Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 502/01.10.2018 г.
гр. Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори
съдебен състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Соня Камарашка
при секретаря Д*** Д*** , като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 366 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.405 от
Кодекса на труда /КТ/
Образувано е по подадена жалба и
уточнение към нея от „А*** Б*** ” ЕООД с ЕИК * , със седалище и адрес на
управление гр.Л*** , общ.Лом, област Монтана, ул.”С*** К*** ”№* , ет.* , ап.* ,
представлявано от управителя П.В.Л. *** против предписание дадено с Протокол
№1700308 за извършена проверка от 31.01.2017год. на инспектори в ДИТ - Пловдив.
Претендира се нищожност и незаконосъобразност на оспорвания акт на основания
изложени в жалбата. Според жалбоподателя издадения акт е нищожен, тъй като е
издаден от некомпетентен орган предвид настъпилата промяна в седалището и
адресът на управление на търговското дружество, като наред с това при
издаването му са допуснати нарушения на материалния закон и административно
производствените правила, тъй като лицето Б*** Ч*** е имала ограничени
правомощия по отношение представителството на дружеството пред ДИТ – Пловдив.
Моли за отмяна на издаденото предписание.
В съдебно заседание оспорващото
дружество е редовно призовано на посочения съдебен адрес, представител не се
явява, не се представлява.
Ответникът по оспорването – Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Пловдив редовно призована не се явява представител. В
писмено становище и отговор по подадената жалба, оспорва същата, излага доводи
за законосъобразност на издаденото предписание, сочи че жалбата е подадена
извън срока по чл.149, ал.1 от АПК.
Жалбата е процесуално допустима,
доколкото е насочена срещу акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за
законосъобразност; подадена е от субект - адресат на акта, като съгласно
чл. 149, ал. 5 от АПК административните актове могат да бъдат оспорени с искане
за обявяване на нищожността им без ограничение във времето,
с оглед наведените съображения за нищожност на оспорения
административен акт.
Административен съд – Монтана, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представената административна
преписка е видно, че на 31.01.2017год. инспектори Б*** Д*** Д*** и К*** М***
Т*** - служители на ответника са извършили проверка във връзка със спазване на
трудовото законодателство на „А*** Б*** ” ЕООД с ЕИК * , със седалище и адрес
на управление гр.Л*** , общ.Лом, област Монтана, ул.”С*** К*** ”№* , ет.* , ап.*
, с обект на контрол офис с.Ц*** , обл.Пловдив, ул.”Х*** А*** ”№* .
Констатирано е, че към тази дата
жалбоподателят в качеството си на работодател не е изпълнил задължението си да
изплати уговорените трудови възнаграждения за извършената работа на работниците
и служителите, чийто подпис липсва в приложени ведомости за работна заплата за
месец септември 2016година – на 57човека; за месец октомври 2016год. – на 66
човека; за месец ноември 2016год. – на 50човека и за месец декември 2016год. –
на 51 човека. Посочена е, че е нарушена разпоредбата на чл.128, т.2 от Кодекса
на труда.
С цел предотвратяване и отстраняване
на констатираните нарушения и вредните последици от тях на търговското
дружество настоящ жалбоподател е дадено предписание в срок до 15.03.2017год. да
изплати уговорените трудови възнаграждения за извършената работа на работниците
и служителите, чийто подпис липсва в приложени ведомости за работна заплата за
месец септември 2016година – на 57човека; за месец октомври 2016год. – на 66
човека; за месец ноември 2016год. – на 50човека и за месец декември 2016год. –
на 51 човека. Протоколът с предписанието е връчен на упълномощен представител
на търговското дружество Б*** Г*** Ч*** , съгласно приложено нотариално
заверено пълномощно с рег. № 3297 от 03.08.2016год. на нотариус Л*** Т*** с
район на действие РС – Пловдив срещу подпис на дата 31.01.2017год.
По административната преписка са
приложени заверени копия от ведомости за работна заплата за месец септември
2016год.; за месец октомври 2016год.; за месец ноември 2016год. и за месец
декември 2016год. от които е видно липсата на положени подписи за изплатени
трудови възнаграждения на работниците и служителите в търговското дружество.
Приложени са още два броя протоколи от предходни проверки с №ПР1640017 от
28.10.2016год. и №ПР 1629682 от 04.08.2016год., както и нотариално заверено
пълномощно от управителя на „А*** Б*** ” ЕООД с ЕИК * , с което упълномощава Б***
Г*** Ч*** да представлява дружеството пред органите на ИА”ГИТ” и Дирекция ”Инспекция
по труда” гр.Пловдив, както и да участва в съставянето и подписването на всички
документи.
При
осъществяване на контрола за законосъобразност върху административните актове, съдът
извършва преценка дали са спазени всички установени в чл. 146 от АПК
условия за тяхната действителност.
Обжалва се индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1
от АПК, който създава конкретни задължения за своя адресат с предмет
изпълнение на основно задължение от трудовото правоотношение.
Съгласно правната теория нищожния акт
никога не произвежда очакваното действие, за да има нужда то да се
преустановява. Самото обявяване на нищожност няма конститутивно значение,
защото нищо не се променя, не се преустановява, а само констатира пълната
незаконосъобразност на нищожния акт. Нищожността на административния акт може
да бъде обявена по почин на органа издал самия акт, било по искане на
заинтересован правен субект, непосредствено по-горестоящ административен орган
в производство по оспорване на административни актове или от съда.
Нищожния административен акт не
поражда правни последици, но създава нежелана и опасна привидност, че целените
от този акт последици са действително възникнали. Възможните прояви на
нищожност могат да бъдат различни. При нищожните актове е налице толкова тежко,
основно нарушение на изискванията за законност, поради което актът, въпреки, че
притежава някои външни белези на административен акт, въобще не поражда правни
последици.
Разгледани на плоскостта на чл. 146 от АПК едно от основанията за обявяване на административен акт за нищожен е
липсата на компетентност. Нарушението на компетентността и в трите и вида – по
материя, по място, по степен – водят винаги до нищожност на издадения от
некомпетентен орган административен акт. Други основания може да са неспазване
на установената форма, но само тогава когато порокът във формата е толкова
съществен, че практически се равнява на липса на форма, а от тук и на липса на
волеизявление, нищожност има и при нарушаване на административно
производствените правила, при което въобще липсва административно правен субект
на акта или липсва волеизявление, нищожност е налице и когато акта е лишен от
нормативна основа въобще, не е издаден нито въз основа на закон, нито въз
основа на нормативен акт или такъв, който е основан на друг нищожен акт. Нищожен
е и акт, който съдържа предписание, което е престъпление или е невъзможно за
изпълнение.
В случая оспореното предписание дадено с Протокол
№1700308 за извършена проверка от 31.01.2017год. на инспектори в ДИТ – Пловдив е
издадено от
орган, разполагащ с материална компетентност. На Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" е възложен цялостния контрол за спазване на трудовото
законодателство и с това притежава правомощието нейните контролни органи да
издават задължителни предписания за отстраняване на вредоносни за работника
последици. Лицата извършили проверката Б*** Д*** Д*** и К*** М*** Т*** подписали
протокола от 31.01.2017год. за извършена проверка и предписали оспорените пред
съда принудителни мерки, работят като инспектори в Дирекция "Инспекция по
труда" Пловдив, която е териториална структура на ИА „ГИТ”. На основание
чл.7, ал.1 и чл.16, ал.1 от Устройствения правилник на ИА "ГИТ"
/приет ПМС №2/2014г., обн. Дв. Бр.6/21.01.2014год./ и Приложение към чл.7, ал.5
от Правилника е прието наличието на териториална структура Дирекция „Инспекция
по труда” – Пловдив, като териториално поделение към ГД „ИТ”, която предвид
местонахождението на проверявания /контролирания/ обект в офис с.Ц*** ,
обл.Пловдив, ул.”Х*** А*** ”№* се явява и компетентна да приложи принудителни
административни мерки, предвидени в съответните нормативни актове, вкл. тези в
чл.404, ал.1,т.1 от КТ.
Предвид посоченото издаденият админ.
акт, обективиран в протокол за извършена проверка, е валиден като издаден от лица
в рамките на тяхната материална и териториална компетентност, както и в
предвидената от закона писмена форма.
Неоснователно в жалбата се поддържа,
че оспореният административен акт е нищожен. Това е така, тъй като предписание
дадено с Протокол №1700308 за извършена проверка от 31.01.2017год. на
инспектори в ДИТ – Пловдив, по отношение на което е заявено искане за
прогласяването му за нищожно е влязъл в сила административен акт, които не
страда от пороци, които да налагат прогласяването му за нищожно. В случая с
оспорения акт е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/,
регламентирана в разпоредбата на чл. 404, ал.
1, т. 1 КТ. В тази норма е предвидено, че за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи
на инспекцията по труда могат да прилагат ПАМ: даване на задължителни
предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото
законодателство. Следователно, цитираната разпоредба оправомощава контролните
органи на инспекцията по труда да дават задължителни предписания на
работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. Съгласно
чл.21, ал.1 и ал.4, т.1 от Устройствения правилник на ИА "ГИТ"
инспекторите са контролни органи имат правомощия, установени в Кодекса на труда, в Закона за здравословни и безопасни
условия на труд, в Закона за
насърчаване на заетостта и в други нормативни актове, като при
установяване нарушение на законодателството прилага принудителни
административни мерки, определени в нормативните актове, като при осъществяване
на дейността си могат да прилагат принудителни административни мерки,
предвидени в съответните нормативни актове, вкл. тези в чл. 404,
ал.1, т.1 КТ. Лицата извършили проверката заемат длъжностите гл.
инспектор и инспектор и като такива те черпят права, както от КТ, така и от
Устройствения правилник на ИА"ГИТ", а също така и от длъжностната
характеристика и не е необходимо издаването на нарочна заповед за извършване на
проверка в даден обект. В тази връзка възраженията на оспорващият, че протокола
с дадените предписания е нищожен, като издаден от некомпетентен орган са
неоснователни и не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Съдът намира, че доводите на
жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорените принудителни мерки, дадени
като предписание в протокол за проверка от 31.01.2017год. е неоснователен и
недоказан. Протоколът съобразно чл. 59, ал.1
от АПК в своето съдържание притежава необходимите реквизити за един
административен акт, като е надлежно мотивиран. Предписанието задължават
работодателя "да изплаща в конкретни срокове уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа, съгласно чл. 128, т.2
от КТ". Разпоредбата на чл. 128, т.2
от КТ задължава работодателят да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа изцяло и навреме. В случая от извършената
проверка е установено, че търговското дружество не е изплатило уговорените
трудови възнаграждения за извършената работа на работниците и служителите, чийто
подпис липсва в приложени ведомости за работна заплата за месец септември
2016година – на 57човека; за месец октомври 2016год. – на 66 човека; за месец
ноември 2016год. – на 50човека и за месец декември 2016год. – на 51 човека.
Тези констатации не са опровергани от събраните доказателства.
Страните по трудово правоотношение
имат възможност да договарят и други освен предвидените в чл. 270, ал.2
пр.1 от КТ срокове за двукратно изплащане на трудовото
възнаграждение. Това не означава, че е допустимо да се нарушава ежемесечният
интервал на заплащане на престирания труд.
След като на 31.01.2017год. е
установено, че работните заплати за м. септември, октомври, ноември, декември
2016 г. не са изплатени, сроковете за плащане не са спазени, то и предписанието
е дадено правилно. Правилата на чл. 128,
чл. 245
и чл. 270 от КТ
са задължителни и неспазването им, е винаги нарушение на трудовото
законодателство по смисъла на чл. 404, ал.
1, т. 1 от КТ, за чието отстраняване задължително се издава
предписание от контролните органи. Още повече, че няма твърдения, нито са
представени доказателства за уговаряне на други срокове, освен установите по
закон. Несъстоятелни са твърденията в жалбата за изплащане на трудовото
възнаграждение на друго място, тъй като в разпоредбата на чл.270, ал.1 от КТ е посочено, че трудовото
възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата в случая
в проверявания обект - с.Ц*** , обл.Пловдив, ул.”Х*** А*** ”№* .
Не е допуснато и нарушение на
материалния закон, което да обуслови нищожност на акта. От събраните по делото
доказателства се установява, че в случая са налице материално правните
предпоставки за издаване на оспореният протокол по
реда на чл. 404 от КТ. В контекста на изложеното, настоящия състав
счита, че оспореният акт не страда от порок, който може да обоснове неговата
нищожност. В производството по издаване на оспорения акт не са допуснати
особено съществени нарушения на административно производствените правила, които
да са в категоричен разрез със закона и да налагат обявяването нищожността на
акта, поради което оплакването за нищожност на оспорения акт е неоснователно и
необосновано.
Настоящият съдебен състав не споделя
твърдението на жалбоподателят, че Б*** Ч*** не е упълномощавана да представлява
търговското дружество пред Дирекция „Инспекция по труда”. Видно от съдържанието
на представеното по делото пълномощно, в него не е уговорена насрещна
престация, според условието на чл. 26, ал.1 от ТЗ, която да придаде на пълномощното характер на договор по смисъла
на чл. 27 от ТЗ
поради което Б*** Г*** Ч*** , упълномощена от управителя П.В.Л. на „А*** Б*** ”
ЕООД с ЕИК * , по приложеното безсрочно търговско пълномощно с нотариална
заверка с вх. * . № 3297 от 03.08.2016год. на нотариус Л*** Т*** с район на
действие РС – Пловдив е действала като пълномощник по общото гражданско
законодателство - чл. 36 и сл. ЗЗД. От вида на представеното пълномощно съдът приема, че същото
предоставя права на упълномощеното лице като на търговски пълномощник по см.на чл. 26от ТЗ. Пълномощникът се смята
упълномощен да извършва изрично упоменати в самото пълномощно действия по
представителство на дружеството пред органите на ИА”ГИТ” и Дирекция ”Инспекция
по труда” гр.Пловдив, както и да участва в съставянето и подписването на всички
документи. Подписване на предписание дадено с Протокол №1700308 за извършена
проверка от 31.01.2017год. на инспектори в Дирекция „ИТ” – Пловдив е в
правомощията на търговския пълномощник, като действие, извършено от лице с
представителна власт. Още повече, че изрично е отбелязано, че протокола е
подписан от работодателя чрез пълномощника, както го задължава чл. 26, ал.4 от ТЗ. По делото не са представени доказателства за оттегляне на даденото
търговско пълномощно, каквито указания в хода на делото съдът е дал на
оспорващото търговско дружество.
С оглед
изложеното съдът счита, жалбата против оспореното предписание дадено с Протокол
№1700308 за извършена проверка от 31.01.2017год. на инспектори в Дирекция
„Инспекция по труда” – Пловдив с искане за прогласяване на неговата нищожност
за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
Предвид липсата на искане за присъждане
на разноски, то съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А*** Б*** ” ЕООД с ЕИК * ,
със седалище и адрес на управление гр.Л*** , общ.Лом, област Монтана, ул.”С***
К*** ”№* , ет.* , ап.* , представлявано от управителя П.В.Л. *** против
предписание дадено с Протокол №1700308 за извършена проверка от 31.01.2017год.
на инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” - Пловдив, с искане за обявяване
на неговата нищожност, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: