РЕШЕНИЕ
№ 517
гр. гр. Хасково, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640102875 по описа за 2022 година
Предявен е са обективно съединени искове с правно основание чл. 405, ал. 1 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/
от Д. Р. С., ЕГН: **********, с адрес: гр.Хасково, ул.“*****, съдебен адрес: гр.Хасково,
ул.“*******, адв.В. Л. от АК - Хасково против „ЗАД Армеец” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район Средец, ул.“*****, за присъждане на
сумата от 8350,26 лева, представляваща реалната стойност на нанесени щети на застрахован
обект, находящ се в село Родопи, общ.Хасково, съгласно застрахователна полица „Защитена
фамилия“ № 807В007069 от 01.06.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 29.04.2022 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че има сключен договор за застраховка „Защитена Фамилия“, с
ответното дружество, за която била издадена полица № 807В007069, със срок на валидност
от 01.06.2021г. до 31.05.2022г. През месец април 2022 г. установил, че в дома си в с. Родопи,
общ.Хасково има теч от водната инсталация, след като за една нощ се подула подовата
настилка на няколко от стаите, които били с подово покритие- паркет. Нямало видимо
нарушаване на системата, но въпреки това веднага била потърсена компетентна помощ, за
да бъде изследвано със специален уред наличието на повреда във ВиК инсталацията, но
единственият такъв уред в община Хасково се оказал повреден. Специалист водопроводчик
извършил преглед на видимите части от водопроводната система, но не била установена
повреда.
Посочва се още, че само седмица след това между фугите на плочките на една от
1
баните в жилището започнала да излиза влага, макар и в малки количества. Веднага бил
извикан водопроводчик и след разбиване на част от плочките в банята, било установено, че
от малка шупла в тръбата сълзяла вода. Веднага повредената част била подновена и течът
бил преустановен. Ответникът бил уведомен за случилото се, за което била образувана щета
№ 10022080700099 от 28.04.2022г. Няколко дни по-късно експерт на ответника посетил
жилището и бил съставен констативен протокол, където след обстоен оглед били описани
нанесените щети. При огледа били установени мухъл по стените, нарушена мазилка,
подгизнал паркет.
С писмо ответникът уведомил ищеца, че няма да уважи искането за обезщетение по
тази щета, тъй като течът на вода бил с продължителност от няколко месеца, през което
време не били предприети мерки за спирането му от негова страна. Според ищеца, това
становище било неоснователно с оглед липсата на видима повреда на ВиК инсталацията,
още повече, че количеството вода, изтичащо през посочената шупла било изключително
минимално.
Съгласно описаното в горепосочения констативния протокол, щетите били следните:
1. Спално помещение: демонтаж на паркетна настилка 15 кв.м.; доставка и монтаж на
ламиниран паркет; сваляне на тапети 35 кв.м; гипсова шпакловка на стени 13 кв.м.; 2.Баня:
разваляне на фаянсови плочки 0.2 кв.м; ремонт на вътрешен водопровод 0.5 м.; изкьрпване
на гипсова шпакловка 1 кв.м.; боядисване с латекс 3 кв.м.; поставяне на керамични плочки
0.2 кв.м.; 3. Хол- всекидневна: демонтаж на паркет 1 кв.м.; доставка и поставяне на паркет 1
кв.м.; 4. Коридор: премахване на дървени плоскости 12 кв.м.; гипсова шпакловка и
декоративна мазилка 10 кв.м; 5. Кабинет: ремонт на паркетна настилка 4 кв.м. - демонтаж и
поставяне; сваляне на тапети 42 кв.м.; гипсова шпакловка 5 кв.м; боядисване с интериорна
боя двукратно 42 кв.м.
В исковата молба се излагат твърдения, че със същото уведомление за щета било
посочено още, че вследствие на проливен дъжд била нарушена мазилка и шпакловка с площ
11 кв.м. на таван в гостната стая, както и нарушаване целостта на тапети с площ 60 кв.м. в
същата стая. За премахване на нанесените щети било извършено изкърпване на шпакловка
на таван 11 кв.м. и боядисване на целият таван с приблизителна площ 60 кв.м., сваляне на
тапети 60 кв.м. и шпакловане и боядисване с интериорна боя - двукратно на същите стени.
По този повод при ответника била образувана щета № 10022080700082 от
28.04.2022г., по която той изплатил обезщетение в размер на 873.96лв. Ищецът поддържа,
че така определеното обезщетение по тази щета било изключително занижено за
възстановяване на посочените повреди, тъй като реалната стойност на материалите и труда
била в размер на 2020 лв.
Той сочи, че за извършване на ремонтните дейности и възстановяване на вредите
било наето „Строй-ГСТ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Димитровград, което
доставило всички материали и извършило СМД, като общата стойност на същите по двете
щети възлизала в размер на 9224,22 лв.
2
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди
ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 8 350,26 лева, представляваща реалната
стойност на нанесени щети на застрахован обект, находящ се в с.Родопи, общ.Хасково, по
Застрахователна полица „Защитена фамилия“ № 807В007069 от 01.06.2021г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 29.04.2022г. до окончателното й изплащане, както
и направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника, който счита предявения иск за допустим, но неоснователен и
оспорва същия по основание и размер. Ответникът не оспорва, че между страните била
сключена валидна имуществена застраховка, обективирана в полица № 807В007069 за
застраховка „Защитена фамилия", но оспорва останалите обстоятелства, на които ищеца
основава претенцията си.
Излага твърдения, че във връзка с подадено от ищеца на 28.04.2022 г. уведомление за
щета по застраховка на имущества, полица № 807В007069/26.05.2021 г. за застраховка
„Защитена фамилия“ за настъпили увреждания вследствие спукан водопровод и проливен
дъжд в имот, находящ се в с. Родопи, община Хасково, при него били образувани преписки
по щети № 10022080700082 и № 10022080700099. На 29.04.2022г. бил извършен оглед на
увреденото имущество от вещо лице, за което бил съставен Констативен протокол от
29.04.2022г. и експертно заключение от 12.05.2022г. Съгласно експертизата, в продължение
на няколко месеца в процесния имот избивали влажни петна по стени и подове в спалня,
хол, коридор и кабинет, които били ситуирани около банята, като в продължение на времето
мокрите петна увеличавали размера си. Впоследствие, на мястото били извикани
представители на ВиК фирма, които констатирали, че уврежданията се дължали на авария
във водопровода и най-вероятно в банята. Дни по-късно застрахованият видял теч на вода
между фугите на облицовката от плочки зад тоалетната чиния в банята, след което
предприел ремонт на спуканата тръба. Предвид дългото време на въздействие от течаща
вода, която се просмуквала по сухи настилки и стени, можел да се предположи широкия
периметър на разпространение на щетите. По време на огледа на спалнята в застрахованото
жилище бил демонтиран паркета, тъй като според застрахования същият се бил издул, а
тапетите също били свалени, като имало следи от обработка на мокри петна отпреди месец -
месец и половина, според застрахования.
Посочва, че по преписката по щета № 10022080700099 относно настъпилата ВиК
авария, вещото лице констатирало увреждания по подови настилки от дървен паркет и стени
с тапети, а по преписката по щета № 10022080700082 относно вредите вследствие на
проливен дъжд, водата била проникнала през покрива от керемиди, като намокрила таван в
кабинета, таван и стена в гостната стая.
Ответникът поддържа, че съгласно т. 49.3 от Общите условия /ОУ/ за застраховка
„Защитена фамилия“, представляващи неразделна част от сключения застрахователен
договор, през срока на неговото действие застрахованият бил длъжен да взема
необходимите мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, както и да не
3
допуска поведение, което води до повишаване на риска. Отделно от горното, на основание
чл. 49.1 от ОУ, същият бил длъжен да се грижи и стопанисва застрахованото имущество с
грижата на добър стопанин, да го поддържа винаги в изправност и да го ползва само по
предназначение. На основание т. 50, във вр. т. 51 от ОУ задълженията на застрахования по
т. 49.1- 49.6 вкл., били значителни с оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл. 408,
ал. 1, т. 3 от КЗ, поради което при неизпълнение от негова страна на което и да е от тях, при
настъпване на застрахователно събитие, намиращо се в причинна връзка с неизпълнението,
застрахователят не дължал обезщетение и отказвал плащането на това основание. Наред с
това, за значително неизпълнение по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ в съдебната
практика се приемало неизпълнението на договорно задължение, което се отразявало на
настъпването на застрахователното събитие, имало за цел да попречи на застрахователя да
установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или е довело до настъпване на
застрахователното събитие вследствие на неизпълнението на задължение за предотвратяване
и ограничаване на вредите. В този смисъл се цитират решение № 49 от 29.07.2013 г. по т.д.
№ 840/2012 г. на І т.о. на ВКС, решение № 207 от 13.01.2017 г. по т.д. № 3394/2015 г на II
т.о. на ВКС, решение № 102/02.10.2012 г. по т.д. № 615/2011 г. на I т.о. на ВКС.
Ответникът твърди, че в хода на експертната проверка по претенцията се установило,
че цитираните задължения не били изпълнени от застрахования, доколкото установената
авария във водопровода, респ. течът бил с продължителност от няколко месеца. Счита, че от
страна на застрахования не били предприети мерки за неговото точно локализиране и
спиране, с което си действие същият допуснал настъпването, респ. увеличаването на
вредите в застрахования имот, като бездействието му било в нарушение на т. 49.3 и т.49.1 от
приложимите ОУ, а в т. 85.1 от ОУ била предвидена възможността застрахователят да
откаже плащане на застрахователно обезщетение в случаите на неизпълнение на задължение
на застрахования или на застраховащия или на третото ползващо се лице, когато това било
предвидено в КЗ или ОУ. В условията на евентуалност се поддържа, че изпълнението на
посочените задължения било предпоставка за намаляване размера на застрахователното
обезщетение.
Също при условията на евентуалност, ответникът намира, че по отношение
репариране на вредите по стаите в застрахования имот бил налице изключен риск по
смисъла на т. 12.11 и т. 12.12 от приложимите ОУ, а именно: застрахователят не покривал
вреди, настъпили в резултат на неотстранени повреди от по-рано настъпили събития, както
и повреди, настъпили в резултат на просмукване на влага в резултат на неотстранени вреди
по конструкции, съоръжения и инсталации.
На самостоятелно основание се поддържа, че съгласно т. 12.17, предл. 1 от
приложимите ОУ условия към сключената застраховка не се покривали и вредите,
настъпили в резултат на влага, плесен, ферментация, изпарения, постепенно влошаване на
качеството, загуба на тегло, промяна в цвета.
Според ответника, доколкото в констативния протокол за оглед било посочено, че
течът на вода бил с продължителност от няколко месеца, и се касаело за неотстранена
4
повреда, при липсата на предприети от застрахования действия за ограничаването на
вредите, той не дължал изплащане на обезщетение за повредите по увредените мазилки,
латексова боя, тапети по стени и паркет в стаите в имота, както и по отношение на
повредите, настъпили вследствие на влагата. Сам ищецът посочвал в исковата си молба, че
при огледа били установени мухъл по стените, нарушена мазилка и подгизнал паркет, които
увреждания по своята характеристика се проявявали с течение на времето, а не еднократно.
Ето защо, съгласно т. 85.3 от приложимите ОУ, в случаите, когато било налице някое от
общите изключения по Раздел V или някое от специалните изключения по Раздел XVIII и
XIX от същите, застрахователят можел да откаже плащане на застрахователно обезщетение.
Твърди се също, че предвид така установеното в хода на ликвидационната дейност и
съгласно клаузите на сключения застрахователен договор, по преписка по щета №
10022080700082 относно настъпилите вследствие на проливен дъжд вреди било изплатено
обезщетение по експертна оценка в размер на 873,96 лева, а по преписка по щета №
10022080700099 относно повредите в резултат на настъпила ВиК авария било изплатено
обезщетение в размер на 78,96 лева, като същото се отнасяло единствено до констатираните
увреждания в банята. Ненавременното предотвратяване на теча на вода, било предизвикало
продължително във времето просмукване на влага по стени и подови настилки в имота и
довело до сериозни увреждания в същите, за които застрахователят не носел риска.
В тази връзка, ответното дружество поддържа, че с изплащането на обезщетение в
общ размер на 952,92 лева, същото изцяло било изпълнило задълженията си по процесния
договор за имуществена застраховка и не дало повод за завеждане на настоящото дело.
Според него следвало също да се има предвид, че договорът за имуществена
застраховка „Защитена фамилия“ бил двустранен, възмезден, консенсуален, формален
договор, като същият бил единственото основание, на което можело да възникне
застрахователно правоотношение между застрахователя и собственика на застрахования
недвижим имот. При сключването му следвало да се спази определената от закона писмена
форма, наличието на определени реквизити в него и постигнато между страните съгласие
по съществените му елементи. Сочи още, че за да бъде валидно сключен този договор и да
прояви той своето действие, освен да е попълнена формата за сключване и да е подписана от
двете страни, следвало още да бъде заплатена застрахователната премия или първата вноска
от нея, както и да бъдат изпълнени всички уговорки между страните, съдържащи се в ОУ
към застрахователния договор, като полагайки своя подпис върху застрахователния договор
ищецът декларирал, че е запознат с Общите условия и приема правата и задълженията си по
него, т.е. същите го обвързвали по смисъла на чл. 20а от ЗЗД.
В условията на евентуалност, ответникът оспорва претенцията на ищеца по размер,
считайки същата за необосновано завишена и некореспондираща със средните пазарни цени
за отстраняване на повредите, като в тази връзка липсвали доказателства за действителното
заплащане на сумата в полза на извършила ремонтни дейности строителна фирма.
Същият оспорва и претенцията за заплащане на законна лихва, тъй като
неоснователността на главния иск водела до неоснователност на акцесорния иск за лихва.
5
Оспорва и началният момент от който се претендира присъждане на законна лихва. Сочи, че
съгласно чл. 409 от КЗ, застрахователят дължал законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл. 405 от КЗ, във вр. с чл. 108, ал. 1
от КЗ /15 работни дни от представяне на всички доказателства/, освен в случаите на чл. 380,
ал. 3 от КЗ. В случая, документите по доброволната претенция били представени на
28.04.2022 г., 15-дневният срок бил изтекъл на 23.05.2022г. и доколкото се дължала лихва,
същата трябвало да се начисли след изтичане на предвидения 15-дневен срок.
Оспорва се като неоснователна и претенцията за присъждане на разноски за правна
защита - адвокатско възнаграждение на ищеца и се поддържа, че такива не били
действително направени и посоченото обстоятелство не било удостоверено, а при условията
на евентуалност се оспорва като прекомерно завишено адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца. Отново при условията на евентуалност, ответникът
оспорва като неоснователна и недоказана претенцията за заплащане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Предвид изложеното, ответникът иска съдът да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск и претендира присъждане на съдебно деловодни разноски, за което
представя списък по чл. 80 ГПК. Поддържа възражението си за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар за пълномощника на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. чл.12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Липсва спор по делото, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства - Застрахователна полица „Защитена фамилия“ № 807В 007069/26.05.2021г.
на ЗАД „Армеец“ и застраховащ Д. Р. С., че между страните е налице валидно сключен
договор по имуществена застраховка, приложима заедно с Общи условия /ОУ/, неразделна
част от същата, със срок на действие от една година – от 01.06.2021 г. до 31.05.2022 г. Не се
спори, че застрахователната премия по полицата в размер на 97,92 лв. е заплатена от ищеца,
както и че застрахования обект, находящ се в село Родопи, общ.Хасково е негова
собственост. Последното е видно и от Удостоверение № I. /2006г. за въвеждане в
експлоатация на строеж, издадено на основание чл.177, ал.3 от ЗУТ и Заповед №УТ-
08/30.01.2006г. на Гл. архитект на Община Хасково за предоставяне на правомощия на
Директор Дирекция „Устройство на територията – инж. В. Р. и искане на възложител вх. №
94д-1302-1/07.02.2006 г.
По силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължение да
заплати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие относно
застрахованото имущество на ищеца, находящо се в с.Родопи, общ.Хасково, обл.Хасково.
Покрити застрахователни рискове са основните (задължителни) такива, а именно А, Б, Д, В –
пожар, природни бедствия, аварии и вандализъм с обект на застраховане – движимо и
недвижимо имущество. Съгласно Общите условия на ЗАД „Армеец“ по застраховка
6
"Защитена фамилия", раздел IV “Покрити рискове“, т.10.2 клаузата „Б“ покрива риска буря,
ураган, увреждане от падащи клони и дървета, проливен дъжд, наводнение от природно
бедствие, увреждане от тежест при естествено натрупване на сняг или лед, действие на
подпочвени води, морски вълни, свличане и срутване на земни пластове, градушка, падане
на лавина, а в т.10.4. е предвидено, че клаузата „Д“ покрива риска авария на водопроводни,
канализационни, отоплителни и климатични инсталации, късо съединение и токов удар,
удар от пътно превозно средство или животно, увреждане на имущество по време на
транспортирането му от един адрес на друг със собствен или нает транспорт. В раздел V
„Общи изключения“ от ОУ е предвидено, че застрахователят не покрива вреди, настъпили в
резултат на: т. 12.11 - неотстранени повреди от по-рано настъпили събития; т. 12.12 -
просмукване на влага в резултат на неотстранени вреди по конструкции, съоръжения и
инсталации и т.12.17 - на влага, плесен, ферментация, изпарения, постепенно влошаване на
качеството, загуба на тегло, промяна в цвета. Съгласно т. 49.3 от ОУ, през срока на действие
на застрахователния договор застрахованият е длъжен да взема необходимите мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди, както и да не допуска поведение, което
води до повишаване на риска. На основание чл. 49.1 от ОУ, същият е длъжен да се грижи и
стопанисва застрахованото имущество с грижата на добър стопанин, да го поддържа винаги
в изправност и да го ползва само по предназначение. В т. 85.1 от ОУ е предвидена
възможността застрахователят да откаже плащане на застрахователно обезщетение в
случаите на неизпълнение на задължение на застрахования или на застраховащия или на
третото ползващо се лице, когато това било предвидено в КЗ или ОУ.
Видно от Уведомление за щета по застраховки на имущество №
10022080700082/28.04.2022г., издадено от ЗАД „Армеец“ на застрахован Д. Р. С. е, че на
посочената дата - 28.04.2022 г. ищецът е уведомил ответното дружество за настъпилите
застрахователни събития – спукан водопровод на 23.04.2022 г. и природно бедствие
/проливен дъжд/ на 26.04.2022 г., по повод на които са образувани преписки по щета №
10022080700082, от която е отделена и образувана на 26.05.2022 г. преписка по щета №
10022080700099, касаеща ВиК аварията.
Установява се, вкл. и от приложените по делото констативен протокол за щета
№10022080700082/29.04.2022г., опис на повреденото и унищожено имущество по щета
№10022080700082, опис на щета 10022080700082/12.05.2022г. и Експертно заключение по
щета №10022080700082/12.05.2022г., изготвено от Н. Г. М. по застраховка 0807, че същият е
извършил на 29.04.2022 г. оглед на застрахованото имущество по повод на настъпилите
застрахователни събития, както и че според него общият размер на щетата възлиза на
стройност от 6127, 38 лева.
С Писмо изх. №1-3428/31.05.2022г. относно настъпили събития „Проливен дъжд“ и
„Авария на ВиК“, ответното застрахователно дружество е уведомило ищеца, че по преписка
по щета № 10022080700082, заведена по риска „Приливен дъжд“, ще му бъде изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 873,96 лв., съгласно изготвената експертна оценка
на вещо лице, а също така и че по преписка по щета № 10022080700099, касаеща вредите в
7
различни помещения на къщата от изтекла водопроводна вода, ще бъде изплатено
обезщетение в размер на 78,96 лв. Посочено е в писмото, че същите се отнасят единствено
до констатираните увреждания в банята. Изразено е становище във връзка с увредените
мазилки, латексова боя и тапети по стени, както и естествен паркет в стаи, че за тях ЗАД
„Армеец“ не носи отговорност, тъй като в констативния протокол за оглед е записано, че
течът на вода е с продължителност от няколко месеца, през което време не са предприети
мерки за спирането му и ограничаване на вредите от страна на ищеца, т.е. че е налице
неизпълнение на задължението на застрахования да се грижи и стопанисва застрахованото
имущество с грижата на добър стопанин, да го поддържа и да взема необходимите мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди, както и да не допуска поведение, което
води до повишаване на риска. Освен това, съгласно условията на застрахователния договор,
застрахователят не покривал вреди, настъпили в резултат на неотстранени повреди по
конструкции, съоръжения и инсталации. Ненавременното предотвратяване на теча на вода,
предизвикало продължително във времето просмукване на влага по стени и подови
настилки в съседни на банята помещения, според ответника довело до сериозно увреждане
на същите, които не били в отговорност на застрахователя.
Страните не спорят, а и видно от Платежно нареждане № П 28786773/03.06.2022г. с
наредител ответника и получател ищеца Д. Р. С. е, че на 03.06.2022 г. е преведена сумата от
952,92 лева с посочено основание „10022080700082;99“.
От страна на ищеца е депозирано възражение до ответника (Възражение с вх. № ЖВ-
141/21.06.2022г.) с молба да бъде изплатена реалната стойност на настъпилите вреди по
двете щети в общ размер на 10 000 лв. с приспадане на изплатената сума от 952,92 лв.
С Писмо изх. №100-3162/30.06.2022г. относно възражението, ответникът е уведомил
ищеца, че за преразглеждане размера на обезщетението по отношение на щета №
10022080700082 е необхоД. да се представят разходо-оправдателни документи (фактури или
оферти) за възстановяване на уврежданията, ведно с подробна калкулация за вложен труд и
материали, а по отношение на уврежданията, причинени от изтекла водопроводна вода, за
което е заведена преписка по щета № 10022080700099 потвърждава становището си, че няма
основание за неговата промяна.
Представена е от ищеца и Проформа фактура от 19.10.2022г. с получател Д. С. и
изпълнител „Строй-ГСТ“ ЕООД с посочено основание за плащане – ремонт на къща в село
Родопи за сумата от 9224,22 лв. с ДДС.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша заключенията
на две съдебно-технически експертизи с различни задачи, които съдът кредитира изцяло
като компетентно и обективно изготвени.
От заключението на СТЕ с вещо лице И. С. И. се установява, че предвид изминалото
време от настъпилата щета и обстоятелството, че към момента, в който вещото лице е
извършило оглед, вредите, настъпили в следствие на ВиК аварията са били отстранени, не
може да се даде категорично обосновано техническо становище, дали същите са били с
8
продължително или с еднократно проявление, както и за какъв период са се проявили и дали
е имало възможност да бъдат предотвратени или ограничени.
Вещото лице Т. М. М., изготвила втората СТЕ е констатирала, че към момента на
огледа щетите от аварията са отстранени чрез извършване на следните ремонтни дейности: в
банята е сменена водопроводната тръба, но облицовката от керамични плочи не е
възстановена, направена е шпакловка на стената под стълбището и е боядисана с латексова
боя; в спалнята са свалени тапетите, направена е шпакловка и боядисване с летксова боя по
стените, сменен е паркетът на пода; в дневната не е сменян дървен паркет, който е
деформиран през вратата за коридора; в коридора е демонтирана дървената облицовка на
стената под стълбището, стената е шпаклована и боядисана с латексова боя; в кабинета
стените са шпакловани и боядисани с латекс, паркетът е пренареден. Според вещото лице,
щетата е настъпила в следствие на теч от водопроводна тръба в банята като са увредени
стени в баня, стени и подови настилки в спалня, хол /дневна/, коридор и кабинет. За
отстраняване на настъпилите щети е било необходимо извършване на ремонтни работи, за
които необходимите материали са на стойност 1665,92 лв. без ДДС и 1999,10 лв. с ДДС. В
таблица, съдържаща се в констативната част на експертизата са подробно описани по обекти
ремонтните работи и тяхната стойност, необходими за отстраняване на щетите като е
изчислено, че общата им стойност с включени вложени материали и труд възлиза на 3707,24
лв. без ДДС и 4040,42 лв. с ДДС. И вещото лице М. потвърждава заключението на вещото
лице И., че към момента не може да се отговори категорично дали вредите са настъпили от
продължително или еднократно проявление, респ. дали е имало възможност да бъдат
предотвратени или ограничени.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Л.
Н. С. – съпруга на ищеца, М. И. М., по искане на ищеца и Н. Г. М., призован по инициатива
на ответника.
Свид. Л. Н. С. посочва, че заедно със съпруга си обитават къща в село Родопи,
общ.Хасково, в която се грижат и за малкото си внуче. През 2022 г., в началото на април
месец в стаята, в която се намирало детското креватче забелязала петна по стената. Тази
стая имала излаз към тераса и свидетелката предположила, че влагата идва оттам. Веднага
взели мерки като всичко се изчистило, изолирало се и се боядисало. След около две
седмици, в другата спалня, в която имало вътрешна баня се подул паркета като веднага
поискали съдействие от ВиК, за се провери каква е причината за това. Оттам ги уведомили,
че не разполагат с необходимия уред, след което семейството потърсило водопроводчик.
Същият установил, че една от фугите, намираща се над тоалетната има лек теч, сълзене.
Избити били четири плочки и съответно била сменена една тръба. Наложило се да бъде
махнато цялото обзавеждане. Нямало и как да се установи, че паркетът под гардероба е
мокър. В стаята с най-големи поражения нямало избита влага по стените. Свидетелката
описва и всички други повреди и увреждания и предприетите от семейството действие като
твърди, че са установени в последствие, след като водопроводчикът е отстранил аварията.
Отрича да е установявала наличието на мухъл в дома си, предвид и факта, че в къщата се
9
отглежда малко дете.
Съдът кредитира тези показания, с оглед правилото на чл.172 ал.1 ГПК, тъй като са са
логични, последователни, а и пресъздават непосредствени и лични възприятия. Същите
съответстват изцяло както на събраните по делото писмени доказателства, така и на
назначените по делото съдебно-технически експертизи.
От показанията на свид. М. И. М. – водопроводчикът, който е отстранил ВиК
аварията в дома на ищеца се установява, че когато е проследил от къде идва теча в банята на
ищеца е забелязал, че от плочките леко таи вода и след като ги разкъртил тръбата се
показала и имало дупка в самата водопроводна тръба. Предполага, че това може да е било от
доста време, тъй като след като е било замазано, тя е таяла по малко, докато попие по
стените и си направи път, и едва след това водата избивала. Свидетелят поправил теча и си
тръгнал. Според него няма как да се разбере веднага наличието на теч, тъй като тръбата била
замазана в стената и докато си пробие път, можело дори след месец да проникне вода и да
избие.
Свид. Н. Г. М. описва фактите и обстоятелствата, установени от него и в изготвените
констативен протокол за щета № 10022080700082/29.04.2022г., опис на повреденото и
унищожено имущество по щета № 10022080700082, опис на щета
10022080700082/12.05.2022г. и Експертно заключение по щета №
10022080700082/12.05.2022г.
И показанията на тези свидетели съдът кредитира в тяхната цялост, тъй като същите
освен че са съответни едно на друго, а също така и на писмените доказателства по делото, са
последователни и логични и пресъздават непосредствени и лични възприятия.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД, които са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете са частично основателни, като съображенията за
това са следните:
С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск
срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователното събитие да заплати на
застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Договорът се
сключва в писмена форма като застрахователната полица или друг писмен акт и има
следните задължителни реквизити: данни за страните; предмета на застраховката; покрития
риск; срока на договора, както началото и края на застрахователното покритие;
застрахователната сума и застрахователната премия; дата и място на издаване; подписите на
страните.
Предмет на имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за
застрахования е оценимо в пари, като сумата, срещу която се застрахова имуществото не
може да надвишава действителната му стойност. За действителна се смята стойността,
10
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ, касаеща имущественото застраховане,
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от срока
по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 (за съобщаване на застрахователното събитие и за предоставяне на
необходимите документи).
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 405 КЗ и да се ангажира отговорността на
застрахователя следва да се установи по безспорен начин: 1. наличие на осъществен
застрахователен риск, в резултат на което са били причинени имуществени вреди на
застрахования; 2. щетата да е настъпила по време на действието на валидно сключен
договор за застраховка; 3. договорната отговорност да представлява предвиден и покрит
застрахователен риск; 4. застрахованият да е изправната страна в застрахователното
правоотношение, т. е. да е изпълнил задълженията си по договора, включително и
уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно
Общите условия на договора. 5. да е доказан размера на претенцията. От друга страна, не
следва да са налице обстоятелства, които изключват отговорността на застрахователя да
заплати търсеното обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.
В случая правоотношенията между страните произтичат от застрахователен договор
за имуществено застраховане, обективиран в Застрахователна полица „Защитена фамилия“
№ 807В 007069/26.05.2021г. и Общи условия към нея. Както бе посочено по-горе, липсва
спор по делото, че между страните е налице валидно сключен договор по имуществена
застраховка, приложима заедно с Общи условия, неразделна част от същата, със срок на
действие от 01.06.2021 г. до 31.05.2022 г. По силата на застрахователния договор
застрахователят е поел задължение да заплати застрахователно обезщетение при настъпване
на застрахователно събитие относно застрахованото имущество на ищеца, находящо се в
село Родопи, общ.Хасково, обл.Хасково.
Покрити са застрахователни рискове А, Б, Д, В – пожар, природни бедствия, аварии и
вандализъм с обект на застраховане – движимо и недвижимо имущество като съгласно
Общите условия клаузата „Б“ покрива риска буря, ураган, увреждане от падащи клони и
дървета, проливен дъжд, наводнение от природно бедствие, увреждане от тежест при
естествено натрупване на сняг или лед, действие на подпочвени води, морски вълни,
свличане и срутване на земни пластове, градушка, падане на лавина, а клаузата „Д“ покрива
риска авария на водопроводни, канализационни, отоплителни и климатични инсталации,
късо съединение и токов удар, удар от пътно превозно средство или животно, увреждане на
имущество по време на транспортирането му от един адрес на друг със собствен или нает
транспорт. Застрахователната сума, за която е сключен договора за застраховка е за
недвижимо и движимо имущество при покрити рискове пожар, природни бедствия, аварии и
ванадализъм от общо 96 000 лв. /80 000 лв. и 16 000 лв./. Общата застрахователна премия по
договора е в размер на 97,92 лв. Не се спори, че застрахователната премия по полицата е
заплатена от ищеца.
11
Съдът намира за несъмнено установено и обстоятелството, че по време на действие
на договора за имуществено застраховане, в следствие на проливен дъжд на 26.04.2022 г. и
спукан водопровод, установено на 23.04.2022 г. са предизвикани описаните в исковата
молба повреди по покрива и тавана и последващи течове и увреждания във вътрешността на
къщата на ищеца в с. Родопи, т.е. че е налице покрито от застрахователната полица
настъпило застрахователно събитие, в случая две такива. Данни за това се съдържат в
представените констативен протокол от 29.04.2022 г. и опис на повреденото и унищожено
имущество от същата дата по повод заведената от ищеца претенция по щета №
10022080700082 /от която е отделена и образувана на 26.05.2022 г. преписка по щета №
10022080700099, касаеща ВиК аварията/, извършен от представител на ответното дружество
– свид. Н. Г. М., същите се установяват и посредством кредитираните гласни доказателства
на свидетелите Л.Н.С. и Митко И. М..
Насрещните твърдения, че ищецът не е изпълнил вменените му по силата на
застрахователния договор, сключен между страните и относимите ОУ задължения да взема
необходимите мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, както и да не
допуска поведение, което води до повишаване на риска с оглед на това, че установената
авария във водопровода, респ. течът бил с продължителност от няколко месеца и от страна
на застрахования не били предприети мерки за неговото точно локализиране и спиране, с
което си действие същият допуснал настъпването, респ. увеличаването на вредите в
застрахования имот, освобождаваща го от отговорност в тези случаи, съдът намира за
недоказани, а оттук и за неоснователни. В тази връзка следва да се посочи, че ответникът не
проведе успешно доказване на тези си твърдения. Както от заключенията на назначените по
делото две съдебно-технически експертиза, така и от показанията на свидетелите Н. Г. М. и
М.И. М., вкл. и тези на свид. Л. С. се установи, че в момента, в който са се проявили
видимите следи от теча на водопроводната тръба, ищецът е предприел необходимите мерки
за отстраняването й, а на следващо – липсва правна и житейска логика, при липса на сетивно
усещане за наличие на проблем, да се налага на ищеца да предвижда някакви последици и да
предприема действия по повдигане на гардероби или др. под. Още повече, че в случая се
претендира обезщетение не за извършения ремонт в стаята, за която свид. Л. С. обяснява, че
вече е бил извършен такъв, а единствено за установените щети по повод на уведомлението
на ищеца до ответника от 28.04.2022 г.
По така изложените съображения се явяват неоснователни и ответните възражения за
това, че застрахователят не покрива вреди, настъпили в резултат на неотстранени повреди
от по-рано настъпили събития, както и повреди, настъпили в резултат на просмукване на
влага в резултат на неотстранени вреди по конструкции, съоръжения и инсталации, или
настъпили в резултат на влага, плесен, ферментация, изпарения, постепенно влошаване на
качеството, загуба на тегло, промяна в цвета, доколкото както бе посочено, не се установява
такива да са настъпили или поне да са били установени преди това. Както от експертното
заключение по назначената СТЕ с вещо лице Т. М., така и от показанията на свид. Н. Г. М.
категорично се установи, че щетата е настъпила в следствие на теч от водопроводна тръба в
12
банята като са увредени стени в баня, стени и подови настилки в спалня, хол /дневна/,
коридор и кабинет, тъй като в случая не се оспорва наличието на щети, настъпили в
следствие на проливния дъжд.
Следователно налице са всички обуславящи отговорността на застрахователя
предпоставки за заплащане на обезщетение във връзка с процесните щети въз основа на
настъпилите застрахователни събития – природно бедствие „проливен дъжд“ на 26.04.2022
г. и „авария на водопроводна инсталация“, установена на 23.04.2022 г., като в случая без
съмнение и отново кредитирайки заключението на СТЕ и събраните гласни доказателства
следва да се приеме, че е налице пряка причинно следствена връзка между тях и
настъпилите вреди.
От друга страна, ищецът в настоящото производство е изпълнил всички свои
задължения: при настъпване на застрахователното събитие е уведомил застрахователя в
срок; поискал е и е допуснал застрахователя за извършване на оглед на увреденото
имущество; представил е поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с
установяването на събитието и на размера на вредите.
Предвид изложеното съдът счита предявения иск за доказан в своето основание.
Относно размера му, следва да се посочи, че застрахователното обезщетение, което се
дължи от застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в
застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие
за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото
на чл. 386, ал. 2 КЗ. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да
бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност. С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието
действителна застрахователна стойност – стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Възстановителната стойност е
дефинирана с разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ като стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В случая, съгласно
клаузата на чл. 30 от Общите условия размерът на обезщетението не може да надвишава
застрахователната сума или лимита на отговорността, както и действителната стойност на
застрахованото движимо или недвижимо имущество, в случая от общо 96 000 лева.
От заключението на съдебно – техническата експертиза, изготвена от вещото лице Т.
М. се установява, че стойността на извършените строително-ремонтни дейности за
отстраняване на нанесените щети с печалба и ДДС върху стойността на материалите е
4 040,42 лв. С оглед на това съдът приема, че именно процесната сума е дължимият размер
за обезщетяване на вредите, претърпени от застрахователното събитие. Тук е мястото да се
посочи, че съдът не кредитира във връзка с размера на предявения иск представената от
ищеца Проформа фактура от 19.10.2022г. за сумата от 9224,22 лв. с ДДС. В нея като
13
основание за плащане е посочено единствено „ремонт на къща в село Родопи“, т.е. не са
изброени конкретно извършени СМР и тяхната единична стойност, за да се направи извод
дали срещу посочената сума не са извършени и други услуги, които представляват непокрит
застрахователен риск.
Липсва спор, на следващо място, че на ищеца на 03.06.2022 г. е преведена сумата от
общо 952,92 лева /873,96 лв. + 78,96 лв./ от ответника по повод на двете образувани при него
щети №№ 10022080700082 и 10022080700099, с която сума следва да се намали дължимият
размер на обезщетението.
Ето защо, съдът намира предявения иск за основателен и доказан за сумата от 3087,50
лв. и в тази си част като такъв следва да бъде уважен. За разликата над тази сума до
претендирания размер от 8350,26 лв. искът се явява неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
Това вземане е дължимо ведно с поисканата законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 10.11.2022 г., до окончателното й изплащане.
Предвид основателността на главния иск, следва да се уважи, но частично и
претенцията относно обезщетението за забава. Тя има акцесорен характер по отношение на
главното задължение и присъждането й зависи от неговата съдба. С оглед установеното
съществуване на основно /главно/ парично задължение, настъпилата му изискуемост и
неговото неизпълнение на падежа, на ищеца се дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
размер на законната лихва, считано от изпадането на ответника в забава до датата,
предшестваща датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.11.2022 г. /доколкото от
10.11.2022 г. се дължи поисканата законна лихва като правоувеличаваща последица от
основателността на предявения главен иск/.
В случая ищецът претендира и присъждане на законната лихва върху сумата от
8350,26 лв., считано от 29.04.2022 г. до окончателното й изплащане. Макар същият да не
уточнява изрично размера й, до датата, предхождаща тази на депозиране на исковата молба,
то съдът с помощта на общодостъпна програма в интернет изчисли същия за горепосочения
посочения период – 29.04.2022 г. – 09.11.2022 г. включително, на 452,31 лв.
Относно датата, на която следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава,
следва да се посочи, че съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 освен в
случаите на чл. 380, ал. 3, какъвто не е настоящият, тъй като ищецът е представил на
ответника банкова сметка, по която да се извърши плащането. В чл. 405, ал.1 КЗ е
предвидено, че при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок като срокът не може да е по-дълъг от
срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5, а от своя страна чл.108, ал.1 КЗ вменява задължение на
застрахователя да се произнесе по претенцията по застраховки, вкл. и по раздел I от
приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, в
срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства. В случая, ищецът е
14
представил документите по доброволната си претенция на 28.04.2022 г., т.е. 15-дневният
срок е изтекъл на 23.05.2022 г. и доколкото се дължи лихва, същата следва да се начисли от
24.05.2022 г. С оглед на това, ответните възражения в тази насока се явяват напълно
основателни. Размерът на този иск, определен от съда съгласно чл. 162 ГПК с помощта на
общодостъпна в интернет компютърна програма за изчисляване на законна лихва, с
посочения начален (24.05.2022 г.) и краен момент (09.11.2022 г.) върху главницата от
3087,50 лв. възлиза на сумата от 145,80 лв.
По изложените съображения искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за
сумата от 145,80 лв. и за периода от 24.05.2022 г. до 09.11.2022 г., а в останалата му част – за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 452,31 лв. и за периода от 29.04.2022
г. до 23.05.2022 г. включително, като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По отношение на акцесорния иск съдът констатира, че не е внесена дължимата
държавна такса от 50,00 лева от страна на ищеца. Налични са доказателства, че е внесена
такава в размер на 334,01 лева от негова страна за главния иск или дължима остава
държавна такса в размер на 50,00 лева. С оглед правилото на чл.77 ГПК, то ищецът следва
да бъде осъден да внесе тази разлика в размер на 50,00 лева.
При този изход на делото и двете страни имат право на своевременно претендираните
от тях разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят такива, съразмерно
на уважената част от исковете, а именно сумата от 649,78 лв., съобразно ангажираните
доказателства за реалното им извършване (334,01 лв. заплатена държавна такса, 1135,00 лв. -
адвокатско възнаграждение и 300,00 лв. за възнаграждение за вещо лице). Възражението на
ответника по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение се явява неоснователно, доколкото същото е дори под минимума,
предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, според броя на предявените искове /чл.2, ал.5
НМРАВ/, фактическата и правна сложност на делото и проведените повече от едно съдебни
заседания.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК, на ответника също се дължат разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника, деловодни разноски, съобразно отхвърлената част на исковете в размер на 329,00
лв., включващи съразмерно претендираното юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.,
определено съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ /НЗПП/ в минимален размер и общо 420 лв. за
възнаграждение за вещо лице и внесен депозит за призоваване на свидетел.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
15
град София, район Средец, ул.“******** на основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/, да заплати на Д. Р. С., ЕГН: **********, с адрес: гр.Хасково,
ул.“********** съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“******** адв.В. Л. от АК - Хасково, сумата
от 3087,50 лева, представляваща застрахователно обезщетение вследствие на настъпили
застрахователни събития „Проливен дъжд“ и „Авария на ВиК“, настъпили на 26.04.2022 г. и
на 23.04.2022 г., по Застрахователна полица „Защитена фамилия“ № 807В
007069/26.05.2021г. със срок на действие от 01.06.2021 г. до 31.05.2022 г., за което са
образувани преписки по щета № 10022080700082 и по щета № 10022080700099, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 10.11.2022 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3087,50 лева до
пълния предявен размер от 8350,26 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, район Средец, ул.******** 2, на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, да заплати на Д. Р. С., ЕГН: **********, с адрес:
гр.Хасково, ул.*********, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“******** адв.В. Л. от АК -
Хасково, сумата от 145,80 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 3087,50
лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 145,80 лева до пълния предявен размер от
452,31 лева и за периода от 29.04.2022 г. до 23.05.2022 г. включително, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, район Средец, ул.“*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Д.
Р. С., ЕГН: **********, с адрес: гр.Хасково, ул.“*********, съдебен адрес: гр.Хасково,
ул.“**********, адв.В. Л. от АК - Хасково, сумата от 329,00 лева, представляваща направени
разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. Р. С., ЕГН: **********, с адрес: гр.Хасково, ул.“*********, съдебен
адрес: гр.Хасково, ул.“**********, адв.В. Л. от АК – Хасково, на основание чл.78, ал.3 и
ал.8 ГПК, да заплати на „ЗАД Армеец” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Средец, ул.“******** сумата от 649,78 лева, представляваща
направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. Р. С., ЕГН: **********, с адрес: гр.Хасково, ул.“*********, съдебен
адрес: гр.Хасково, ул.“*********, адв.В. Л. от АК - Хасково, на основание чл.77 ГПК, да
заплати по сметка на Районен съд - Хасково сума в размер на 50,00 лева, представляваща
държавна такса при решаване на делото, както и 5 лева държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
16
17