№ 162
гр. Велико Търново, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело
№ 20234001000164 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 39/22.03.2023г. по т. д. №124/2022г. ОС- Плевен е осъдил
на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД ЗК „ДАЛЛБОГГ:
Живот и Здраве„ АД- гр.София, ЕИК200299615, бул.“Г. М. Димитров„ № 1,
да заплати на Д. Ц. Д., ЕГН**********, с.Еница, Общ. Кнежа, *********, с
посочена банкова сметка BIC:BPBIBGSF; IBAN :BG39 BPBI7923 1098 ****
**, сумата 108 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди вследствие смъртта на сина й А. М. С., настъпила при
ПТП на 19.02.2022г., с участието на застраховано при ответника МПС- т.а.
Форд Транзит с рег.№ ЕН11****, управлявано от П. Ц. П., което обезщетение
е редуцирано поради съпричиняване от самия А. М. С., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 23.03.2022г. до окончателното и
изплащане, като за разликата до претендираните 200 000 лв. за главния иск и
за периода от 19.02.2022г. до 23.03.2022г. за иска по чл. 86 от ЗЗД, съдът е
отхвърлил иска, като неоснователен.
Присъдени са и разноски: ЗК „ДАЛЛБОГГ: Живот и Здраве„ АД е
осъдена да заплати: по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса
4320лв., както и деловодните разноски, направени от бюджета на съда в
размер на 908,82лв.; на осн. чл. 38 , ал.2 да заплати в полза на адвокат Н. А.
М. адвокатско възнаграждение в размер на 8970 лв., определено на осн. чл. 7,
ал. 2 т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г.; Д. Ц. Д. от с.Еница, е осъдена да
1
заплати на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК на ЗК „ДАЛЛБОГГ:Живот и Здраве„ АД
деловодни разноски в размер на 717,60лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ЗК „ДАЛЛБОГГ:Живот
и Здраве„ АД, чрез юрисконсулт С. и насрещна въззивна жалба от Д. Д., чрез
адв М..
В жалбата на ЗК „ДАЛЛБОГГ:Живот и Здраве„ АД се твърди, че
решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и
противоречие със събраните и приети по делото доказателства. Излагат се
възражения, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди било
завишено, в разрез с принципа на справедливост и съдебната практика.
Отчетен бил изключително нисък принос на пострадалия, изразяващ се в
управление на МПС със скорост 3 пъти по- висока от максимално
допустимата, а именно 178 км/ч. и участвал в нерегламентирано състезание
по път, отворен за обществено ползване. Съгласно приетата и неоспорена по
делото САТЕ пострадалото лице имало възможност да предотврати
процесното ПТП при положение, че се е движило със скорост в рамките на
законоустановената за конкретния пътен участък, а именно 60 км/ч. Не бил
отчетен принос на пострадалия, който управлявал МПС с 0,19 промила
алкохол в кръвта. Обезщетението, което да компенсира действително
претърпените от пострадалия болки и страдания, отчитащо съществуващите в
страната обществено- икономически отношения, следвало да е в общ размер
на 50 000 лева за неимуществени вреди с отчетен реален принос на
пострадалия за настъпилото ПТП.
Претендирано е решението да се отмени в частта, с която е уважен
предявеният от Д. Ц. Д. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за сумата над 50 000 лева, ведно със законната лихва считано от
23.03.2022г. до окончателното й изплащане, като се определи по- висок и
справедлив размер на съпричиняване. Претендират се разноски.
В насрещната въззивна жалба от Д. Д., чрез адв М. се излагат
възражения срещу решението в частта, в която предявеният иск за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдените 108 000лв.
до пълния претендиран размер от 200 000 лева. Изложени са възражения, че
неправилно било прието съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на мотоциклетиста Спасков, поради несъобразена с пътните условия скорост
в тъмната част на денонощието- налице била влязла в сила осъдителна
присъда №37/16.11.2022г. по нохд 744/2022г., с която подсъдимият П. Ц. П.
се е признал за виновен. Резонно било да се приеме, че скоростта на
мотоциклета е била 96,98 км/ч., съгласно свидетелските показания,
получените деформации по процесиите МПС-та, а не 140км/ч., както приел
съда. Не били доказани твърденията на ответното дружество за
съпричиняване от страна на пострадалия, но дори да се приеме
съпричиняване, то следвало да е в размер на 10%. Вината била изцяло на
водачът на т.а. Форд Транзит- ако е спрял на обозначените за това места на
2
пътното плътно или е обозначил по изискуемия от закона начин ППС-то,
мотоциклетиста е можел да премине, да забележи спрелия автомобил и да го
заобиколи. Определеното обезщетение в размер на 180 000 лева било
занижено предвид всички събрани по делото доказателства, не било
съобразено с обезщетенията по други сходни дела и следвало да се определи
в размер на 200 000 лева.
Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част и да се
присъди пълният претендиран размер обезщетение 200 000 лева- т.е. още
92 000 лева, ведно със законната лихва от 23.03.2022г. Претендират се
разноски.
За да постанови съдебният си акт, ОС- Плевен е изложил съображения,
че ищцата- майка на починалия Алекзандър Спасков, е имала много силна
емоционална връзка с него, общували са постоянно и са си помагали, били са
в много добри отношения, тя го отгледала самостоятелно от най- ранната му
възраст /баща му починал през 2006г./. Последните две години преди
произшествието синът й се върнал да живее в с.Еница при нея, за да помага
както в ежедневието, тъй като ищцата страдала от множество сериозни
заболявания, така и финансово- плащал битовите сметки, купувал й
лекарства. Загубата на А. С., който бил само на 24 години, се отразила много
тежко психологически на майка му- получила посттравматично стресово
разстройство. Окръжният съд е приел, въз основа на заключението на
съдебно- психологичната експертиза и показанията на свидетелите Ц. М. К. и
Н. М. С., че ищцата е преживяла психически болки и страдания с висок
интензитет, който не намалява с времето, надхвърля по силата си
обикновените човешки преживявания и води до нарушение в социалната
комуникация, емоционален срив, с нарушаване в стереотипите и активността.
Първата инстанция е определила обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди в размер на 180 000 лв., като с оглед установеното
съпричиняване от страна на загиналия А. С. при настъпване на ПТП,
размерът на обезщетението е редуциран съобразно изискването на чл. 51, ал. 2
ЗЗД на 108 000 лева. Съпричиняването в размер на 40% от страна на
пострадалият Спасков, е обосновано от ОС- Плевен с превишената скорост
при управлението на мотоциклета- 140 км.ч. при разрешена 80 км.ч. за
пътният участък, в тъмната част на денонощието при ограничена видимост,
което е причината да се блъсне в спрелият автомобил. Съотношението между
ролята на виновното и противоправно поведение на водача на товарния
автомобил и виновното и противоправно поведение на мотоциклетиста за
причиняване на ПТП, първата инстанция е определила в съотношение 60 / 40,
при превес на виновното и противоправно поведение на водача на товарния
автомобил, което е първопричина за възникване на опасната ситуация на
пътя.
Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доказателствата
по делото, възраженията във въззивната жалба и становищата на
страните, съобразно правомощията си по чл.269 ГПК, намира за
3
установено следното:
Ищцата Д. Д. е претендирала присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на нейният син А.
М. С., настъпила на 19.02.2022г. в резултат на ПТП: на път ІІІ – 306 15+850
км, гр. Червен бряг- с. Чомаковци, мотоциклетистът А. М. С. се е блъснал в
задната част на спрелия на пътното платно товарен автомобил „Форд
Транзит“ с рег. № ЕН11****, управляван от П. Ц. П., като вследствие на
настъпилото ПТП получил несъвместими с живота травми.
За настъпилото ПТП е налице вляла в сила присъда № 37/ 16. 11. 2022г.
по нохд № 20224400200744 по описа на ОС- Плевен, с която подсъдимият П.
Ц. П. е признат за виновен в това, че на 19.02.2022г., около 18.50 часа /в
тъмната част на денонощието/, на път III-306, гр. Червен бряг, на 2,45
километра след табелата за край на населено място на град Червен бряг, при
управление на моторно превозно средство- товарен автомобил марка „Форд“,
модел 3 „Транзит“, с регистрационен No ЕН 11****, е спрял на пътното
платно в нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентирани
в ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на А. М.
С., ЕГН ********** от с. Еница, обл. Плевен.
Не се спори по делото наличието на застрахователна полица
„гражданска отговорност“ на МПС с ДКН ЕН 11****, валидна към датата на
ПТП, с посочената застрахователна компания.
От приетото пред първоинстанционния съд заключение на авто-
техническата експертиза са установени фактите относно механизма на
настъпилото на 19.02.2022г. ПТП: сблъскване на две МПС, което е станало
чрез транслационно движение на мотоциклет „Сузуки ГСФ 600 Бандит“ с рег.
№ ЕН 19 *** към задната лява ъглова част на спрял товарен автомобил марка
„Форд“, модел „Транзит“ с рег. № ЕН 11**** в полагащата му се пътна лента,
тилен кос удар при сблъскване и движение на двете МПС след удара до
окончателното им установяване на мястото, на което са намерени. Съобразно
заключението от 22.12.2022г. /л.202- 221/ на в.л. В. Иванов, скоростта на
водача на мотоциклета към момента на първоначален контакт при удара е
била 178 км/ч, като ПТП е протекло в тъмната част на денонощието. При
движение на мотоциклетиста на дълги светлини в тъмната част на
денонощието с максимално разрешената скорост от 80 км/ч (за мотоциклети
извън населените места) и своевременно предприемане на спиране от водача
към момента, в който е имал техническа възможност да възприеме
автомобила, той е имал възможността да спре до мястото на удара и да
предотврати ПТП. В допълнителното си заключение от 02.03.2022г. /л.277-
289/ вещото лице е направило аналитични изчисления за скоростта към
момента на първоначален контакт при удара на мотоциклета при възможни
варианти: при надлъжно преместване на товарния автомобил „Форд" на
разстояние 11 метра, в следствие на удара, с отлагане на следи върху
настилката от триене на ходови гуми- скоростта на процесния мотоциклет
4
към момента на първоначален контакт при удара е 178 км/час; при надлъжно
преместване на товарния автомобил на разстояние 11 метра, в следствие на
удара между МПС, с търкаляне на ходови гуми (когато съответната
скоросттна кутия на МПС не е включена на скорост), скоростта на процесния
мотоциклет към момента на първоначален контакт при удара е 140 км/час;
при отсъствие на надлъжно преместване на товарния автомобил „Форд", или
минимално такова, след удара между МПС, скоростта на процесния
мотоциклет към момента на първоначален контакт при удара е 96,98 км/час.
От заключението на съдебно- медицинската експертиза се установява,
че е налице причинно- следствена връзка между настъпилото ПТП и
установените увреждания и смъртта на водача на мотоциклета А. С.- причина
за смъртта му са груби, практически несъвместими с живота увреждания на
жизнено важни органи ( мозък, сърце), локализирани в областта на черепната
и гръдната кухина, както и уврежданията на органите на коремната кухина (
черен дроб и далак); като е недоказано той да е управлявал мотоциклета в
пияно състояние или след употреба на наркотични вещества.
От заключението на съдебно- психиатричната експертиза, изготвена от
в.л. д-р В. се установява, че в резултат на ПТП, при което е загинал сина й,
ищцата Д. Д. е развира посттравматично стресово разстройство- каузално
свързано с психотравмиращото събитие на 19.02.2022г., което надхвърля по
силата си обикновените човешки преживявания и води до нарушение в
социалната комуникация, емоционален срив, с нарушаване в стереотипите и
активността.
В исковата молба до ОС- Плевен са въведени твърдения за наличие на
изключително близки и топли отношения между ищцата и починалия й син,
на които е основана претенцията за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди- тя го отгледала сама след смъртта на баща му,
разбирали са се прекрасно и са се подкрепяли взаимно, освен силната
емоционална връзка през последните две години той се върнал върнал да
живее в с.Еница при нея, за да и помага в ежедневието, тъй като страдала от
множество сериозни заболявания и финансово- плащал битовите сметки и
купувал лекарства за майка си, спестявал пари, за да ремонтира бащиният си
дом. След смъртта на сина си ищцата изживявала стрес, потиснатост,
безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, безсилие пред
обстоятелствата и усещането за разрив в отношенията с другите и живота
като цяло.
Въззивната инстанция споделя изводите на ОС- Плевен по отношение
на определеният размер обезщетение- 180 000 лева /при претенция за 200 000
лева/, като счита, че същият не е занижен, както се твърди в насрещната
въззивна жалба. Безспорно ищцата е преживяла мъка от загубата на едно от
децата си, каквато би преживял всеки родител от загубата на дете. Видно от
данните по делото тя има три деца /св.Цветослав Кръстев и св. Нина Спасова-
брат и сестра на починалия, разпитани в с.з. на 10.01.2023г. пред ОС-
5
Плевен/, като от гласните доказателства по делото може да се направи извод
за близки отношения и с другите й деца, които също са й помагали. В случая
по делото е установено, че А. С. е бил в добри отношения с майка си, брат си
и сестра си, били са сплотени, присъствали са активно в живота на майка си и
един на друг, въпреки, че всеки е имал собствен път и брата и сестрата на
починалия имат собствени семейства. Но при отчитане на обстоятелството, че
през последните 7-8 месеца /св. Н. С.- показания от 10.01.2023г./ именно А. С.
е живеел с ищцата, че тя е получила е получила посттравматично стресово
разстройство в резултат от смъртта на най- малкото си дете, въззивният съд
намира, че определеният размер на обезщетение за неимуществени вреди е
правилно и справедливо определен от първата инстанция, отчитайки в
конкретния случай: освен възрастта на починалият и внезапният неочакван
начин по който това е станало, така и установените обективни факти и
общото ниво на икономическо състояние в страната към датата на събитието.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира за неоснователни
възраженията в двете въззивни жалби досежно определеният размер
обезщетение за неимуществени вреди.
Неоснователни са възраженията в насрещната въззивната жалба на Д.
Д., че съдът не съобразил размера на обезщетението с други такива и с
лимитите на застрахователните покрития. Доколкото неимуществените вреди
се отнасят до емоционалния живот на пострадалия, причиняват физически и
морални страдания, накърняват душевното му спокойствие и равновесие,
преживяването им за всеки човек е индивидуално. Що се отнася до
значението на лимитите на покритието на застраховката "Гражданска
отговорност", те не биха могли да дадат решаващо отражение върху размера
на присъжданото обезщетение.
Първоинстанционният съд обосновано е приел, че скоростта на
процесния мотоциклет, управляван от водача А. М. С., към момента на
първоначален контакт при удара е била равна на 140 км.ч., съобразно вторият
вариант на допълнителното заключение на вещото лице, преценявайки
механизма на ПТП съобразно фактите- към момента на удара товарния
автомобил е бил в състояние на покой, при невключена скорост от което
следва, че надлъжното му преместване на пътното платно е станало чрез
търкаляне на ходовите гуми /не чрез триене, както би било при включена
скоростна кутия/. Поради това е намерил за основателно възражението на
ответника по чл.51, ал 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на
пострадалото лице, като го е определил на 40%. Изводът за съпричиняване е
обоснован в определената от ОС- Плевен степен. Налице е нарушение на
правилата за движение от страна на пострадалия- скоростта на процесния
мотоциклет управляван от водача А. М. С. към момента на първоначален
контакт при удара е била равна на 140 км.ч. при положение, че разрешената
скорост за процесния пътен участък е 80 км.ч. Тази скорост, значително над
разрешената за пътният участък, освен това е била и несъобразена с
конкретните условия на видимост, поради което мотоциклетиста сам се е
6
поставил в положение да не може да предотврати настъпването на ПТП, тъй
като не би могъл да спре в дължината на видимост на светлинното петно
както при движени на къси, така и на дълги светлини. Следователно размерът
на определеното обезщетение за неимуществени вреди правилно е редуциран
съобразно изискването на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като съгласно изслушаната и
прието по делото автотехническа експертиза водачът на мотоциклета А. С. се
е движел с превишена скорост, нарушил е разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДП и
по този начин е допринесъл за настъпване на процесното ПТП.
Предвид изложеното неоснователно е оплакването в насрещната жалба
за необоснованост и материалноправна незаконосъобразност на обжалваното
съдебно решение относно преценката за съпричиняване на настъпилите в
резултат от ПТП вреди. Приносът на пострадалият е надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред съда и доказан от събраните по
делото доказателства. На база на конкретния механизъм на ПТП и получените
вследствие на него травми, се обосновава причинноследствена връзка между
констатираното от доказателствата по делото и заключението на вещото лице,
за съпричиняване от страна на загиналия А. С. при настъпване на ПТП в
размер 40% / по- големият процент е за виновното и противоправно
поведение на водача на товарния автомобил/.
Другите обстоятелства от които ответникът извлича възражението си за
съпричиняване и които са посочени във въззивната жалба на
застрахователната компания, са недоказани- мотоциклетиста е бил с правилно
поставена каска; установена концентрация на алкохол в кръвна проба сията
на водача на мотоциклета 0,19 промила, не се отразява на поведението и
реакциите на водача, както изрично е пояснило вещото лице д-р Сергей
Костадинови в с.з. на 10.01.2023г.; по делото няма доказателства, от които да
се установи, че починалият А. С. е участвал в нерегламентирано състезание
по път, отворен за обществено ползване.
Предвид гореизложеното, поради съвпадение в изводите на двете
съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Разноски: С оглед изхода на делото, предвид материалният интерес на
всяка от жалбите, Д. Д. следва да заплати разноски на застрахователя в размер
на сумата 360 лева- юристконсултско възнаграждение, а застрахователя да
заплати на адв. М. адвокатско възнаграждение в размер на 5290 лева.
Държавната такса за въззивното производство внесена от застрахователя
остава в негова тежест, поради неоснователност жалбата.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 39/22.03.2023г. по т. д. №124/2022г. на
ОС- Плевен.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: Живот и Здраве„ АД- гр.София,
7
ЕИК200299615, бул.“Г. М. Димитров„ № 1, да заплати на адв. Н. А. М.,
сумата 5290 лева- адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Д. Ц. Д., ЕГН**********, с.Еница, Общ. Кнежа, *********,
да заплати на ЗАД „ДАЛЛБОГГ: Живот и Здраве„ АД- гр.София,
ЕИК200299615, бул.“Г. М. Димитров„ № 1, сумата 360 лева разноски-
юристконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8