Р Е Ш
Е Н И Е
№ 187
28.07.2020 год. гр.Д.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско отделение
На осемнадесети май 2020
год.
В открито заседание
в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДИАНА ДЯКОВА
Секретар:Румяна Радева
като разгледа докладваното гражданско дело № 415
по описа за 2019 год.,за да се произнесе съобрази
следното:
Предявените с искова молба рег.№
4262/20.06.2019 год. от “***“ООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.***срещу
Д.К.Д.,ЕГН **********,*** обективно съединени осъдителни искове са за суми от
по 38 132.16 лв. и 6 600 лв.
Изложени са твърдения,че на дата
19.04.2017 год., дружеството ищец е закупило от “Агрополихим“ЕАД,гр.Девня общо
2 346.320 тона бали слама от реколта 2016 год. ,на цена от 89.40 лв. с
включен ДДС на тон .Продажната цена от 209 761.01 лв. за цялото закупено количество бали слама е
била изплатена изцяло и по банков път на дата 02.05.2017 год.Дружеството
складирало около 500 тона от закупените бала слама в недвижим имот в с.С.,общ.Б.,с административен адрес:***,представляващ
урбанизирана територия,в която са разположени селскостопански постройки.В
съседния имот била построена *** за етерично маслени култури,собственост на
притежавано и управлявано от ответника Д.К.Д. търговско дружество.На
29.09.2017 год.,същият разговарял със служител на РСПБЗН –Б. по повод планирано
горене на растителни отпадъци в процесния имот,при
което бил уведомен,че паленето на огън е
забранено.Въпреки това,сутринта на 02.10.2017 год.между 9-10 часа ,ответникът
запалил растителни отпадъци-стъбла от лавандула,струпани от него на около 5
метра от складираните бали-слама.Огънят се прехвърлил върху балите,които също
пламнали и били напълно унищожени.При извършената инвентаризация се
установило,че са унищожени 942 бали с общо тегло от 450 тона,които били
бракувани и отписани ,като напълно негодни за каквато и да е употреба. За
разследването на палежа било образувано досъдебно производство № 212/2017 год.
по описа на РУ на МВР-Д.,впоследствие
прекратено с прокурорско постановление
№ 669/10.07.2018 год. по причина,че е извършено от ответника виновно –по
непредпазливост,а за да е съставомерно деянието,привлеченият
като обвиняем Д.К.Д. следвало да е действал с умисъл. Стойността на
унищоженото количество бали слама по цени на закупуването им възлизала на
сумата от 40 230 .00 лв.,а в хода на досъдебното производство вещо лице
оценило щетите по пазарни цени към датата на пожара ,като възлизащи на сумата от
38 132.16 лв.След отправената от ищеца покана за доброволно
плащане,ответникът не оспорил
основателността на претенцията,а само нейния размер.Липсата на желание у
ответника да погаси доброволно задължението си,обуславяло правния интерес на ищеца да заяви претенцията си по съдебен
ред.
С
оглед на горното е отправено искане Д.К.Д. да
поправи имуществените вреди,които
виновно е причинил на “***“ООД на дата 02.10.2017 год. в с.С. ,общ.Б.,запалвайки 942 бр. бали слама с общо тегло от 450 тона,като
съдът постанови осъждането му да заплати
обезщетение за унищоженото количество бали слама ,възлизащо на сумата от
38 132.16 лв.,определено по размер на пазарната му стойност към датата на увреждането,както и обезщетение за неизпълнение на паричното задължение,определено по размер на
законната лихва за периода на забавата,считано
от дата на увреждането 02.10.2017 год. и до датата на подаване на
исковата молба-20.06.2019 год. и възлизащо на сумата от 6 600 лв.Заявено е искане за присъждане
на законната лихва върху сумата от 38 132.16 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба-20.06.2019 год. и до окончателното изплащане,както и
всички сторени съдебно-деловодни разноски
в хода на процеса и във връзка с него.
С отговор рег.№ 5650/29.08.2019 год.,ответникът
Д.К.Д. оспорва основателността на исковете
и обстоятелствата,на които същите са основани. Възразява , че вземането
за 38 132.16 лв., следва да бъде
намалено,тъй като ищецът бил допринесъл за настъпването на вредите,както и че
вземанията 38 132.16 лв. и 6 600 лв. били погасени по давност.Настоява за отхвърляне на исковата
претенция в цялост и присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски.
Д.К.Д. е оспорил твърденията в исковата
молба относно датата,количеството и
цената на закупените/складирани от
търговското дружество-ищец бали слама.Не били представени доказателства за
транспортирането на количествата бали до ***,в който бил възникнал
инцидента.Посочените във фактурата от 21.04.2017 год. бали,не били
идентични с разположените в *** на с.С.
още през есента на 2016 год.,нито пък били с тегло от около 500 тона.Поради
престоя,без да бъдат покрити с материал,който да съхрани качеството им при
прибирането ,били загубили и част от масата си поради изсъхване.При огледа на
място от ответника и в хода на
досъдебното производство се установявало
,че балите слама не били разположени в конфигурация /фигура, единично тегло , разстояние между отделните елементи и отстояние от
пътища и горски насаждения/ съобразно нормативните предписания.Това
препятствало да бъде установен тонажа на складираната слама на база единично
тегло на фигурите в група.Специализираната литература сочела,че теглото на
произвежданите в страната бали
слама варирало между 250-440 кг.Ищецът
не сочел единично тегло на бала слама,а при съобразяване твърденията му за
изгорели 450 тона бали ,разпределени в 942 броя, единичното им тегло от 477 кг.
надвишавало възможностите на
техническите средства за балиране.С оглед на горното, обезщетението не можело
да бъде определено в сочените от ищеца размери,още повече при съобразяване ,че
друга била пазарната стойност на тон бали,вън от горното не следвало да бъде
включван в нея и ДДС. Ищецът не можел да черпи права от противоправното
си поведение – липса на регистрация на обект за съхранение на фуражи,подаване
на информация към компетентните органи,съхраняване на бали слама в противоречие
с нормативната регламентация на българското е европейското законодателства.Тези
нарушения ,правели посочената от ищеца информация за лишена от нормативна и документална
обезпеченост ,а данните не били
безспорни.Вън от горното,неспазването на
изискванията за съхранение и опазване на земеделските обекти от пожари и
складиране на балите върху непочистени и
неоградени с негорима ограда площадки,сочели на неположена грижа от
ищеца.Палежът не бил извършен виновно от ответника,мястото на горене на
отпадъците от лавандула ,не било на разстояние от около 5 метра от балите
слама.
