№ 78
гр. Стара Загора , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20215500501431 по описа за 2021 година
Производството се води по реда на чл.435, ал.2 от Граждански
процесуален кодекс (ГПК) и сл.
Образувано е по жалба на А.Б.А. от *** - длъжник в изпълнително
производство по изп. д. № 20097650401101 г. на ЧСИ Г.И., с рег.№ 765 на
КЧСИ и район на действие при Старозагорския окръжен съд, срещу отказ от
22.04.2021 г. да прекрати изпълнителното производство.
Жалбоподателката, чрез пълномощника си адв.Д.М., излага съображения
за незаконосъобразност на обжалвания отказ, като счита, че е налице
хипотезата на чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, т.к. след образуване на изпълнителното
производство взискателят на няколко пъти не е искал извършването на
изпълнителни действия за период от повече от две години.
Претендира за отмяна на отказа на ЧСИ Г.И. да прекрати изпълнителното
производство.
Взискателят „Ю.Б.”АД, в качеството му на универсален правоприемник на
„А.Б.“ – клон България не е депозирал възражение срещу жалбата в
законоустоновения срок.
1
В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Г.И. изразява
становище за неоснователност на жалбата, като излага доводи, че не са
налице основания за прекратяване на изпълнителното производство. Счита,
че жалбата следва да бъде оставена без уважение.
След запознаване със становищата на страните и обясненията на
съдебния изпълнител, въз основа на представените доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От материалите по приложеното копие на изп.д.№ 20097650401101 г. на
ЧСИ Г.И., с рег.№ 765 на КЧСИ и район на действие при Старозагорския
окръжен съд се установява, че изпълнителното производство е било
образувано по молба от 29.12.2009 г. от взискателя „А.Б.“ АЕ, чрез „А.Б.“ –
клон България, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 30.11.2009 г. въз
основа на заповед № 4213/30.11.2009 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 5433/2009 г. на
Районен съд – Стара Загора, с която е разпоредено А.Б.А. да заплати на „А.Б.“
АЕ, чрез клона „А.Б.“ – клон България следните суми: 56 890,50 евро –
главница ; 5 819,25 евро – възнаградителна лихва за периода от 23.07.2008 г.
до 23.11.2009 г.; 1 291,97 евро - наказателна лихва за периода от 23.07.2008 г.
до 23.11.2009 г. , ведно със законна лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда – 7.11.2009 г. да окончателното изплащане на
вземането както и 2 503,54 лв. – разноски в заповедното производство.
В хода на висящото изпълнително производство е настъпило
правоприемство между „А.Б.“ – клон България и „Ю.Б.”АД, което е
продължило като взискател в изпълнителното производството.
В молбата за образуване на изпълнителното производство, взискателят е
овластил по реда на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ съдебният изпълнител да избира
способа на принудително изпълнение.
След извършено цялостно проучване на имотното състояние на
длъжницата, на 14.01.2010 г. ЧСИ е разпоредил изпращането на покана за
доброволно изпълнение на длъжника, получена на 22.01.2010 г.; възбранил е
ипотекиран в полза на банката жилищен имот и ¾ идеални части от друг
недвижим имот и е насрочил опис на същите; наложил е запор върху
трудовото възнаграждение на А.Б.А..
2
На 05.02.2010 г. е извършен опис на ипотекираният в полза на взискателя
жилищен недвижим имот, който е бил изнесен на публична продан за периода
от 25.02.2010 г. до 25.03.2010 г.
Възбранените ¾ идеални части от недвижим имот са били освободен от
принудително изпълнение.
Публичната продан е била обявена за нестанала, а по искане на взискателя
е била насрочена втора за периода от 10.05.2010 г. до 10.06.2010 г. Втората
продан също е била обявена за нестанала поради неявяване на наддавачи.
С молба от 05.07.2010 г. взискателят е поискал определянето на нова
начална цена и изнасянето на имота отново на публична продан.
След определянето на нова начална цена имотът е бил изнесен на нова
публична продан за периода от 30.08.2010 г. до 30.09.2010 г.
Тази продан също е била обявена за нестанала поради неявяване на
наддавачи, а по искане на взискателя е била насрочена втора публична продан
за периода от 22.11.2010 г. до 22.12.2010 г., която също е била обявена за
нестанала.
Своевременно взискателят е поискал определянето на нова начална цена и
насрочването на нова публична продан, което е било сторено от ЧСИ И. за
периода от 21.02.2011 г до 21.03.2011 г.
Тази публична продан също е била обявена за нестанала поради
неявяването на наддавачи, а по искане на взискателя е била насрочена втора
продан за периода от 09.05.2011 г. до 09.06.2011 г.
И тази втора продан е била обявена за нестанала поради неявяване на
наддавачи, а по искане на взискателя е била определена нова начална цена и
имотът е бил изнесен на публична продан за периода от 15.08.2011 г. до
15.09.2011 г. Проданта е била обявена за нестанала поради неявяване на
наддавачи, а по искане на взискателя имотът е бил изнесен на втора публична
продан за периода от 21.10.2011 г. до 21.11.2011 г., която също е била обявена
за нестанала поради неявяването на наддавачи.
По своевременно направено искане на взискателя, ЧСИ И. е определила
3
нова начална цена и е изнесла имота на публична продан за периода от
01.02.2012 г. до 01.03.2012 г. Публичната продан е била обявена за нестанала
поради неявяването на наддавачи, а по искане на взискателя е била насрочена
втора публична продан за периода от 07.05.2012 г. до 07.06.2012 г. На тази
продан имотът е бил продаден и възложен в собственост с влязло в сила на
04.07.2012 г. постановление за възлагане.
На 24.09.2012 г. взискателят е поискал насочването на принудителното
изпълнение срещу два други недвижими имота на длъжницата,
представляващи земеделска земя и гора, като на 09.11.2012 г. съдебният
изпълнител е наложил възбрана на тези имоти. На 24.06.2014 г. взискателят е
поискал извършването на опис на тези имоти, като на 01.12.2014 г. е бил
насрочен опис на същите, който не е бил извършен.
За периода от м.І.2010 г. до м.ІІ.2016 г. по делото са постъпвали частични
плащания в изпълнение на наложения на 14.01.2010 г. запор върху трудовото
възнаграждение на А.Б.А..
С молба от 21.12.2015 г. взискателят е поискал извършването на опис на
движими вещи на длъжника. Такъв не е бил извършен поради невнасянето на
предварителните такси и разноски от взискателя.
С молба от 16.12 2016 г. взискателят е поискал извършването на опис на
възбранените земеделска земя и гора, както и на още един недвижим имот, но
такъв не е бил извършен поради невнасянето на предварителните такси и
разноски.
С молба от 01.12.2017 г. взискателят е поискал извършването на опис на
движими вещи на длъжника и извършването на справки за имотното му
състояние.
На 02.08.2018 г. взискателят отново е поискал насрочването на опис на
движими вещи и на възбранените земеделска земя и гора.
По искане на взискателя на 16.11.2018 г. съдебният изпълнител е наложил
нов запор върху трудовото възнаграждение на А.Б.А., а на 22.11.2018 г. –
запор върху банковите й сметки в „Б.Д.“ ЕАД, който е бил отразен от банката,
но не е бил изпълнен, т.к. постъпващите по сметката суми към него момент са
били несеквестируеми.
4
С молба от 11.01.2019 г. взискателят отново е поискал насрочването на
опис на движими вещи на длъжника и на възбранените недвижими имоти, а
на 22.08.2019 г. е депозирана нова молба с искане за насрочване на опис на
движими вещи, извършване на справки за имотното състояние на длъжницата
и налагане на запори върху банковите й сметки.
Насрочен е опис на движими вещи на 14.11.2019 г., а на 09.10.2019 г. е
наложен и запор върху трудовото възнаграждение на А.Б.А.. В изпълнение на
запора считано от 13.11.2019 г. работодателят е започнал да прави удръжки
от трудовото възнаграждение на длъжницата и да го превежда по сметката на
ЧСИ Г.И., като частичните погашения на задължението продължават и
понастоящем.
С молба от 22.07.2020 г. взискателят е поискал насрочването на опис на
възбранените в негова полза земеделска земя и гора на длъжницата.
С молба от 25.03.2021 г. длъжницата е поискала прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК поради
настъпила перемпция.
С обжалваното постановление ЧСИ Г.И. е отказала да прекрати
производството поради липсата на основания за това.
Отказът на съдебния изпълнител е съобщен на А.Б.А. на 22.04.2021 г., а на
05.05.2021 г. тя е депозирала по пощата жалбата, предмет на разглеждане в
настоящото въззивно производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, т.к. е редовна,
подадена е от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащо на
обжалване действие на съдебния изпълнител, в предвидения в закона срок за
обжалване.
Разгледана по същество намира жалбата за неоснователна, поради
следните съображения:
Разпоредбата на чл.433, ал.1 т.8 от ГПК предвижда, че изпълнителното
производство се прекратява ако взискателят не поиска извършването на
5
изпълнителни действия в продължение на две години.
В този случай прекратяването настъпва ipso iure (по силата на закона) и
постановлението на съдебния изпълнител, с което прекратява производството
само констатира настъпването на юридическият факт.
Вложената от законодателя в тази норма идея представлява израз на
хипотезата, при която взискателят се е дезинтересирал от образуваното по
негов почин изпълнително производство, което като динамичен фактически
състав също се развива по негова воля.
За да е налице тази законова хипотеза следва взискателят да не е поискал
извършването на действия на принудително изпълнение за период от време
по-дълъг от две години.
Този период от време представлява процесуален преклузивен срок, който
има значение единствено за прекратяване на образуваното и висящо
изпълнително производство, т.е. се отнася до възникналите процесуални
правовоотношения, но не погасява материалното право на взискателя и след
изтичането му може да бъде образувано ново изпълнително производство.
Този процесуален преклузивен срок не тече в хипотезата, когато по искане
на взискателя е приложен способ на принудително изпълнение, който се
реализира в продължителен период от време и води до реалното събиране на
вземането му.
В настоящият случай, с оглед на конкретно установените от материалите
по изпълнителното дело факти, съдът приема, че не е изтекъл по-дълъг от две
години срок, в който взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия, което да е довело до прекратяване на изпълнителното
производство.
Това е така, т.к. след образуване на делото в периода от м.І.2010 г. до
м.ІІ.2016 г. по искане на взискателя са реализирани като способи на
принудително изпълнение паралелно продан на недвижим имот и запор върху
трудово възнаграждение, посредством които е налице реално събиране на
вземането по изпълнителният лист, макар и чрез частични погашения.
След този момент са налице множество искания от страна на взискателя за
6
предприемане на изпълнителни действия, между които не е налице изтекъл
срок, по-дълъг от две години.
Липсата на реално извършени като последица от тези искания действия на
принудително изпълнение не влияе на прекъсването на процесуалния
преклузивен двугодишен срок, изтичането на който води до прекратяване на
изпълнителното производство, а евентуално би имала значение за погасяване
на материалното право по давност.
По изложените съображения съдът преценява отказът от 22.04.2021 г.
изпълнително производство на ЧСИ Г.И., с рег.№ 765 на КЧСИ и район на
действие при Старозагорския окръжен съд да прекрати изпълнителното
производство по изп. д. № 20097650401101 г. за законосъобразен, поради
което подадената срещу него жалба следва да бъде оставена без уважение.
Относно разноските:
Разноски в настоящото производство не се присъждат, т.к. съобразно
изхода на делото право на такива би имал взискателят „Ю.Б.”АД, но той от
своя страна не е сторил такива.
Водим от гореизложеното и на основание чл.437, ал.4 от ГПК
Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А.Б.А., ЕГН -**********, с адрес:
*** - длъжник в изпълнително производство по изп. д. № 20097650401101 г.
на ЧСИ Г.И., с рег.№ 765 на КЧСИ и район на действие при Старозагорския
окръжен съд, срещу отказът от 22.04.2021 г. на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8