ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 214
гр. София, 05.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110111418 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от процесуалния представител на ищцата – адв. М. с искане за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Претендира се
присъждане на по-високо по размер адвокатско възнаграждение за оказаната на ищцата
безплатна адвокатска защита.
Насрещната страна оспорва молбата.
Молбата е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.248, ал.1
ГПК и е спазено изискването на чл.80, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество молбата съдът намира за неоснователна.
С решението по делото, съдът с оглед събраните доказателства, приложимия закон и
по вътрешно убеждение е разпределил отговорността на страните за разноски съобразно
изхода на спора. Определеното възнаграждение за оказаната адвокатска защита е съответно
на необходимия труд за реализиране на адекватна защита на страната с оглед конкретната
ниска фактическа и правна сложност на делото и следователно се явява справедливо като
размер и при отчитане на защитата по насрещната искова молба.
Съображенията, изложени в молбата, за необходимост от съобразяване на
минималните размери на адвокатски възнаграждения, заложени в Наредба №1 от 09.07.2004
г. за минималните адвокатски възнаграждения, не следва да бъдат разглеждане с оглед
приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС. С посоченото
решение е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е
1
длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се отчете като ограничение на
конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС.
Следователно размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир, но без да са обвързващи за съда, като уговореното възнаграждение подлежи на
преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
По тези съображения съдът намира, че не са налице основания за изменение на
решението в частта за разноските.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 232489/17.08.2023 г. от адв. Д. М. с искане
за изменение по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските на Решение № 13407/01.08.2023г.
по гр.д.№ 11418/2022 г. на СРС, 118 състав.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2