Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.София, 22,07,2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І 14 състав в открито
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Светлана
Влахова като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №15707 по
описа за 2018год, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял
Първи, Глава Дванадесет от ГПК.
Образувано е по предявени от „Ц.к.б.“ АД
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
с които се иска установяване по отношение на ищеца, че ответниците
Н.И.Д., Е.Г.Г. и С.Н.Г. дължат солидарно следните
суми по договор №91900КР-АА-3460/28,07,2005год. за предоставяне на кредит за
закупуване на недвижим имот и анекси № 1 от 11,11,2008год.,
Анекс № 2 от 08,07,2010год. и Договор за поръчителство от 08,07,2010год. към
него: 37279,24 евро–главница, ведно
със законната лихва от 16,10,2014год. до окончателното изплащане на вземането; 7059,68евро – договорна лихва за
периода от 28,12,2013год. до
15,10,2014год., начислена на основание чл.14 от договора и 856,97
евро – наказателна лихва за забава, начислена на основание чл. 16 от
договора, дължима за периода от 21,01,2013год.
до 15,10,2014год. вкл.
Релевират се доводи за сключен договор
№91900КР-АА-3460/28,07,2005год. за предоставяне на ипотечен кредит за
закупуване на недвижим имот, по силата на който банката се е задължила да
предостави на Н.И.Д. банков кредит в размер на 40000,00евро за закупуване на
недвижим имот. Поддържа се кредитните средства да са преведени по банкова
сметка *** Н.Д.. Твърди се да е уговорена лихва в размер на базисния лихвен
процент на банката, в размер на 4 % към момента на сключване на договора плюс
надбавка от 5.9 %. Сочи се, че е уговорена наказателна лихва при забава на
задължението за заплащане на анюитетни вноски по
договора. Поддържа се, че при неизпълнение на две поредни месечни вноски, е
предвидена възможност за ищеца да обяви предсрочната изискуемост на договора. С
анекс № 2 от 08,07,2010год. към договора е приет нов погасителен план, с който
е запазен крайният срок за издължаването на кредита, но е увеличен размерът на
вноските и се предоставя деветмесечен гратисен
период, през който лихвата за главница се изплаща в края на гратисния
период. С договори за поръчителство от 08,07,2010год., ответниците
Е.Г.Г. и С.Н.Г. се задължават заедно с
кредитополучателят -Н.Д. да отговарят за цялата сума по договора. Сочи се, че
на 10,09,2014год. е настъпила предсрочната изискуемост на кредита.
От страна на ищеца е депозирано
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз
основан което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 56122/2016 г. на СРС, I Г.О., 39 с-в. В срока по чл. 414 от ГПК длъжниците са упражнили правото си на възражение,
обстоятелство обуславящо правен интерес от установителната
искова претенция. С влязло в сила определение постановено по
гр.д.№1285/2019год. І ГО, е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и
издаване на изпълнителен лист от
10,02,2015год. по ч.гр.д.№56122/2014 на СРС, І -39 състав.
Въпреки това и с оглед
съществуване на заповед за изпълнение е
налице правен интерес от установителната искова претенция. / Решение
№1/10,04,2018год. по т.д.№335/2017год. ІІ, ТО на ВКС/. Същата е депозирана в
срока по чл. 415 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Съобразно изложеното моли
исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът- Н. И. Д.
в указания законоустановен срок по чл. 372 от ГПК
излага становище за неоснователност на предявените искове. Излага доводи за
неизискуемост на процесното вземане, тъй като
представените към исковата молба уведомления за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита са подписани от лице, което е нямало представителна
власт да обявява предсрочна изискуемост от името на банката. Твърди в
пощенските пратки, с които се твърди да са изпратени уведомления за обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита, да не са съдържали такива. В тази
връзка посочва и че тези писма не са получени фактически от ответницата Н.Д..
Навежда доводи, че не са спазени условията по раздел XII на Общите условия на договора с
потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи,
извършвани от „Български пощи“ ЕАД за фингирано
връчване на пощенска пратка. Поддържа да е нарушено правото ѝ на
информация при сключване на договора. Твърди банката едностранно да е променяла
условията по договора, като е увеличавала размера на дължимата от нея анюитетна вноска, чрез промяната на приложимия БЛП на
банката. В тази връзка насочва, че начинът за определяне на приложимата по
договора лихва и условията за промяната ѝ е неясен, непозволяващ
ответницата да изчисли финансовите последици от промяната. В същото време тя не
е имала възможност да се откаже от договора или да иска неговата промяна.
Твърди да не ѝ е представяна приложима по договора тарифа за такси и
разноски и такива са ѝ начислявани и събирани без нейно съгласие.
Поддържа, че договора попада под обхвата на Закона за защита на потребителите и
за правилата за търговия /ЗППТТ/, като клаузите, по силата на които банката си
запазва правото да променя едностранно приложимата по договора лихва се явяват
неравноправни. Поддържа неравноправност на предвидените наказателни лихви, като
уговорени в прекомерно завишен размер. Твърди,
че с тях се начислява лихва върху лихва, доколкото се начисляват и върху
дължимата възнаградителна лихва. Поддържа, че
доколкото в поканите за доброволно изпълнение е
посочено, че договорът се прекратява, то от този момента занапред са
изгубили действието си уговорките за наказателни лихви и същите не следва да се
начисляват, като дори да се дължат те не могат да надвишават размера на
законната лихва от 10%. Поддържа
да е налице нищожност на клаузите на чл.16 и чл.41, ал.2 от договора като неравноправни, водещи до
увеличаване на цената на кредита и водещи до
капитализация. Налице е нищожност на посочените клаузи на осн.чл.35, ал.2, т.4 от ЗЗП.
Навежда доводи за нищожност на
уговорките на Анекс №2 от 08,07,2010год., с който са капитализирани към главницата
дължими по договора лихви, въвежда се период за облекчено погасяване на кредита
и се декларира от страна на кредитополучателя, че е запознат и съгласен с
условията на договора. Излага съображения, че с Договор за потребителски кредит
№ 91900КР-АА-5923/10,11,2011год. ѝ е отпуснат кредит, с който било
погасено част от задължението по процесния договор №
91900КР-АА-3460/28,07,2005год., което обаче не било отразено от банката. С
горните доводи оспорва размера на претендираното
вземане и изпадането ѝ в забава към твърдения момент за настъпване на
предсрочната изискуемост. Поддържа, че в случай, че не е променяна едностранно
лихвата по кредита, към 16,10,2014год., ответницата не би била в забава.
Оспорва начислената наказателна лихва като прекомерна. Претендира разноски.
В срока по 372 от ГПК, е постъпил
отговор и от ответниците Е.Г.Г.
и С.Н.Г., в които са изложени доводи за неоснователност на исковата молба.
Поддържат по отношение на тях, в качеството им на поръчители да е изтекъл 6-месечният
срок за предявяване на иск, доколкото вземанията по договора са станали
изискуеми, считано от 25,01,2014год., а заявлението е подадено на
16,10,2014год. Излагат съображения, че в случай, че съдът прецени, че е обявена
предсрочната изискуемост на договора, то те следва да дължат заплащане на падежирали вноски единствено за период от 6 месеца преди
обявяване на предсрочната изискуемост. Излагат се доводи за ненастъпила
предсрочна изискуемост на задълженията по договора, нищожност на договорни
клаузи и недължимост на претендираните
суми, идентични с тези изложени в отговора на ответницата Н.Д.. Претендират
разноски.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендират разноски.
При така
изложеното след като обсъди доказателствата
по делото, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Безспорно
между страните
и от приложените доказателства се установява сключването на договор за
предоставяне на ипотечен кредит с №91900КР-АА-3460/27,07,2005год., по силата на който „Ц.к.б.”АД,
в качеството на кредитор предоставя на Н.И.Д., в качеството на кредитополучател
банков кредит в размер на 40000евро. От заключението на ССчЕ
се установява сумата да е усвоена на 05,08,2005год.
В чл.9 е посочено че кредитът се издължава
на равни ежемесечни вноски в размер на
388,77евро, дължими до падежната дата по
кредита. Падежът на всяка погасителна
вноска е 28-число на съответния месец-чл.10 от договора.
Съгласно чл.14 от договора кредитополучателят
заплаща на банката годишна лихва в размер равен на базов лихвен процент, който
към момента на подписване на договора е 4%, годишно плюс надбавка 5.9 пункта. Към момента на
сключване на договора този сбор е равен на 9,9% годишна лихва.
Съгласно чл.14, ал.3 от договора
–Кредитополучателят дава съгласие
Банката да променя едностранно договорения по ал.1 лихвен процент, без да е необходимо предоговаряне при промяна на пазарните условия и лихвената политика водещи до увеличаване на размера на БЛП на банката или намаляване на БЛП на
банката.
При забава на плащанията на анюитетните вноски банката събира от кредитополучателя наказателна
лихва /обезщетение за забава/, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и
комисионите на ЦКБ АД за неразрешен овърдрафт в национална валута, която към
момента на сключване на договора е в размер на 35% годишно-чл.16 от договора.
Срокът на договора
съгласно чл.17 е 240 месеца, включително
3 месеца гратисен период, считано от усвояване и с краен
срок за погасяване до
28,07,2025год.
В чл.40 и чл.41 от
договора е посочено при неиздължаване на 2 месечни анюитетни вноски, целият остатък от
кредита да може да бъде обявен за
предсрочно изискуем като банката има право
да се удовлетвори от
представените обезпечения по съответния
ред.
В чл.41 са посочи други условия, при които е допустимо обявяване на предсрочна
изискуемост на задълженията.
На 08,07,2010год. с
два договора за поръчителство към
договор за ипотечен кредит, анекс №1 от 11,11,2008год.
и анекс 2 от 08,07,2010год. С. Н.Г. и Е. Г. Г.,
в качеството на поръчители са обезпечили
задълженията по сключения договор за кредит. Съгласно чл. 2 от договорите за
поръчителство, поръчителите С.Г. и Е.Г. са се задължили да отговарят пред
Банката солидарно с кредитополучателя Н.
И.Д. за всички задължения по сключения договор за кредит и са удостоверили,
че са запознати с клаузите на договора, известни са им вида и размера на
задълженията, както и условията за усвояването, ползването и погасяването на
кредита.
На 11.11.2008г. е сключен Анекс №1 към договор № 91900КР-АА- 3460/28.07.2005г.
за предоставяне на кредит. С него е направено изменение в чл.20 от договора, а
именно страните приемат погасяването
на кредита да се извършва по предвидената в чл.76, ал.2 от ЗЗД поредност-разноски,
лихви и главница. Към датата на постъпване на
запор по сметки на
кредитополучателя водени в
банката, вземанията по процесния договор за сума в
размер на запорираната са незабавно изискуеми и прихванати срещу равностойните задължения
на банката за сумите
по сметка на кредитополучателя
при нея.
С анекс №2/08,07,2010год. е приета дължимост
на задължение в размер на 39460,06ивро,
договаряне на гратисен период от 9 месеца, през който
лихвата за главница се заплаща в края на
гратисния период и 172 месечни погасителни
вноски, анюитети в размер на 454,36евро. Определен
е нов погасителен план –приложение №2.
Създава се нова сметка по р.ХІ от
анекса, по която кредитополучателят се задължава да внася по 200,00лв. ежемесечно през 9 месечния гратисен
период.
Изпратени
са писма
до Н. Д. и Е. Г. на 10,09,2014год., в които е посочено
банката да упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем поради просрочие от 621 дни
и 21 погасителни вноски в периода от 28,12,2012год. до 28,08,2014год. Това
волеизявление не е достигнало до адресатите .
Идентично по
съдържание писмо от 10,09,2014год. е изпратено и до С. Г., което е връчено на 19,09,2014год./ стр.54
от делото/.
Покана за доброволно
изпълнение изх.№8691-25/23,01,2014год. сочи
на възможност за предсрочно обявена изискуемост, която не поражда последици.
От изслушаното по делото заключение на
Съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което като компетентно изготвено следва да бъде
кредитирано се установява, че непогасените вноски с настъпил падеж
към 15.10.2014г.-датата преди заявлението
са 22 броя. Непогасените вноски с настъпил падеж към 22.11.2018г. са 71
броя. Към 15.10.2014г. общият
размер на непогасените вноски с настъпил падеж е 9569,25евро, в това число главници общо в размер на 2 698.01 евро - за периода от 28.12.2012г. до 28.09.2014г. и
договорни лихви общо в размер на 6
871.24 евро - за периода от 28.01.2013г. до 28.09.2014г. /от вноска № 21
до вноска № 43/. Дължимите наказателни лихви върху главници от месечни
вноски с настъпил падеж към 15.10.2014г. са общо в размер на 856.81 евро - за периода от
21.01.2013г. до 15.10.2014г.
Към 22.11.2018г. общият размер на непогасените вноски с настъпил падеж
е 31 832.89 евро, в това число:
= главници от вноски с настъпил
падеж - 11 305.59 евро, за периода от 28.12.2012г. до 28.10.2018г.
= договорни лихви - 20 527.30 евро, за периода от
28.01.2013г. до 28.10.2018г.вкл.
Наказателна лихва в размер на 35% върху просрочени главници е общо 10 249.69 евро.
В случай, че наказателната лихва се определи до 15.10.2014г. в размер на
35% и след 15.10.2014г. в размер на законната лихва, то нейния общ размер към
22.11.2018г.е 3551.07 евро.
Установено
е общо за погасяване на задълженията са извършени плащания общо в размер на 35 917.07 евро, с включена сума за
капитализация на главници и лихви общо в размер на 3 204.32 евро, в това число
просрочена главница - 462.70 евро, просрочена лихва - 2 046.45 евро /договорна
лихва 2013.74 евро и наказателна лихва 32.71 евро/ и гратисна
лихва от първи погасителен план - 695.17 евро.
С платените суми са погасени:
= главници от месечни вноски в
пълен размер до 28.11.2012г. и част от месечна вноска с падеж 28.12.2012г.,
общо в размер на 5 925.08 евро;
= договорни лихви от вноски с
настъпил падеж до 28.12.2012г. включително, общо в размер на 25 934.58 евро;
= гратисни
лихви общо в размер на 3 801.55 евро;
= наказателни лихви за период до
31.12.2012г. общо в размер на 255.86
евро.
Плащанията и погасяванията по пера, в табличен вид, са
посочени в таблица №4 от заключението.
С оглед възражението
на ответницата Н.Д. е посочено че усвоени суми по договор за
потребителски кредит №91900КР-АА-5923/10,11,2011год.
са постъпили за погасяване на задълженията и същите са в размер на 3799,73евро,
които са погасили задължения за периода
от 28,03,2011год.-28,09,2011год., както следва: договорна лихва - 2 248.35
евро, вноски с падеж 28.03.2011г. - 28.09.2011г. = главници - 588.81
евро, от вноски с падеж от 28.04.2011г. до 28.09.2011г.; =
наказателни лихви за периода 21.05.2011г. - 21.09.2011г. общо 42.44 евро =
част от гратисна лихва, начислена през 9-месечния гратисен период съгласно Анекс № 2, чл.9/1/, платима в края
на гратисния период, в размер на 920.13
евро.
На 08.07.2010год. е извършена
капитализация на просрочени задължения общо в размер на 3 204.32 евро, в това
число просрочена главница - 462.70 евро, просрочена лихва - 2 046.45 евро
/договорна лихва 2013.74 евро и наказателна лихва 32.71 евро/ и гратисна лихва от първи погасителен план - 695.17 евро.
От датата на усвояване на кредита до 28.10.2008г. лихвата по
кредита е 9.90% (БЛП eur 4 + надбавка 5.90%), след 28.10.2008г лихвата е в размер на
10.90% /БЛП 5 + надбавка 5.90%).
Промяната е на основание решение на Управителния съвет на Банката. С промяната
на лихвения процент се променя и размерът на месечната погасителна вноска - от
388.77 евро по първи погасителен план става 412.74 евро.
На 08.07.2010г. е извършена
капитализация на просрочени задължения общо в размер на 3 204.32 евро, в това
число просрочена главница - 462.70 евро, просрочена лихва - 2 046.45 евро /договорна лихва 2013.74 евро и
наказателна лихва 32.71 евро/ и гратисна лихва от
първи погасителен план - 695.17
евро. Общият размер на капитализираните лихви е 2 741.62 евро.
Сумата от 2741.62 евро,
капитализирана с Анекс № 2 от 08.07.2010г., и погасявана с оставащите до края
на срока 172 бр. месечни вноски увеличава месечните вноски с 31.57 евро.
За гратисния
период за главница от 9 месеца, съгласно чл.9/1/, създаден с Анекс №2, върху
сумата 2741.62 евро е начислена лихва в размер на 215.83 евро.
/ 2741.62 х 10.9% : 360 х 260 =
215.83 /.
При изслушване на
заключението на ССчЕ в с.з. от 22,06,2020год. се
установява към датата на заключението
дължимата главница по кредита да е 33491,62евро, договорната лихва за периода
от 28,12,2013год. до 15,10,2014год. в размер на 2751,20евро и наказателна лихва
в размер на 863,79евро.
В периода от
09,02,2016год. до 18,01,2019год. от ЧСИ са събрани суми в размер на общо
26320,79евро.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430,
ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.138 от ЗЗД.
Безспорно е между страните, че е възникнало
правоотношение за предоставяне на банков кредит, по който Банката е изпълнила задължението си
да предаде на кредитополучателя договорената сума от 40000,00евро, чрез превод по банкова сметка, *** /
заключение на ССЕ/.
Безспорно между страните е и
обстоятелство, че с два договора за поръчителство сключени на 08,07,2010год. ответниците Е. Д. и С. Г. са обезпечили изпълнението на задължението
на кредитополучателя Н. Д. в уговорените
по договора размери и срок за погасяване
на кредита.
С оглед Решение № 23/07,07,2016год.
постановено по реда на чл.290 от ГПК, по т.д. №3686/2014год. на ВКС, ТК, І ТО,
както и предвид измененията на чл.7, ал.3 от ГПк/ДВ.бр.100/2019год./
съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор сключен с
потребител като осигурява възможност на страните да изразят становище по тези
въпроси. Възражение в този смисъл е релевирано и от ответниците досежно разпоредби от
договора за кредит и ОУ към него/чл.12, ал.1 и ал.2, чл.14, чл.15, чл.46, чл.16
и чл.41, ал.2 от договора, както и т.1, 2 и 10 от анекс №2 от 08,07,2010год.:
Възраженията заявени с оспорване на чл.12, ал.1, ал.2
и чл.14 от договора са в контекста на нищожност на клауза с която се предоставя
възможност на банката да променя
едностранно договорения лихвен процент,
при промяна на пазарните условия и лихвена политика, свързани с промяна на БЛП.
На първо място настоящия състав намира, че процесния договор за кредит е с характер на потребителски
договор на основание § 1, т. 1 Закон за защита на потребителите и правилата за
търговия /ЗЗППТ-отм./ ДВ.бр.42/17,05,2005год. Съгласно сочения текст потребител
е всяко лице,
което придобива стоки или ползва
услуги за свои нужди или
за нуждите на свои близки,
а не за продажба,
производство или упражняване на професия или занаят. Не са налице данни опровергаващи
потребителския характер на договора за финансиране и задоволяване на
нуждата от потребителски блага, поради
което освен приложимите правила на чл. 58 от Закона за кредитните институции (ЗКрИ), които се прилагат към всички договори за кредит и
уреждат императивни правила към клаузите
за определяне на лихвата по тях, нормите относно тълкуване на договорите
извлечени от чл. 20 ЗЗД, изискването за добросъвестност в оборота, което може
да бъде извлечено от нормата на чл. 12 ЗЗД намират приложение и правилата на
ЗЗППТ/отм./.
Съгласно разпоредбата на чл.35, ал.1 от Закона за защита
на потребителите и правилата за търговия(ЗЗППТ/отм./), неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като примерно са посочени
някои неравноправни клаузи. Същите съобразно разпоредбата на чл. 37, ал.1 от ЗЗППТ/отм./ са нищожни, с изключение на тези, които
са индивидуално уговорени, а предвид ал.(2) на визирания
текст не са индивидуално уговорени клаузи, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, особено в случаите
на договор при общи условия.
В процесната хипотеза спорните клаузи от договора, съдът намира да не са индивидуално уговорени, тъй като са
част от стандартни, изготвени предварително и типови условия на банката и
кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Налице
са предварително изготвени условия, които са одобрени от страна на търговеца.
От страна на банката и с оглед правилото на чл. 37, ал. 4 от ЗЗППТ/отм./ досежно доказателствената тежест
не е проведено доказване, спорните клаузи да са в резултат на индивидуално
договаряне с потребителя.
Предвид горното и доколкото настоящия състав приема, че спорните клаузи
не са индивидуално
уговорени, то следва да извърши
преценка дали същите са неравноправни
по смисъла на чл.35 от ЗЗППТ/отм./, респективно нищожни на осн.чл.37, ал.1 от ЗЗППТ/отм./.
Съществен елемент от договора
за кредит е размера на лихвата
по този кредит.
Същата представлява цената на услугата,
предоставена от банката. По отношение
на процесния договор спорната клауза на чл.14 от договора за едностранно изменение на лихвата
при „промяна на пазарните условия“ сочи на хипотеза на неравноправност
предвидена в чл.35, т. 9 от закона като позволява на търговеца да променя едностранно
условията на договора на непредвидено
в него основание; Липсват данни как „промяната на пазарните условия“ би
повлияла на лихвата по договора. Липсва яснота относно методиката и метаматически способ за формиране на едностранно променената лихва. Съобразно
изложеното предвиденото изменение отговаря на условието на чл.35, т.9 от ЗЗППТ/отм./-клаузата в посочената част е неравноправна, съответно нищожна на основание чл.37, ал.1 от ЗЗППТ/отм./.
По отношение на възражението за неравноправност на чл.15 от договора, въпреки
да е неотносимо към предмета на спора, с оглед
заявените претенции, сред които не се претендират такси, съдът намира същото
да е основателно в частта, с която се
предвижда такса в размер на 4% за предсрочно погасяване на цялата или част от
главницата върху предсрочно погасената главница./ В този смисъл Решение
87/06,11,2019год. І ТО, т.д.№848/2017год. поради нарушение на изискването за
добросъвестност на търговеца.
По отношение възражението за
нищожност на чл.16 и чл.41, ал.2 от договора същото следва да се тълкува в
контекста на договаряне на неустойка
за забава, която съгласно чл.16 от
договора се начислява съгласно Тарифа за лихвите таксите и комисионните на ЦКБ АД за неразрешен овърдрафт в национална валута и е 35 % годишно към датата на
сключване на договора като съгласно
чл.39 се дължи върху просрочената анюитетна вноска до
изплащането.
Съгласно чл.41, ал.2 от договора
такава неустойка е дължима и при обявяване на предсрочна изискуемост.
Относно преценка дали клаузата за неустойка е нищожна
е приложимо разяснението по т.3 на ТР №1/09г. на ОСТК на ВКС, съгласно което
преценката за нищожност на неустойката
се извършва, доколко същата е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, като преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. Принципни критерии, приложими
при преценката за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на
добрите нрави са естеството на задълженията, изпълнението на които е обезпечено
с неустойка – парични или непарични и размерът им; наличието или липсата на
други способи за обезпечение; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и видът на неизпълнение на задължението –
съществено или за незначителна част; съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. В тълкувателното решение
изрично е посочено, че прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна и същата се преценява към момента на
неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с настъпилите от неизпълнението
вреди. С оглед горните критерии съдът намира договорената клауза за неустойка
за забава да не излиза извън присъщите и функции, обезпечителна, обезщетителна и санкционна.
Договорено е парично обезщетение за неизпълнение на парично задължение.
Действително за кредитора е налице и
друго обезпечение-поръчителство и ипотека, но предвид санкционния характер на клауза за неустойка
този факт не е достатъчен да обоснове
нищожност.
Неоснователно е
възражението за нищожност поради противоречие със закона, доколкото се стига до
начисляване на лихва върху лихва. В
конкретната хипотеза е договорена освен възнаградителна
договорна лихва и неустойка за забава върху просрочената възнаградителна
лихва. Не се касае за „два вида обезщетение“ за едно неизпълнение, а за
различни вземания. Договорната лихва е възнаградителна
такава или цената на предоставения паричен ресурс на кредитополучателя.
Наказателната лихва посочена в чл.16 и чл.39 от договора, имаща характер на мораторна неустойка съставлява обезщетение, изначално
уговорено между страните за договорно неточно-забавено изпълнение от страна кредитополучателя.
Съдът намира
възражението за неравноправност на клаузата
за мораторна неустойка по смисъла на чл.35, т.4 от
ЗЗППТ/отм./ да е неоснователно.
Уговорено е изначално обезщетение за неточно изпълнение на длъжника да заплати в срок. Договореният
размер следва да бъде разгледан в контекста на
възражението за прекомерност. Договорения процент от 35% на годишна база
настоящият състав намира да не е прекомерен с оглед очакваните вреди за
кредитора. Действително същия е по-висок от законната лихва, която се приема да
е винаги дължима при забавено изпълнение,/същата съгласно т.2 от ПМС
72/1994год. на МС е тримесечния либор/юрибор/ плюс 10 пункта –за периода -м.юли 2005год. индексът
е 2,12 или законната лихва е 12,12%. За да е налице прекомерност се приема годишната законна лихва да
надвишава трикратния размер на законната, който в конкретната хипотеза е 36,36%
/, но в процентно изражение мораторната неустойка е
0,09% върху просрочената сума. Т.е в
съотношение с договорената възнаградителна лихва
-0,02% на дневна база, уговорения размер съдът намира да не е прекомерен.
Относно изискуемостта:
Спорно между страните
е обстоятелството досежно настъпването на предсрочната изискуемост на вземането
на кредитора по договора за банков кредит, във връзка с което е налице задължителна съдебна практика по ТР
№4/18,06,2014г. на ОСГТК и конкретно указанията по т. 18 от същото. Съобразно даденото задължително тълкуване по т. 18 от
ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС предмет на делото по установителния
иск по чл. 422 ГПК е вземането, основано на представения документ –
извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от
договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните
при сключването му.
Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от
длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако
към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й. Исковата молба може да има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с
връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се
обявява на длъжника. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за
предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба има за
последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените
в договора за кредит условия за нейното настъпване. В този смисъл Решение №
161от 08.02.2016год., постановено по
реда на чл.290 от ГПК по т. д. №
1153/2014год. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Реш.
№129/09,11,2015год. т. д. № 1977/2014 г. ВКС, ТК, ІІ ТО, Реш.№123/09,11,2015год.,
по т.дело № 2561/2014 год. ВКС, ТК, ІІ ТО;
В процесната
хипотеза, съдът намира за установено, че към датата на заявлението уведомяване на длъжника от кредитора не е извършено. Покани за доброволно плащане не са
връчени към датата на заявлението, поради което и въпреки наличието на забава в
плащането, не е налице субективния елемент от упражняване на потестативното право на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Уведомяване на поръчителя С.Г. е ирелевантно,
доколкото волеизявлението следва да е отправено до кредитополучателя/. Ето защо
съдът приема, че уведомяване от страна на кредитора отправено до длъжника е
извършено с връчване на препис от исковата молба на 14,03,2019год. Предсрочната
изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението
на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са
настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи
настъпването й. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй
като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното
производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на
длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от
кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата
молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска
предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ето защо и
доколкото към датата на исковата
молба е налице просрочие по договора по смисъла на
чл.40 от договора –неиздължаване на две месечни анюитетни
вноски, то волеизявлението на кредитора води до настъпване на предсрочна
изискуемост.
Съгласно ТР
№8/02,04,2019год. на ОСГТК на ВКС, т.1 „е допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор
за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските
с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 ГПК“.
По определяне размера на
задължението:
По отношение на сключените допълнителни споразумения
за преоформяне на дълга, чрез разсрочване на дълга
при определен гратисен период и капитализиране на
лихвата/прибавянето й към главницата/, съдът намира следното: Договорените
клаузи в анекс №2 от 08,07,2010г., с които се постига съглашение за
капитализиране на главница и лихвата са нищожни. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗЗД
олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна
банка. Към датата на сключване на анекс №2 от 08,07,2010 г. действаща е била
Наредба № 9/03,04,2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на
банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск-/ДВ, бр.38/11,04,2008
г., в сила от 11,04,2008 г./, в която въобще липсва възможност за
капитализиране на лихвата. С Наредба за отменяне на Наредба № 9 от 2008 г. за
оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на
специфични провизии за кредитен риск, издадена от управителя на Българска
народна банка, /обн., ДВ, бр. 40 от 13.05.2014 г./,
приета с Решение № 42 от 24 април 2014 г. на Управителния съвет на Българската
народна банка горната Наредба № 9/2008 г. е отменена. Т.е. и към настоящия
момент липсва нормативна възможност за извършване на соченото капитализиране на
лихвата. Ето защо настоящият състав приема, че към момента на сключване на анекса
към договора за кредит не е съществувал нормативно регламентиран механизъм за
изпълнение на законовата делегация на чл. 10, ал.3 от ЗЗД, какъвто липсва и към
настоящия момент. Налице е действаща материално правна норма, която следва да
бъде съобразена. Подобна уговорка не е допустима и съобразно чл. 9 от ЗЗД. За
разлика от търговското право и нормата на чл. 294 от ТЗ предвиждаща, че между
търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго и възможността предвидена
в ал. 2, да се начислява лихва върху лихва, ако е уговорена, то в
правоотношението възникнало по повод сключен договор за кредит, по който
кредитополучател е физическо лице, сочената норма не може да бъде приложена.
Въпреки, че банковата сделка, каквато е тази по договор за банков кредит е търговска
по смисъла на чл. 286, ал.2 от ТЗ, то правилото на чл. 294, ал.2 от ТЗ е
неприложимо, доколкото се явява специална разпоредба, касаеща
отношения между търговци /при кредитополучател-търговец/, в хипотезата на
страна по сделката физическо лице е приложима общата гражданско правна норма на
чл. 10, ал.3 от ЗЗД. Дори да се приеме да е налице колизия между двете
разпоредби, то съгласно §1 от ДР на Закона за защита на потребителите при
противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват
по-висока степен на защита на потребителите. Кредитополучателят и длъжник Н.И. безспорно
има качеството потребител по смисъла на §1, т.1 от ЗЗППТ/отм./, поради което
спорното правоотношение следва да се регулира от по-благоприятната гражданско правна
норма на чл. 10, ал.3 ЗЗД. Ето защо капитализираната сума от 3204,32евро следва
да се приспадне от дължимото задължение.
По претенцията с пр.осн.чл.79,
ал.1 от ЗЗД, вр.430, ал.1 ТЗ.
С оглед установеното по делото едностранно изменение
на лихвения процент от страна на банката основано на неравноправна клауза от
договора, съдът приема, че размерът на задължението следва да бъде определен
съобразно първоначално договорените между страните условия, в частност лихвен
процент от 9,9%. Размерът на задължението по договора за кредит за главница
предвид задължение по първоначален погасителен план -40000евро и извършено
погасяване в размер на 32727,54евро, от
които главница 6508,38евро е
33491,62евро, в който размер исковата претенция е основателна.
По претенция с пр.осн.чл.430,
ал.2 от ТЗ.
Ищецът претендира заплащането на възнаградителна
лихва за периода от 28,11,2013год. до 15,10,2014год. Възнаградителната
лихва представлява „цената“ по договора за кредит, заплащана срещу престацията на банката – да предостави за ползване
кредитните суми за определен период то време. При обявяване на предсрочната
изискуемост, банката се освобождава от задължението си да предоставя за
ползване заемните средства и може да иска връщането им незабавно и в цялост.
Ето защо и доколкото възнаградителната лихва няма
санкционен характер, за периода след обявяване на предсрочната изискуемост,
кредиторът би могъл да претендира законна лихва или мораторна
неустойка, ако такава е уговорена. Дължимата възнаградителна
лихва за релевирания
период преди обявяване на предсрочната изискуемост съгласно становище на вещо
лице в с.з. от 22,06,2020год. е 2751,20евро, в който размер исковата претенция
е основателна като за разликата до предявения размер-7059,68евро следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По
претенцията с пр.осн.чл.92 от ЗЗД - неустойка за забава.
Исковата
претенция за начисляване на неустойка за забава съгласно чл.16 и чл.39 от
договора, съдът намира за основателна. Установи се към датата на заявлението да е налице просрочено задължение
по първоначален погасителен план на общо 16 вноски, върху които се
начислява мораторна
неустойка. Видно от становището на вещото лице неустойката е начислена само върху просрочена главница, но не
и върху просрочена договорна лихва.
Размерът на неустойката е 793.33евро /от
посочената сума от в.л. 863,79евро
следва да бъде извадена и вноската за м.12,2012год.70,85евро/, определен по
чл.162 от ГПК, в който размер претенцията е основателна, а за разликата до
заявения размер 856,97евро следва да бъде отхвърлена.
При определяне
на размера на дължимите суми по договора не следва да бъдат взети предвид платените в
хода на образуваното изпълнително дело суми, с оглед възможността за издаване
на обратен изпълнителен лист-т.11г от ТР №4/18,06,2014год. на ОСГТК на ВКС.
По отношение
на претенцията към поръчителите.
Съгласно естеството на договора за
поръчителство по смисъла на чл.138 от ЗЗД поръчителят отговаря за дълга на
длъжника, такъв какъвто е последния и солидарно с длъжника – чл. 140 ЗЗД и чл.
141 ЗЗД. Определянето на изискуемостта на задължението е релевантно досежно спазване на шестмесечния преклузивен
срок по смисъла на чл.147 от ЗЗД, за който съдът следи служебно.
Относно
началото на срока
по чл.147, ал.1, изр.1 ЗЗД, с изтичането
на който поръчителят се освобождава от отговорност за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит,
то следва да се отбележи, че съвпада с момента на настъпване
на предсрочната изискуемост на кредита в какъвто
смисъл е и задължителната съдебна практика.
Ето защо и съобразявайки датата на която е настъпила предсрочната изискуамост-19,03,2019год.
не е изтекъл срок по чл.147,
ал.1, изр.1 ЗЗД, респективно отговорността на
поръчителите не е отпаднала.
Доводите на ответниците,
че изискуемостта на част от задълженията е настъпила извън шестмесечния срок е
неоснователен. С оглед нормата на чл.147 от ЗЗД поръчителят остава задължен и
след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против
длъжника в течение на шест месеца, което
обоснова извод, че шестмесечния срок се свързва със запазване на
отговорността на поръчителя.
Съобразно изложеното исковата
претенция за солидарно осъждане на поръчителите е основателна.
По
разноските:
Предвид изхода от спора, на
основание чл.78, ал.1
от ГПК, на ищеца се дължат
разноски, които съдът намира за
доказани в размер на 5842,45лв.
от общо 7212,91лв., от които 1767,91лв.-д.т., 400.00лв.-в.л.,
5,00-СУ и адв. възнаграждение 5040,00лв. с ДДС/
Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно. Минималното възнаграждение
по НМРАВ с оглед цената на иска е 3818,23лв. с ДДС. С оглед фактическата и
правна сложност на делото, релевирани възражения,
извършени процесуални действия, съдът намира договореното и платено от
5040,00лв. да не е прекомерно/.
С оглед изхода от спора и съобразно т.12 от ТР №
4/2013, ВКС на ищеца се дължат разноски в заповедното производство, които съдът
намира за установени в размер на общо 1513,00лв., от общо 1867,91лв., от които
1767,91лв.-д.т. и 100,00лв.-юрк.възнаграждение/, с
оглед изменение на чл.78, ал.8 от ГПК приложим към настоящия момент и доколкото съдът дължи преценка и относно
разноските в заповедното производство, съдът определя юрк.Възнаграждение
в размер на 100,00лв./.
С оглед изхода от спора на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в
размер на 18,90лв. от общо 105,00лв., от които 100,00лв.-в.л. и 5,00лв.-СУ.
На осн.чл.38 от Задв. на адв. Х.И. се следва адв. възнаграждение с оглед отхвърлената част от иска,
което съдът намира за установено в размер на 572,73лв. от общо 3181,86лв. /
Въпреки данни за договорено и платено адв. възнаграждение, с оглед обстоятелството, че при
приключване на делото се представя договор за правна защита по чл.38 от ЗАдв., както и предвид заявеното в списъка по чл.80 от ГПК,
съдът присъжда адв. възнаграждение по чл.38 от ЗАдв./
Мотивиран
от изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ц.к.б.“АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес ***, по предявените искове с пр.кв.чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430,
ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.138 от ЗЗД
срещу
Н.И.Д., с ЕГН **********, Е. Г.Г., с ЕГН ********** и С.Н.Г., с ЕГН **********, всички с адрес ***, че Н.И.Д., с ЕГН **********, Е. Г.Г., с ЕГН **********
и С.Н.Г. дължат солидарно на „Ц.к.б.“АД,
сума в размер на 33491,62евро-
главница по договор за кредит с №91900КР-АА-3460/28,07,2005год. и сключени към него анекс №1/11,11,2008год.
и анекс №2/08,07,2010год. договор за поръчителство от 08,07,2010, 2751,20евро-договорна лихва, за периода
от 28,12,2013год. до 15,10,2014год.,
793,33евро-неустойка, за периода от 21,01,2013год. до 15,10,2014год., ведно
със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение -16,10,2014год., до изплащане на вземането, за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК на
10,02,2015год. по гр.д.№56122/2014год., СРС, 39състав. като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над 33491,62евро до
предявения размер 37279,24евро, за горницата над 2751,20евро до
7059,68евро-договорна лихва и над 793,33евро до 856,97евро-наказателна лихва
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Н.И.Д., с ЕГН **********, Е. Г.Г., с ЕГН ********** и С.Н.Г., с ЕГН **********, всички с адрес ***
да заплатят на „Ц.к.б.“АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес ***, на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК сума в размер на 5842,45лв. -разноски.
ОСЪЖДА Н.И.Д., с ЕГН **********, Е. Г.Г., с ЕГН ********** и С.Н.Г., с ЕГН **********, всички с адрес ***
да заплатят на „Ц.к.б.“АД, с ЕИК ***************, със седалище и адрес ***, на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК, вр.т.12 от ТР №4/2013, ВКС сума в
размер на 1513,00лв.
-разноски по гр.д.№56122/2014год., СРС,
39състав.
ОСЪЖДА „Ц.к.б.“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес *** да
заплати на Н.И.Д., с ЕГН **********, Е. Г.Г., с ЕГН ********** и С.Н.Г., с ЕГН **********, всички с адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 18,90лв.
ОСЪЖДА „Ц.к.б.“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес *** да
заплати на адв.Х.Х.И. на осн.чл.38, ал.2
от ЗАдв. сума в размер на 572,73лв.-адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването
на страните.
СЪДИЯ: