№ 892
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20221100500253 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.А. М. срещу решението от
02.03.2021 г., поправено с решение от 11.11.2021 г., постановени по гр. д. №
60101 по описа за 2019 г. на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 91-ви състав, с
което е заместено съгласието на бащата И.И.А. за пътуване на децата С. И.А.
и А.И.А. извън територията на Република България, придружени само от
майката А.А. М., както следва: за неограничен в годината брой пътувания, но
за не повече от 30 дни годишно до държавите Сърбия, Турция и Гърция и по
време, несъвпадащo с режима на лични контакти на бащата на децата,
определен с решение от 15.04.2014 г. по гр. д. № 6698/2013 г. на СРС, 80
състав, за срок от 2 години от влизане в сила на решението, и е оставено без
уважение искането за заместване съгласието на бащата за издаване на
международни паспорти на децата.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са изложени
1
подробни съображения за това. Жалбоподателката моли съда да отмени
обжалваното решение, като замести съгласието на бащата за пътуване на
децата до държавите и по начин, посочени във въззивната жалба за срок от
пет години за детето А. и до навършване на пълнолетие за детето София,
както и за издаване на необходимия за това личен документ – паспорт.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият - ответник И.И.А. не е подал
отговор на жалбата и не е взел становище по нея.
Решението в частта, с която е оставено без уважение искането за
допускане на предварително изпълнение е потвърдено с определение от
13.10.2021 г. по ч.гр.д. № 11560/2021 г. на СГС, ЧЖ-I-Б състав и е влязло в
сила.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи, приема за установено следното:
По делото не се спори, че С. И.А., родена на 03.03.2006 г. и А.И.А.,
родена на ******* г., са деца на страните И.И.А. и А.А. М.. Не е спорно, че
сключения между страните граждански брак е прекратен с решение от
15.04.2014 г., постановено по гр. д. № 6698/2013 г. на СРС, 80 състав, влязло
в сила на 12.08.2014 г., като родителските права са предоставени на майката, а
на бащата е определен режим на лични контакти с децата.
Изслушано от въвзивния съд по реда на чл.15 от ЗЗедт детето С. И.А. е
изразило желание за пътуване в чужбина. Въпреки, че баща му пряко не се
противопоставял на пътуването в чужбина, не бил подписал декларация за
това. Желанието на детето за пътуване извън страната е свързано с участието
в екскурзии и гостуване на роднини в чужбина. Изслушано е и детето А.И.А.,
което също изявява желание да пътува извън страната.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд, социален работник
към Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ - Слатина изразява становище,
че е в интерес на децата да пътуват извън страната за краткотрайни пътувания
с цел екскурзии, туризъм и посещения на роднини. Социалният работник
сочи, че бащата И.И.А. само устно е заявил, че няма против децата да
пътуват в чужбина.
2
Пред въззивната инстанция е разпитан свидетелят Г.Р.К., чийто
показания съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК. От показанията на св.К. се
установява, че ищцата е трудово и жилищно устроена в страната, където
децата посещават редовно учебни занятия. Свидетелят често контактувал с
ищцата и децата й София и А., като пред него последните изявявали желание
за пътуване в чужбина. Случвало се в присъствието на свидетеля детето
София да разговаря с майка си за възможността да отиде на лагер в чужбина
през някоя от ученическите ваканции. От показанията на св.К. се установява
още, че ищцата има първа братовчедка живуща в Англия, с която са в
особено близки отношения, и която на няколко пъти я канила с децата да й
гостуват. Свидетелят е категоричен, че единствената причина, поради която
до момента ищцата не е гостувала на братовчедка си в Англия е липсата на
съгласие от ответника за пътуване на децата извън страната, като подчертава,
че ищцата няма финансови затруднения и е в състояние да осигури на децата
си екскурзии в чужбина.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че с
оглед заявената от ищцата цел за пътуване извън страната – децата да отидат
на море, би било подходящо пътувания да бъдат допуснати единствено до
съседните на Република България държави – Република Турция, Република
Гърция и Република Сърбия. С оглед усложнената ситуация във връзка с
разпространението на вируса COVID-19 първоинстанционният съд е
определил срок за заместващото съгласие от две години. В тази връзка е
посочил, че след този срок би могло да се поиска ново заместващо съгласие,
при което условията за пътуване до останалите държави биха били по-
благоприятни. В същото време е отчел заявената готовност на ответника за
даване на съгласие за издаване на документи за пътуване, поради което е
отхвърлил иска на ищцата в тази насока.
Съгласно чл. 127а, ал. 2 от СК, когато родителите не постигнат съгласие
по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, спорът между тях се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето. Разрешението по чл. 127а, ал. 2
от СК за извеждане на ненавършило пълнолетие дете от територията на
страната без съгласието на единия от родителите може да бъде дадено от съда
само за пътувания в определен период от време и/или до определени
държави, респ. държави, чийто кръг е определяем. Преценката за това следва
3
да се извършва въз основа на цялостен и задълбочен преглед на конкретната
семейна ситуация и на всеки един от факторите от физическо, емоционално,
психологическо, материално и медицинско естество, включително при
разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от страните и
предвид правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните
интереси трябва да бъдат от първостепенно значение - така т. 1 от ТР №
1/03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС.
В конкретния случай, съблюдавайки най-добрия интерес на децата А. и
София, включващ в най-широк смисъл тяхното добруване и благоденствие и
с оглед конкретните специфични обстоятелства на настоящия казус,
съобразявайки възрастта на децата – съответно на навършени 16 и 9 години,
степента на тяхната зрялост и индивидуалните им потребности, в това число
и предвид обстоятелството, че майката и децата са трайно установени на
територията на РБългария, мотивират съда да приеме, че следва да бъде
разрешено пътуването им до държавите членки на ЕС, Обединено кралство
Англия и Северна Ирландия, както и до Република Сърбия и Република
Турция (т.е до дестинациите поискани с исковата молба). По този начин би се
гарантирало конституционно скрепеното им право на свободно придвижване,
както и правото на семейния живот на майката и децата по чл.8 ЕКЗПЧОС.
Така децата ще имат възможност да разширят мирогледа си, да придобият
впечатления от културата на други държави, което би се отразило
благоприятно на възпитанието и развитието им като цяло. В същото време,
това би осигурило и възможност последните да гостуват на роднините си в
Англия.
Не са налице данни, а и не би могло да се презюмира, че е налице
някакъв риск за децата, при пътуване до посочените дестинации, респ. че
съществува опасност майката да напусне за постоянно страната заедно с
децата. Не може да се приеме и че е налице риск за здравето и/или
сигурността на децата при пътуванията до цитираните дестинации, доколкото
това не са места на размирици, епидемии, граждански войни и др., като
всички държави, до които пътуването е разрешено, са страни по Хагската
конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното
отвличане на деца, която съдържа правила за осигуряване незабавното
връщане на децата, прехвърлени незаконно или задържани в някоя от
4
договарящите държави, и гарантира ефективното спазване на законите,
свързани с упражняването на родителските права и правото на лични
отношения, на една договаряща държава от другите договарящи държави.
Действително, към настоящия момент все още е налице усложнена
епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19.
Усложнената епидемична обстановка, обаче, не може да е причинна за
изначално изключване на пътуването до определени дестинации, извън
съблюдаването на противоепидемичните мерки и рестрикции, когато и където
такива са установени от компетентните държавни органи. Не би могло да се
приеме, че пътуването само до някои, съседни на Република България
държави крие по-малко рискове в тази насока от страните-членки на ЕС. От
друга страна, ищцата е посочила, че разрешението за пътуване в чужбина е
продиктувано от потребността на децата да опознаят света извън страната им
по обичайно местоживеене, като по този начин се обогатят техните представи
за него. Примерното посочване в исковата молба на цел за пътуването –
почивка в съседна страна, не следва да бъде използвано като повод за
ограничаване на възможните дестинации.
Предприетите пътувания следва да бъдат съобразени с училищната
ангажираност на децата, като бъде осигурена и възможност, по изключение,
за пътувания извън страната и в учебно време, но само при организирани от
учебните заведения, посещавани от децата екскурзии, лагери, олимпиади и
други подобни извънучебни дейности. Пътуванията не следва да съвпадат и с
режима на лични отношения на бащата с децата, определен с решение от
15.04.2014 г. по гр. д. № 6698/2013 г. на СРС, 80 състав.
Настоящият съдебен състав намира, че с даването на горното
разрешение, ще се избегнат бъдещите конфликти между родителите по повод
въпросите свързани с пътуването на децата им извън страната, които
конфликти няма как да не рефлектират и върху самите деца, ще се съхрани
тяхната психическа и емоционална стабилност, ще се даде възможност на
децата при възможност да пътуват извън страната с цел туризъм, почивка и
т.н., както и да пътуват на организираните от учебното заведение, което
посещават екскурзии в чужбина.
От друга страна така ще бъде дадена възможност на бащата да
осъществява регулярни контакти с децата си в рамките на определения му със
5
съдебно решение режим, а майката – родителят, който фактически упражнява
родителските права и при когото живеят децата, на практика ще може в
определения от съда срок да преценява възможността и броя на пътуванията с
децата извън страната, без да се засяга местоживеенето им и средата, в която
те растат, отглежда и т.н.
Децата са на възраст (навършени 16 и 9 години), в която е нормално да
вземат участие в лагери и екскурзии извън страната, организирани от
посещаваните от тях учебни заведения и/или езикови школи, където
придружител би бил съответният възпитател. В същото време, няма причина
децата да не бъдат придружавани при проектните пътувания от свой близък,
на когото тяхната майка има доверие и който е упълномощен надлежно за
това. По тази причина, настоящият съдебен състав намира за подходящо
придружител да е и определено от майката трето пълнолетно лице.
С оглед целта на разрешените пътувания – предприемането на почивки,
екскурзии и пр., краткосрочният им характер, нуждата от внасяне на
стабилност и предвидимост в отношенията между родителите по този въпрос
и избягването на бъдещи съдебни производства, настоящият съдебен състав
намира, че срокът на заместващото съгласие следва да бъде определен на пет
години от влизане в сила на настоящото решение, респ. до навършване на
пълнолетие на по-голямото дете. Бащата винаги може да поиска изменение по
реда на чл. 127а, ал. 2 от СК на условията, при които ще бъдат
осъществявани пътуванията извън страната, при възникване на обстоятелства
налагащи това.
Следва да бъде уваженo и искането за издаване на необходимите личен
документи за пътуването на децата - паспорти. Въпреки, че бащата е изразил
принципно съгласие за издаване на тези документи, той не е снабдил ищцата
с нужното за това пълномощно. Бащата е имал възможност да направи това
както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция. Това
бездействие на бащата следва да се приравни на липса на съгласие, което
налага заместването му от съда. В същото време заместване на съгласието за
издаване на паспорт за задгранични пътувания е последица от заместване на
съгласието за пътуване на децата извън страната.
Разноски по делото са претендирани само от въззивницата, но
правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да
6
намери приложение при делата по чл. 127а, ал. 2 от СК. В случая всяка страна
следва да понесе сторените от нея разноски. Производството по делото е
такова на спорна съдебна администрация, приложима при спор, предпоставен
от невъзможност родителите да постигнат споразумение. Съдебното решение
се постановява за защита на най-добрия начин на интересите на техните деца,
то е част от родителска отговорност на родителите, и затова всяка страна
следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на
спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 02.03.2021 г., поправено с решение от 11.11.2021 г.,
постановени по гр. д. № 60101 по описа за 2019 г. на Софийския районен съд,
ІІІ ГО, 91-ти състав, с което е заместено на основание чл. 127а, ал. 2 от СК,
съгласието на бащата И.И.А. за пътуване на децата С. И.А. и А.И.А. извън
територията на Република България, придружени само от майката А.А. М.,
както следва: за неограничен в годината брой пътувания, но за не повече от
30 дни годишно до държавите Сърбия, Турция и Гърция и по време,
несъвпадащo с режима на лични контакти на бащата на децата, определен с
решение от 15.04.2014 г. по гр. д. № 6698/2013 г. на СРС, 80 състав, за срок от
2 години от влизане в сила на решението, и е оставено без уважение искането
за заместване съгласието на бащата за издаване на международен паспорт на
децата С. И.А. и А.И.А., и вместо него ПОСТАНОВИ:
ЗАМЕСТВА на основание чл.127а СК, във вр. с чл.76, т. 9 ЗБЛД,
СЪГЛАСИЕТО на бащата И.И.А., ЕГН **********, за пътуване на децата
му С. И.А., ЕГН **********, и А.И.А., ЕГН **********, извън територията
на Република България до граничните на Република България държави –
Република Сърбия и Република Турция, държавите членки на Европейския
съюз и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, без
ограничения в броя на пътуванията, по време несъвпадащо с режима на лични
контакти, определен с решение от 15.04.2014 г., постановено по гр.д. №
6698/2013 г. по описа на СРС, 80 състав, влязло в сила на 12.08.2014 г., на
бащата с децата и без да се променя обичайното местоживеене на децата в
Република България и засягат техните учебни ангажименти, с изключение на
7
случаите, в които пътуванията са организирани от учебните заведения, в
които се обучават децата, придружавани от майката А.А. М., ЕГН
**********, или упълномощено от нея пълнолетно лице, за срок от 5 години
от влизане в сила на решението, респ. до навършване на пълнолетие от детето
С. И.А..
ЗАМЕСТВА, на основание чл.127а СК, във вр. с чл.76, т. 9 ЗБЛД
СЪГЛАСИЕТО на бащата И.И.А., ЕГН **********, за издаването на
паспорт по реда на ЗБЛД на С. И.А., ЕГН **********, и А.И.А., ЕГН
**********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.А. М., ЕГН **********, за
присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8