РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Бургас, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20252000500052 по описа за 2025 година
съобрази следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
1730/28.01.2025г. на БОС от Б. Ф. Д., ЕГН **********, с пост. адрес: гр. Б.,
ул. „Ю. В.“ № **, ет. *, ап. *, действала пред първата инстанция лично и със
съгласието на своята майка Д. Д. К., ЕГН: **********, чрез адв. К. М. от *АК,
а понастоящем – лично, вече навършила пълнолетие, чрез адв. К. М., против
решение № 1071/17.12.24г. по гр.д.№ 251/2023г. на БОС, с което са
отхвърлени предявените против Я. В. Щ., ЕГН:**********, с пост. адрес: гр.
П., ул. „А.“ № * и Н. Я. Д., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. П., ул. „Ч. м.“
№ ** обективно и субективно съединени искове за прогласяване
нищожността, поради противоречие с добрите нрави, на договор за
замяна, извършен с нотариален акт **************************** на
нотариус А. Д. peг. № *** на НК, по отношение на ½ ид.ч. от описаните по
него имоти: ПИ с идентификатор 58356.506.284 по КККР на гр. П. и
построените в него две сгради с идентификатори на 58356.506.284.1 и
53356.506.284.2 по КККР на гр. П., който ПИ е описан в договора за замяна
като дворно място, представляващо имот № 394, парцел V, кв. 34 по плана на
1
гр. П. с административен адрес: бул. „Ч. м.“ № ** (или ул. „Ч. м.“ № **), както
и за връщане на даденото по договора, като разноските по делото са
възложени в нейна тежест.
Заявява, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Твърди, че съдът е постановил своя краен акт, при неправилно формирани
изводи относно действителността на договора. Твърди, че превратно са
тълкувани събраните писмени и гласни доказателства и крайните и решаващи
изводи на съда са несъобразени с трайната съдебна практика на ВКС.
Поддържа погрешно приложение на материалния закон. Излага аргументи и
моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете й
бъдат уважени, с последиците относно разноските. Няма доказателствени
искания.
Въззиваемите Я. В. Щ., ЕГН:**********, с пост. адрес: гр. П., ул. „А.“ №
* и Н. Я. Д., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. П., ул.„Ч. м.“ № **, оспорват
въззивната жалба, чрез процесуалните си представители – адв. А. Т. и адв.
Г.Н., в надлежно депозирания отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържат
правилност на постановеното решение и молят за потвърждаването му.
Излагат подробни аргументи за недоказаност на твърдяната липса на
еквивалентност по договора за замяна, а като следствие от това - и
неоснователност на предявения иск с правно основание чл.34 ЗЗД. Нямат
искания по допускане на допълнителни доказателства. Молят за
потвърждаване на решението. Претендират разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, до надлежната по правилата на
функционалната подсъдност инстанция.
Предявените искове са с правно основание чл. 26, ал.1, предл. III от ЗЗД и
чл.34 ЗЗД.
Съдът като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред БОС е образувано по искова молба от Б. Ф. Д.,
действала пред първата инстанция лично и със съгласието на своята майка Д.
Д. К., а понастоящем – лично, вече навършила пълнолетие, против Я. В. Щ. и
Н. Я. Д.. Твърди се в исковата молба, че Б. Ф.Д. е наследник на Ф. Я. Д., поч.
2
на **.**.**** г. и наследник по заместване на Д. Н. Д., поч. на **.**.**** г.
Твърди се, също така, че наследодателите Ф. Д., Д. Д. и вторият въззиваем
– Н. Д., били собственици на 4-етажна жилищна сграда, застроена на 374кв.м.
в дворно място, представляващо п-л V в кв.34 по плана на гр. П., обл. Б., с
площ на парцела – 770кв.м. и граници – на север: п-л III, п-л IV, от изток –
улица, от юг – п-л VI и запад – п-л VII.
С договор от 12.07.2000 г. сградата била доброволно поделена между
съсобствениците, като всеки от тях станал индивидуален собственик на
подробно описаните в приложения договор за доброволна делба обекти. С н.а.
******************************на нотариус А. Д. - гр. Б., peг. № *** на НК,
тримата собственици извършили замяна на цялата сграда, всеки съобразно
притежаваната от него част, ведно с дворното място, с имот, собствен на Я.Щ.
и представляващ дворно място в с. К., общ. К., представляващо им.№ 67, за
който е отреден п-л VI в кв.13 по плана на селото, целия с площ от 1 150кв.м.,
при граници: изток – улица, запад – п-ли VII – 67 и V-67, север - IV – 67 и юг
– улица. Двата имота били заменени съобразно данъчните им оценки, като
страните заявили, че за уравнение на стойността на имота в гр. П., Я. Щ.
следва да заплати сума в размер на 101 379.50лв.
Твърди се в исковата молба, че договорът по н.а.
************************************** на нотариус А. Д. - гр. Б., е
нищожен, като сключен при накърняване на добрите нрави, поради абсолютна
нееквивалентност на насрещните престации, съчетана с липса на
удовлетворяване на допустим законов интерес за извършване на замяната. На
следващо място се е твърдяла нищожност на същия договор, поради неговата
привидност, но в хода на производството вторият иск е бил преценен като
предявен при условие на алтернативност, какъвто извод настоящият
апелативен състав не споделя и след редица уточнения на исковата молба, в
крайна сметка по него не е постановен диспозитив в атакуваното решение.
Въззивната страна не е поискала допълване на акта по реда на чл.250 ГПК и
така неговата висящност е била прекратена.
С иска за обявяване на договора по н.а.
************************************* на нотариус А. Д. - гр. Б. за
нищожен е съединен иск с правно основание чл.34 ЗЗД – за връщане на
полученото по договора.
3
Ангажирани са доказателства и се претендират разноски.
С отговора против исковата молба в срока и по реда на чл.131 и сл. ГПК,
въззиваемият Н.Д., представляван от адв.Г.Н., оспорва иска с правно
основание чл.26, ал.1, предл.III ЗЗД. Позовава се на цената, която е заплатена
от Д., Н. и Ф. Д. при закупуване на дворното място, като сочи, че тя възлиза на
317.54лв. Ето защо твърди, че стойността на заменения имот към датата на
замяната е съпоставима с тази на придобития в с. К. с уговореното доплащане
от страна на преобретателя Щ. Поддържа, че към датата на договора за замяна
имотът в гр. П. не е бил в район на изградена градска инфраструктура и около
имота въобще е нямало такава.
На следващо място въвежда възражение за свобода на договарянето – по
чл.9 ЗЗД, с твърдение, че неравностойността при замяната е в размер, който не
може да обоснове нулева престация от страна на Я.Щ., защото освен
прехвърления имот в с. К., е било уговорено и заплащане на сума в размер на
101 379.50лв., която била равна на разликата в данъчните оценки на двата
имота.
Заявява, че стойността на една вещ е субективно понятие, доколкото
зависи от личния интерес на преобретателя, а в конкретния случай
наследодателят на въззивницата сам настоявал да придобие имота, понеже
към онзи момент се занимавал със селско стопанство и правел опити за
външна търговия със селско-стопански продукти със своя баща и затова искал
да има имота. Аргумент в тази насока било изложеното от въззивната страна
твърдение, че молбата за издаване на скица за имота в с. К. за извършване на
замяната била написана от наследодателя Ф. Д. Твърди, че в имота към
замяната имало къща, но била незаконно построена и затова не била отразена
в н.акт. Въпреки това, постройката увеличавала стойността на имота.
Оспорва изложеното в исковата молба твърдение, че имал зависимост към
хазарт и към алкохол и това била причината да бъде сключен договорът за
замяна. Заявява, че бил образован и имал добри доходи за времето, понеже
пътувал с корабите в чужбина и разполагал със значителни средства,
включително валутни такива. Заявява, че влагал средства в изграждането на
сградата, а наследодателят Ф.Д. нямал тази възможност към извършването й,
понеже скоро бил завършил образованието си и не бил натрупал какъвто и да
е капитал. На следващо място излага аргументи за оказвана финансова помощ
4
в полза на майка им Д. Д. от страна на сестра й - З. Б. Поради упражняваната
от нея професия – акушер-гинеколог в чужбина, извършващ операции, тя
разполагала със средства и подпомагала бизнеса с аптеки на сестра си.
Благодарение на нейните средства този бизнес потръгнал и бил доразвит от Ф.
Д. Затова Д. Д. поискала да се отблагодари на сестра си З. Б. и да сключи
сделката, със съгласието на синовете си. Така имотът бил прехвърлен на зетя
на З. Б. - Я.Щ., който живеел с една от дъщерите на Б. - В. Щ. още от 80-те
години на миналия век, а години след прехвърляне на сградата, по повод
спечелена от Щ. зелена карта за САЩ, двамата сключили граждански брак.
Релевира дарствен мотив за сделката, а също и възражение, че до смъртта на
Ф. Д. никой от заменителите не я е оспорвал. От своя страна той също не я
оспорва и моли за отхвърляне на исковете. Също ангажира доказателства и
претендира разноски.
По делото е постъпил отговор и от въззиваемия Я.Щ., представляван от
адв. А. Т., в срока и по реда на чл.131 от ГПК. Оспорва исковете и моли да
бъдат отхвърлени. Оспорва неравностойността на престациите. Твърди, че
имотът в с. К. и досега е запазен от преобретателите, т.е. налице е желание от
тяхна страна да го задържат за себе си. Също поддържа възражението, че
освен стойността на двата имота, следва да бъде отчетено и доплащането,
което, според този въззиваем, изключва твърдението за нулева престация и на
следващо място и дава смисъл на преобретателя на по-евтиния имот да
сключи договора.
Оспорва твърдението, че някой целял да запази четириетажната сграда от
разхищение, като се позовава на вътрешни отношения, които обосновават
наличието на дарствен елемент. Също ангажира доказателства и моли за
присъждане на разноски.
Безспорно е, че въззивницата е наследник на Ф. Я. Д., поч. на **.**.****
г., а също по право на заместване и на неговата майка Д. Д., поч. на **.**.****
г. - стр. 31 по гр.д.№ 251/2023г. БОС. Също е безспорно, че по реда на чл.13
(отм.) ЗС, приложим и към учредяване на вещни права върху държавна земя,
със Заповед № РД-14-366/23.10.1989г. на Председателя на ИК на ОНС, гр. М.
(стр.171) в полза на Я. Ф. Д. - съпруг към онзи момент на Д. Д., е разрешено да
придобие недвижим имот, п-л V в кв.34 по плана на гр. П., обл. Б., за здравни
и курортни нужди на осн. чл.30, ал.1 ЗСГ и да извърши строителство в него по
5
чл.39, ал.1 ЗТСУ (отм.) – с нарочно разрешение, по ред и условия, определени
от МС. На основание заповедта е сключен договор за отстъпено право на
строеж върху държавна земя от 13.11.1989г. – стр.170. Видно от договора,
правото на строеж е отстъпено за построяване на вилна сграда по одобрен
архитектурен проект в упоменатия по-горе п-л V в кв.34 по плана на гр. П.,
състоящ се от 770кв.м. и е безспорно, че стойността на учреденото право е
заплатена от Я. Д. – стр.172.
На 14.05.1993г. Я. Д. се е снабдил с разрешение за строеж на двуетажна
жилищна сграда за курортни нужди в парцела, а впоследствие, през същия
м.май, 1993г. е определена строителна линия и ниво – стр.174. На 02.08.1993г.
фирма „Феникс Комерс“ с Президент Н. Я., възложила на трето лице
строителство на жилищна сграда в гр. П., ул. „Ч. м.“ № **, състояща се от
сутерен, партер, два жилищни и тавански етаж до ключ, на стойност 2 100
000лв. – стр.175.
С акт за узаконяване № 1/13.01.**** г. на НС, Кметство гр. Ц. - стр.176, е
узаконена на титуляр Я. Ф. Д. сграда за курортни нужди с РЗП 1630кв.м., на
четири етажа, със сутерен, в отклонение от одобрения архитектурен проект,
констатирано с акт № 92/11.07.1994г. и издадено НП № 92/15.07.1994г.
На 31.07.1997г. на Я. Д. е издадено разрешение за строеж № 44 от с.дата
за преустройство на сутерен в нощен бар и партерен етаж в ресторант в
жилищна сграда в п-л V-394 в кв.34 по плана на гр. П. – стр.178.
От заключението на в.л. Т. Ч., стр.293 и сл. по гр.д.№ 251/23г. БОС се
установява, че съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
106/09.12.2008г. на Изпълнителния директор на АК, ПИ с идентификатор
58356.506.284 е вписан с площ от 801 кв.м., п-л V, кв.34 по плана на гр. П. В
имота са внесени две сгради: една с кадастрален идентификатор
58356.506.284.1 със застроена площ от 273 кв.м., брой етажи 4, а с кадастрален
идентификатор 58356.506.284.2 е внесена сграда на 1 етаж, със застроена
площ от 84кв.м. Според в.лице, процесната сграда е четириетажна, със
сутерен, масивна жилищна сграда за курортни нужди. Тя е изградена по
одобрен на 11.10.1991г. инвестиционен проект и преработен през 1996г.
проект за промяна на сутерена и първи етаж – партер, по време на
строителството.
На основание описаното и като се съобрази с разясненията по
6
Тълкувателно решение № 8/2014 от 23 февруари 2016 год. на ОСГК на ВКС,
настоящият състав възприема заключението на в.л., с което е прието, че
процесната сграда е една, с преустроени сутерен и партерен етажи,
независимо, че в КК са внесени два кадастрални обекта,– стр.295, доколкото
самото кадастрално заснемане не създава права, а представлява само
графично отразяване. Кадастралните карти и кадастралните регистри имат
декларативно действие и не създават права, без да се отразяват на статута на
имота.
Съгласно заключението, на първи, партерен етаж, със застроена площ от
350.40кв.м., е обособен ресторант, състоящ се от зала с мокър бюфет, офис,
топла кухня, студена кухня, умивалня, подготвителни, помещение за
отпадъци, хладилна камера, складове, битовка със санитарен възел за
персонала, санитарен възел с две клетки за посетители и вътрешно стълбище
за сутерена, в който има два склада към ресторанта – стр.243 по делото.
В сутерена, със застроена площ от 346.40кв.м., има оформен „нощен бар“,
състоящ се от зала с мокър бюфет, склад, санитарен възел и битовка със
санитарен възел за персонала. Общата застроена площ на сутерена, по
заключението, е 346.40кв.м., като в него попадат обозначените по скицата на
стр.243 два склада за ресторанта и стълбище към тях. С отделен вход от север
по проекта са предвидени три помещения – котелно, помещение за гориво и
помощно помещение, за парно отопление.
На втори етаж, (първи жилищен), според заключението на в.л.Чанкинова,
със застроена площ от 292.70кв.м., са обособени самостоятелни обекти за
курортни нужди, със санитарни възли към всяка.
Относно четвърти тавански етаж, състоящ се от 292.70кв.м., според
заключението, в т.ч. 90кв.м. открита покрив-тераса, съдът взе предвид
приложеното на стр.209 Удостоверение изх.№ 2857/29.12.1994г. на Кметство
гр. П. - Техническа служба към О. Ц. Установява се, че той се състои от два
склада, шест помещения и четири санитарни възли и пет веранди към тях.
При заснемането на фактически извършеното строителство на сградата и след
акт за узаконяване № 1/13.01.1995г. на НС, Кметство гр. Ц., от скицата на
стр.236 се установява изграждане на шест стаи, 6 бр. баня-тоалетни, пет
веранди към тях, склад и гардероб, каквото е настоящото положение..
С приложените на стр.168 и стр.169, надлежно вписани в СВп при ЦРС,
7
Договори за продажба на недвижим имот, частна държавна собственост и
двата от 18.05.2000г., Областен управител – Бургас е продал на Д. Н. Д., Н. Я.
Д. и Филип Я. Д. земята, върху която е извършена спорната постройка - п-л V
в кв.34 по плана на гр. П., състоящ се от 770кв.м. При описаното съдът
заключава, че към датата на договорите Я. Ф. Д. вече е бил починал.
С договор за доброволна делба на съсобствен имот от 12.07.2000г., с
нотариално заверени подписи и надлежно вписан в Служба по вписванията
към ЦРС, Д. Д., Н. Д. и Ф. Д. поделили построената четириетажна сграда, като
всеки от тях получил реален дял от нея.
Д. Д. получила самостоятелна стая със самостоятелен вход от коридора на
таванския етаж и санитарен възел и балкон към стаята, първата стая вдясно.
По скицата на стр.236 това е стая от 8.24кв.м., с антре към стаята и баня-
тоалетна от 4 кв.м. и самостоятелна тераса със северно изложение към стаята.
Също така Д. Д. получила и складово помещение в сутерена от 20кв.м.,
находящо се в северозападната част на сутерена, ведно с припадащото се
право на строеж за двата обекта. Като се съобрази с основното заключение на
в.л., което не е оспорвано от страните в съответната част и е надлежно прието,
съдът приема, че със северозападно изложение са две помещения по скицата
на стр.243, като едното от тях представлява склад за ресторанта и е
прилежаща част към него. Второто е помещението, предназначено за гориво
за предвиденото парно и именно това помещение е поставено в индивидуална
собственост на Д. Д.
Тук съдът съобрази, че както помещението за гориво, така и котелното и
граничещото с него от изток трето помещение, явно по своето предназначение
са представлявали общи части, доколкото са предвидени за обслужване на
обща парна инсталация - чл.38, ал.1 ЗС. Въпреки това, статутът на подобни
помещения, които са обща част по своето предназначение, а не по естеството
си, може да бъде променен със съгласието на съсобствениците и договорът за
делба материализира това съгласие – за промяна на характера на трите
помещения.
Налага се заключение, че при делбата Н. Д. е получил двете складови
помещения в сутерена, прилежащи към ресторанта, Д. Д. е получила
находящото се в северозападната част на сутерена помещение, означено на
скицата на стр. 243 като „помещение за гориво“, а Ф. Д. е получил описания
8
по-горе обект в сутерена: „нощен бар“, състоящ се от зала с мокър бюфет,
склад, санитарен възел и битовка със санитарен възел за персонала, както и
находящите се от северната част две помещения – „котелно“ и граничещото с
него от изток друго помещение.
Също така, при делбата Ф. Д. е получил първи жилищен етаж, описан по-
горе съобразно заключението на в.л. Ч. като реален втори етаж на сградата,
със застроена площ от 292.70кв.м., с обособени самостоятелни обекти за
курортни нужди, със санитарни възли към всяка и веранди.
При делбата Ф. Д. получил и ½ ид.ч. от дворното място, в което е
застроена сградата, Н. Д. получил оставащата ½ ид.ч. от дворното място, а
своите помещения Д. Д. получила ведно с прилежащото им право на строеж
върху терена.
На основание всичко изложено, настоящият състав приема, че предметът
на спора е непрецизно описан от първоинстанционния съд като: „½ ид.ч. от
следните имоти: поземлен имот с идентификатор 58356.506.284 и построените
в него две сгради с идентификатори на 58356.506.284.1 и 53356.506.284.2,
който поземлен имот е описан в договора за замяна като дворно място,
представляващо имот № 394, парцел V, кв. 34 по плана на гр. П. с
административен адрес: бул. „Ч. м.“ № ** (или ул. „Ч. м.“ № **)“ и следва да
бъде описан като:
„½ ид.ч. от УПИ V, кв.34 по плана на гр. П., състоящ се от 770кв.м.,
при граници: изток – улица, запад – УПИ VII, север – УПИ III и УПИ IV в
кв.34 по с.план, попадащ в ПИ с идентификатор 58356.506.284 по КККР на
гр. П., с площ от 801кв.м., както и следните имоти от изградената в него
четириетажна жилищна сграда за курортни нужди, нанесена в КККР на гр. П.
като две сгради с идентификатори 58356.506.284.1 и 53356.506.284.2, а
именно:
В сутерена, застроен на 346.40кв.м.: „нощен бар“, състоящ се от зала с
мокър бюфет, склад, санитарен възел и битовка със санитарен възел за
персонала и находящите се в северната част на сутерена две помещения –
„котелно“ и граничещото с него от изток друго помещение;
Първи жилищен етаж, описан съобразно основното заключение на в.л.
Чанкинова като реален втори етаж на сградата, със застроена площ от
292.70кв.м., с обособени 4 бр. самостоятелни обекти в сграда за курортни
9
нужди, със санитарни възли към всеки и веранди,
От четвърти тавански етаж, състоящ се от 292.70кв.м., в т.ч. 90кв.м.
открита покрив-тераса: пет броя стаи с баня-тоалетна, четири веранди, склад
и гардероб,
както и ½ ид.ч. от находящото се в северозападната част на сутерена
помещение, състоящо се от 20кв.м. и ½ ид.ч. от находящата се в четвърти
тавански етаж първа стая вдясно, с антре към стаята и баня-тоалетна и
самостоятелна тераса със северно изложение към стаята, ведно с припадащото
се право на строеж върху терена за двете помещения,
както и съответните ид.части от общите части на сградата.
Както бе изложено по-горе, с н.а.
************************************* на нотариус А. Д. - гр. Бургас, peг.
№ *** на НК, тримата собственици извършили замяна на цялата сграда, всеки
съобразно притежаваната от него част, ведно с дворното място, с имот,
собствен на Я. Щ. и представляващ дворно място в с. К., общ. К., като се
договорили Я. Щ. да доплати 101 379.50лв. като уравнение. Спорна е
действителността на сделката. Твърди се, че страда от нищожност, поради
нейната нееквивалентност, съчетана с липса на допустим законен интерес за
извършването й.
По този повод съдът взе предвид събраните писмени и гласни
доказателства и установи следното: Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1,
предл. III ЗЗД: „Нищожни са договорите, …., които накърняват добрите
нрави“.
„Добрите нрави“ е понятие, което няма легална дефиниция, но е
обсъждано в тълкувателната дейност на ВКС. Така в Тълкувателно решение
№ № 1/2009г. от 15 юни 2010г. по т.д. № 1/2009г. ОСТК, съдът е приел, че:
„Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях“, като един от
основните принципи е принципът на справедливостта.
За да бъде основателен искът за установяване на нищожността на
10
процесния договор за замяна, поради накърняване на добрите нрави, е нужно
да се установи, че сключването му засяга, нарушава и противоречи на
принципа на справедливост при възникване и развитие на гражданското
правоотношение.
Като първи аргумент в подкрепа на становището по исковата молба е
посочена липсата на еквивалентност на насрещните престации по договора за
замяна. Твърди се, че пазарната стойност на двата заменени имота се
различава значително и в тази връзка е назначена и приета СТЕ. От
заключението на в.л. Ч. - стр.293 и сл. по гр.д.№ 251/2023г. БОС се установява,
че към датата на замяната четириетажната със сутерен масивна жилищна
сграда за курортни нужди, ведно с дворното място, в което е изградена, са с
данъчна оценка от 102 364.50лв. и с пазарна цена от 623 590 лв.
Замененият имот в с. К., общ. К., е с данъчна оценка от 985лв. и пазарна
цена от 4 460лв., като според заключението на в.л. Ч. в него не се установяват
следи от съществувала и разрушена постройка, която да увеличи стойността
му към датата на замяната.
Договорът за замяна е сключен по данъчни оценки на двата имота, като е
уговорено доплащане от страна на Щ. в полза на тримата прехвърлители от
101 379.50лв., като в хода на производството въззивната страна твърди, че
сумата никога не е била заплатена, а въззиваемата страна е ангажирала гласни
доказателства за извършено плащане.
По този повод съдът съобрази разясненията по ТР № 4/2020г. от
09.05.2023г. ОСГТК на ВКС, както и трайно установената съдебна практика,
съгласно която договорът за покупко-продажба е консенсуален и със
сключването обвързва страните. Уговореното по него задължение на
продавача да прехвърли собствеността върху вещ или вещно право срещу
поето задължение на купувача да заплати определена цена, обвързва страните.
В случай, че договорът не бъде развален от прехвърлителя, както е в
настоящия случай, в общия 5-годишен давностен срок от възникване на
задължението на купувача да заплати сумата, аргументът за неизпълнение на
клаузата за заплащане на продажната цена не може да бъде зачетен като
основателен, нито да бъде зачетен в спор относно еквивалентността на двете
насрещни престации, както е в конкретния случай, доколкото в полза на
продавачите е съществувала също и правна възможност да претендират
11
заплащане на сумата. Ето защо настоящият състав приема, че срещу имот с
пазарна стойност от 623 590лв., Я.Щ. е прехвърлил имот с пазарна стойност от
4 460лв., с договорено доплащане от 101 379.50лв. или разликата в двете
насрещни престации е приблизително 6 : 1.
В проведеното на 01.04.2024 г. по делото о.с.з. са въвеждани
правозащитни възражения от въззиваемата страна относно състоянието на
имота към датата на замяната – 11.06.2001г., а именно – че не бил
водоснабден, липсвала канализация, инфраструктура, пътят покрай имота бил
черен, а не асфалтов и т.н. Според в.лице, обаче, имотът е в бил в границите на
града, а не в новоусвоена територия, ето защо съдът дава вяра на
заключението на в.лице, че инфраструктура е съществувала, имотът е бил
водоснабден и граничещ с улица. Що се отнася до показанията на св. Т.,
разпитан в следващото съдебно заседание, че нямало улица, нямало тротоари,
било кално, имало чакъл и още нямало канализация, настоящият състав
приема, че показанията му касаят процеса на застрояване на имота, когато е
възможно тротоарът да бъде засегнат от строителната техника и да бъде
кално, но не променя извода на в.лице относно стойността на имота към
датата на замяната и не я намалява.
Впоследствие по делото е назначена и приета втора СИЕ, съгласно която
цената на заменения имот в гр. П. към датата на замяната е била 653 939лв., а
на имота в с. К. е била 5 660лв., с договореното доплащане от 101 379.50лв.
Съпоставката между двете престации не се променя съществено и сочи на
съотношение приблизително 6 : 1.
Налице е нееквивалентност на престациите, макар и да не е драстична.
Наличието на нееквивалентност на престациите, обаче, не е единствен
критерий, по който да се прецени дали е налице накърняване на добрите
нрави. За да бъде възприет подобен извод, следва да се установи целта на
договора и да се прецени дали удовлетворява задоволяване на допустими от
закона интереси на страните.
По този повод съдът взе предвид показанията на разпитаните свидетели.
Въззиваемата страна се е позовала на множество извършени в полза на
наследодателката Д. Д. дарения от страна на сестра й - З. Б., обосновали
дарствено намерение от страна на Д. по повод имота.
Разпитана в с.з. на 13.05.2024г., св. В. Щ.а, съпруга на въззиваемия Я. Щ.,
12
е твърдяла, че от 1981г. до 1998г. нейната майка З. Б. работела като хирург и
акушер-гинеколог в Л. Първоначално, когато започнала работа там по времето
на социализма, заплатата й била в размер на 200 либийски динара, които се
равнявали на 600 щатски долара. След 1989 г., обаче, майка й започнала
работа в три клиники, вече без посредничеството на Българската държава и
получавала по около 10 000 щатски долара месечно. Така, през 1992 г.
семейството на Д. Д. претърпяло, според свидетелката „бизнес краш“ и
нейната майка веднага превела на сестра си 10 000щ.д. дарение. През 1984г.,
според показанията на същата свидетелка, Ф. Д. трябвало да завърши училище
и понеже майка й З. Б. се била доказала като майка, която може да подготви
дете за кандидат-студентски изпити, двете сестри – Д. и З. си разменили
децата. Ф. отишъл на издръжка на леля си в Л. безвъзмездно, а сестрата на
свидетелката - Б., останала в Б. при леля си Д. Когато Ф. бил приет студент, З.
Б. му купила чисто нов л.а. „Лада“ за 4 000щ.д. безвъзмездно. Когато Д. Д.
решила да открие аптеки, сестра й З. Б. отново я подкрепила финансово и й
дала пликче с пари. Според свидетелката, на всяко идване в Б. семейството й
носело по пликче с пари за Д. Д. и били направени дарения в размер поне на
50 000 щ.д.
Чрез горните свидетелски показания въззиваемата страна се домогва да
обоснове дарствено намерение за договора за замяна от страна на семейството
на Д. Д. към семейството на сестра й, с оглед проявената в годините щедрост и
извършени дарения.
Горните свидетелски показания, обаче, се преценяват от съда като крайно
неубедителни, съпоставени с показанията на св. А., разпитана в с.з. на
01.04.2024 г., без родство със страните и незаинтересувана от изхода на спора.
От показанията на св. А. става ясно, че З. Б. е отглеждала сама двете си
деца и била финансово притеснена. Именно затова заминала за Л. и оставила
двете си дъщери – Б. и св. В. Щ.а, за да бъдат отглеждани от сестра й Д. Д.
Това, според настоящия състав, обяснява престирането на финансови средства
от страна на З. Б., свързани с издръжката на двете й деца. Тук съдът отбелязва,
че изобщо не кредитира показанията на св. Щ., за дарения, извършени от
майка й в размер на около 50 000 щ.д., както и закупуване на л.а. „Лада“ за 4
000 щ.д. като граничещи с абсурда. На първо място преводите по банков път,
както твърди свидетелката, че са извършени част от даренията, оставят
13
документална следа, а такава в случая липсва. Освен това, като правило,
работещите в чужбина се стремят да задоволяват потребностите на
собствените си семейства, а в конкретния случай се твърдят дарения на суми в
особено големи размери, специално за периода 1992 – 1998г., след която св.
Щ. е заявила, че майка й починала. Ето защо въззиваемата страна не
обосновава дарствено намерение от страна на Д. Д. за извършване на
замяната, още повече, че в договора са участвали и синовете на Д. като
прехвърлители, а за преобретател е бил избран, според показанията на св. А.,
Я. Щ., който макар и да е живял на съпружески начала с В. Щ.а, към онова
време не е бил в брак с нея, а брак сключили четири години по-късно,
следователно не е бил част от семейството в широк смисъл.
По отношение на целта, която преследвал договорът за замяна, по делото
са събрани и други гласни доказателства. Според показанията на св. А., Д. Д.
била длъжник по договор за кредит. През 1995 г. настъпила инфлацията и
средствата започнали да не достигат. Възникнала опасност Банката да вземе
хотела, понеже започнал съдебен процес за това, че изплащаните суми не били
достатъчни за погасяване на кредита. Затова, за да спасят хотела, била
направена замяна с място в с. К.
В тази връзка на стр.227 и сл. по гр.д.№ 251/2023г. на БОС са приложени
два броя съдебни решения - № 139/01.06.1998г. по гр.д.№ 202/1995г. по описа
на БОС и № 170/08.11.1999г. по в.т.д.№ 201/1998г. по описа на БАС, двете –
без отбелязване за влизане в сила на актовете или части от тях. Действително
се установява, че Д. Д., в качеството й на ЕТ „П. - **“, гр. Б. е осъдена да
заплати на „Булбанк“ АД - гр. София, сума в размер на 112 210 германски
марки. Задължението произтичало от договор за кредит № 21/07.07.1993 г.,
като с решенията са присъдени и законната лихва върху главницата от
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и съдебно-
деловодните разноски.
Видно от мотивите на първоинстанционното решение, връщането на
сумите по кредита е било гарантирано с блокирани два депозита в лева. Освен
това от показанията на св. А. се установява, че банката впоследствие не
насочила изпълнение върху хотела, а задълженията били изплатени във
времето.
Освен описаното, съдът отчита и обстоятелството, че прехвърлянето на
14
активи от имуществото на длъжника, с цел да спаси това имущество, на първо
място сочи на иск с друго основание, а не на иск с правно основание чл.26,
ал.1, предл. III от ЗЗД и на следващо – че на кредитора винаги е на
разположение искът с правно основание чл.135 ЗЗД, за да предотврати
намаляването на имуществото на длъжника. Особено съществено се явява
това, че въпреки погасяването на задълженията към Банката, както твърди св.
А., прехвърлителите не са направили никакви постъпки за възстановяване на
предишното положение със собствеността в продължение на 20 години, а
според показанията на св. Т. и св. А. и след замяната Ф. Д. продължил да
стопанисва хотела като негов и заедно с майката на въззивницата направили
много голям ремонт на тяхната част. Въпреки прехвърлянето, хотелът
продължавал да функционира, управляван от Ф. Д. и да се приемат туристи.
Що се отнася до въведените твърдения за хазартна и алкохолна зависимост на
Н. Д., станали причина за натрупване на дългове и съответно – сключване на
атакувания договор , неясно остава каква е причината за разпореждането от
страна на неговия брат и майка му, които са били собственици на
самостоятелни и реални части от сградата и не са имали задължения от
подобен характер.
При всичко така описано съдът не може да приеме убеден извод за
нищожност на договора за замяна на предявеното основание. Отношенията
между страните не могат да бъдат изяснени, понеже установената фактическа
обстановка явно сочи на други отношения, които никоя от страните не желае
да представи пред съда, още повече, че вторият прехвърлител по договора за
замяна – Н. Д. оспорва иска за нищожност, твърди неговата действителност и
моли за отхвърлянето му. От всичко установено по делото и описано по-горе,
не следва еднозначен извод за основателност на иска с правно основание
чл.26, ал.1, предл. III ЗЗД, понеже не е ясно какви са били действителните
намерения на страните, така че в съвкупност с нееквивалентността на
престациите, макар и не драстична, да доведе до положително за ищцата
решение.
Като последица от горните изводи, следва заключение за неоснователност
и на иска с правно основание чл.34 ЗЗД – всяка от страните да върне това,
което е получила по договора, понеже той следва съдбата на главния иск и е
функция от неговото уважаване или отхвърляне.
15
Налага се извод за правилност на постановеното от БОС
първоинстанционно решение.
В полза на въззиваемите се следват извършените пред настоящата
инстанция разноски съобразно приложените от списъци по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, БАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1071/17.12.24г. по гр.д.№ 251/2023г. на
БОС, с което са отхвърлени предявените от Б. Ф. Д., ЕГН: **********, с
пост. адрес: гр. Б., ул.„Ю. В.“ № **, ет. *, ап. * против Я. В. Щ.,
ЕГН:**********, с пост. адрес: гр. П., ул. „А.“ № * и Н. Я. Д., ЕГН:
**********, с пост. адрес: гр. П., ул. „Ч. м.“ № ** обективно и субективно
съединени искове за прогласяване нищожността, поради противоречие с
добрите нрави, на договор за замяна, извършен с нотариален акт
*********************************** на нотариус А. Д. peг. № *** на НК,
по отношение на следния недвижим имот, непрецизно описан по решението
на първоинстанционния съд като: „½ ид.ч. от следните имоти: поземлен имот
с идентификатор 58356.506.284 и построените в него две сгради с
идентификатори на 58356.506.284.1 и 53356.506.284.2, който поземлен имот е
описан в договора за замяна като дворно място, представляващо имот № 394,
парцел V, кв. 34 по плана на гр. П. с административен адрес: бул. „Ч. м.“ № **
(или ул. „Ч. м.“ № **)“ и всъщност представляващ:
„½ ид.ч. от УПИ V, кв.34 по плана на гр. П., състоящ се от 770 кв. м,
при граници: изток – улица, запад – УПИ VII, север – УПИ III и УПИ IV в
кв.34 по с.план, попадащ в ПИ с идентификатор 58356.506.284 по КККР на
гр. П., с площ от 801кв.м., както и следните имоти от изградената в него
четириетажна жилищна сграда за курортни нужди, нанесена в КККР на гр. П.
като две сгради с идентификатори 58356.506.284.1 и 53356.506.284.2, а
именно:
В сутерена, застроен на 346.40кв.м.: „нощен бар“, състоящ се от зала с
мокър бюфет, склад, санитарен възел и битовка със санитарен възел за
персонала и находящите се в северната част на сутерена две помещения –
„котелно“ и граничещото с него от изток друго помещение;
16
Първи жилищен етаж, описан съобразно основното заключение на в.л.
Ч. като реален втори етаж на сградата, със застроена площ от 292.70кв.м., с
обособени 4бр. самостоятелни обекти в сграда за курортни нужди, със
санитарни възли към всеки и веранди,
От четвърти тавански етаж, състоящ се от 292.70кв.м., в т.ч. 90кв.м.
открита покрив-тераса: пет броя стаи с баня-тоалетна, четири веранди, склад
и гардероб,
както и ½ ид.ч. от находящото се в северозападната част на сутерена
помещение, състоящо се от 20кв.м. и ½ ид.ч. от първата стая вдясно,
находяща се на четвърти тавански етаж, с антре към стаята и баня-тоалетна и
самостоятелна тераса със северно изложение към стаята, ведно с припадащото
се право на строеж върху терена, както и съответните ид.части от общите
части на сградата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1071/17.12.24г. по гр.д.№ 251/2023г. на
БОС и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.
34 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б. Ф. Д., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. Б., ул. „Ю. В.“ №
**, ет. *, ап. * да заплати на Я. В. Щ., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул.
„А.“ № * съдебно-деловодни разноски в размер на 9000 (девет хиляди) лева на
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Б. Ф. Д., ЕГН: **********, с пост.адрес гр. Б., ул. „Ю. В.“ №
**, ет. *, ап. * да заплати на Н. Я. Д. съдебноделоводни разноски в размер на
9000 (девет хиляди) лева за настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17