От събраните по делото
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Претенцията е за обезщетяване на имуществени вреди,причинени
на дружеството ищец от предизвикан от
ответника на дата 02.10.2017 год. пожар,унищожил селскостопанската му продукция.
Заявена е като последица на отправена до ответника нотариална покана за доброволно
плащане рег.№ 6419 т.3 Акт 7/04.12.2018
год. на нотариус Е. З. с рег.№ *** на НК и район на действие-РС Д.,връчена на
дата 06.12.2018 год. с искане за заплащане на сумата от 38 132.16
лв.,съставляваща стойност на унищожените на дата 02.10.2017 год. 942 бр. бали
слама и получен от дружеството отговор
рег.№ 12804/14.12.2018 год. на нотариус Ю. Д. *** действие –РС Д. с отказ за плащане ,основан на доводи,че действителния
брой на унищожените бали е около 400-500 бр. или 200 тона,пред вид размерите на
купа ,размера на 1 бр.бала и броя редове,а претендираната
стойност- несъобразена с цени в област Д. на тон/бала слама и реколта .
Търговското дружество ”***”ООД е с предмет на
дейност:търговия,проектиране,изграждане и поддържане на електроцентрали.Негови
управители са Х. И. П. и Х. И. П.,а съдружници
посочените по-горе управители и К. И. П. и К. И. П.. Търговското
дружество ”***”ООД е с предмет на
дейност:производство на готови храни /фуражи/ за селскостопански
животни;наемане и арендуване на земеделски земя,търговия на суровини и
материали,преработка на суровинни материали за фураж.Негови управители са К. И.
П. и К. И. П.,а съдружници посочените управители и Х. И. П. и Х. И. П..
С договор от 26.11.2015 год.,сключен с н.а.№ *** год. на О. О.-нотариус,вписан
под № *** в регистъра на НК и с район на
действие Районен съд Б.,вх.рег.№ *** год. на Службата по вписванията,ответникът
Д.К.Д. ,като управител на “Д. 2002“ЕООД е продал на ”***”ООД недвижими
имоти:поземлен имот,урбанизирана територия, находящ
се в ***,с.С., общ.Б. с площ от 14 407 км.,представляващ имот с
кадастрален идентификатор 66250.36.16,както и три селскостопански сгради. Продаденият
на дружеството имот граничи с имот на ответника на площ от около 6 дка,където е
ситуирана притежаваната от него ***.Между имотите не
е била поставена ограда,като едва след пожара Д. завършил ограждането на своя
имот,като поставил бетонни колове с оградна
мрежа-така заключение рег.№ 1248/14.02.2020 год. на вещите лица,изготвили
назначената по делото комплексна съдебна експертиза,показанията на св. Д.Б.Д..Св.Г.Д.С.-***на ответника е дала показания в съдебно заседание от дата
18.05.2020 год.,че след продажбата и понастоящем ,продавачът е продължил да
ползва имота по уговорка с купувача.Между страните е била постигната
договореност,че в случай на възникнала търговска или производствена нужда ,купувачът
ще предостави на продавача подходящ срок да освободи имота.
Не е спорно между страните по делото,а в тази насока е и заключението
на вещите лица с приложена скица,че именно в
имота на дружеството ищец са били разположени фигура /купа/ с балирана
слама и вкопана яма за растителни отпадъци от лавандула,както и в този имот е възникнал
пожар на дата 02.10.2017 год.,в резултат на който била
унищожена,съхраняваната там от ”***”ООД
балирана слама.
По случая е било образувано досъдебно производство № 212/2017 год. по
описа на РУ МВР-Б.,водено срещу ответника Д.К.Д. за престъпление по чл.331 ал.3
,във връзка с ал.1 от НК. С постановление от 10.07.2018 год. на Районна
прокуратура гр.Б. е било прекратено досъдебно производство № 212/2017 год. по
описа на РУ МВР-Б.,водено срещу Д.К.Д. за престъпление по чл.331 ал.3 ,във
връзка с ал.1 от НК,тъй като били запалени чужди движими вещи, а не
имот;вредите не били значителни,а деянието не било осъществено при пряк или евентуален умисъл,а по
непредпазливост. Постановлението не е било обжалвано и е влязло в
сила на дата 27.08.2018 год.-така писмо изх.№ 669/2017 от 01.10.2018
год. на РП гр.Б. .
Ответникът Д.К.Д. е бил разпитан като свидетел на дата 02.10.2017
год.Дал е показания,че през 2015 год. е продал на *** част от имота си-*** в с.С.,общ.Б..През 2016 год. *** стоварили
голям куп с бали слама,които подредили във фигура,налична и до ден
днешен.Източно от купа и на около 5 метра разстояние,той стоварвал от 2016 год.
отпадъчния продукт след преработката в
собствената му ***.Сутринта решил да запали отпадъците си,като останал в
близост да наблюдава,да не се прехвърлят искри
към балите със слама.Задухал силен източен вятър ,който прехвърлил искра
или горяща част върху купа бали,които се разгоряли от
източната част,горе на купа.Взел багера
и дървен сап с гума и започнал да гаси,не се справил и звъннал на
телефон 112.
Ответникът Д.К.Д. е бил разпитан като обвиняем на дата 22.02.2018
год.Посочил е ,че стоварва отпадъчния
продукт от преработката от 2017 год. и на разстояние повече от 10 метра от
складираната през 2016 год. слама.При отпадъците му имало и малко
слама,разположени във яма.Тъй като имало много лек полъх на вятър от север-северозапад,разчистил
с притежавана от него фадрома тревата между ямата
и балите със слама,за да предпази от евентуално запалване балите.Пожара
бил предизвикан от рязката смяна в посоката на вятъра /силен източен/,при
което искра или горящи части от слама
били прехвърлени върху купа със слама и
те се разгоряли от източната част и горе на
купа.Извикал своя работник,който запалил фадромата,а
той се качил в предното гребло,като взел дървен сап,на върха на което било
поставено парче гума/т.нар топалка за гасене на
пожари/ и започнал да гаси.По това време
горяла само една бала,която се опитал да избута с крак,но не успял.Слязъл от фадромата и се обадил на телефон 112.В тази насока са и показанията на св.С.Х.М..
