Присъда по дело №23/2023 на Районен съд - Айтос

МОТИВИ от 31.03.2023 г. по НОХД № 23/2023 г. по описа на РС – Айтос.
Производството е образувано по повод обвинителен акт срещу подс.И.А.А., роден на
*** год. в гр. Б. с постоянен адрес с. Я., общ. Р., обл. Б., български гражданин, семейно
положение – разведен, образование – основно, съдимост – неосъждан, месторабота –
безработен, ЕГН **********, за това, че след като е осъден с Решение № 53/06.03.2020 год.
по Гражданско дело № 1042/2019 год. по описа на Районен съд –Айтос /Решението на съда
влязло в законна сила на 17.06.2020 год./, да издържа свои низходящи – децата К.И.М. с ЕГН
********** и М.И.М. с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител Х.М.М.
с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Я., общ. Р., обл.Б.ка, да заплаща издръжка в размер
на 160лв. месечно за всяко едно дете в с. Я., общ. Р., обл.Б.ка, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 29 месечни вноски,
за периода от 17.06.2020 год. до 17.11.2022 год. , общо в размер на 9 280 лева -
престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Представителят на РП в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението, считайки,
че подсъдимия е извършил вмененото му престъпление както от обективна, така и от
субективна страна. Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от 4
месеца при изпитателен срок от 3 години, алтернативно за пробация в размер на 8 месеца,
включваща задължителните две мерки по закон.
Защитникът на подсъдимия пледира за осъдителна присъда срещу подзащитния си,
искайки налагане на наказание пробация в минималния размер от 6 месеца. Подсъдимият се
явява в съдебно заседание. Признава фактите по обвинението, като желае минимално
наказание.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият И.А.А. е роден на *** год. в гр. Б. с постоянен адрес с. Я., общ. Р., обл.
Б., български гражданин, семейно положение – разведен, образование – основно, съдимост –
неосъждан, месторабота – безработен, ЕГН **********.
Подсъдимият и Х.М.М. имат две общи деца – К.И.М., ЕГН *** и М.И.М., ЕГН
**********. С Решение № 53/06.03.2020 г. по гр.д. № 1042/2019 год. по описа на РС Айтос,
влязло в законна сила на 17.06.2020 г., подс.А. е бил осъден да издържа свои низходящи –
децата К.И.М. с ЕГН ********** и М.И.М. с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител Х.М.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Я., общ. Р., обл.Б.ка, да
заплаща издръжка в размер на 160 лв. месечно за всяко едно дете, считано от 06.03.2020г.
През периода, обхванат от обвинителния акт - 17.06.2020 год. до 17.11.2022 год.,
подсъдимият съзнателно не е изпълнявал задължението си да заплаща издръжката, на която
е осъден, като се касае до общо 29 месечните вноски, възлизащи на обща стойност 9 280
лева. Подсъдимият не отрича задължението си към своите низходящи, обяснявайки
неплащането на издръжката с нередовни и недостатъчни доходи. Възприетата фактическа
обстановка се потвърждава по безспорен начин от обясненията на подс.А., показанията на
свидетелите Х.М., К.М. и М.М., както и от събраните по делото писмени доказателства.
С оглед установената фактическа обстановка, обосновава се извод, че в периода,
обхванат от обвинителния акт, с действията си подсъдимият след като бил осъден с влязло в
сила съдебно решение да издържа свои низходящи с ежемесечна издръжка в размер на 160
лева за всяко дете, съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на две и повече
от две месечни вноски - в случая 29 месечните вноски, възлизащи на стойност 9 280 лева,
осъществявайки от обективна и субективна страна престъпление по чл.183, ал.1 НК, по
който е повдигнато и обвинението.
От обективна страна престъплението по чл. 183, ал. 1 НК засяга обществените
отношения, свързани с правилното изпълнение на алиментните задължения на родителите в
1

рамките на семейството и осигуряването на ежедневните нужди на децата. До навършване
на пълнолетие, децата са неработоспособни, затова родителите са длъжни да ги издържат,
т.е. да осигуряват средства и да задоволяват ежедневните нужди на своите ненавършилите
пълнолетие деца, независимо дали са функционално работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Тъй като задължението за издръжка цели да задоволи
ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от
имуществата си, тя трябва да се доставя периодично, за да се избегне неблагоприятната
последица на едно продължително забавяне на издръжката, при което нуждаещият се би
останал без средства, които да задоволяват нуждите му. Изпълнителното деяние на
престъплението се изразява в неизпълнение (обективно осъществявано като съзнателно
бездействие) на влязло в сила решение за плащане на издръжка. За съставомерността на
такова бездействие е необходимо да се установи, че то се отнася до две или повече месечни
вноски, както е в случая. В случая подсъдимият инцидентно е закупувал на децата си
различни вещи, но не се установява да им е давал парични суми, като същите не са
покривали по размер дължима издръжка и не са били давани ежемесечно. Издръжката е
винаги конкретна сума, плаща се ежемесечно, което в случая подсъдимият не е сторил.
Установено е и второто изискване за съставомерността на деянието, т.к. е категорично
доказано наличието на влязло в сила съдебно решение, с което подсъдимият е осъден да
заплаща издръжка и за което е знаел.
От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че
е задължен да дава издръжка на своите деца, чрез тяхната майка, но въпреки това не е
изпълнил задължението си. Задължението за издръжка е безусловно, а подсъдимият е
трудоспособен, няма установени заболявания, които обективно да не позволяват да полага
труд и да реализира трудови доходи, съответно не е предприемал действия за изменение на
издръжката поради липса на достатъчно доходи, поради което следва да се приеме, че
субективният признак също е налице.
Предвид изложеното съдът призна подсъдимият за виновен по предявеното обвинение
по чл.183, ал.1 НК.При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази, че деецът
е с чисто съдебно минало, проявява съжаление за стореното, съдейства за разкриване на
обективната истина. С оглед на това на осн. чл.54 НК съдът наложи предвиденото по-леко
наказание “пробация”, включващо задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и
2 НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, с явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО, както и задължителни периодични срещи с
пробационен служител - за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА.Налагането на наказанието лишаване
от свобода, предвидено като алтернативно в чл.183, ал.1 НК се явява несправедливо и
несъразмерно тежко в случая. Предвид продължителният период на неизпълнение на
задължението за издръжка – 29 месеца, т.е. времето през което подсъдимият е бездействал,
че подсъдимият системно не полага грижи за своите деца, дезинтересирал се е от тяхното
възпитание, както и че не са издържани двама низходящи на подсъдимия се налага извод, че
не са налице условията на чл.55 НК. В случая наложеното наказание пробация, включващо
задължителните мерки по нея, определени в размер малко над минималния, съответстват в
пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца и би постигнало целите на чл.
36 НК. Безвъзмезден труд съдът не налага, т.к. тази мярка би препятствала подсъдимия да
работи по трудов договор, респ. изпълнение на задължението за издръжка. При тези мотиви
съдът постанови присъдата.
2

Номер на акта:	4
Дата:	24 март 2023 г. (в сила от 11 април 2023 г.)
Съдия:	Ивайло Красимиров Кънев

Дело:	20232110200023
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 януари 2023 г.

Присъда по дело №23/2023 на Районен съд - Айтос

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите