№ 320
гр. Варна , 22.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
втори януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100500095 по описа за 2021 година
и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. П. С., гражданин на РКазахстан,
продължително пребиваващ в РБългария, живущ в гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 261373/23.11.2020 год., постановено по гр. дело №
14765/2019 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения от
въззивника В С против Е В С, гражданин на Русия, продължително пребиваваща в
РБългария, живуща в гр. Варна, иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, за осъждането на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 3 804, 00 лева, представляваща обезщетение за
ползването, от което е лишен В С, на съсобственото жилище, находящо се на адрес: град
Варна, к. к. „Св. Св. Константин и Елена“, ул. „45-та“ № 21, вх. Г, ет. 2 ап. 51,
представляващо самостоятелен обект с идентификатор 10135.2569.181.2.61 по КК на гр.
Варна, за периода от 10.12.2018 г. до 18.08.2019 г. включително, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 19.08.2019 г. (датата на подаване на насрещния иск от В С по
гр. д. № 7037/2019г. по описа на РС-Варна) до пълното погасяване на задължението.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от въззивника (ищец)
част е неправилно, постановено при неправилна преценка на направените искания и
доказателствата, при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на
материалния закон, както и че е необосновано.
Изводът на съда, че по делото не е установено ищецът да е поискал да ползва
съсобствения апартамент посредством писмено отправено поискване до съсобственика,
поради което и ответницата не му дължи обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, е неправилен.
Жалбоподателят сочи, че нормата на чл. 31, ал. 2 от ЗС не изисква неползващият
съсобственик да е направил искане да му се предостави възможност да ползва имота, а
предвижда да е отправил писмено поискване за заплащане на обезщетение. В случая съдът е
приел, че за възникване на задължението за плащане на обезщетение по чл. 31, ал. 21 ЗС от
единия бивш съпруг на другия не е нужна покана, респ. писмено поискване за заплащане на
обезщетение. Отделно от това ищецът е отправил такова писмено поискване – функцията на
писмена покана за заплащане на обезщетение изпълняват подадените от жалбоподателя-
1
ищец писмен отговор и насрещен иск против Елисавета С в производството по гр. дело №
12398/2018г. по описа на РС-Варна, внесени в съда на 10.12.2018 год., в които се съдържа
изявление за дължимо обезщетение за ползването на съсобствения имот и искане за плащане
на такова. Поради това и изводите на съда, че липсвало писмено поискване по смисъла на
чл. 31, ал. 2 ЗС са неправилни. Неправилно е прието също, че не е установено по делото
жалбоподателят – ищец да е бил лишен от ползването на процесното съсобствено жилище.
Според ТР № 7/2012 год., ОСГК на ВКС, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е
всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и
граждански плодове. Т. е., в цитирания тълкувателен акт ВКС не е ограничил поведението
на съсобственика само до физическо препятстване или ограничаване. В случая не е
съобразено от първоинстанционния съд, че поведението на ответницата, изразяващо се в
поддържаното от нея лошо отношение към дъщерята на страните и към бившия и съпруг
́
(ищеца) е довело до психическа нетърпимост, а оттам и до фактическа невъзможност
ищецът да ползва процесното жилище съобразно правата си. Описаното поведение на
ответницата следва да се окачестви като поведение, което възпрепятства или ограничава
съсобственика – ищец да ползва общата вещ съобразно правата му, тъй като
психологическата пречка, както е в случая, също е препятстване на нормалното ползване,
при това значително по-трудно преодолимо от всяко физическо препятстване. При това
положение отказ от страна на ищеца да ползва жилището няма, защото не е налице
предоставена от ответницата възможност ищецът да ползва жилището съобразно правата си
в съсобствеността. Навежда, че именно създаването от страна на Ответницата на психическа
непоносимост и невъзможност за възстановяване на нормалните човешки отношения, в
съвкупност съставляват пречка ищецът да ползва бившето семейно жилище съобразно
правата си в съсобствеността.
В жалбата са наведени и оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд
съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в отказа му да допусне
своевременно направеното от ищеца изменение на предявения иск чрез прибавяне, в
условията на евентуалност, на ново основание – чрез добавяне на ново обстоятелство за
претендираната сума, а именно: чрез добавяне на неоснователно обогатяване (има се
предвид субсидиарния иск по чл. 59 от ЗЗД), в условията на евентуалност спрямо главния,
първоначално заявен иск по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Счита, че предприетото от ищеца изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК в
производството пред първата инстнация е отговаряло на всички процесуални изисквания, но
в нарушение на процесуалните правила, не е допуснато от първоинстанционния съд.
Отправените с жалбата искания са:
1) Въззивният съд да допусне изменението на иска, направено с молбата с вх. №
47104/15.07.2020 год. по рег. на РС-Варна и поддържано в съдебното заседание на
136.07.2020 год., изразяващо се в изменение на основанието, чрез добавяне на още едно
основание в условията на евентуалност спрямо първоначално заявеното за заплащане на
претендираната сума, а именно – неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД и да приеме, че
пред РС-Варна е бил предявен и иск в условията на евентуалност спрямо първоначално
заявения, а именно: за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 3720 лева, с
която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, като е ползвала и
неговата част от съсобственото жилище, находящо се в гр. Варна, к. к. „Св. Св. Константин
и Елена“, ул. „45-та“ № 21, вх. Г, ет. 2 ап. 51, представляващо самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2569.181.2.61 по КК на гр. Варна, за периода от 10.12.2018 г. до
18.08.2019 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.08.2019 г. (датата на подаване на насрещния иск от В С по гр. д. № 7037/2019г. по описа
на РС-Варна) до окончателното и изплащане;
́
2) Делото да бъде върнато на РС-Варна с указания за провеждане на процедура по
2
даване на срок за отговор по евентуалния иск и последващо произнасяне по евентуалния иск
с допълнително решение, след което делото да се върне на ОС-Варна за решение по
същество (респ. за разглеждане по същество) на въззивната жалба, като се настоява за
отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да се уважи
предявения иск за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, а в случай, че въззивният
съд го отхвърли – да разгледа и уважи евентуалния иск по чл. 59 ЗЗД. Претендира и
присъждане на разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна
(ответник) – Е В С, оспорва жалбата, счита решението в обжалваната от ищеца част за
правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част, ведно с присъждане на разноски.
Относно искането във въззивната жалба въззивният съд да допусне изменение на иска след
което да върне делото на РС-Варна с указания по процедура и за постановяване на
допълнително решение, счита че подобно искане е недопустимо. В жалбата и в отговора не
са направени искания за събиране на доказателства във въззивната инстанция.
Съдът, като се запозна с делото, намира, че съдържащото се във въззивната жалба
искане – въззивният съд да допусне изменение на иска след което да върне делото на РС-
Варна с указания по процедура и за постановяване на допълнително решение, е
неоснователно, като съображенията за това са следните:
Отказът на първоинстанционния съд да допусне изменение на иска чрез прибавяне на
ново основание при запазване на същия петитум не може да е предмет на разглеждане във
въззивното производство, тъй като този отказ не е преграждащ – жалбоподателят-ищец
може в самостоятелен исков процес да предяви претенцията си, обоснована с новото,
различно от вече заявеното, основание на иска си за заплащане на процесната сума. Липсва
процесуална възможност при разглеждане на въззивна жалба по реда на Глава двадесета от
ГПК въззивният съд да допусне отказаното от първоинстанционния съд изменение на иска,
предприето от ищеца чрез прибавяне в условията на евентуалност на още едно основание,
различно от първоначално заявеното, след което да върне делото на първоинстанционния
съд с указания за произнасяне по евентуалния иск. Както се посочи, отказът на
първоинстанционния съд да допусне исканото изменение не подлежи на обжалване; в
случая жалбоподателят-ищец е разполагал с възможността да предяви иска си, основан на
́
новото основание, в отделно производство, след което да поиска съдът да приложи нормата
на чл. 213 ГПК.
Отделен е въпросът, че с молбата от дата 15.07.2020 год. липсва направено изменение
на иска по смисъла на чл. 214, ал. 1 ГПК. Това е така, защото посоченото от ищеца
основание на новия иск – „неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД“ не съставлява
изменение на иска чрез прибавяне на още едно, ново, наред с вече заявеното, основание при
запазване на същия петитум по смисъла на чл. 214, ал. 1 ГПК. Основанието на иска са
фактите, твърдяни от ищеца, въз основа на които същият очертава предмета на накърненото
му субективно материално право, чиято защита той търси чрез иска, и съдържанието на
която защита се разкрива чрез заявения петитум. В случая посоченото от ищеца ново
основание – „неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД“ е правна оценка, а не навеждане на
нови факти, обуславящи различно от първоначално заявеното основание за присъждане на
претендираната сума. Следва да се изтъкне още, че искът с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС
е едно от проявленията на основен принцип в позитивното ни гражданско право, а именно:
принципът за забрана за обогатяването на един правен субект за сметка на друг без
основание. Основани на този принцип са и исковете по чл. 30, ал. 3 ЗС, по чл. 12, ал. 2 ЗН,
́
исковете във връзка с воденето на чужда работа без пълномощие; исковете на владелеца и
държателя във връзка с подобренията в чужд имот и др. Всеки от горните искове е със свой,
присъщ само за него специфичен фактически състав. На следващо място искът по чл. 59 ЗЗД
е процесуално допустим, само когато ищецът не разполага с друг иск. В случая наведените
от ищеца твърдения сочат на иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, което изключва възможността
3
процесната сума да се търси чрез иска по чл. 59 ЗЗД, който е субсидиарен и е допустим само
когато ищецът не разполага с друг иск.
По тези съображения, съдържащото се във въззивната жалба искане - въззивният съд
да допусне изменение на иска след което да върне делото на РС-Варна с указания по
процедура и за постановяване на допълнително решение, е неоснователно и следва да се
отхвърли.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, подадената от В. П. С., гражданин на РКазахстан,
продължително пребиваващ в РБългария, живущ в гр. Варна, чрез процесуален
представител, въззивна жалба срещу Решение № 261373/23.11.2020 год., постановено по гр.
дело № 14765/2019 год. по описа на РС-Варна;
ОТХВЪРЛЯ, съдържащото се във въззивната жалба на В. П. С., гражданин на
РКазахстан, продължително пребиваващ в РБългария, живущ в гр. Варна, подадена срещу
Решение № 261373/23.11.2020 год., постановено по гр. дело № 14765/2019 год. по описа на
РС-Варна, искане въззивният съд да допусне изменение на иска след което да върне делото
на РС-Варна с указания по процедура и за постановяване на допълнително решение;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата 22.03.2021
год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4