Във връзка с намеренията на ответника да запали растителните отпадъци
от производството си,неговата ***св.Г.Д.С. се обадила по телефона на *** Д. Х. от РСПБ – Б. , за да се информира за възможностите за
унищожаването им по посочения начин.Получила отговор,че
това по принцип не е разрешено. Не помни дали е
уведомила баща си за този разговор.Обадила се на ***а и в деня на пожара,за да
го уведоми за пожара,но той вече бил известен.
Вещите лица,изготвили
назначената по делото комплексна съдебна експертиза са посочили в заключение
рег.№ 1248/14.02.2020 год.,че при извършения от тях оглед на дата 30.01.2020
год. са констатирали налични две огнища
от продължителен горивен процес с натрупано голямо пепелно съдържание от
запалените растителни отпадъци от преработената в ***та лавандула в ямата с
растителни отпадъци и от фигурата с балирана слама на разпръсната равнинна площ
в имота на ответника,което значително е заличило границите й. Констатирали
са чрез разкопки на хумусния слой на безспорна
зона с висока и продължителна температура с размери от 20.50 м. по дължина и
13.20 м. по ширина,с дълбоко прогорял над 20 см. хумусен слой.Горното позволява
да бъде определено разстояние между ямата и натрупаната слама от 8.60 м.Територията около ямата и фигурата не
е била почистена от тревна растителност и бурени,като негоримата ширина между
тях била с размер от 4-5 метра,което е ширината на пътя за преминаване на селскостопанските
машини с инвентар към земеделските земи в района.Мястото на първоначално запаления
огън е в ямата с изхвърлена изсъхнала растителна маса от лавандула от ***та на ответника.След
няколко минути,пламъкът е нараснал по скорост,височина и площ в ямата и
гореното ,което стига до кота терен , с появата на
лек вятър над ямата или от образувани въздушни течения е преминало в
безконтролен свободен процес. Причина за пожара е открито възпламеняване на
растителни отпадъци от лавандула.Пламъкът от
приземен,преминава във върхов по купата със стифирана
суха слама,като за кратно време обхваща горните редове на фигурата.Като
окончателно заключение са посочили,че пожарът е резултат от ползване на открит
огън за изгаряне на суха растителна маса от лавандула,изхвърлена като отпадък
от ***та на ответника в яма до фигура с
балирана суха слама,намираща се в имота на ищеца.
Вещите лица са посочили,че категориите на противопожарна
безопасност за сградите със селскостопанско предназначение /Клас функционална
безопасност на Ф-5,подклас Ф5.4 и по отношение на тях, органите на
териториалната РС“ПБЗН“ гр.Б. не са извършвали проверка и не са давали
предписания.Посочили са изискванията за противопожарна безопасност относно
складирането и съхранението на бали слама и отпадъци от лавандула,както следва :
Груб
фураж-сено,слама,царевичак и др.подобни
може да се съхранява на закрито и на открити площадки,както в земеделски земи
,а така също и на териториите на дружества,организации ,кооперации и в личните
дворове в населените места,но при определени условия за пожарна
безопасност .
Съобразно разпоредбата на чл.18 от
НАРЕДБА № 8121з-968 от 10.12.2014 год. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при извършване на дейности в земеделските земи,издадена от министъра на вътрешните
работи и министъра на земеделието и храните ,съхранението на слама е възможно,ако за целта са обособени фигури
с единично тегло до 200 тона и в група до 600 тона ,върху терен,почистен от
растителни отпадъци и осигурени около тях пожарозащитни
ивици с широчина най-малко 5 метра.По
смисъла на Наредбата,земеделски земи са тези по чл.2 от ЗСПЗЗ-така §1 т.1 от
ДР.
За урбанизираните територии,изискването на чл.644 ал.1 от НАРЕДБА № Iз-1971 от 29.10.2009 год. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар ,издадена от
министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и
благоустройството е :лен, коноп и други технически
култури на стебла да се съхраняват на купи с размери 60 x 7 m и с височина до 8
m. ,като разстоянието между тях е 15 метра,а на чл.650 ал.5 ,площадката за
складиране на груб фураж да бъде и оградена с телена мрежа,най-малко 5 метра от
купите.В съдебно заседание вещите лица поясняват,че изискването за ограждане с
телена мрежа е превантивно и за да ограничи
достъпа на хора и техника и
предпази от елементарни небрежни действия,примерно при пушене на цигари или
техническа неизправност на МПС,но не препятства пълзенето на пламъци или
горенето.
Изискване за
поддържане на свободната дворна площ на обектите чиста от горими
отпадъци,суха растителност и други растителни отпадъци се съдържа и в
разпоредбата на чл.16 ал.1 от НАРЕДБА № 8121з-647
от 1.10.2014 год. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите ,издадена от министъра на
вътрешните работи и министъра на инвестиционното проектиране, приложима
както за урбанизираните,така също и на
земеделските територии.
Вещите лица са
посочили по т.1 от заключението си ,че не са констатирали нарушения на
изискванията за пожарна безопасност
относно размерите на фигурата и нейното отстояние
до най-близките обекти в двата имота на страните по делото.
Също в т.1 от заключението са посочили,че страните по
делото са допуснали нарушения по
поддръжката на свободната дворна площ на обектите, чиста от горими
отпадъци,суха растителност и други растителни отпадъци. Ищецът е допуснал
нарушение относно тонажа на съхраняваната в една фигура балирана слама;неограждането й с оградна мрежа и не
е осигурил пожаро-защитна ивица около фигурата,както
и не осигурил изискващи се средства за първоначално гасене с прахови
пожарогасители 2бр.,указателни и
забранителни знаци за пожароопасен район.Ответникът
допуснал открито изгаряне на горими отпадъци от суха
растителна маса в непочистена ,обрасла с растителност яма,без да осигури съдове
с вода и /или пожарогасители.
Съдът намира,че не следва да възприеме изводите на експертите
за допуснато нарушение на ищеца относно тонажа на съхраняваната в една фигура
балирана слама.Нормативната уредба разграничава изискванията за пожарна
безопасност в зависимост от трайното предназначение на имотите и начина на трайно
ползване: по отношение земеделските земи
,изискването е въведено по отношение на
количеството – тонаж на съхранявана селскостопанска продукция в една фигура или
на групи.За урбанизирани територии изискването е въведено по отношение не на
тонажа,а на линейните и височинни размери
на купата. Касае се до изискване на чл.18 от
НАРЕДБА № 8121з-968 от 10.12.2014 год. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при извършване на дейности в земеделските земи, а видно от
приложените нотариален акт и скици,имотите на страните съставляват урбанизирана
територия с ползване за производствени и
складови обекти/сгради.
Вещите лица са посочили като абсолютно недопустимо,горенето на растителни отпадъци в
чужд имот със складирана селскостопанска продукция или до него
съгласно законовата и подзаконова нормативна база-така отговора по т.3
от заключението.
НАРЕДБА № 8121з-647 от 1.10.2014 год. забранява използването на
открит огън и изгаряне на горими отпадъци,суха
растителност и други растителни отстатъци-чл.20, НАРЕДБА № 8121з-968 от 10.12.2014 год. за правилата и нормите
за пожарна безопасност при извършване на дейности в земеделските земи,забранява
паленето на растителни отпадъци и използването на открити огнеизточници-
чл.12 ,а Наредбата за пожарна
безопасност на община Б.,приета с решение № 370 по Протокол № 36 от 24.09.2009
год. забранява паленото на открит огън за отпадъци в съдовете за смет и извън
тях ,в териториите на населените места и извън тях-така чл.20. Законът за почвите забранява изгарянето или друга форма на неконтролирано
обезвреждане, изоставяне и нерегламентирано изхвърляне на отпадъци върху
почвена повърхност, включително на селскостопански отпадъци, извън обхвата на Закона за управление на отпадъците,както изгарянето на стърнища и други растителни
остатъци върху почвената повърхност-така чл.13 т.11 и 12 ,във връзка с § 1 т.12
от ДР.
Налице е съвпадение в твърденията на страните,че в недвижимия имот на ”***”ООД, дружеството ищец ”***”ООД е складирало еднократно балирана слама
реколта 2016 год.-така извършената
конкретизация на твърденията и позицията на страните в с.з. от 02.12.2019 год./л.71/.Спорни са
били въпросите дали се касае до закупено или произведено от дружеството –ищец
количество слама,а не че не е обект на притежание на дружеството.Едва в
писмените си бележки,ответникът въвежда оспорване относно собствеността на балираната
слама,което поради настъпили преклузии е недопустимо,както
да бъде заявявано от страната,така и обсъждано от
съда.
Спорен между страните е въпросът ,кога е извършено складирането : през есента
на 2016 год. или през пролетта на 2017 год.,доколкото времето на престояване е
от значение за наличния тонаж по време
на пожара,респ.стойността му.
Твърденията на ищеца са,че около 500 тона балирана слама,част от
закупено по-голямо количество през месец април 2017 год. и предназначено за износ през пристанището на гр.Б. е било
складирано в имота,поради невъзможността да бъде натоварено на
кораба.Твърденията на ответника са,че балираната слама е била разположена в
посочения по-горе *** още през есента на 2016 год.
Видно от данъчна фактура № **********/21.04.2017 год. и платежно
нареждане от 02.05.2017 год.,на дата
19.04.2017 год.,дружеството ищец е закупило от “Агрополихим“АД 2 346.320 тона балирана слама на цена от
74.50 лв./тон ,т.е. с обща стойност от 174 800.84 лв. ,ведно с ДДС в размер от 34 960.17 лв.,като
заплатената сума възлиза на 209 761.01 лв.В забележка е вписан брой 5 670 на балите.Като условия на
доставката във фактурата е вписан Инкотермс:СРТ Б..
В съдебно заседание от дата
24.02.2020 год. показания като на свидетел е дал Н.С.П.,*** на групата от фирми
на фамилия П.,респ. *** на дружеството –ищец през 2018 год.През пролетта на
2017 год./месец март или април/,разпоредил количество от около 500 тона
слама-980 бр.бали,остатък от външнотърговска сделка за около 3 500 тона слама по износ за
Турция,които дружеството не могло да натовари на кораб ,акостирал на
пристанището в гр.Б. да бъде складирано в *** на с.С..Балите били закупени от
завода на “Агрополихим“ в гр.Девня.Селскостопанската продукция
била превозена с външен транспорт: със
специализирани камиони,пригодени за транспорт на слама, а точната бройка
установил с приемо -предавателни протоколи.
В тази насока са и показанията на В.Г.Д.,който не работи за дружеството,а
за ***. Същият е свидетелствал,че балите
са били складирани през месец април 2017 год.,някъде по Великден.Доставени били
около 1 000 бали,по 33 бали в 30 камиона.Разтоварени били за около 2 или 3
дена с фадрома
и подредени в голям саплък с формата на
квадрат.От шофьорите на камионите разбрал,че идват от гр.Девня.Не знае дали
балите били закупени или произведени от П. .
Данъчната фактура и платежното нареждане не са сред документацията
,която може да има значение за случая и е предадена от свидетеля Н.С.П. по
досъдебното производство с протоколи за доброволно предаване от дати 02.10.2017
год. и 14.03.2018 год.-предадени са били документи за собственост на опожарения
имот и такива за извършена от дружеството инвентаризация и бракуване на
селскостопанска продукция.Посоченото условие на доставка СРТ- Carriage Paid To (named place of destination) е превоз и застраховка,платени до (уговорено местоназначение). От
установяване на датата на закупуване на 5 670 бр. бали слама с място на доставка гр.Б.,не следва
автоматично извод,че е установена
датата на складиране на 980 бр. слама в *** в с.С..Касае се до две различни населени
места,независимо ,че са на територията на една община.Продавачът
“Агрополихим“АД е бил длъжен да сключи договор за превоз/транспорт/,респективно
такъв да бъде заплатен до уговореното местоназначение в гр.Б.. За продавача не
е съществувало задължението да достави
количество слама в друго населено място. Сочените в показанията на св.Н.П.
приемо-предавателни протоколи не се представят по
делото, нито пък доказателства за извършеното
от дружеството или от друга фирма
транспортиране .
Съдът намира ,че по правилото на
чл.172 от ЗЗД показанията на св.Н.П. и В.Д. относно закупуването и
доставянето на балирана слама от
“Агрополихим“ , гр.Девня през пролетта на 2017 год. в ползвания от
дружеството *** на с.С. не следва да
бъдат кредитирани.Първият свидетел е в служебни отношения с дружеството-ищец,т.е.
заинтересован от изхода по спора,а вторият е служител на ЧЗС,който е в
роднински отношения със съдружниците и управителите
на дружеството ищец,т.е. без да има
задължения по прибиране на селскостопанска продукция за дружеството,респ. и
познания за дейността му. Изнесеното от св.Н.П. пред съда е в противоречие с дадените от него показания в досъдебното производство
в разпита му в деня на пожара 02.10.2017
год.,а именно че складирането на балите е осъществено през месец октомври или
ноември 2016 год.,т.е. показанията му са
лишени от достоверност.
След като дружеството не е доказало твърденията си с надлежна
счетоводна или фирмена документация, ангажираните
от него гласни доказателства са ненадежни и в противоречие с тези на другата страна,които
няма основание да не бъдат кредитирани,не може да бъде направен извод,че складирането на опожарените бали
слама реколта 2015/2016 год. е
осъществено през пролетта на 2017 год.
Ответникът Д.К.Д. е дал показания като свидетел и обвиняем по ДП №
212/207 год. по описа на РУ на МВР-Б.,които са
с характер на извънсъдебни признания в настоящото производство по
смисъла на чл.175 от ГПК и в които безпротиворечиво и от деня на пожара е твърдял,че
складирането на балите слама е
осъществено през 2016 год.Показания в тази насока в съдебното заседание от дата 18.05.2020 год.
са дали свидетелите Д.Б.Д. , С.Х.М. и Г.Д.С.,работили при ответника като *** и ***,респ.***и
*** на ответника и с активно участие в дейността на фирмата му са посочили като
време на доставката и подреждането на балите със слама месец юли-август 2016
год.
При съобразяване на
направеното непосредствено след пожара
извънсъдебно признание на ответника,съвпадащите показания на посочените свидетели,
достоверността на които не е компрометирана от връзката им със страната и
съответно не противоречат на събраните данни в досъдебното производство,съдът
намира за установен факта на складиране на опожарената балирана слама реколта 2015/2016
год. в периода края на лятото на 2016
год.
Не е спорно между
страните, а в тази насока са и показанията на свидетелите ,че балираната слама
е била съхранява,складирана в една единствена голяма фигура,както и че е била
изцяло опожарена.
Спорни между страните
са въпросите за наличните в опожарената фигура брой бали,доколкото различни са твърденията им и противоречиви събраните доказателства относно
тяхното разположение по брой /равен или различен/ на всеки един от
редовете /хоризонтален или вертикален/,а именно стойностното изражение на
съответното количество селскостопанска продукция,съставлява имуществената вреда,която подлежи на
репариране в настоящото производство.
На дата 05.10.2017 год. ,в дружеството ищец е извършена инвентаризация
на“Бали слама реколта 2016“ на основание чл. 28 от Закона за
счетоводството и във връзка с възникнал
на дата 02.10.2017 год. пожар . Като
резултат от извършения оглед е
установено,че са унищожени 450 тона,равняващи се на 942 бр. бали,неподлежащи на
възстановяване ,поради което и са били бракувани -така заповед № 2/05.10.2017
год. , протокол от 05.10.2017 год. и акт за бракуване на стоково-материални
запаси № 2/05.10.2017 год. Инвентаризацията е извършена
непосредствено след пожара и по
реда на чл.28 ал.3 от Закона за счетоводството.Съгласно разпоредбата на § 1 т.5 от ДР на Закона за
счетоводството,"Инвентаризация"
е процесът на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на
натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието
към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните
данни и установяване на евентуални разлики.Проверката на наличности се извършва
по определен способ-преброяване,измерване,претегляне и пр. ,съставя се
сравнителна ведомост,чиято цел е да съпостави счетоводната информация за
наличността на стоково-материалните запаси с установената от
инвентаризационната комисия наличност,а
бракуваните конкретни количества стоково –материални запаси се
остойностяват.Съгласно разпоредбата на чл.16 ал.1 т.7 от Закона за
счетоводството,редът и начинът на извършване на инвентаризация следва да бъдат
определени от работодателя.По делото не са представени доказателства за
определения от работодателя ред и начин за извършване на инвентаризацията-в
заповед № 2/2017 год. е посочено
единствено,че следва да се проведе при стриктно спазване на изискванията за извършване на инвентаризациите в
дружеството,поради което не може да се установи,дали представения протокол от
05.10.2017 год. ,съответства на тези изисквания.Представените от дружеството писмени доказателства не
документират извършена натурална и стойностна проверка за количествено
несъответствие на отразените по счетоводните сметки стоки и бракувани такива-какъв способ е бил използван за
установяване количеството унищожена
селскостопанска продукция,съпоставена ли е била със счетоводните данни,остойностена ли е била бракуваната такава.Липсата на
отразяване на тези данни не обуславя извод за направена реална проверка и
достоверност на констатациите на комисията,а
за декларативно изявление на членовете й,един от които е
представляващият дружеството.
В хода на досъдебното
производство, броят на балите не е бил установяван чрез преброяване. На вещите лица по ДП с
постановленията от 18.01.2018 год. и 14.03.2018 год. за назначаване на
експертиза, не е била възлагана задача ,да установят количеството изгоряла
слама, а
само да остойностят количеството слама посочено в показанията на св.Н.С.П. от
02.10.2017 год. и документацията за извършена инвентаризация:около 450- 500
тона,942 бр. бали слама,всяка с тегло от 430кг./450 кг. и размери:дължина 2.40 м.,ширина 1.20 м. и
височина 0.90 м.
Вещите лица, изготвили
комплексната съдебна експертиза също не са
установили броя на балите чрез преброяване,тъй като в хода на съдебното
производство терена и останалата там опожарена слама са бил разчистени чрез разпръскване.
Съгласно протокол за оглед на местопроизшествие от дата 02.10.2017 год.,на
който е присъствало вещото лице *** Н. К.-служител на ОЦ към РД“ПБЗН“,гр.Д.,дало
експертно заключение в ДП относно възникването на пожара,констатирано е горене
на бали от слама,наредени във фигура с размери :широчина 24 метра /измерена в
посока изток-запад/,дължина 30 метра и
височина 6 реда бали,т.е. основата на фигурата е с лице от 720 кв.м. От
източната страна на фигурата от бали и
на разстояние от около 4.30 метра бил
разположен участък с широчина от около 30 метра
и дължина от около 20 метра,в
който били разположени ниски купчини с изгоряла трева,като височината на някои от тях достигала до 0.50
метра.Направени са били и снимки-албум за посетено на 02.10.2017 год.
местопроизшествие.В момента на огледа балите са горели и най-интензивно в
източната част на фигурата.
Не е спорно между
страните,а в тази насока е и заключението на вещите лица,че размерите на 1
бр.бала са както следва: дължина 2.40 м.,ширина 1.20 м. и височина 0.90 м,т.е.
всяка бала е с лице от 2.88 кв.м.
При съобразяване лицето
на една бала-2.88 кв., лицето на
фигурата,измерена при огледа-720кв.м. и височина на фигурата от 6
реда,то броя на изгорелите бали при плътно подреждане следва да бъде определен на 1 500
/720:2.88=250 бр.х 6 реда =1 500 бр.-така заключение рег.№ 1248/14.02.2020 год. на
вещите лица,изготвили назначената по делото комплексна съдебна експертиза.Така изчисления брой на балите в купа, значително
надхвърля размера от 942 бр. ,твърдян в
исковата молба и посочен в документацията на дружеството като бракуван. Според
поясненията на вещите лица,тези размери не са такива на купата с балирана
слама,а размерите на горяща площ,в това число и непочистената суха
растителност около купата,респективно
разпръснатите при гасенето горящи бали,за да е то ефективно.
Св.Н.С.П. е дал показания в настоящото производство,че
при посещения в имота е виждал условията ,при която се е съхранявала
сламата:балите били подредени в една единствена голяма фигура ”саплък”,представляваща квадрат с правилни размери,като
подредбата им на редове от основата и във височина също била правилна-еднакви
редове с еднакъв брой бали.
При съобразяване на твърденията в исковата
молба-942 бр., данните от инвентаризацията за бракуваното количество бали-942 бр.,
показанията на свидетеля и лице
на една бала от 2.88 кв.м., то
подредбата на 942 бали в 6 реда във височина,би означавало, че
на един ред са складирани 157 бр. бали /942:6= 157/, а лицето на основата на
фигурата възлиза на 452.16 кв.м. /157 х
2.88/,който е по-малък от лицето на фигура,изчислено по размер,съобразно
данните в протокола за оглед на местопроизшествието,но по-голям от лице на
фигура ,съобразно очертанията на силно прогорена зона,установена от вещите лица
с разкопки/виж изложението по-долу/.
Св.Д.Б.Д. заявява,че не е броил балите при
разтоварването им в ***,но може да
определи броя на складираните
бали по времето за разтоварването
им,броя на камионите,броя на курсовете им,размерите на балите и броя бали,натоварен в един камион-около 250
до 300 бали.По отношение на подредбата на балите във фигура сочи,че купът не
бил с правилна форма.На първият ред на
височина имало по 5 бали и 7-8 бали по
дължина. На втория ред балите
също били 5. На третия били подредени на
четири височини, а останалите два понеже били на 6 реда, били на три и до половината, не по цялата дължина. На първия вертикал имало 5 реда по 8 бали, т.е. 40 бали. На втория ред – също 40
бали, на третия – 4 височини, а останалите два – по три височини, но на
половината на купа, който съществува по дължината на осемте бали. Св. С.Х.М. посочва брой
на складираните бали 200-250. Не
знае ,на колко реда били подредени балите: не били на цяло и можело да има 2-3 реда ненапълнени. Според св. Г.Д.С.,складираното
количество слама е в размерите от 300-400
бали.Показанията на свидетелите съществено се разминават относно броя на
складираните бали и варират от 250 до
400 бали,съставляват предположение
,направено на база изчисления на свидетелите относно използван транспорт, продължителност
на разтоварване и пр. ,относно други факти,възприемани всекидневно и налагащи същите
пресмятания,свидетелите не са така наблюдателни,поради което и изнасяните от
тях данни не следва да бъдат съобразявани
при определяне на унищоженото в пожара количество балирана слама.
Заключение рег.№ 1248/14.02.2020 год. касателно броя на балите със слама е основано на
две обосновани според вещите лица
допускания ,че възлиза на 292 бр. или 480 бр.Допусканията са направени въз
основа на заявеното по време на извършен от вещите лица оглед на дата
30.01.2020 год. в присъствието на представители на заинтересованите страни:за
ищеца Д.М.-***,Б. Г. –*** и С. Д. ,както и на ответника по делото по отношение
складираното количество и начина му на подредба във фигура с
правилни/неправилни размери.Заключение ,направено въз основа на допускания и на практика въз основа на свидетелски
показания,респ.обяснения на страна по делото за правнорелевантни
факти,събрани по нерегламентиран начин и без участието на съда,не е обосновано
и не следва да бъде възприемано от съда.
В заключение рег.№ 1248/14.02.2020 год. са отразени констатациите
на вещите лица от извършен дата
30.01.2020 год. оглед,за установена чрез разкопки на хумусния слой зона ,изложена
на висока и продължителна температура от пожара,с размери от 20.50 м. по
дължина и 13.20 м. по ширина,с дълбоко прогорял над 20 см. хумусен слой,т.е.
лице на зоната от 270.6 кв.м.,който съответства на мястото на фигурата със слама.При горене на околната
суха растителност,такива дълбоки прогаряния не остават-така поясненията на
вещите лица в съдебно заседание. Видно от приложения фотоалбум от пожара,фигурата с бали е правилно подредена и
във височина,т.е. броя на балите в горните редове е равен на този в основата.В
тази насока е и пояснението на вещото лице Б.А. в съдебното заседание ,по
съображения,че начина на съхранение предполага еднакъв брой бали на всеки от
редовете.Обичайно фигурите се оформят във формата на правилен
паралелепипед за устойчивостта на стифа,както и за неутрализиране на атмосферните
условия,като влияят по-малко неблагоприятно на продукцията.
При плътно подреждане на балите във височина на 6 реда,то броя на
изгорелите бали следва да бъде определен на 564 бр. / 270.6 :2.88 =94 бали в основата х 6 реда във височина
=564 бр.бали/.
Именно това количество
,съдът намира за безспорно установено ,че е било унищожено в резултат на пожара
от дата 02.10.2017 год.
В отговора по т.5 ,вещите лица са посочили ,че балите в
хранителната и техническата промишленост
с оглед посочените по-горе правоъгълни размери 240/120/90 см. са с
обичайна тежина от 420 кг. при влажност
до 15%. С такава тежест са балите,измерени
в *** на ищеца,както такъв е
лимита относно тежестта на балите на “Агрополихим“/380 кг.-420 кг./. В приложената от дружеството фактура от “Агрополихим“ за закупуване на 2346320 кг.
балирана слама е вписан в забележка общ брой на балите 5 670,т.е.
единичното тегло на една бала е в размер от 413.81 лв. При съобразяване на горното,безспорното влияние на атмосферните
условия предвид начина на съхранение,както и Наредба № 13 за пределно допустими
фири и загуби при съхранение на стоково –материални ценности,вещите лица посочват
тегло на бала с такива първоначални параметри и осреднено тегло от 420 кг.,произведена
и складирана през 2016 год.,да е с тегло по време на пожара -415.50 кг.
В
заключението си и в допълнителни пояснения в съдебно заседание,вещите лица
посочват, че въз основа на обяви за продажба на балирана слама в Интернет и
проверки в регион Г. Т. , Д., Девня, Б.,Ямбол,
Провадия, Суворово,реализирани сделки за износ ,оферти на “Агрополихим“,са
определили пазарната стойност на тон балирана слама на сумата от 57 лв.Съобразявали са влиянието на
закупени количества,уговорен начин на доставка,закупуване от склад,наличие на
допълнителни отстъпки,изключвали са най-високите и най-ниските цени и са
получили осреднени резултати,които съдът възприема за обосновани.
При съобразяване на
установените по делото :количество
балирана слама,унищожено в пожара на дата 02.10.2017 год.-564 бр. бали слама,тегло
на една бала 415.50 кг. ,т.е. общо 234.342 тона и цена
на тон от 57 лв.,стойността на унищожената в пожара балирана слама ,съдът
определя като възлизаща на сумата от 13 357.50
лв.
Размерът на обезщетението за забава върху посочената сума,изчислено по
размер на законната лихва за времето от 02.10.2017 год./датата на увреждането/
и до 19.06.2019 год. /датата на завеждане на делото/ с програмния продукт Calculator .bg, възлиза на сумата от 2 322.73 лв.
Така изложената
фактическа обстановка води до следните правни изводи:
Предявените осъдителни искове са по чл.45 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД на
увредено търговско дружество срещу деликвента за
поправяне на имуществените
щети,претърпени от унищожаването на складирана в с.С. селскостопанска продукция
в
предизвикан виновно на дата 02.10.2017 год. пожар,чрез присъждане на обезщетение ,определено в размер на стойността на 942 бали с общо тегло от
450 тона и такова за неизпълнение на парично задължение,определено по размер на законната лихва за периода от датата на
увреждането -02.10.2017 год. и до завеждане на исковата молба- 20.06.2019 год.
Исковете са отчасти
основателни.
Фактическият състав на
непозволеното увреждане включва: деяние (действие или бездействие), обусловено
от волята на извършителя, то да е противоправно, да е
извършено виновно и да се намира в причинна връзка с реално настъпила вреда. Посочените елементи на деликтния състав са
безспорно установени по делото от ищеца ,а
възражението
за липса на вина,т.е.опровергаването на презумпцията по чл. 45 ал.2 от ГПК и фактите,обуславящи
приложението й не е установено от ответника . Същият е доказал обаче твърденията си,че размера на
имуществената вреда на ищеца е в по-нисък размер,т.е. че складираната от ищеца
селскостопанска продукция ,унищожена в пожара е била в по-малко количество и на друга стойност в сравнение с претендираните.
Безспорно е установено,че
пожарът от дата 02.10.2017 год. е резултат от ползване на открит огън за
изгаряне на суха растителна маса от лавандула,изхвърлена като отпадък от ***та
на ответника в яма до фигура с балирана
суха слама,намираща се в имота на ищеца. Горенето на растителни отпадъци в чужд
имот със складирана селскостопанска продукция
или до него съгласно законовата и
подзаконова нормативна база е абсолютно забранено -така регламентацията на
чл.20 от НАРЕДБА № 8121з-647 от 1.10.2014 год. ,чл.12 от НАРЕДБА № 8121з-968
от 10.12.2014 год,чл.20 от Наредбата за пожарна безопасност на община Б.
, чл.13 т.11 и 12 ,във
връзка с § 1 т.12 от ДР от Закона за почвите . В резултат
на внезапно появил се източен вятър
,пламъкът от първоначално запаления огън е нараснал по скорост,височина и площ
,преминал е в безконтролен свободен процес,прехвърлил се е върху горните редове
на фигурата с балирана слама, като за
кратно време е обхванал цялото складирано количество.
Деянието е извършено от
ответника виновно до степен на груба небрежност. Вината в гражданското
право не е
субективното отношение на дееца към деянието (както в наказателното право), а
неполагане на дължимата (от добрия стопанин или добрия търговец) грижа. Грубата
небрежност в гражданското право е степен на небрежността (гражданското право не
различава формите на небрежността). Небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на
определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и
условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според
субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел -
грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност
при подобни условия-така решение № 438/11.10.2011 год. по гр.д.№ 387/2010 год.
на ВКС,ІV г.о.
Действията на ответника
разкриват именно тези белези-запален е огън в нарушение на императивна
нормативна уредба,при това за унищожаване като отпадък на силно запалима суха
растителност в непосредствена близост до чужда силно запалима
селскостопанска продукция,при липса на предприети каквито и да е защитни мерки
за предотвратяване на неблагоприятни последици и с ясно съзнание за
възможността от разрастване на огъня и
прехвърлянето му върху чужда собственост в резултат на природни условия/поява на силен
вятър/,върху които контрола не е във
възможностите на човека.
Пожарът е унищожил 564 бр. бали слама,с тегло от 234.342
тона,стойностното изражение на което
възлиза при цена тон от 57 лв. на сумата от 13 357.50 лв.Именно горното
съставлява причинената на дружеството имуществена вреда,която подлежи на
репариране в настоящото производство.Искът за присъждане на обезщетението по
чл.45 от ЗЗД е основателен до този размер,а като последица от уважаването му и
искът за заплащане на обезщетение от 2 322.73 лв. за забава ,изчислено по размер на
законната лихва за времето от 02.10.2017 год./датата на увреждането/ и до 19.06.2019 год.
Частичното
правоизключващо възражение на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат,обуславящо намаляване на
обезщетението за понесени вреди ,черпи правното си основание в разпоредбата на
чл.51 ал.2 от ЗЗД и е недоказано.
Приложението на правилото е обусловено от наличието на
причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на собственика/управителя/служителите/ на пострадалото
дружество,с които обективно са създали предпоставки и/или
възможност за настъпване на увреждането. Съпричиняване
е налице само при конкретно установен принос на пострадалия,без който не би се
стигнало ,наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане
неправомерно поведение до същия вредоносен резултат. Поради това
не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди. Намаляването на обезщетението за вреди ще е допустимо само при наличие
на категорични доказателства, че вредите не биха били настъпили,респ. не в твърдяния размер без действията или бездействията на
пострадалия. Наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпването на противоправния резултат е
предпоставка за приложението на разпоредбата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД.
Бездействия на пострадалото дружество, с които
то обективно е създало предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането
не са установени по делото. Установените
пропуски на дружеството по чл.644 ал.1 от НАРЕДБА № Iз-1971 от 29.10.2009 год. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар-
ограждане с телена мрежа на разстояние най-малко
5 метра около купата, чл.16 ал.1 от НАРЕДБА № 8121з-647 от 1.10.2014 год. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите- поддържане на свободната
дворна площ на обектите чиста от горими отпадъци,суха
растителност и други растителни отпадъци не са във връзка с вредоносния
резултат. Непоставяне на оградна
мрежа е мярка с превантивен характер и с
цел да
ограничи достъпа на хора и техника и предпази от елементарни небрежни
действия,примерно при пушене на цигари или техническа неизправност на МПС,т.е.
от случайно погиване,а не от съзнателно предизвикано горене . Не е установено,разпространението
на пожара и гореното на балите да е по
причина пълзенето на пламъци по терена,т.е.непочистване
на терена от суха растителност,не способства за настъпването на вредоносния резултат.Горенето
на купата с балирана слама е отпочнало по причина прехвърлени искри/горящи части от
отпадъците от ***та горе върху купа ,като подпалени са били горните редове и
именно те са първоначално унищожените и пренесли огъня върху останалата част от
стифа. В тази връзка,следва да се отбележи,че ответникът
твърди да е почистил с фадрома терена между
ямата и балите със слама,т.е. че е осигурена пожаро-защитна
ивица около фигурата ,респ. той не е предал
владението на продадената част от терена на купувача,която ползва по
споразумение с него ,т.е. негово е и задължението за поддържането й ,при
съблюдаване на правилото.С превантивен
характер са и изискванията за наличие на средства за първоначално гасене с прахови
пожарогасители 2бр.-в случая наличието
им не препятства щетите,доколкото и със
селскостопанска техника,ответникът
не успял да достигне върха на
купа,където се е разгорял пожара,а и без
указателни и забранителни знаци за пожароопасен район,ответникът
е бил наясно със забраните за горене на отпадъци.Както бе посочено по-горе ,изискването за
тонаж на купата и разположение на купите
по чл.18 от НАРЕДБА № 8121з-968
от 10.12.2014 год. ,не касае дейностите в урбанизирана територия, а в земеделски
земи.Независимо от горното,даже нормативната регламентация да касае процесния случай,възражението би било неоснователно. Правните
последици от съпричиняването и значението му за
размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен
еквивалент на произлезлите от деликта вреди,
изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване
с вероятности или с предположения. Само по себе си нарушението на установените
правила не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието бяха изпълнени
нормативните предписания по съхранение.В случая,изводът за съпричиняване и намаляването на обезщетението за вреди от деликт не може да почива на изградено условно предположение, че в случай на различно
оформление на стифовете в други параметри и брой на
групите,то щетите от пожара биха били по-малки,тъй като би изгоряла само една
от фигурите.В случая основна роля за пожара
е изиграла внезапната промяна на вятъра –силен и мощен и пренесъл огъня,поради
което мислимо и логично е и
предположението ,че и в този
случай,унищоженото количество би било същото,а пораженията идентични. С оглед
посочените обстоятелства, не може да се приеме, че ищецът не би претърпял
описаните вреди. Поради това и при липсата на конкретни доказателства,
настоящият състав счита за недоказана причинната връзка между твърдяното от
ответника - нарушение на правилата за съхранение от пострадалото дружество и
настъпилия за него вредоносен резултат.
Дружеството не е допринесло
обективно за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване .Съпоставката на
сочените бездействия от страна на дружеството с всички обективни и субективни фактори,причинили
пожара , не обуславят извод за
негов принос в настъпването на вредите
–създаване на условия и улесняване настъпването им,поради което и дължимото
обезщетение не следва да бъде намалявано.
Възражението на ответника за погасяване по давност на вземанията на
ищеца за главница и лихви черпи правното
си основание в разпоредбите на чл.110 и чл.111 б.”в” от ЗЗД и е неоснователно
при съобразяване датата на увреждането 02.10.2017 год. и датата на завеждане на
делото-20.06.2019 год.
С оглед изхода по спора и по правилата на 78 ал.1 и
ал.3 от ГПК,следва да бъдат присъдени разноски и на двете страни по
делото,съответно на ищеца сумата от 2
391.28 лв.,а на ответника 1 954.56 лв.
По изложените
съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.К.Д.,ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “***“ООД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.***сумата от 13 357.50
лв., съставляваща обезщетение за имуществени
вреди в размер на стойността на 564 бр. бали с общо тегло от 234.342 тона,унищожени на дата 02.10.2017 год. в
предизвикан виновно от Д.К.Д. пожар в ***, с.С.,общ.Б. ,ведно със
законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба-20.06.2019 год.
и до окончателното й изплащане,като ОТХВЪРЛЯ
иска на “***“ООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление гр.***срещу Д.К.Д.,ЕГН **********,*** за разликата над 13 357.50
лв. и до пълния размер на заявяването му
от 38 132.16 лв.
ОСЪЖДА Д.К.Д.,ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “***“ООД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.***сумата от 2 322.73 лв.,
съставляваща обезщетение за неизпълнение
на парично задължение от 13 357.50 лв.
лв.,определено по размер на законната лихва за периода от датата на
увреждането -02.10.2017 год. и до завеждане на исковата молба- 20.06.2019 год., като
ОТХВЪРЛЯ иска на “***“ООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.***срещу Д.К.Д.,ЕГН
**********,*** за разликата над 2 322.73
лв. и до пълния размер на заявяването му
от 6 600.00 лв.
ОСЪЖДА Д.К.Д.,ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “***“ООД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.***сумата от 2 391.28
лв.,съставляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
На основание чл. 236 ал.1 т.7 от ГПК,съдът УКАЗВА на Д.К.Д.,ЕГН **********,***,че може
да преведе присъдените суми на ***“ООД,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление гр.***с пощенски запис или да заплати същите в брой по седалището и
адреса на управление на дружеството.
ОСЪЖДА “***“ООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.***ДА
ЗАПЛАТИ на Д.К.Д.,ЕГН **********,*** сумата от 1 954.56
лв., съставляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: