№ 479
гр. Пазарджик, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Веселка Златева
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Веселка Златева Гражданско дело №
20215220103096 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.16 от
ЗПФКПП и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба против ХР. ИЛ. ПР., ЕГН********** от с.Д.,
общ.Пазарджик ищецът Министерство на правосъдието, представляван от
Министъра на правосъдието твърди следното:
С присъда № 47/08.10.2019г., постановена по НОХД № 535/2018г. по
описа на Окръжен съд - гр. Пазарджик, потвърдена с решение №
26/24.02.2020г., постановено по ВНДОХ № 652/2019г. по описа на
Пловдивски Апелативен съд ХР. ИЛ. ПР. бил признат за виновен в
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3 и т. 6 във вр. с чл. 115 от НК, извършено на
23.09.2017г. в общ. Руен, обл. Бургас, с пострадало лице И.Х. П.. Присъдата
била влязла в сила на 30.11.2020г.
С приемането на Закона за подпомагане и финансова компенсация на
пострадали от престъпления (ЗПФКПП) била регламентирана възможността
за подпомагане и финансова компенсация от държавата на пострадали от
престъпления български граждани или граждани на държави - членки на
Европейския съюз. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗПФКПП при условията и по реда
1
на този закон подпомагане могли да получат пострадали, претърпели
имуществени и неимуществени вреди от престъпления от общ характер, а
финансова компенсация - пострадали, претърпели имуществени вреди. В ал. 2
от същия текст било посочено, че когато пострадалият починал в резултат на
престъплението, правата на подпомагане и финансова компенсация
преминават върху неговите наследници или върху лицето, с което се намирал
във фактическо съжителство. Подпомагане и финансова компенсация (чл. 3,
ал. 3 от ЗПФКПП) могли да получат пострадали, претърпели вреди само от
престъпленията: тероризъм; опит за убийство; умишлено убийство;
умишлена тежка телесна повреда; блудство, изнасилване; трафик на хора;
престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на
организирана престъпна група, както и други тежки умишлени престъпления,
от които като съставомерни последици били настъпили смърт или тежка
телесна повреда.
На основание чл. 20, ал. 1 от ЗПФКПП за осъществяване и
координиране на дейностите по закона към министъра на правосъдието бил
създаден Национален съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от
престъпления (НСПКПП). През 2021г. в НСПКПП била постъпила молба с
per. № 98-00-4/01.02.2021г. от И.И. П., чрез законния си представител И.С.Г.,
като наследник на починалия вследствие на престъплението И.Х. П., с искане
да му бъде предоставена финансова компенсация на основание ЗПФКПП.
С решение №1/2021г НСПКПП на основание чл. 3. ал. 2 и 3, чл. 12, ал.
2, т. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 2, чл. 14, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗПФКПП разрешила
предоставянето на финансова компенсация в размер на 7 875,00 лева на И.И.
П.. На 17.06.2021г. от страна на Министерство на правосъдието на молителя
била изплатена сума в общ размер на 7 875.00, предоставена му като
финансова компенсация по ЗПФКПП, видно от бюджетно платежно
нареждане № Е00935/17.06.2021 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПФКПП Министърът на
правосъдието незабавно след изплащане на финансовата компенсация
предявява регресен иск срещу извършителя на престъплението или неговите
наследници за възстановяването на изплатената парична сума. В цитираната
правна норма била уредена суброгацията на държавата в правата на
удовлетворения пострадал от престъпление. Пораждането на право на
2
финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления било
предмет на производство, развито в специален закон - ЗПФКПП.
Компетентността относно правото на предоставяне на финансова
компенсация на пострадали от престъпления било изцяло в правомощията на
Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от
престъпления, чийто правомощия били уредени в глава V от Закона и който
се произнасял с окончателно решение, с което предоставял или отказвал да
предостави финансова компенсация на пострадалите от престъпления, подали
молби затова. В негова компетентност било да извърши проверка на данните,
предоставени от молителите налице ли са предпоставките на закона, за да
бъде уважена молбата им за предоставяне на финансова компенсация и
законосъобразността на тази проверка не подлежи на съдебен контрол.
За да се породи правото на МП на този регресен иск следвало да са
налице следните предпоставки - влязъл в сила прокурорски или съдебен акт, с
който ответникът бил признат за виновен в извършването на престъпление
(хипотезите на чл. 12, ал.2, т. 1 - 4 от ЗПФКПП), молба от пострадалия от
престъплението за финансова компенсация, произнасяне с решение от
специализиран орган - Националния съвет за подпомагане и компенсация на
пострадали от престъпления (чл. 24. ал. 3 от ЗПФКПП), както и
доказателства, че на пострадалия била изплатена съответната сума за
финансова компенсация от извършеното престъпление. В процесната
хипотеза бил изпълнен горепосоченият фактическия състав, предвид което
моли съда да приеме, че Министърът на правосъдието бил активно
легитимиран да предяви настоящия иск. Затова моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника ХР. ИЛ. ПР. да заплати на Министерство
на правосъдието сумата от 7 875.00 (седем хиляди осемстотин седемдесет и
пет) лева, представляваща заплатената финансова компенсация по ЗПФКПП
на наследника на починалия вследствие на престъплението И.Х. П., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от деня на изплащане на
обезщетението 17.06.2021г. до окончателното изплащане. Моли се да бъдат
присъдени и разноските по водене на делото, заедно с юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Не
3
се спори, че бил осъден с посочената присъда, за извършеното престъпление.
Не се спори, че ищецът е изплатил на 17.06.2021 г. на И. П. сумата от 878,75
лв. Спорно е, че ищецът е платил тази сума по надлежна молба от И. П..
Твърди се също, че не е взел предвид, че за периода от 23.09.2017 г. до
01.03.2021 г. размерът на минималната дължима издръжка по чл. 142 ал. 3 от
СК е бил различен и по-нисък от 650 лв. , при което се дължи по-малък
размер финансова компенсация от определения. Твърди се, че ищецът не е
взел предвид допринасянето на Илия П. за настъпване на причинения
резултат, съгласно чл. 15 ал.2 от ЗПФКПП. Във връзка с възраженията се
твърди, че молбата за финансова компенсация не била подадена от И. П. –
непълнолетен към момента на депозирането й – а от неговата майка, както и
че молбата с приложенията не била приложена към исковата молба. С оглед
възражението за по-нисък дължим размер на финансова компенсация се
твърди, че общата сума не може да бъде по-голяма от 6522,50 лв. От
пропуснатите средства за издръжка следвало да се извади и сумата от 366,08
лв., платени на И. П. по изп.д. № 1063/2014 г. на МСИ Мария Ангелова. Така
финансовата компенсация не би могла да бъде по-голяма от 6156,42 лв.
Твърди се също, че за да се стигне също до извършване на извършеното
престъпление пострадалият бил допринесъл, какъвто е и смисъл на
направеното възражение. Издръжката, която е определена от 26 февруари до
навършване на пълнолетие на Илия П., което е 01.08.2021 г. или пет месеца
по 650 лв., както е определено с решението или сумата от 812,50 лв. не се
дължи и следва да бъде извадена от претенцията, тъй като в решение № 1 на
МП са посочени две дати на проведени заседания, а именно 26.02.2021г. и
26.03.2021 г., съответно възражението е за недължимост - ако е от м.
февруари за пет месеца, ако е от м. март – съответно за четири месеца.
По същество поддържа, че искът следва да се уважи за сумата от а
5207,88 лева по изложени по-горе съображения.
Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е по делото, че с присъда № 47/08.10.2019г., постановена по
НОХД № 535/2018г. по описа на Окръжен съд - гр. Пазарджик, потвърдена с
решение № 26/24.02.2020г., постановено по ВНДОХ № 652/2019г. по описа на
4
Пловдивски Апелативен съд ХР. ИЛ. ПР. е признат за виновен в
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3 и т. 6 във вр. с чл. 115 от НК и чл.55, ал.1
т.1 от НК, извършено на 23.09.2017г. в общ. Руен, обл. Бургас, с пострадало
лице И.Х. П.. Присъдата е влязла в сила на 30.11.2020г.
Постъпила е в МП молба с per. № 98-00-4/01.02.2021г. от И.И. П., чрез
законния си представител И.С.Г., като наследник на починалия вследствие на
престъплението И.Х. П., с искане да му бъде предоставена финансова
компенсация на основание ЗПФКПП. Съдът приема, че Министъра на
правосъдието е надлежно сезиран – от непълнолетното лице чрез неговия
законен представител.
С решение №1/2021г НСПКПП на основание чл. 3. ал. 2 и 3, чл. 12, ал.
2, т. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 2, чл. 14, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗПФКПП разрешила
предоставянето на финансова компенсация в размер на 7 875,00 лева на И.И.
П.. На 17.06.2021г. Министерство на правосъдието е изплатило на молителя
сума в общ размер на 7 875.00, предоставена му като финансова компенсация
по ЗПФКПП, видно от бюджетно платежно нареждане № Е00935/17.06.2021г.
Безспорно са налице предпоставките за предявяване на регресен иск
срещу ответника - влязъл в сила съдебен акт, с който ответникът е признат за
виновен в извършването на престъпление, молба от пострадалия от
престъплението за финансова компенсация, произнасяне с решение от
специализиран орган - Националния съвет за подпомагане и компенсация на
пострадали от престъпления (чл. 24. ал. 3 от ЗПФКПП), доказателства, че на
пострадалия е изплатена съответната сума за финансова компенсация от
извършеното престъпление.тази компенсация.
Спорен е дължимият размер на компенсацията. Съобразявайки, че за
процесния период - 23.09.2017г. до 01.03.2021г. - размерът на минималната
дължима издръжка по чл. 142 ал. 3 от СК е различен и по-нисък от 650, а
именно: за 2017г. – 460лв, за 2018г. – 510лв, за 2019г. – 560лв, за 2020г. –
610лв и за 2021г. – 650лв., то съдът приема възражението на ответника за
основателно. Дължимата сума за 46 месеца е в размер на 6522,50лв.
Установява се, че по изп.д.№1063/14г. по описа на ЧСИ Мария Ангелова
на ищеца е платена сумата от 366,08лв за издръжка, поради което тя следва да
бъде приспадната и дължимата сума възлиза на 6156,42лв.
5
Доколкото МП е изплатило не само пропуснатите средства за издръжка
– по смисъла на чл.14, а.1, т.4 от ЗПФКПП - , а и допълнително за още 4
месеца, считано от подаване на молбата до навършване на пълнолетие, то
съдът счита, че и тази сума следва да бъде приспадната – 948,54лв - и така
дължимият размер възлиза на 5207,88лв.
В тежест на ищеца следва да се възложат сторените от ответника
разноски съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 258,04лв.
В тежест на ответника следва да се възложат претендирани от ищеца
разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно уважената част от
иска - в размер на 501лв, определено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения.
По изложените съображения Пазарджишки районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ХР. ИЛ. ПР., ЕГН********** от с.Д., общ.Пазарджик с
адрес за призоваване чрез адв.Р.П. да заплати на Министерство на
правосъдието, представлявано от Министъра на правосъдието сумата от
5207,88лв., представляваща заплатената финансова компенсация по ЗПФКПП
на наследницата на И.Х. П., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от деня на изплащане на обезщетението - 17.06.2021г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 501лв юрисконсултско
възнаграждение съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на ХР. ИЛ. ПР.,
ЕГН********** от с.Д., общ.Пазарджик с адрес за призоваване чрез адв.Р.П.
сторените разноски съразмерно отхвърлената част от иска в размер на
258,04лв.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6