОЧВА делото за 19.06.2018 год. от 15.00 часа, за която
дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор на ответника.
Определението е окончателно.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: