Р Е Ш Е Н И Е
№ 408
гр. Силистра, 19.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и трети октомври 2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря Г. Й. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 857 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците Е.Й.П. и Ю.Й.И. твърдят, че се явяват наследници на Т.Е. П., длъжник на „Б. П. П. Ф.“ Е. по изпълнителен лист от 10.06.2.. г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № .. от 13.05.2.. г. по ч.гр.д. № .. по описа на СРС за 2010 г. и по изпълнителен лист от 18.04.2013 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № . от 31.03.2010 г. по ч.гр.д. № . по описа на СРС за 2010 г. – вторият за сумата от 3179,76 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит с № .. от 22.03.2009 г., неустойка за забава върху главницата по т. 9а от договора за периода от 15.05.2009 г. до 08.03.2010 г. в размер на 302,68 и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 30.03.2010 г., до окончателното й плащане, а първият – за сумата от 1319,76 лв., представляваща договорна лихва, начислена за периода от 15.04.2009 г. до 15.07.2011 г. върху сумата от 3179,76 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит с № .. от 22.03.2009 г. За събиране на сумите по ИЛ от 10.06.2010 г. срещу длъжника Т. Е.П. било образувано изп. д. № ./2010 г. по описа на ЧСИ Г. Г., а с постановление на съдебния изпълнител от 08.07.2014 г. към вземанията, предмет на делото, били присъединени и вземанията по изпълнителен лист от 18.04.2013 г. С постановление от 16.09.2010 г. ЧСИ наложил запор върху банковите сметки на длъжника във всички банки и клонове на територията на гр. С., а на 12.10.2010 г. била наложена възбрана върху негови недвижими имоти. С постановление от 28.08.2015 г. като нов взискател по делото било конституирано ответното дружество, а през 2017 г. като длъжници били конституирани наследниците на починалия към този момент Т.Е. П. – ищците по делото. Изпълнителното производство било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но впоследствие срещу ищците било образувано ново такова – изп.д. № 1407 по описа на ЧСИ Г. Г. за 2018 г., по което бил наложен запор върху банковите им сметки и били възбранени два техни имота. Според поканата за доброволно изпълнение, изпратена до втория ищец, дългът по делото възлизал на 9414,37 лв., от които главница в размер на 3179,76 лв., законна лихва за периода от 15.05.2015 г. до 28.05.2019 г. в размер на 1302,47 лв., неолихвяеми вземания в размер на 3801,04 лв., разноски по изпълнителното дело в размер на 197 лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 934,10 лв. Ищците считат, че не дължат горните суми, тъй като същите са погасени по давност поради следните причини: Последното изпълнително действие, предприето по изп. д. № 1126/2010 г. по описа на ЧСИ Г. Г. било налагането на възбрана, вписана на 21.10.2010 г., поради което изпълнението по него било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона на 21.10.2012 г. Всички предприети след тази дата действия били извършени без правно основание и нямали правна стойност, поради което наложената на 21.10.2010 г. възбрана се явявала последното действие на принудително изпълнение, прекъсващо погасителната давност. От тази дата започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който изтекъл на 21.10.2015 г., поради което ищците считат, че дългът им е погасен по давност и молят съда да признае за установено, че не дължат на ответника главница по договора за кредит в размер на 3179,76 лв., законна лихва за периода от 15.05.2015 г. до 28.05.2019 г. в размер на 1302,47 лв. и неолихвяеми вземания в размер на 3801,04 лв., за чието събиране е образувано изп.д. № 1407/2018 г. по описа на ЧСИ Г. Г. по изпълнителни листи от 10.06.2010 г. и от 18.04.2013 г. Претендират направените по делото разноски.
Ответникът „К. И.И. .“ Е. оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Твърди, че дружеството придобило вземанията срещу първоначалния длъжник чрез договор за цесия от 15.05.2015 г., за което длъжникът бил уведомен. Счита, че спрямо вземанията, предмет на принудително изпълнение, погасителна давност не следва да тече на основание тълкувателната практика на ВС, обективира в ППВС № . от 18.11.1980 г., която била изменена едва с ТР № . от 26.06.2015 г. по тълк.д. № ./2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.е. изразява становище, че погасителна давност за процесните вземания е започнала да тече едва след тази дата - 26.06.2015 г. Този срок бил прекъснат на 02.10.2018 г. с образуване на изп.д. № ./2018 г. по описа на ЧСИ Г. Г. и извършване на поисканите от взискателя изпълнителни действия. Счита също така, че многобройни изпълнителни действия, прекъсващи погасителната давност, са извършвани и по изп.д. № ./2010 г. на ЧСИ Г. Г.. Претендира направените по делото разноски и прави възражение за намаляване на разноските за адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищците поради прекомерност.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 439 ГПК.
От събраните по делото доказателства и по конкретно изп.д. № ./2010 г. и изп.д. № ./2018 г. по описа на ЧСИ Г. Г. става ясно, че на 31.03.2010 г. РС – С. е издал заповед за изпълнение № . по ч. гр.д. № . по описа на съда за 2010 г., чрез която е разпоредил длъжникът Т. Е. П. да заплати на кредитора „Б.Па. П. Ф.” Е. сумата от 3179,76 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит с № . . от 22.03.2009 г., неустойка за забава върху главницата по т. 9а от договора за периода от 15.05.2009 г. до 08.03.2010 г. в размер на 302,68 лв., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 30.03.2010 г., до окончателното й плащане и разноски по делото в размер на 69,65 лв. за държавна такса. Въз основа на тази заповед (и след влизането ѝ в сила) на 18.04.2013 г. бил издаден изпълнителен лист за инкорпорираните в нея вземания. На 13.05.2010 г. съдът издал още една заповед за изпълнение по същото дело – заповед № ., чрез която разпоредил длъжникът Т. Е. П. да заплати на кредитора „Б.П. П. Ф.” Е. сумата от 1319,76 лв., представляваща договорна лихва, начислена за периода от 15.04.2009 г. до 15.07.2011 г. върху сумата от 3179,76 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит с № .от 22.03.2009 г., държавна такса в размер на 26,39 лв., държавна такса за въззивното производство в размер на 15 лв. и адвокатски хонорар в размер на 100 лв. След влизането в сила на тази заповед бил издаден изпълнителен лист от 10.06.2010 г. Чрез молба от 14.09.2010 г. кредиторът „Б. П. П. Ф.” Е. поискал пред ЧСИ Г. Г.образуването на изпълнително производство, каквото било заведено под номер 1126/2010 г., като с постановление на помощник съдебен изпълнител от 16.09.2010 г. бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника, открити във всички банки и клонове на територията на страната, а на 21.10.2010 г. била вписана възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот. С молба от 08.07.2014 г. взискателят поискал присъединяване към изпълнителното производство на вземанията по изпълнителния лист от 18.04.2013 г., допуснато от съдебния изпълнител с постановление от същата дата. Чрез договор за цесия от 15.05.2015 г. вземанията срещу длъжника Т. Е. П. били прехвърлени в полза на ответното дружество, което поискало да бъде конституирано като взискател по изп. д. с молба от 21.08.2015 г., удовлетворена от съдебния изпълнител чрез постановление от същата дата. В хода на изпълнителното производство починал длъжника Т. Е. П., като преди конституирането като длъжници на законните му наследници – ищците в настоящото производство, делото било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК порази неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години, което било сторено с постановление на ЧСИ от 13.06.2017 г.
На 02.10.2018 г. взискателят подал нова молба за образуване на изпълнително производство за събиране на вземанията по изпълнителните листове от 18.04.2013 г. и от 10.06.2010 г. срещу наследниците на първоначалния длъжник. По молбата било образувано изп.д. № ./2018 г. по описа на ЧСИ Г. Г., по което с постановления от 28.05.2019 г. бил наложен запор върху банковите сметки на всеки от ищците, а на 29.05.2019 г. била вписана възбрана върху притежавани от тях в съсобственост недвижими имоти.
Според чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на давността е всякога пет години. Съдът счита, че вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение следва да се приравнят на тези установени със съдебно решение, тъй като заповедта за изпълнение влиза в сила при установяване съществуването на вземането по исков ред, в който случай нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД намира пряко приложение, или при неоспорването му, в който случай то добива безспорна установеност между страните, както при установяването му със сила на присъдено нещо. Чл. 116, б. „в“ ЗЗД гласи, че давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, които по дефиниция следва да се осъществят в рамките на изпълнително производство, по време на което давност тече на общо основание с оглед разрешението, дадено в т. 10 от ТР № .от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № ./2013 г. на ОСГТК. Преди приемането на посоченото тълкувателно решение е действало ППВС № ./1980 г., според чието тълкуване давността по време на изпълнителното производство се спира и което постановление е обявено за изгубило сила чрез цитирания по – нов тълкувателен акт. Затова съдът споделя разрешението, възприето от цитираната от ответника съдебна практика – решение № . от 17.09.2018 г. по гр.д. № ./2017 г., 4-то г.о., според което последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред, т.е. установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. Поради тези причини следва да се приеме, че до обявяването на ТР № . от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № ./2013 г. на ОСГТК не е текла погасителна давност по отношение на вземане, предмет на принудително изпълнение, а след тази дата такава е започнала да тече, бидейки прекъсвана с извършването на всяко поредно изпълнително действие
Чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК гласи, че изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, като съгласно мотивите към т. 10 на ТР № .от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № ./2013 г. на ОСГТК перемпцията настъпва по право с изтичането на двугодишния срок на бездействие, а не с формалното прекратяване на производството с нарочен акт на съдебния изпълнител. В конкретния случай след като по изп.д. № ./2010 г. е била вписана възбрана върху имот на първоначалния длъжник Т. Е. П. (на 12.10.2010 г.), изпълнителните действия спрямо имуществото му са били преустановени до 14.07.2014 г., когато е поискано присъединяване на нови вземания към първоначално предявените в изпълнителното производство. На 12.10.2012 г. са изтекли две години от налагането на посочената възбрана, без предприемането на други принудителни действия по събиране на вземането, поради което изпълнителното производство се е прекратило автоматично по силата на закона и извършените впоследствие действия по него - например присъединяването на нови вземания от 14.07.2014 г., се оказват невалидно предприети и съответно негодни да прекъснат погасителната давност по отношение на което и да е от предявените в производството вземания. Давността по отношение на вземанията по изпълнителния лист от 10.06.2010 г. е била последно прекъсната на 12.10.2010 г., а новата петгодишна погасителна давност е започнала да тече на 12.10.2012 г. след настъпилата на тази дата перемпция, т.е. прекратяване на изпълнителното производство, през което давност не е текла с оглед приложимото към този момент ППВС № ./1980 г. От 12.10.2012 г. до 28.05.2019 г. – датата, на която е наложен запор за събиране на вземането по новообразуваното изп.д. № ./2018 г. е изтекъл период по – дълъг от пет години, т.е. вземането се е погасило по давност на 12.10.2017 г., след което последващо прекъсване на давността не би било възможно. Вземанията по изпълнителния лист от 18.04.2013 г. не са били предмет на принудително изпълнение от влизане в сила на заповедта за изпълнение – не по късно от 18.04.2013 г. (датата на издаване на изпълнителния титул), поради което погасителната давност спрямо тях е изтекла най – късно на 18.04.2018 г. (а по всяка вероятност много по – рано, тъй като заповедта за изпълнение, по която е издаден изпълнителният лист е влязла в сила преди издаването му), без да бъде междувременно спирана или прекъсвана. Казаното сочи, че вземанията и по двата предявени в изп.д. № 1./2018 г. изпълнителни листа са били погасени по давност още преди неговото образуване на 02.10.2018 г., поради което предявеният иск за установяване на тяхната недължимост се явява основателен и като такъв следва да се уважи. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца Е.Й.П. следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 331,33 лв. за държавна такса (съразмерно на разгледаната част от исковете), а искането на ответника за присъждане на деловодни разноски – да се остави без уважение. Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Й.П. с ЕГН ********** *** и Ю.Й.И. с ЕГН ********** *** не дължат на „К. И.И. БГ“ Е. с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. С., район Л., бул. „П. В.“ № ., Бизнес център „Л. .“, ет. ., представлявано от Я. Й. О., Б. Р. и Т. Я.,
главница по договор за потребителски кредит с № .. от 22.03.2009 г., сключен между Т. Е. П., наследодателна ищците, и „Б. П. П. Ф.“ Е., в размер на 3179,76 лв., законна лихва за периода от 15.05.2015 г. до 28.05.2019 г. в размер на 1302,47 лв. и неолихвяеми вземания в размер на 3801,04 лв., за чието събиране е образувано изп.д. № ../2018 г. по описа на ЧСИ Г. Г.по изпълнителни листи от 10.06.2010 г. и от 18.04.2013 г. поради погасяването на посочените по – горе вземания по давност.
ОСЪЖДА „К. И. И. БГ“ Е. с ЕИК .. и адрес на управление: гр. С., район Л., бул. „П. В.“ № .., Бизнес център „Л..“, ет., представлявано от Я. Й. О., Б.Р. и Т. Я., да заплати на Е.Й.П. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 331,33 лв. (триста тридесет и един лв. и 33 ст.) за държавна такса, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочения размер.
Присъдените разноски могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка *** Е.Й.П. – IBAN: ***, открита в Банка Д..
ОТХВЪРЛЯ искането на „К. И. И. БГ“ Е. с ЕИК .. и адрес на управление: гр. С., район Л., бул. „П. В.“ № ., Бизнес център „Л. “, ет. , представлявано от Я.Й. О., Б.Р. и Т. Я., за присъждане на деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/