Решение по дело №59/2019 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 юли 2019 г. (в сила от 5 ноември 2020 г.)
Съдия: Диана Борисова Маринова
Дело: 20191300100059
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 29

                                               

 

Гр. В.

                                                                                                         10.07.2019

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Видинският     окръжен     съд    гражданска    колегия

В   открито съдебно  заседание  на двадесет и девети май  

Две   хиляди    и     деветнадесета    година     в     състав: 

 

                                                Председател:  Д. М.

                                                       Членове:  

                                                           

При    секретаря  А. А.

и   в   присъствието   на    прокурора   Л.Ц. 

като  разгледа  докладваното  от Съдията  М.

гражданско   дело    59  по  описа  за  2019 г.

и  за   да  се произнесе,   взе  предвид  следното:

 

Производството по делото е образувано по исковата молба от Н.В.Н. *** против П. на р. Б. гр.С. с посочено правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1-во от ЗОДОВ с цена на иска 69 792.85 лева от които: 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, 17 460 лева обезщетение за имуществени вреди и 2 332.85 лева законна лихва върху имуществените вреди, считано от 19.10.2017г. до предявяване на иска.

Поддържа се в исковата молба, че ишецът е работил до 17.03.2016г. в системата на МВР като старши полицай – водач на патрулен автомобил в група „Охрана на обществения ред“, сектор Охранителна полиция при РУ-В. към ОД на МВР-В.. В системата на МВР работел от м.март 1994г. поддържа, че за послужените 22 години в МВР, многократно е бил награждаван и не е бил наказван, ползвал се с добро име и авторитет както сред колегите, така и э в обществото. На 23.12.2015г. със Заповед № 7856 бил задържан за срок от 24 часа, като в последствие срещу него било образувано следствено дело № 30/2015г. по описа на ОСО при ОП-В. за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК. На 09.03.2016г. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено тежко умишлено престъпление от общ характер по чл.210, ал.1, т.2 във вр.с чл.209, ал.1 във вр.с чл.18, ал.1 от НК и на 17.06.2016г. бил внесен обв.акт с това обвинение срещу него. Поддържа, че със Заповед № 3683-357/17.03.2016г. на Директора на ОД на МВР му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратено служебното му  правоотношение на държавен служител от ОД на МВР-В. Наказанието било наложено заради образуваното следствено дело против него. Ищецът поддържа, че обстоятелството че срещу него се води ДП бързо станало обществено достояние сред широк кръг от видинските граждани – колеги, роднини, общественици, като по отношение на него била взета мярка за неотклонение „Подписка“ , която го ограничила в нормалното ежедневие. Наред с това останал без работа и опитите да потърси друга работа били неуспешни поради образуваното срещу него следствено дело. Много негови близки и приятели променили отношението си към него, започнали да странят и да избягват контакти с него. Поддържа, че всички тези обстоятелства се отразили на здравословното му състояние – станал раздразнителен, конфликтен с близките си, предприел лекуване с антидепресенти, отношенията със съпругата му и децата му чувствително се влошили, започнал да вдига кръвно и получил временно нервно разстройство. Поддържа, че въпреки крайния резултат по делото – оправдателна присъда, не възстановил напълно доброто си име в обществото поради което претендира да му се заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 19.10.2017г., когато влязла в сила оправдателната присъда. Ищецът поддържа, че претърпял и значителни материални вреди – 800 лева по воденото ДП и съдебно производство за адвокатски хонорар, пътни разноски, а така също и имуществени вреди които са непосредствена и пряка последица от привличането му в качеството на обвиняем в резултат на дисциплинарното му уволнение, тъй като изгубил правото на обезщетение което се полага по ЗМВР в размер на 14 брутни месечни заплати или общо в размер на 16 660 лева. поискал е ответната страна да бъде осъдена да му заплати исковите суми за компенсация на вредите причинени му в резултат на неоснователното му привличане като обвиняем и последиците които настъпили по отношение на него през времето през което бил в качеството на обвиняем и подсъдим.

В течение на производството по делото ищецът е направил изменение на предявения иск за имуществени вреди, като е намалил размера предявен с исковата молба от 17 460 лева на 13 190.80 лева, което е допуснато от съда, а така също е оттеглил предявения иск за изтекла законна лихва в размер на 2 332.85 лева, като в тази част производството по делото е прекратено, а е останала претенцията за законна лихва върху претендираните обезщетения считано от предявяване на иска до окончателното им издължаване.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна П. на Р. Б. гр.С. в който са оспорени предявените искове като неоснователни и недоказани по размер. Поддържа, че следва да се приложи  разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, като в отговора на исковата молба се поддържа, че оплакванията на ищеца за 24 часово полицейско задържане са ирелевантни към настоящия спор, тъй като заповедта е била издадена от полицейските органи. Поддържа се, че по отношение на претенцията за претърпени имуществени вреди, прокуратурата не е пасивно процесуално легитимирана да отговаря, тъй като тези вреди са последица от дейността на друг правен субект – МВР, като в заповедта за дисциплинарно уволнение е посочено като основание деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. В отговора се поддържа, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно голямо по своя размер и не е съобразено с обществения критерий за справедливост.

Окръжния съд след като се запозна с становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

По делото е приложено НОХД № 652/2016г. по описа на Ломски Районен Съд  от което е видно, че на 09.03.2016г. ищецът по делото е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено тежко умишлено  престъпление от общ характер по чл.210, ал.1, т.2 във вр.с чл.209, ал.1 във вр.с чл.18 от НК по образувано сл.дело № 30/2015г. на ОП-В. След извършване на процесуално следствени действия е бил внесен обв.акт на 17.06.2016г. от Районна Прокуратура –В. и ищецът  е бил предаден на съда по повдигнатото му обвинение. В обв.акт е  посочено, че ищецът Н.В.Н. е обвинен в това, че през м.ноември 2015г. в гр.В. след като предварително се е сговорил с другият обвиняем по делото М. Р. А. с цел да набави за себе си имотна облага – 10 000 лева направил опит да възбуди и поддържа заблуждение у К. А. К. във връзка с ПТП настъпило на 02.11.2015г. при което пострадал Ц. Б. П., като обещавал на К. че ако заплати на пострадалия сумата 10 000 лева воденото срещу него ДП ще бъде прекратено и няма да бъде уволнен от работа, като деянието останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини – престъпление по чл.201, ал.1,т.2 във вр.с чл.209, ал.1 във вр.с чл.18 от НК.

 С присъда от 22.06.2017г. Ломски Районен Съд е признал подсъдимия Н.В.Н. за невинен по така повдигнатото му обвинение и го е оправдал за извършено престъпление по чл.201, ал.1,т.2 във вр.с чл.209, ал.1 във вр.с чл.18 от НК. Присъдата е потвърдена с Решение от 19.10.2017г. по ВНОХД № 107/2017г. по описа на Монтански Окръжен Съд.

По делото са разпитани свидетелите Е. М. А., Р. Л. И. и В. Н. Г. – баща на ищеца, които установяват  какво е било състоянието на ищеца след повдигане на обвинение срещу него. Свидетелите А. и И. заявяват, че са работили заедно с ищеца като полицаи. Свид.А. заявява че познава ищеца като честен човек и професионалист, но след повдигане на обвинението ищецът изпаднал в много лоша депресия, колегите му се отдръпнали от него понеже го смятали за корумпиран, съпругата му го оставила,, но не може да каже по какви причини. Свидетелят заявява, че през този период ищецът споделял с него че ще сложи край на живота си, защото било унижено неговото достойнство и достойнството на сина му, който също работел в полицията. Свидетелят заявява, че неговата съпруга работи като медицинска сестра в Болницата в „Кардиологично отделение“ и му помагала за здравословни проблеми, които получил ищеца, а именно сърдечно заболяване и взимане на успокоителни лекарства. Свидетелят заявява, че останалите му приятели се отдръпнали от ищеца, като същият бил зле и финансово, тъй като бил уволнен от работа. Неконтактувал с никого. Свидетелят  продължил да контактува с него тъй като бил сигурен, че ищецът не е извършил престъпление. Свидетелят И. заявява че с ищеца се бивши колеги, в момента на случая свидетелят бил пенсионер и разбрал случайно за обвинението срещу ищеца. Случайно го срещнал и му направило впечатление, че бил „разбит“. След това разбрал че изчезнал от града, имал проблеми със съпругата си и се преместил в гр.Д. Неподдържал контакти с колегите си, а ги ограничил само до един-двама. Разбрал че има здравословни проблеми.

Разпитания свидетел Г.-баща на ищеца заявява, че синът му е възпитан да бъде честен, коректен и уважаван в обществото. Когато научил за повдигнатото срещу него обвинение изпаднал в шок, като това обстоятелство са отразило на ищеца много зле, никой от неговите приятели неискал да се вижда с него, започнал да употребява алкохол. Отношенията в семейството на ищеца се влошили и се стигнало до раздяла със съпругата му, което принудило ищеца да заживее в гр.Д. на квартира и се наложило родителите да му помагат.

По делото е представена заповед № 3683-357/17.03.2016г. на Директора на ОД на МВР-В. с която на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и служебното правоотношение на държавен служител в МВР-В. е било  прекратено. В заповедта в обстоятелствената част е описана полицейска операция проведена на 23.12.2015г. от служители на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при която е бил задържан Н.В.Н. *** за обстоятелствата, които са предмет на обв.акт. Посочва се че, с това деяние Н. виновно е нарушил разпоредбите на чл.194, ал.2,т.4 във вр.с чл.203, ал.1,т.8 от ЗМВР – злоупотреба с доверие, чл.203, ал.1,т.13 от ЗМВР – деяния несъвместими с етичните  правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, установени в етичния кодекс на държавните служители в МВР. В заповедта се посочва, че на Н. му е дадена възможност да се запознае със служебната справка и да даде допълнителни обяснения. След което наказващия орган е приел, че ищецът е извършил дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина във връзка с изпълняваната от него служба поради което му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратено служебното правоотношение, считано от връчването й. Заповедта за уволнение не е обжалвана от Н..

Във връзка с претенцията за имуществени вреди по делото е назначена съдебно икономическа експертиза по която вещото лице е дало заключение, че към датата на дисциплинарното уволнение 17.03.2016г. Н. има 21 години, 1 месец и 17 дни прослужено време като служител в МВР. Вещото лице е направило математически изчисления за размера на 14 брутни заплати по чл.234, ал.1 от ЗМВР, които е могъл да получи към момента на уволнението ако е бил напуснал работа по собствено съгласие, като дава заключение че размера е 13 190.80 лева.

От така установените обстоятелства, Окръжния съд приема, че по отношение претенцията за неимуществени вреди е налице изискването на чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ, тъй като се установява, че по отношение на ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление и в последствие ищецът е бил оправдан. Съгласно тази разпоредба държавата отговаря за вредите причинени на граждани от разследващи органи, прокуратурата или съда за претърпените от тях вреди в резултат на незаконно уволнение които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина на конкретно длъжностно лице. Съгласно чл.7 от ЗОДОВ искът се предявява срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 от чиито незаконни актове действия или бездействия са причинени вредите. В настоящия случай прокуратурата на Република България отговаря по силата на чл.127, т.1 и 3 от Конституцията на Република България като орган който ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане, привлича към отговорност лицата които са извършили престъпления и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер, упражнява ръководство и надзор върху органите на предварителното разследване. Предвид изложеното и с оглед влязлата в сила оправдателна присъда против ищеца следва да се приеме, че е налице незаконосъобразно действие на прокуратурата – незаконно обвинение, което е основание за отговорността по чл.2 от ЗОДОВ. Съдът приема, предвид събраните по делото доказателства че наказателното производство спрямо ищеца, завършило с оправдателна присъда е причинило неимуществени вреди на ищеца изразяващи се в душевни страдания и влошаване на здравословното му състояние. 

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, които не си противоречат и които установяват че ищецът е преживял силен психически стрес в резултат на повдигнатото му обвинение с оглед характера на неговата длъжност, която е заемал в системата на МВР. И тримата свидетели заявяват, че след повдигане на обвинението срещу ищеца същият се е оплаквал от здравословни проблеми – покачване на кръвното налягане, силен психически стрес за което се е наложило да се лекува с антидепресанти,  душевен дисконфорт в резултат на отношението което са показали негови близки и приятели, както и колеги в работата, което го принудило да не общува с тях и да се затвори в себе си.

Съдът не приема твърдяното от ищеца и отразено в показанията на свидетелите обстоятелство, че в резултат на обвинението се е разделил със съпругата си и започнал да употребява алкохол. Тези обстоятелства не са в пряка и непосредствена причинна връзка с повдигнатото обвинение, а са в резултат на реакцията на ищеца като личност и характерови особености.

Ще следва да се отчете, че наказателното производство водено срещу ищеца е продължило в двете си фази – ДП и съдебна за 1 година и 7 месеца, с което следва да се приеме че делото е приключило в разумни срокове, а спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „Подписка“, която е най-леката предвидена в НПК.

С оглед на тези съображения и с оглед критерия за справедливост при определяне на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, съдът приема че ще следва да се определи сумата в размер на 5 000 лева, която сума съдът приема справедлива и в достатъчна степен ще репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди. В останалата част до пълния размер от 50 000 лева претенцията ще следва да бъде отхвърлена като недоказана. Ще следва да се  присъди законната лихва върху така определеното обезщетение считано от предявяване на иска до окончателното му изплащане, в какъвто смисъл ищецът е вменил исковата си претенция.

Съдът намира исковата претенция за причинени на ищеца имуществени вреди в резултат на незаконното уволнение в размер на 13 190.80 лева  за неоснователна и недоказана.

Претенцията си ищецът основава на обстоятелството, че в резултат на уволнението от системата на МВР са му причинени имуществени вреди изразяващи се в 14 броя брутни заплати, които би получил в случай че е напуснал системата на МВР доброволно. Съдът приема, че не е налице причинно следствена връзка с действия на прокуратурата за уволнението на ищеца. Ищецът е уволнен със заповед на Директора на ОД на МВР-Видин поради нарушения и деяния несъвместими с Етичните  правила за поведение на държавните служители в МВР, които са установени в етичния кодекс на държавните служители в МВР. Прокуратурата е отделен държавен орган и не може да носи отговорност за действия извършени от друг държавен орган, който е действал по своя преценка и съобразно изискванията на  правилата установени в системата на МВР и цитирани в заповедта за дисциплинарно уволнение, поради което  предявения иск за имуществени вреди ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на делото ответната страна ще следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно  представения списък за разноски съразмерно с уважената част от иска.

По изложените съображения Окръжния Съд

 

                                       Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. да заплати на Н.В.Н. ЕГН ********** с постоянен адрес *** сумата 5 000 /пет хиляди/ лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени в резултат на незаконно обвинение по чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва считано от 08.02.2019г. до окончателното им изплащане, като предявения иск в останалата част до пълния му размер 50 000/петдесет хиляди/ лева – ОТХВЪРЛЯ.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.В.Н.,против Прокуратурата на Р. Б. иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в размер на 13 190.80лв.представляващ стойността на 14 брутни заплати,които би получил в случай,че е напуснал системата на МВР по собствена молба,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 08.02.2019г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. да заплати на Н.В.Н. ЕГН ********** с постоянен адрес *** сумата 271.40 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, Д.Т. и депозит за вещо лице, съразмерно с уважената част от иска, като в останалата част за присъждане на разноски по представения списък до пълния размер от 2714.00 лева – ОТХВЪРЛЯ.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                               

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: