Решение по дело №25/2020 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 92
Дата: 2 април 2020 г. (в сила от 29 юли 2020 г.)
Съдия: Елена Иванова Стоилова
Дело: 20203130100025
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                         / 02.04.2020 г.      гр.Провадия

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Провадийскияткият районен съд                   II състав                            

На осемнадесети март                                   две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

Районен съдия:  Елена Стоилова

при секретар Н. С.

Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова

гражданско дело № 25 по описа за 2020 г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 4 във вр. с чл. 8 т. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН).

Подадена е молба от И.Х.П. с ЕГН ********** срещу Б.В.А. с ЕГН **********.

В молбата се твърди, че страните са жИ.ли на семейни начала от 2015г. до м.12.2018г. в гр.Провадия. От съвместното си съжителство те имали родено дете през 2016г. В. И. П.. След раздялата между страните молителката жИ.ела заедно с родителите си в гр.Провадия.

Твърди се, че по време на съжителството между страните ответникът изпълнявал наказания лишаване от свобода в затвор във ФРГ. В началото на м.04.2019г. на ответникът била наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за престъпление по чл.213 а НК.

По време на престоя си в ареста ответникът започнал да изпраща денонощно съобщения до молителката, съдържащи заплахи за живота и здравето й и на цялото семейство.

След изменение на МНО в домашен арест по настояване на ответникът молителката отивала в дома му, за да вижда детето им в жилището му. При едно такова посещение без детето молителката твърди, че е била изнасилена.

Молителката твърди, че е била отвлечена и изнасилена от ответника и на 14.11.2019г..

Молителката твърди, че получавала от ответника стотици съобщения по всяко време на денонощието, съдържащи заплахи за нея и семейството й.

На 02.12.2019г. МНО на А. била отменена и той настоявал за среща с молителката постоянно, когато тя отказвала ответникът ставал агресИ.н и започвал да заплашва молителката и членовете на семейството й. Ответникът искал да се съберат с молителката отново да жИ.ят заедно, но когато тя му отказвала, я заплашвал с убийство, че ще я залее с киселина, че ще й вземе детето.

На 28.12.2019г. ответникът посетил дома на молителката, тъй като тя му бил позволила да отива, за да вижда детето им, поради агресивното поведение на ответника. Преди да отиде в дома й и изпратил смс със заплаха. Ответникът поискал молителката да го придружи и да отиде с него на рожден ден на негов приятел. След като тя отказала ответникът я заплашил, че ще я залее с киселина. Същата вечер ответникът посетил майката на молителката коленичил пред нея и й целувал крака.

На 07.01.2020г. молителката срещнала ответникът на улицата той поискал да вземе детето си, за да го види, молителката отказала да му го даде. След този случай ответникът започнал да я обвинява, че е наркоманка и ще депозира жалба срещу нея в ДСП Провадия, за да й отнемат детето.

Молителката се притеснява за живота и здравето си и това на семейството си и моли за издаване на заповед за незабавна защита на основание чл.18 ал.1 от ЗЗДН, а с окончателния акт по делото на заповед за защита с мерките по чл.5 ал.1 т.1, т.3  от ЗЗДН.

В проведените по делото открито съдебно заседание, молителката се явява лично и чрез процесуалния си представител поддържа подадената молба и моли за налагане на исканите мерки. Ответникът се явява лично и моли за отхвърляне на молбата.

След съвкупна преценка на доводите на молителката, на приложените към молбата и събрани по искане на страните писмени и гласни доказателства, и като съобрази разпоредбите на закона, Провадийският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата за защита е с правно основание чл. 8, т. 1 във вр. с  чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗЗаДН. Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при проверката й за допустимост съдът взе предвиди следното:

В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръга на лицата, които са легитимирани да искат защита по предвидения в закона ред. В случая молителката и ответникът са лица в отношенията по чл.3, т.1 от ЗЗДН лица, които са били във фактическо съпружеско съжителство.

Производството по делото следва да бъде прекратено по отношение на искането за издаване на заповед за защита по отношение на актове за домашно насилие осъществени на 14.11.2019г. – твърдяно изнасилване и на 02.12.2019г. – заплашване на молителката със заливане с киселина, тъй като тези актове на домашно насилие са извършени повече от един месец преди подаване на молбата. На основание чл.10, ал.1 от ЗЗДН молбата за защита следва да се подаде до един месец от извършване на акт на домашно насилие. Предвид това производството по делото в частта относно твърдените актове на домашно насилие от 14.11.2019г. и от 02.12.2019г. следва да бъде прекратено като недопустимо. Затова при обсъждане на доказателствата по делото съдът ще коментира само тези, които се отнасят до осъщественото домашно насилие на 28.12.2019г. и на 07.01.2020г..

Разгледана по същество молбата е основателна за осъществените актове на домашно насилие на 28.12.2019г. и на 07.01.2020г..

От Декларации по чл. 9 от ЗЗДН се установява, че молителката е декларирала, че до м.12.2018г. е живяла на семейни начала с ответника по делото. Молителката е декларирала, че на 28.12.2019г. ответникът я е заплашил, че ще я залее с киселина като й показал клип на смартфона си, на който се виждало как сярна киселина разяжда различни залети предмети. При показването на клипа ответникът казал на молителката „Виж И. какво съм ти взел за Нова година!“. Молителката е декларирала, че на 07.01.2020г., когато се разхождала с детето си в гр.Провадия ответникът я заплашил, че ще й вземе детето, казал й, че е наркоманка и има свидетели, които да докажат това негово твърдение.

От Заверен препис в превод от немски език за признаване на бащинство на детето В. И. П.; Препис на немски език за признаване на бащинство на детето В. И. П. се установява, че ответникът е признал бащинството си над детето В. И. П. на 28.10.2016г., роден от молителката.

От Копия на разпечатки от мобилен телефон с изпратени SMS съдържащи се в 33 страници, изпращани през периода 13.10.2019г. – 08.01.2020г. се установява, че страните имат конфликт по отношение на общото им дете и обстоятелството кога да го вижда ответника. Установява се, че ответникът системно заплашва живота и здравето на молителката, като част от заплахите са :“…ще те затрия“,. „…аз не те заплашвам, аз директно ти казвам не само теб, цялото ти семейство ще стопя..“, „…лично теб в гроба ще те вкарам“,  „ще си го взема, ако трябва, а теб жива ще те заровя“, „Но има и друг начин, аз ще си го вземам и ти ще ме молиш да го виждаш…“, „…ще умрете“, „Бъди сигурна, че ще му вземам и акта с моите имена и в понеделник или вторник с адвоката съм в закрила на детето там ще разкажа всичко вече имам 28 свидетеля имам свидетели че и пушиш и че се друсаш…“, „…ще кажат бащата затворник майката наркоманка закрилата ще ни вземе детето това ли искаш да стане трябва после да вляза в вас и да ва изколя на ред…“

Установява, се че ответникът системно обижда молителката като част от обидите са: „Ади преспи детето, че ебача ти те чака.“, „Шта реша аз теб още малко майка ти курвенска ще еба гледай си ебача“, „За кое прекалявам ма спермо, курво.“

От 5 броя фотокартички с изписани SMS-и и снимка се установява, че страните имат конфликт по повод личния контакт между бащата и детето.

От свидетелство за съдимост на ответника се установява, че той е многократно осъждан за различни престъпления против собствеността, против правосъдието, против транспорта.

От извършен оглед на компакт диск се установява, че ответникът е заплашил молителката молителката със следните думи казани на сестра й, за да й ги предаде „…кажи й, че ще я унищожа таз долна курва…“.

От показанията на св.П. и св.П., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че  ответникът е започнал да осъществява психически тормоз над молителката след като е бил с мярка за неотклонение домашен арест. Заплашвал я е по телефона, тя много се разстройвала. На 28.12.2019г. ответникът посетил молителката в дома й и след като си заминал молителката била много разстроена и споделила на родителите си, че ответникът и показал снимка как заливат някого с киселина и й казал, че това я очаква. Отношенията между страните били конфликтни по повод детето им. Ответникът твърдял, че молителката била наркоманка и курва и направил необходимото, за да я изгонят от работа.

Показанията на св.П. и св.Ж., съдът няма да коментира, тъй като касаят твърдяното домашно насилие на 14.11.2019г., производството по което е недопустимо и се прекратява с настоящото решение.

От правна страна съда намира следното:

Предявена е искова молба с правно основание  чл. 4, ал. 1 във вр. с чл.3, т.1 вр. с чл. 5 от ЗЗаДН.

 Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН легалното определение за домашно насилие срещу лице е: всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. От събраните по делото доказателства коментирани по-горе - свидетелски показания, подадената от молителката Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, чиято презумптивна доказателствена сила не бе оборена от ответника, писмени доказателства се установява, че ответника е извършил акт на домашно насилие  - психическо такова над молителката.

От изпратените съобщения по viber от ответника до молителката се установи, че той упражнява над нея системно психическо насилие като и отправя заплахи за живота и здравето й, заплахи - :“…ще те затрия“,. „…аз не те заплашвам, аз директно ти казвам не само теб, цялото ти семейство ще стопя..“, „…лично теб в гроба ще те вкарам“,  „ще си го взема, ако трябва, а теб жива ще те заровя“, „Но има и друг начин, аз ще си го вземам и ти ще ме молиш да го виждаш…“, „…ще умрете“, „Бъди сигурна, че ще му вземам и акта с моите имена и в понеделник или вторник с адвоката съм в закрила на детето там ще разкажа всчико вече имам 28 свидетеля имам свидетели че и пушиш и че се друсаш…“, „…ще кажат бащата затворник майката наркоманка закрилата ще ни вземе детето това ли искаш да стане трябва после да вляза в вас и да ва изколя на ред…“. Ответникът е осъществявал над молителката системно психическо насилие като я обиждал„Ади преспи детето, че ебача ти те чака.“, „Шта реша аз теб още малко майка ти курвенска ще еба гледай си ебача“, „За кое прекалявам ма спермо, курво.“

От показанията на св.П. и св.П. се установи, че на 28.12.2019г. ответникът е заплашил молителката, че ще я залее с киселина, от което тя много се разстроила. От показанията на тези свидетели, съобщенията във viber изпратени от ответникът на молителката, декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН от молителката се установява, че на 07.01.2019г. ответникът е заплашил молителката, че ще й вземе детето, като я обвинил, че е наркоманка и че има свидетели, които ще докажат твърденията му.

Многобройните осъждания на ответника са индиция, че би могъл да осъществи заплахите си, поради това с основание молителката се чувства разстроена от отправените й заплахи.

Предвид поведението на ответника молителката следва да получи защита с мерките предвидени по ЗЗДН с цел нейната защита и осигуряване на нормален и спокоен живот.

Гореизложеното води до извода, че подадената молба за защита е основателна в частта си относно поисканата защита от осъществено домашно насилие на 28.12.2019г. и на 07.01.2020г., като на молителката следва да бъде предоставена защита от извършените актове на домашно насилие спрямо нея. Предвид агресивното и опасно поведение на ответника и съдебното му минало съдът намира, че подходящи мерки за защита са следните: да се задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, да се забрани на ответника да доближава молителката, жилището, обитавано от нея в гр.Провадия, ул.“***, местоработата й, местата й за социален отдих и контакт на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 18 месеца.

Съдът намира, че следва да се изпрати копие от исковата молба, декларациите по чл.9, ал.3 от ЗЗДН на молителката, от viber  съобщенията, от решението да се изпрати на РП Варна с оглед на данни за извършено престъпление по чл.144, ал.3 НК.

Налагането на парична глоба е обусловено от основателността на молбата за защита и е винаги кумулативно, съобразно чл. 5 ал. 4 ЗЗДН, на ответника следва да бъде наложена и такава санкция. Съдът не разполага с доказателства за доходите и имущественото състояние на последния, поради което преценя, че подходящия размер на глобата би бил близко до минималния такъв – 400 лева.

  На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН и предвид изхода на делото, в тежест на ответника по молбата следва да се възложи задължението за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 25 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 15 във вр. с чл.5, ал.1, т.1 и т.3 и ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие, Провадийският районен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 25/2020г. по описа на РС Провадия,  на основание чл.10, ал.3 от ЗЗДН по отношение на актове за домашно насилие осъществени на 14.11.2019г. – твърдяно изнасилване на И.Х.П. с ЕГН ********** от Б.В.А. с ЕГН ********** и на 02.12.2019г. – твърдяно заплашване на И.Х.П. с ЕГН ********** от Б.В.А. с ЕГН ********** със заливане с киселина.

НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на И.Х.П. с ЕГН ********** с адрес *** от осъщественото спрямо нея домашно насилие от Б.В.А. с ЕГН ********** с адрес ***  като:      

ЗАДЪЛЖАВА Б.В.А. с ЕГН ********** с адрес ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо И.Х.П. с ЕГН ********** с адрес ***.  

ЗАБРАНЯВА на Б.В.А. с ЕГН ********** с адрес *** да се доближава на по-малко от 50 м. разстояние до: И.Х.П. с ЕГН **********,  дома в който жИ.е в гр.Провадия, ул.“*** местоработата й, местата за социален отдих и контакт, за срок от 18 месеца.

НАЛАГА ГЛОБА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на Б.В.А. с ЕГН ********** с адрес *** в размер на 400 лв., платима по сметката на ПРС в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение.   

ОСЪЖДА Б.В.А. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати по сметка на Провадийският районен съд сумата от 25 лева, представляваща държавна такса по делото, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН. 

 

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.

Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

 

Предупреждава Б.В.А. с ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта за защита, полицейският орган, констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и уведомява органите на прокуратурата. 

 

  Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните, като в изпълнение на чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да се изпратят служебно и на  РУ Провадия. 

 

Да се изпрати на РП Варна копие от исковата молба, декларациите по чл.9, ал.3 от ЗЗДН на молителката, от viber  съобщенията и от решението с оглед на данни за извършено престъпление по чл.144, ал.3 НК.

 

  Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

 

                                                            

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................