РЕШЕНИЕ
№ 379
гр. Русе, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Галина Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря Билген Байдинова
като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело №
20254500500581 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.
Районен съд- Русе с решение № 754 от 14.05.2025г. постановено по гр.д.
№ 6152/2024г. е признал за установено че А. Б. С. дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *******, сумата от 16244,32 лева –
главница по договор за потребителски кредит № PLUS-19219427/29.03.2022 г,
сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, вземанията
по който са прехвърлени с договор за цесия на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД и по отношение на който е обявена предсрочна изискуемост
считано от 01.04.2024 г, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 30.08.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 949,54 лева – обезщетение за забава, считано
от 01.04.2024 г. до датата на подаване на заявлението – 30.08.2024 г, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по частно
гражданско дело № 4931/2024г. по описа на РРС. Със същото решение е
отхвърлен иска за обезщетение за забава за горницата над уважената част в
размер на 949,54 лева до претендирания размер от 4771,40 лева и е осъдена А.
Б. С. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сума в общ размер
на 1614,21 лева за разноски по исковото производство и по ч.гр.д. №4931/2024
по описа на РРС.
1
Недоволна от това решение А. Б. С. го обжалва, като излага следните
доводи:
- Пред РРС има образувано друго производство за същото вземане - гр.
дело № 6153/2024г;
- Държавната такса за производството пред РРС е определена
неправилно;
- Сочи, че при наличието на две дела за едно и също вземане
производството по по-късно заведеното следва да бъде спряно или двете дела
да се съединят за общо разглеждане;
- От образуваното заповедно производство длъжникът не е могъл да се
ориентира за коя част от вземането е претенцията;
- Сочи, че трябва да се изследва нищожността на договора съгласно
Закона за потребителския кредит. Договорът формално отговаря на
изискванияна на ЗПК, но размерите на лихвата и ГПР посочени в договора не
съответстват на действително поетите задължения. Неточно са посочени
разходите по кредита и така потребителят е въведен в заблуждение относно
действителната му цена.
- Съдът следи служебно за нищожността на договорите сключени с
потребител.
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД оспорва въззивната жалба.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел за установена следната фактическа обстановка:
По ЧГД №4931/2024 г. на РРС е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължениев полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу
А. Б. С. за сумите: 16244,32 лв. - главница за периода от 01.09.2024 г. до
01.04.2032 г. по договор за кредит № PLUS19219427/29.03.2022 г., сключен с
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ведно със законната
лихва върху главницата от 30.08.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, 4771,40 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.04.2024 г. до
30.08.2024 г.; 420,31 лв. –държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
След депозирано възражение по чл.414 ГПК било образувано
производство по установяване на вземането.
РРС приема за установено от приложените по делото писмените
доказателства че, на 29.03.2022 г. между А. Б. С. и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, клон България е сключен договор за потребителски паричен
кредит № PLUS-19219427/29.03.2022 г., по силата на който кредиторът
предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на 20 000
/двадесет хиляди/ лева, със срок за изплащане на кредита 120 месеца, на равни
месечни погасителни вноски, всяка от които по 301,85 лв., с падежна дата
първо число на месеца съгласно погасителен план към договора. Страните
уговорили годишен лихвен процент в размер на 6,23% и годишен процент на
2
разходите в размер на 7,01%.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
15.02.2022 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България като
цедент прехвърлил своите вземания към длъжника по описания договор за
кредит на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и с изрично
пълномощно упълномощил цесионера да уведоми длъжника за настъпилото
прехвърляне на вземането. По първоинстанционното дело е представено
уведомително писмо от цесионера до длъжника за извършената цесия и за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, връчено на 01.04.2024 г. чрез
ЧСИ И. Х., с рег. № *** на Т. С. – м. на длъжника със задължение за
предаване. При така установените факти РРС приема че уведомлението е
редовно връчено на посочената дата на длъжника, преди образуване на
заповедното производство. Приетата е съдебно – икономическа експертиза, от
която се установява, че първоначалният кредитор „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, клон България е превел по разплащателната сметка на
ответницата сума в размер на 19500 лева, представляваща разликата между
отпуснатата сума по кредита – 20 000 лв., след приспадане на такса
ангажимент – 500 лева, съгласно уговореното в т.2 на договора за кредит.
Кредитополучателят е изплатил сума по кредита в общ размер на 1207,40 лева
и преустановил плащанията. Ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем,
уведомлението за което е достигнало до длъжника на 01.04.2024 г., като към
тази дата неплатените вноски били 20 бр. Според заключението на вещото
лице размерът на обезщетението за забава от датата на предсрочната
изискуемост 01.04.2024 г. до датата на подаване на заявлението - 30.08.2024 г.
е 1131,37 лева, който размер, е изчислен на база цялата предсрочно изискуема
главница по договора, а не на база предсрочно падежиралата главница,
дължима за периода, посочен от ищеца - от 01.09.2024 г. до 01.04.2032 г., която
е в размер на 16383,69 лв. според експертизата. Съобразявайки заявения в
исковата молба период първоинстанционният съд приема, че обезщетението за
забава за периода от 01.04.2024 г. до датата на заявлението - 30.08.2024 г. в
размер на законната лихва следва да се изчисли върху падежиралата главница
от 16383,69 лева, а не върху размера на цялата неплатена главница по
договора, при което размера на обезщетението за забава е 949,54 лева.
По отношение на посочения в договора ГПР първата инстанция
установява, че в него не е включен размерът на застрахователната премия по
сключената застраховка „Защита на плащанията“, а при съобразяването на
нейния размер ГПР би бил в размер на 14,8362%, и този размер не надвишава
максималния такъв определен в чл.19 ЗПК.
Районният съд е кредитирал експертното заключение, като пълно,
обективно и компетентно, но е изчислил самостоятелно лихвата за забава, тъй
като вещото лице я е изчислило върху неправилна главница.
При така събраните доказателства районният съд е приел, че сумата по
кредита от 20000 лева е преведена на кредитополучателя, след приспадане на
3
такса ангажимент – 500 лева, съгласно уговореното в договора.
Кредитополучателят е заплатил по договора сума в общ размер на 1207,40
лева и е преустановил плащанията. Извършена е служебна проверка на
договора за потребителски кредит по реда на чл.7 ГПК и въз основа на
експертните заключения не е установено наличие на неравноправни клаузи
или основания за неговата недействителност.
При изчисляване на ГПР са взети предвид лихвата по кредита и такса
ангажимент. Макар и да не е взета предвид застрахователната премия, при
съобразяване на нейния размер, не се надвишава допустимия максимален
размер на ГПР съгласно чл.19, ал.4 ЗПК. По делото не е доказано размерът на
шрифта на договора за кредит да е по-малък от 12 пункта, което да
възпрепятства потребителя да прочете и да разбере текста и съответно да
вземе информирано решение при сключването на договора.
Прието е за доказано, че извършеното прехвърляне на вземането, както
и настъпилата предсрочна изискуемост са надлежно съобщени на длъжника.
При така изложените съображения е постановено обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в законовия срок от страна в
производството срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл.269 от ГПК
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той
е ограничен от посоченото в жалбата.
По доводa, че пред РРС има образувано производство за същото вземане
по гр. дело № 6153/2024г:
На първо място жалбоподателят не представя доказателства за това
обстоятелство. Освен това първоинстанционното дело е с номер 6152/2024г. и
дори и да има идентичност с предмета на гр. дело 6153/2024г, то последното,
като по-късно заведено подлежи на прекратяване съгласно чл. 126, ал.1 от
ГПК. Не са налице обстоятелства, които да обуславят спирането на
първоинстанционното (или въззивното) производство, а възможността две
дела да бъдат съединени за общо разглеждане е само възможност, а не
задължение за съда.
Доводите свързани с размера на държавната такса за
първоинстанционното производство са ирелевантни за правилността на
постановеното решение.
Дали длъжникът е могъл да се ориентира за коя част от вземането е
претенцията по заповедно производство също е ирелевантно. В исковото
производство вземането е индивидуализирано по ясен и недвусмислен начин.
Ако длъжникът се е заблудил при подаване на възражението коя част от
вземането се претендира и ако не го оспорва, то може да заяви това в исковото
4
производство, да признае иска и да се освободи от разноски. Очевидно обаче
длъжникът оспорва вземането и дори и да не е разбрал в заповедното
производство какво точно се претендира, то подаденото възражение
съответства на осъзнатото оспорване на дълга (в исковото производство),
поради което никакви негови права не са били нарушени, като изложения
довод няма отношение към правилността на постановеното решение.
По довода, че трябва да се изследва нищожността на договора съгласно
Закона за потребителския кредит:
Районният съд е изследвал въпроса за нищожността на процесния
договор и не е открил основания за неговата нищожност. ГПР дори и с
включена застрахователна премия е 14,83%, което е многократно по-ниско от
максималния размер съгласно чл. 19, ал.4 от ЗПК. Изследван е и въпроса за
размера на шрифта, с който е отпечатан договора, като също не е установено
основание за нищожност. Въззивната инстанция споделя тези изводи. При
извършена служебна проверка Окръжният съд не открива основания за
цялостна нищожност на договора. Не на последно място- дори и в случаите на
нищожен договор, получената сума подлежи на връщане съгласно чл. 23 от
ЗПК.
По изложените съображения обжалваното решение следва да се
потвърди, като на ответника по жалбата се присъдят разноски за
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 200 лева. Мотивиран така,
Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 754 от 14.05.2025г. постановено по гр.д.№
6152/2024г. на Районен съд- Русе.
ОСЪЖДА А. Б. С. с ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. „М. к.“ № *, бл. *
вх. * ет.*, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Л., бул. „Др. П.Д.“
№ **, офис сграда Л., ет.*, офис *, сумата 200 лева разноски пред въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5