Решение по НАХД №2610/2019 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                                                                        113/25.2.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският районен съд, втори състав, на трети февруари през две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Диана Георгиева

 

при секретаря В. Илиева,като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 2610 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 471464-F508858/21.10.2019г. на Зам. Директор на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и  чл.77, ал.1 от Закона за счетоводството на Н.Х.Ю., с ЕГН ********** – като представляващ на „АРАС Козметик“ ООД, с Булстат 04874198, с адрес гр. Шумен, ул. Съединение № 121 е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като в диспозитивната част на НП като нарушител е посочено лицето К.Ф.М., който някакво отношение към дружеството и в конкретния случай са налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. Въззиваемата страна, редовно призована  изпраща упълномощен представител, който моли съда на отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди изцяло атакуваното НП като напълно законосъобразно.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е  основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 27.08.2019г. в ТД на НАП – Варна, офис Шумен, при извършена проверка по повод писмо и списъци за лица, които не са изпълнили задължението си по чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, свидетелят П.М.И. – инспектор по приходите, констатирал, че „АРАС Козметик“ ООД, с БУЛСТАТ ********* не е изпълнило задължението си да публикува в Търговския регистър, Годишния финансов отчет за дейността, извършвана през 2018г., в срок до 01.07.2019г., тъй като 30.06.2019г. е неприсъствен ден, съгласно чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.  По повод констатираното неизпълнение на задължение била изпратена Покана с изх. № 3095/10.09.2019г., която била връчена на представляващ дружеството на 18.09.2019г. На 19.09.2019г., свидетелят П.И. съставил  АУАН сер. АN, № F508858, срещу Н.Х.Ю., с ЕГН **********, която в качеството си на представляващ на „АРАС Козметик“ ООД, с ЕИК ********* не е изпълнило задължението си да публикува чрез заявяването му за вписване и представяне за обявяване в регистъра на ЮЛНЦ - Годишния финансов отчет за дейността, извършвана през 2018г., изискващ се съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. в законоустановения срок, съгласно същата разпоредба, а именно не по-късно от 01.07.2019г. /30.06.2019г. –неприсъствен ден/. Към момента на съставяне на АУАН, ГФО за 2018г. не бил заявен за вписване в Агенцията по вписванията, като нарушението е извършено на 02.07.2019г. в гр. Шумен, с което е нарушена разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствие на представляващия Н.Х.Ю., която го подписала без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено наказателно постановление № 471464-F508858/21.10.2019г. от Зам. Директор на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.77, ал.1 от ЗСч.  на Н.Х.Ю. – като представляващ на „АРАС Козметик“, с ЕИК *********, с адрес с. Ст. Михайловски, ул. Ал. Стамболийски № 5 е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.И., както и от присъединените на основание разпоредбата на  чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно  разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. в срок до 30 юни на следващата година, търговците следва, чрез заявяване и представяне за обявяване в Търговския регистър, да публикуват годишния си финансов отчет. Установено е, а и не се оспорва от страните, че „АРАС Козметик” ООД е търговец по смисъла на Търговския закон. 

Съгласно чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган.

ГФО за 2018г. на „АРАС Козметик” ООД, с ЕИК *********, е следвало да бъде публикуван до 01.07.2019г. (тъй като 30.06.2019г. е неработен ден), а видно от материалите по делото, заявление за вписване и представяне за обявяване на изискващият се по ЗСч годишен финансов отчет е било подадено на 20.09.2019г.

            Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Зам. Директора на ТД на НАП - Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-17/17.05.2018г.

            Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка съдът съобрази, че в процесното НП, АНО не е посочил ЕГН и адрес на нарушителя, който в случая е физическо лице, а посочения адреса на дружеството, чийто представляващ е наказан – с. Ст. Михайловски, ул. Ал. Стамболийски № 5 не отговаря на адреса на дружеството, регистриран в Търговския регистър, което е нарушение на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН.  Вмененото във вина нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описано е нарушение, осъществено от ЗЛ, т. е. нарушение извършено от „АРАС Козметик“ ООД, като е посочено цифрово – чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. във вр. с чл.74, ал.1 от ЗСч. Веднага след това е вписано, че „Представляващият К.Ф.М. с бездействието си е допуснал неизпълнение на задължение на дружеството, като е осъществил състава на чл.77, ал.1 от ЗСч. Н.Х.Ю. като представляващ е допуснала нарушението, с което е осъществила състава на чл.77, ал.1 от ЗСч.“

Разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството задължава всички търговци по смисъла на ТЗ да публикуват годишния финансов отчет, приет от общото събрание на съдружниците или от съответния орган, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Като търговско дружество "АРАС Козметик" ООД е било обвързано с посоченото задължение и е следвало да подаде такова заявление за обявяване на ГФО за 2018г. в установения за това срок. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на санкционираното лице, че заявление за вписване и представяне за обявяване на годишен финансов отчет за 2018г. не е било подадено в този срок. При това положение наказващият орган правилно е констатирал наличието на процесното административно нарушение. От своя страна чл.16, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството натоварва ръководителите на предприятията с отговорността за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон. Понятието предприятие не е изрично дефинирано в Закона за счетоводството, който съдържа определения за различни видове предприятия, но не и за общото такова. От съдържанието на съответните дефиниции, включени в Допълнителните разпоредби на ЗСч. е видно обаче, че под предприятие следва да се разбира юридическо лице, което осъществява определена дейност. Поради това съдът приема, че представляваното от жалбоподателя дружество действително се явява предприятие по смисъла на чл.16, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството, при което жалбоподателят, като негов управител и следователно ръководител, е носел отговорността за съставянето и публикуването на годишния финансов отчет за 2018г. При тази нормативна уредба следва да се приеме, че административнонаказателната отговорност законосъобразно е насочена към жалбоподателя.

Макар и правилно да е констатирано наличие на неизпълнение на задължение към държавата от страна на жалбоподателя, при издаване на обжалваното НП в обстоятелствената му част е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч във вр. с чл.74, ал.1 от ЗСч, а в диспозитивната част на НП е наложено наказание на основание  чл.77, ал.1 от ЗСч, с което нарушената норма е неправилно съотнесена към санкционната такава. Неправилната санкционна норма в диспозитива е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Съдът, намира че констатираните  нарушения са съществени, тъй като нарушават правото на защита на жалбоподателя. Докато законът в чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност на административно - наказващия орган да издаде наказателно постановление, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безсъмнен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното наказателно постановление, при което административно-наказващият орган следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН.

 

Освен гореизложените основания за отмяна на атакуваното НП, дори да се приеме, че те не водят до отмяна на НП, то в настоящия случай нарушението представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

 

След съвкупен анализ на материалите по делото, настоящата инстанция счита, че описаната в акта и в НП деятелност следва да се квалифицира като маловажен случай на административно нарушение по чл.74, ал.1 от ЗСч. На първо място, деецът и деянието се отличават с ниска степен на обществена опасност, при която определената в минимален размер санкция не съответства на тежестта на нарушението. По делото липсват данни, а и не се твърди деецът да е санкциониран за други сходни нарушения по Закона за счетоводството. Следва да се отчете и фактът, че се касае за нарушение, от което не са произлезли вреди за фиска и осъществяването му може да бъде отдадено на пропуск, а не и на целенасочено неспазване на правилата за публикуване на годишните финансови отчети. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че годишният финансов отчет е бил заявен за вписване и публикуване, макар и със закъснение. Съдът приема, че санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на административно задължение по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство, съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално: ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“, следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика, при преценката дали случаят е маловажен или не, значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. Като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В тази насока отчита обстоятелството, че нарушението е първо за дружеството – жалбоподател и това ,че ГФО за 2018 г., макар и със закъснение, на 20.09.2019г. е бил заявен за публикуване в Търговския регистър. Посочените обстоятелства, които не са отбелязани в атакуваното наказателно постановление и не са отчетени в достатъчна степен от наказващия орган, който е следвало да прецени, че обществените отношения – обект на нарушението по ЗСч в случая не са били засегнати съществено и деянието представлява маловажен случай. Наказващият орган е имал всички основания да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН– да не налага наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено наказание. Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯВА изцяло Наказателно постановление № 471464-F508858 издадено на 21.10.2019г. на Зам. Директор на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и  чл.77, ал.1 от ЗСч.  на Н.Х.Ю. – като представляващ на „АРАС Козметик“, с ЕИК *********, с адрес с. Ст. Михайловски, ул. Ал. Стамболийски № 5 е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч., като незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: