Разпореждане по дело №308/2016 на Районен съд - Благоевград

Решение

Производството е по чл.422ал.1 ГПК.

ИЩЕЦЪТ „. Л.“Е*Г.С.,ЕИК***,представлявано от изпълнителните директори А.К.К. и Д.Н.Л.,чрез пълномощника А.Н. Д.,твърди в исковата молба,че на 19.ХІІ.2007год. ответникът „.-В. Т.“с.Б.в качеството на издател,е подписал запис на заповед,с който безусловно се е задължил да заплати на „. лизинг“Е*Г.С. сумата 28 363.30евро,платим на предявяване в срок 42 месеца от издаването му.Този запис на заповед отговаря на изискванията на чл.535 ТЗ за форма и съдържание,редовен е от външна страна и притежава изискуемите реквизити,като съдържа:наименованието „запис на заповед“,безусловно обещание да се плати определена сума,изписана цифром и словом,изрично и ясно посочен падеж-на предявяване в срок до 42 месеца от издаването му,място на плащане,името на лицето,което трябва да плати,дата и място на издаване,подпис на издателя и включена уговорка „без протест и разноски“.Твърди,че записът на заповед е предявен за плащане на издателя на 22.Х.2013год. чрез нотариална покана,връчена от нотариус А.Ш.,с рег.№613 по РНК.Въпреки настъпването на падежа с предявяването на записа на заповед,процесната сума не е изплатена.С оглед на изложеното „. лизинг“Е*Г.С. е подало пред родово и териториално компетентния СРС заявление по чл.417т.9 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.По образуваното ч.Г.д.№/6682014год. СРС на основание чл.417т.9 ГПК е издал заповед за незабавно изпълнение№*/20.VІ.2014год.,съгласно която „.-В. Т.“с.Б.ЕИК***,представлявано от В. С.Т.е осъден да заплати на кредитора „. лизинг“Е*Г.С. сумата 15 309.59евро,представляваща частично задължение по запис на заповед№**,издаден на 19.ХІІ.2007год.,ведно със законна лихва,считано от датата на подаване на заявлението в съда-17.VІ.2014год. до изплащане на вземането и разноските в заповедното производство в размер на 1 773.83лв.,от които 598.86лв. за ДТ и 1 174.97лв. за адвокатско възнаграждение.Издаден е изпълнителен лист на ищеца въз основа на тази заповед за незабавно изпълнение на 20.VІ.2014год..Въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.№*/2014год. по описа на ЧСИ П. М.,с рег.№881 на КЧСИ.Тъй като ответникът е оспорил вземането на ищеца в срока по чл.414 ГПК,с разпореждане№175/20.І.2015год. по ч.Г.д.№668/2014год. СРС е указал на ищеца да предяви иск по чл.422ал.1 ГПК за установяване на вземането му,в едномесечен срок от получаване на разпореждането на съда.Поради което за ищеца е налице правен интерес да предяви иск по чл.422ал.1 ГПК,за да установи съществуването на вземането срещу ответника.Ето защо ищецът моли С.окръжен съд да постанови решение,с което да признае за установено,че ответникът „.-В. Т.“с.Б.ЕИК***,представляван от В. С. Т. дължи на „. лизинг“Е**Г.С.,ЕИК*** сумата 15 309.50евро,представляваща неизплатено парично задължение по запис на заповед от 19.ХІІ.2007год.,ведно със законните лихви върху сумата,считано от 17.VІ.2014год. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл.417 ГПК №378/20.VІ.2014год. по ч.Г.д.№668/2014год. на СРС и издаден изпълнителен лист на 20.VІ.2014год.,като му се присъдят и съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съгласно списъка по чл.80 ГПК

ОТВЕТНИКЪТ„.-В. Т.“с.Б.ЕИК***,представляван от В. С. Т.,чрез пълномощника му А.В.Р.,подава писмен отговор вх.№3101/20.VІІ.2015год. на исковата молба.Твърди,че предявеният иск е неоснователен,поради което моли съдът да го отхвърли като такъв.Ответникът твърди,че записът на заповед,издаден на 19.ХІІ.2007год. не му е предявен.Съгласно посочения в записа на заповед срок за предявяване-до 42 месеца от датата на издаването му,той е следвало да се предяви в срок до 19.VІ.2011год.С исковата молба е представена нотариална покана,връчена чрез нотариус .А Ш.,с рег.№613 по РНК,в която е посочено,че тя е връчена на ответника на 8.Х.2013год.Нотариусът е приел,че връчването е извършено чрез залепване на уведомление№102/8.Х.2013год.,като в последствие е посочил,че адресатът не се е явил в 14 дневен срок,за да получи нотариалната покана.Ответникът счита,че не е спазен редът за предявяване на записа на заповед,извършено чрез нотариалната покана,тъй като не е посочено къде и как е извършено залепването на нотариалната покана.Липсва отбелязване,че адресатът не е открит на адреса,за да се извърши връчване на поканата чрез залепване,както и отбелязване къде и кога е извършено залепването.Поради което ответникът счита,че СРС не е следвало да издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,тъй като не е спазена процедурата по валидно връчване на нотариалната покана,чрез която е предявен записа на заповед.Поради което и вземането не е изискуемо.На второ място ответникът счита,че записът на заповед е предявен след датата на падежа,поради което прави възражение за погасяване по давност на вземането по записа на заповед.Изтекъл е както специалния кратък едногодишен срок,така и общия петгодишен давностен срок.На трето място ответникът твърди,че записът на заповед е издаден за обезпечаване на подписания между страните договор за лизинг.По този договор обаче вземане на „. лизинг“Е**Г.С. не съществува,тъй като ответникът е изправна страна по него.Договорите за лизинг са прекратени,като вещите-предмет на същите договори,са върнати на лизингодателя.Всички вноски,дължими от лизингополучателя,по време на действието на договорите,са изплатени,ето защо ответникът няма задължения към ищеца за обезщетение.Поради което ответникът моли съдът да отхвърли предявения иск по чл.422ал.1 ГПК,като неоснователен и недоказан.Претендира за съдебните разноски по водене на делото,съгласно списъка по чл.80 ГПК.

С.окръжен съд като взе предвид изложеното в исковата молба от ищеца и неговият пълномощник А.Н. Д.,становището на ответника по иска и неговият пълномощник А.В.Р.,обсъди събраните по делото писмени доказателства и заключението на СИЕ,в тяхната съвкупност и поотделно,на основание чл.235 ГПК,направи следните фактически и правни изводи:

Безспорни факти по делото:

На 19.ХІІ.2007год. между „. лизинг“*Г.С.,ЕИК***,в качеството на лизингодател и „.-В. Т.“с.Б.ЕИК***,в качеството на лизингополучател,е сключен договор за финансов лизинг на пътно превозно средство№**/19.ХІІ.2007год..Съгласно чл.19ал.15 от договора,лизингополучателят се задължава да издаде и предаде на лизингодателя като обезпечение за редовното и точно заплащане на всички суми по договора,както и на сумите на договорените неустойки и лихви за забава,валиден запис на заповед,платим на предявяване,със срок за предявяване за плащане дълъг поне колкото срока на договора,в полза на лизингодателя,платим без протест.Сумата по записа на заповед трябва да е равна на лизинговата цена с включен начислен ДДС,намалена с платените при сключване на договора встъпителна вноска и следващи месечни вноски.Записът на заповед се означава с номер и дата,идентични с номера и датата на договора за лизинг.Сумата по записа на заповед трябва да е определена във валутата,посочена в приложение№1 към договора/в случая в евро/.При забава в плащането,независимо дали е на вноска по договора или на неустойка,лизингодателят има право незабавно да предяви за плащане записа,да изиска плащане на всички дължими суми по договора,включително и неустойките и лихвите за забава и да пристъпи към принудително изпълнение върху имуществото на длъжника по реда на ГПК.Предаването на записа на заповед е предварително условие за предаване/поръчване доставката на лизинговия обект.Всяко редовно плащане на лизингова вноска по договора намалява съответно размера на задължението по записа на заповед,а след погасяване на всички задължения на лизингополучателя по договора,лизингодателят се задължава да му върне издадения запис на заповед.Като доказателства по делото са представени погасителните планове за лизинговите вноски за трите лизингови вещи и приемо-предавателен протокол от 21.ХІІ.2007год. към договор за финансов лизинг№***/19.ХІІ.2007год.,с който е предаден на лизингополучателя влекач-предмет на договора за лизинг.

На 19.ХІІ.2005год. в Г.С. е издаден запис на заповед№*** от „.-В. Т.“с.Б.регистрирано по ф.д.№1395/1993год. по описа на СОС,представляван от В. С. Т.ЕГН*,който безусловно се задължава да заплати по този запис на заповед на „. лизинг“**Г.С.,регистрирано по ф.д.№5140/1999год. по описа на СГС,или на негова заповед при предявяване на този запис на заповед сумата 28 363.30евро,в същата валута или в левовата и равностойност,определена по централния курс на БНБ за деня на плащането.Записът на заповед е платим на предявяване.Срокът за предявяване за плащане е до 42 месеца от издаването му.Сумата е платима в Г.С. на адреса на бенефициента,като ще се изплати без протест.

На 4.Х.2013год. лизингодателят „. лизинг“**Г.С.,ЕИК*** е изпратил нотариална покана до “Т.-В. Т.“с.Б.ЕИК***,представляван от В. С. Т.,като издател на запис на заповед№*** от 19.ХІІ.2007год. за сумата 28 363.30евролв.,с която му предявява за плащане издадения запис на заповед№***,както и запис на заповед№***/9.ІV.2008год. за сумата 60 307.08евро,и запис на заповед№***/25.І.2008год. за сумата 34 544евро.Нотариалната покана с рег.№4766/4.Х.2013год. на нотариус А.Ш.,с рег.№613 по РНК,е връчена на „.-В. Т.“с.Б. на 8.Х.2013год. чрез залепване на уведомление№102 на адреса на управление на в с.Б.от помощник нотариуса Ц. В..В 14 дневния срок-до 22.Х.2013год.,съгласно изискванията на чл.47ал.2 ГПК,ответникът не се е явил в кантората на нотариус А.Ш. за получаване на поканата.Поради което е прието на основание чл.47ал.5 ГПК,че предявяването на записа на заповед за плащане на издателя,е извършено на 22.Х.2013год.

Тъй като издателят не е пристъпил към реално плащане на сумата по записа на заповед,на 17.VІ.2014год. „. лизинг“Е**Г.С. подава заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК до СРС за сумата 15 309.50евро,представляваща част от главницата по записа на заповед,издаден на 19.ХІІ.2007год. за сумата 28 363.30евро.Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ№**/20.VІ.2014год. по ч.Г.д.№668/2014год. на СРС,с която “Т.-В. Т.“с.Б.ЕИК*** е осъден да заплати на „. лизинг“Е**Г.С.,ЕИК*** сумата 15 309.50евро,представляваща частично задължение по запис на заповед№***,издаден на 19.ХІІ.2007год.,ведно със законните лихви върху тази сума,считано от датата на подаване на заявлението в съда-17.VІ.2014год. до окончателното и изплащане,както и разноски по делото в размер на 1 773.83лв.,от които 598.86лв. за ДТ и 1 174.97лв. адвокатско възнаграждение.Издаден е изпълнителен лист на 20.VІ.2014год. въз основа на заповедта за изпълнение,въз основа на който е образувано изп.д.№1046/2014год. по описа на ЧСИ П. М.,с рег.№881 на КЧСИ.

В законоустановения срок по чл.414ал.2 ГПК длъжникът „.-В. Т.“с.Б.представляван от В. С.Т.е подал възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение№378/20.VІ.2014год. и изпълнителен лист от 20.VІ.2014год. по ч.Г.д.№668/2014год. на СРС.С разпореждане№175/20.І.2015год. по ч.Г.д.№668/2014год. на СРС е дадено указание на заявителя „. лизинг“Е*Г.С.,че в едномесечен срок следва да предяви иск за установяване на вземането си срещу „.-В. Т.“с.Б..Разпореждането е връчено на „. лизинг“Е*Г.С. на 6.ІІ.2015год.,а на 6.ІІІ.2015год. е предявен искът по чл.422ал.1 ГПК за установяване на вземането на „. лизинг“Е*Г.С. срещу длъжника „.-В. Т.“с.Б..

Вещото лице по назначената СИЕ С. Т. в заключението си твърди,че съгласно договор за финансов лизинг на ППС№***/19.ХІІ.2007год.,лизингодателят се задължава да придобие ППС,индивидуализирано в приложение№1,неразделна част от договора,и да го предостави за ползване на лизингополучателя срещу договореното възнаграждение и при условията на договора.С договора и приложение№1 към него са конкретизирани всички правни и финансови условия по изпълнението му.Договорът за финансов лизинг№**/19.ХІІ.2007год. е прекратен на 26.Х.2010год.,поради неплащане в срок и размер от страна на лизингополучателя на договорените лизингови вноски.С приемо-предавателен протокол и констативен протокол за лизингов актив от 8.VІ.2011год. лизингополучателят връща и предава на „Х. к.“Е**-представител на „. лизинг“**Г.С. лизинговия обект-MAN TGA 18.460 влекач,с ДН№***ВТ и шаси WMAHO1ZZ643169045.Вещото лице е разработило в приложение№1 към заключението цялостен разчет между страните по делото,с което са установени всички начисления,изпълнени от лизингополучателя за вземанията му по договора,всички изпълнени от лизингополучателя плащания и размера на откритите за плащате суми към 17.VІ.2014год.Твърди,че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в СРС-17.VІ.2014год. дължимите от ответника суми са в размер на 41 933.59лв.,равностойни на 21 440.30евро.За периода от 19.ХІІ.2007год. до 17.VІ.2014год. по договора за финансов лизинг на ППС,начислените от лизингодателя вземания възлизат на 115 521.56лв.,които конкретизира подробно по видове и размер.За периода от 19.ХІІ.2007год. до 17.VІ.2014год. по договора за финансов лизинг на ППС са изплатени и погасени задължения от страна на лизингополучателя в размер на 75 587.97лв,конкретизирани по видове и размер в заключението.Към 17.VІ.2014год. ответникът „.-В. Т.“с.Б. дължи на „. лизинг“Е*Г.С. общо сумата 41 933.59лв.,от които:главница в размер на 29 942.67лв.,законна лихва в размер на 9 542.93лв. и разноски след прекратяване на договора в размер на 2 448лв.Лизинговият актив е продаден повторно за сумата 16 900лв.,с която е намален разчета между страните по договора.

Съдът възприема заключението на вещото лице изцяло,като компетентно и обективно изготвено,както и неоспорено от страните по настоящето дело.

Като доказателства по делото ответникът представя три броя протоколи от 4.ІІІ.2009год.,както и приемо-предавателни и констативни протоколи от 13.VІ.2011год.,с които лизинговите вещи-два влекача и самосвално полуремарке са върнати от лизингополучателя и предадени на „Х. к.“Е**-представител на лизингодателя „. лизинг“**Г.С..

При така установената фактическа обстановка,която е безспорна,съдът направи следните правни изводи:

Предявен е установителен иск по чл.422ал.1 ГПК,за установяване вземането на “. лизинг“Е*Г.С.,предмет на заповед за незабавно изпълнение№378/20.VІ.2014год. по ч.Г.д.№668/2014год. на С.районен съд в размер на 15 309.50евро,ведно със законните лихви върху главницата,считано от 17.VІ.2014год.-датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда,до окончателното изплащане на вземането.

Предявеният от ищеца „. лизинг“Е*Г.С. установителен иск по чл.422ал.1 ГПК е процесуално допустим,тъй като е подаден в законоустановения срок по чл.415ал.1 ГПК,след като длъжникът „.-В. Т.“с.Б. е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК №378/20.VІ.2014год. по ч.Г.д.№668/2014год. на СРС.Искът по чл.422ал.1 ГПК е установителен и с него кредиторът цели установяване със сила на присъдено нещо спрямо насрещната страна,съществуването на вземането си,предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.417т.9 ГПК/решение№138/25.VІ.2010год. по т.д.№927/2009год. ІІт.о. на ВКС-постановено по реда на чл.290 ГПК/.От обстоятелствената част и петитума на исковата молба,безспорно се установява,че ищецът „. лизинг“Е*Г.С. е предявил иска по чл.422ал.1 ГПК,за да установи вземането си в размер на 15 309.50евро,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 17.VІ.2014год. до окончателното и изплащане,за което е издадена заповед за изпълнение №378/20.VІ.2014год. по ч.Г.д.№668/2014год. на СРС.А заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК е издадена въз основа на документ по чл.417т.9 ГПК-запис на заповед,издаден от „.-В. Т.“с.Б.ЕИК*** на 19.ХІІ.2007год.,с който безусловно се задължава да плати на „. лизинг“Е*Г.С. или на негова заповед при предявяване на записа на заповед в срок до 42 месеца от издаването му сумата 28 363.30евро без протест.Исковата молба определя пределите на търсената съдебна защита.Предявяването на иска по чл.422ал.1 ГПК е процесуално действие,съставляващо част от проведеното заповедно производство,тъй като искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.В производството по предявен установителен иск за съществуване на вземането по чл.422ал.1 ГПК ищецът-кредитор следва да установи съществуването на факта,от който произтича вземането му-в случая запис на заповед,издаден на 19.ХІІ.2007год. за сумата 28 363.30евро.,платим при предявяване до 19.VІ.2011год.,както и наличието на законоустановените реквизити в тяхната кумулативна наличност,а длъжникът следва да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането,които могат да бъдат-за нищожност,за унищожаемост или относителна недействителност на сделката,от която произтича изпълняемото право.Това могат да бъдат както абсолютни възражения на длъжника срещу формата и/или съдържанието на клаузи от документа,които освобождават от отговорност,на извършено плащане или на недействителност на материализирано в документа волеизявление.Наред с това длъжникът може да противопостави и всякакви други възражения.Предметът на доказване по установителния иск по чл.422ал.1 ГПК във връзка със задължение по запис на заповед следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника като защитно средство.

Ответникът-длъжник прави възражение,че вземането по процесния запис на заповед,издаден на 19.ХІІ.2007год., е погасено по давност,поради непредявяването на ефекта в срок,за недължимост на сумата по записа на заповед,тъй като не е спазена процедурата по валидното му предявяване за плащане и че няма задължения по каузалната сделка/договор за финансов лизинг№***/19.ХІІ.2007год./,която е обезпечена с процесния запис на заповед,издаден на 19.ХІІ.2007год.

Записът на заповед е абстрактна,едностранна и формална правна сделка,по силата на която едно лице,наречено издател,обещава безусловно да плати на падежа определена сума на друго лице/поемател/ или на лице,посочено в заповедта от поемателя.Записът на заповед е абстрактна сделка,при която основанието за плащане не е елемент от съдържанието,поради което не е условие за действителност на ефекта.В същото време обаче записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и поемателя.За действителността на записа на заповед ТЗ изисква спазването на строго определена форма,като задължителните реквизити са посочени в разпоредбата на чл.535 ТЗ.Това са:1.наименованието „запис на заповед“ в текста на документа на езика,на който е написан,2.безусловно обещание да се плати определена сума пари,3.падеж,4.място на плащането,5.името на лицето,на което или на заповедта на което трябва да се плати,6.дата и място на издаването и 7.подпис на издателя.Подписът следва да е положен саморъчно и да следва текста на документа.Процесният запис на заповед съдържа всички предписани от закона реквизити по чл.535 ТЗ,обуславящи неговата действителност.За да е редовен и валиден записа на заповед трябва да съдържа императивно установеното в чл.535 ТЗ съдържание,тъй като по своята правна природа записът на заповед е абстрактна правна сделка,с която се поемат задължения и за да се ограничат възможностите за недействителни волеизявления,целящи пораждане на менителнични субективни права и задължения,законодателят е въвел строги,формални изисквания към съдържанието на този вид менителничен ефект.

Така предявеният иск е основателен и доказан по следните съображения:

Неоснователно е възражението на ответника,че вземането по процесния запис на заповед е погасено по давност.Безспорно е по делото,че записът на заповед е издаден от „.-В. Т.“с.Б. на 19.ХІІ.2007год. със срок на предявяване до 42 месеца от издаването му-т.е. до 19.VІ.2011год.Съгласно чл.536ал.2 ТЗ запис на заповед,в който не е посочен падежът,се смяна платим на предявяването му.С изтичането на срока за предявяване на записа на заповед за плащане,вземането по него е станало изискуемо.Или на 19.VІ.2011год. вземането по процесния запос на заповед,издаден на 19.ХІІ.2007год.,е станало изискуемо.От този момент започва да тече специалния тригодишен давностен срок по чл.531 ТЗ за предявяване на пряк менителничен иск.Специалният тригодишен давностен срок изтича на 19.VІ.2014год. и в този именно давностен срок ефектът е предявен на издателя/с нотариална покана,връчена на 22.Х.2013год./,като в този срок е депозирано и заявлението по чл.417 ГПК в съда-на 17.VІ.2014год.Това е и моментът,от който се счита подадена и исковата молба.

Освен това съгласно ТР№1/28.ХІІ.2005год. по т.д.№1/2004год. на ОСТК на ВКС за да е налице подлежащо на изпълнение вземане,не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане.По своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение.Не съществува като правно задължение изискване за предявяване на записа на заповед за плащане.Непредявяването на посочения менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя по реда на заповедното производство.Това следва от разпоредбата на чл.514ал.1 ТЗ.Предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставяне на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението.Непредявяването на записа на заповед за плащане в срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица-джирантите и техните авалисти.Това не се отнася за издателя на записа на заповед и неговия авалист.Неплатеният на падежа запис на заповед е несъдебно изпълнително основание и въз основа на него кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист.Отказът на издателя на записа на заповед да удостовери,че документът му е предявен,да постави дата и да се подпише,както и укриването на издателя,се удостоверяват чрез извършване на протест,а при клауза в записа на заповед „без протест“,“без разноски“ или друг равнозначен израз,тези обстоятелства могат да се удостоверят и с нотариална покана.В случая записът на заповед,издаден на 19.ХІІ.2007год.,съдържа клаузата „без протест“.Ето защо и предявяването му за плащане на издателя е извършено с нотариална покана,връчена чрез нотариус А.Ш.,с рег.№613 по РНК.Тъй като издателят „.-В. Т.“с.Б. не е открит на адреса,който е вписан в ТР като седалище и адрес на управление на в с.Б.нотариалната покана е връчена чрез залепване на уведомление№102/8.Х.2013год.И след изтичането на законоустановения двуседмичен срок по чл.47ал.2 ГПК,в който издателят е следвало да се яви в нотариалната кантора,за да получи поканата,записът на заповед се счита надлежно предявен за плащане.Този срок е изтекъл на 22.Х.2013год.Въпреки,че ефектът е предявен след изтичане на срока,предвиден в него за предявяване,това не води до загубване на правата по ефекта от страна на ищеца.Съгласно ТР№1/28.ХІІ.2005год. по т.д.№1/2004год. на ОСТК на ВКС непредявяването на записа на заповед за плащане в срок не води до загубване на правата по него по отношение на издателя на записа на заповед.

По гореизложените съображения съдът счита за неоснователни възраженията на ответника за погасяване по давност на вземането по записа на заповед,както и за неспазване на процедурата по предявяването му чрез нотариална покана,връчена от нотариус А.Ш.,с рег.№613 по РНК,на 22.Х.2013год..Неоснователно е и възражението му,че няма неизплатени задължения по каузалната сделка-договора за финансов лизинг№**/19.ХІІ.2007год.,която е обезпечена с процесния запис на заповед.

Безспорно е,че между „. лизинг“Е*Г.С.,като лизингодател и „.-В. Т.“с.Б.като лизингополучател е сключен на 19.ХІІ.2007год. договор за финансов лизинг на ППС№***,за чието обезпечаване е подписан от ответника процесния запис на заповед,издаден на 19.ХІІ.2007год.Съгласно договора „. лизинг“Е*Г.С. е предоставил на ответника вещта,предмет на лизинга,като последната е приета от лизингополучателя без забележки,видно от приемо-предавателния протокол от 21.ХІІ.2007год.От този момент е възникнало и задължението на лизингополучателя да заплаща дължимите лизингови вноски.С цел гарантиране и обезпечаване погасяването на всички вземания на лизингодателя по договора за финансов лизинг,както и на дължимите неустойки и лихви за забава до окончателното им събиране в пълен размер,съгласно чл.19ал.15 от договора,лизингополучателят е издал процесния запис на заповед на 19.ХІІ.2007год.От извлечението от счетоводните книги на лизингодателя се установява,че към датата на подаване на исковата молба в съда,по договора за финансов лизинг№**/19.ХІІ.2007год.,задължението на ответника е в общ размер на 19 124.29евро,от които:15 309.50евро просрочена главница с ДДС за периода от 19.VІІІ.2008год. до 19.Х.2010год.,3 369.97евро законна лихва за забава върху задълженията и 444.82евро съдебни разноски и адвокатски възнаграждения/разходи,направени във връзка с прекратяването на договора/.От тази обща сума ищецът претендира само главницата в размер на 15 309.50евро,която е с левова равностойност 29 942.32лв.

От заключението на СИЕ безспорно се установи,че към 17.VІ.2014год.-датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда,откритото за плащане задължение на „.-В. Т.“с.Б. към „. лизинг“Е*Г.С. по договора за финансов лизинг№*/19.ХІІ.2007год.,е в размер на 41 933.59лв.,от които:главница за 29 942.67лв.,законна лихва за 9 542.93лв. и разноски за прекратяване на договора за 2 448лв.Или ответникът е неизправна страна по договора за финансов лизинг,тъй като не е изплатил всички дължими лизингови вноски/до датата на прекратяване на договора/,както и дължимите законни лихви върху задълженията и разноски по прекратяване на договора.Безспорно е,че неизплатената главница по договора за финансов лизинг,представляваща дължими лизингови вноски за периода от 19.VІІІ.2008год. до 19.Х.2010год.,е в размер на 29 942.67лв.Те са равностойни на 15 309.50евро,така,както са претендирани от ищеца по делото.

По гореизложените съображения съдът счита,че предявеният иск по чл.422ал.1 ГПК е основателен и доказан,като ще следва да го уважи изцяло.

На основание чл.78ал.1 ГПК ще следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция в размер на 2 462.80лв./от които 598.86лв. за платена ДТ,1 713.94лв. за адвокатско възнаграждение и 150лв. депозит за вещо лице/.

На основание гореизложеното и чл.422ал.1 ГПК С. окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че “Т.С-В.Т.“с.Б.ЕИК***,представляван от В. С. Т. дължи на „. ЛИЗИНГ“Е**Г.С.,ЕИК***,представлявано от изпълнителните директори А. К.К. и Д. Н.Л.сумата 15 309.50евро-неизплането парично задължение по запис на заповед,издадена на 19.ХІІ.2007год. за сумата 28363.30евро,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 17.VІ.2014год./датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда/ до окончателното и изплащане,за което е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл.417 ГПК №378/20.VІ.2014год. по ч.Г.д.№668/2014год. на СРС и издаден изпълнителен лист на 20.VІ.2014год.!

ОСЪЖДА „.-В. Т.“с.Б.ЕИК*** да заплати на „. ЛИЗИНГ“Е*Г.С.,ЕИК*** съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция в размер на 2 462.80лв./две хиляди четиристотин шестдесет и два лева и осемдесет стотинки/.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ПАС!

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: