№ 3583
гр. София, 20.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. М.А
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. М.А Административно
наказателно дело № 20211110209860 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 144 от АПК,
вр. чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по повод постъпило възражение от директора на РД „АА“
гр. София срещу решение № 1942/27.04.2023 г., постановено по НАХД №
9860/2021 г. по описа на СРС, НО, 133-ти състав, в частта му, в която РД „АА“
гр. София е осъдена да заплати в полза на жалбоподателя сумата от 300 лева,
представляваща направени от него по делото разноски за адвокатско
възнаграждение. Във възражението се твърди, че неправилно са присъдени
разноски в полза на жалбоподателя, тъй като по делото своевременно е
направено възражение още с изпращане на жалбата в съда от АНО. Препис от
възражението е изпратен на ответната страна. В указания срок е постъпил
отговор от процесуалния представител на жалбоподателя с мотивирано
становище за неоснователност и незаконосъобразност на възражението, като
се изтъква, че присъденото от съда адвокатско възнаграждение е в
минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (актуален към онзи момент), както и че са
представени доказателства за сторените от жалбоподателя разноски в
посочения размер.
Настоящият съдебен състав, като се запозна с възражението от
въззиваемата страна и отговора на жалбоподателя, намира, че не са налице
основания за изменение на атакуваното решение в частта разноските. С оглед
изхода на делото (който не е оспорван) право на разноски има жалбоподателя.
Направеното възражение за прекомерност на претендирания по делото
адвокатски хонорар (още в писмото, с което преписката е изпратена на съда)
не преклудира правото на разноски на жалбоподателя, единствено дава
възможност на съда да съобрази дали претендирания размер съответства на
обема работа с оглед фактическата и правна сложност на делото. При всички
случаи присъдената сума за адвокатско възнаграждение не може да е по-малка
от съответния размер (според вида дело) съобразно Наредба № 1/2004 г. за
1
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно чл. 18, ал.
2 от тази наредба (актуален към датата на подписване на договора за правна
помощ) „Ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.“ Съобразно чл. 7, ал. 2, т.
2 от наредбата „За процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес възнагражденията са следните: … т. 2. при
интерес от 1000 до 10 000 лв. – 300 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.“.
Т. е. присъденото от съда адвокатско възнаграждение от 300 лв. се явява
минималния размер по наредбата. Ето защо не са налице основания за
изменение на съдебното решение в тази част.
Воден от горното и на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 144 от АПК,
вр. чл. 248 от ГПК, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение от директора на РД „АА“ гр.
София срещу решение № 1942/27.04.2023 г., постановено по НАХД №
9860/2021 г. по описа на СРС, НО, 133-ти състав, за изменение/отмяна на
решението в частта му, в която РД „АА“ гр. София е осъдена да заплати на И.
М. М. сумата от 300 лева, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско.
Определението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София - град в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2