Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 16.07.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 10 състав, в
публичното съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
при
участието на секретаря Евдокия – Мария П., като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 400 по описа за
Предявен е иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Ищецът –
„Ю.Б.” АД (с предишно наименование „Ю.И Е.Д.Б.”
АД), твърди, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК по ч. гр. д. № 13362/2011 г. по описа на СРС е постановена заповед
за изпълнение срещу ответниците и е издаден изпълнителен лист. Същите са
депозирали възражение срещу постановената заповед. Задълженията им произтичали
от договор за банков кредит за покупка на недвижим имот HL 12761 от 07.09.2006 г., по силата на който на ответницата В.Н.В.
е предоставен банков кредит. Уговорен е краен срок за погасяване на дълга е 12.01.2027 г. С договор за встъпване в
дълг от 12.06.2009 г. ответницата И.Н.В. се е задължила да отговаря солидарно с
кредитополучателя за всички задължения, произтичащи от договора за кредит.
Поради допуснати просрочия и временни финансови затруднения страните по договора
са сключили допълнителни споразумения от 29.07.2009 г. и от 13.09.2010 г., с
което са предоговорили условията по кредита, като са въведени два 12 – месечни
периода на облекчен режим на плащане на дължимите погасителни вноски за дълга
по кредита. На основание чл.ІV и чл.3, ал.1 от допълнителното споразумение
банката е упражнила правото си да преоформи сумата на съществуващото
просрочение чрез натрупването й към усвоената редовна главница по кредита.
Кредитополучателят и съдлъжникът са преустановили плащането на дължимите
месечни погасителни вноски на 12.12.2010 г. От този момент същите са изпаднали
в забава по отношение заплащането на месечните погасителни вноски за договорни
лихви. Кредитополучателят и съдлъжникът са допуснали просрочение на три
последователни месечни вноски за погасяване на договорна лихва в размер на 490
лв. с падежи съответно: 12.12.2010 г., 12.01.2011 г. и 12.02.2011 г. На
основание чл.19 вр. с чл.18, ал.2 от договора за банков кредит при
неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски – изцяло или
частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно изискуем, считано
от датата на падежа на последната вноска, без да е необходимо каквото и да е
волеизявление на странните. Твърди, че предсрочната изискуемост на кредита е
настъпила на 12.02.2011 г. – падежа на третата пропусната месечна погасителна
вноска за договорна лихва, от който момент ответниците са изпаднали в забава по
отношение на целия дълг. Моли съда да постанови решение, с което да установи
спрямо ответниците, че дължат сумата от 230 274, 52 лв. – главница;
3 960, 77 лв. – договорна лихва за периода 12.12.2010 г. – 28.03.2011 г.;
59 лв. – такси по договора за периода 14.09.2009 г. – 28.03.2011 г., като му
присъди сторените по делото разноски.
Ответниците
– В.Н.В. и И.Н.В., са депозирали в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, с който
оспорват иска. Признават обстоятелството, че поради допуснати просрочия и
временни финансови затруднения страните са сключили допълнителни споразумения
от 29.07.2009 г. и от 13.09.2010 г., с които са предоговорили условията по
договора за кредит, като на два пъти е бил въведен 12 – месечен облекчен режим
на плащане на дължимите погасителни вноски за дълга по кредита. Излагат
съображения, че от ангажираните доказателства не се установява по безспорен
начин, че кредитът е бил усвоен от кредитополучателя. Счита, че липсват
доказателства за първоначално възникналото задължение по договора за банков
кредит. Върху погасителния план липсва положен подпис. В писмения отговор
ответниците изрично са заявили, че не оспорват обстоятелствената част на
исковата молба по отношение сключване на договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 12761 от 07.09.2006 г.; договор за встъпване в дълг
от 12.06.2009 г. към № HL 12761
от 07.09.2006 г., по силата на който ответницата И.Н.В. се е задължила като съдлъжник
да отговаря солидарно с кредотополучателя за всички задължения, произтичащи от
договора за кредит; допълнително споразумение от 29.07.2009 г. и допълнително
споразумение от 13.09.2010 г, но оспорват изцяло размера на исковите претенции
на ищеца. Считат, че не са ангажирани доказателства, с които да се установи по безспорен
начин, че претендираните от ищеца суми са били дължими към момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
чл.417 ГПК. Твърдят, че всички документи, подписани след договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 12761 от 07.09.2006 г., са
несправедливи, подписани под съществено влияние от страна на кредитора под
формата на натиск, заплаха и поставяне на кредитополучателя в положение на
зависимост и крайна нужда. При тълкуване на клаузите на допълнителните
споразумения считат, че следва извода, че банката е въвела в заблуждение кредитополучателите,
като не е предоставила точна информация за размера на дълга към датата на
тяхното подписване, не е приложено извлечение от клиентските сметки на същите,
които би установило точния размер на задължението, което е предоговорено.
Допуснати били явни грешки в изчисленията. Към допълнителното споразумение от
29.07.2009 г. липсвало приложен погасителен план. Липсвала е яснота, въведени
били в заблуждение, като под формата на облекченият 12 – месечен период за
погасяване на кредита е било прикрито съществено увеличение на лихвения процент
по кредита. Считат, че явно е нарушена еквивалентността на престациите, като
банката е манипулирала кредитополучателите да се съгласят с явно неизгодни
условията за тях, да се съгласят с дължимостта на недължими суми. Оценката на
ипотекирания имот била предварително занижена с поне 25 %. Считат, че следва да
намери приложение нормата на чл.95 ЗЗД, тъй като банката не е осигурила
необходимото съдействие и неоправдано е отказала да приеме предложението за
сключване на дългосрочен договор за наем на недвижим имот, предоставен като
обезпечение по кредита, с оглед подобряване на неговото състояние и повишаване
на продажната цена. Твърдят, че са опитали всякакви начини да намерят купувач
на имота, даден като обезпечение по процесния кредит при цена, която е
покривала целия кредит и остатък за погасяване на другите кредити, но банката
не е оказала нужното съдействие. С оглед упълномощаване на адв. Г.Г. да
представлява ответницата В.В., е предоставена възможност да уточни релевираните
с писмения отговор възражения. Тъй като в рамките на определения от съда срок
процесуалният представител на посочената ответница е релевирала нови
възражения, извън установения в чл.131 ГПК срок и на основание чл.133 ГПК
същите са преклудирани, поради което не следва да се обсъждат. Молят съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като им присъди
сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 07.09.2006 г. между ищеца
и ответницата В.Н.В. е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 12761
от 07.09.2006 г., по силата на който банката се е съгласила да предостави на
посочената ответница кредит в размер на 218 00 лв., от които 103 300 лв.
за покупка на апартамент и 114 700 лв. за други разплащания. Крайният срок
за погасяване на кредита, заедно с дължимите лихва, е 244 месеца, считано от
датата на откриване на заемната сметка по кредита. Кредитополучателят се е
съгласил да погасява кредита на равни/анюитетни месечни вноски, включващи лихва
и главница, с размер на всяка вноска от 893, 44 лв. през първата година от
срока за издължаване на кредита и 1 745, 45 лв. – за всяка следваща година
до крайния срок на издължаване на кредита. В клаузата на чл.18, ал.2 от
договора страните са се съгласили, че пир неиздължаване на три последователни
месечни погасителни вноски – изцяло или отчасти, по който и да е от двата кредита
(кредита за покупка на недвижим имот по програма „Мой дом” и/или потребителския
креди „Мой дом плюс”), целият остатък и по двата кредита се превръща в
предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска на
просрочения кредит. В чл.19 страните са уговорили, че при непогасяване изцяло
или частично на която и да е вноска по главница и/или лихва по кредита, както и
в случаите на чл.18, ал.2, вземането на банката за отпуснатия кредит става
изцяло предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора, като
изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на
страните.
На 12.06.2009 г. между ищеца
и ответниците е сключен договор за встъпване в дълг по № HL12761,
по силата на който И.Н.В., в качеството й на поемател (встъпващ в дълг) е встъпила
като солидарен съдлъжник по смисъла на чл.101 ЗЗД в задълженията на В.Н.В.,
като банката, в качеството й на кредитор, е дала съгласие за това. С подписване
на договора страните са приели за установено, че по силата на договор за кредит
№ HL12761 банката е отпуснала на първоначалния длъжник – В.Н.В., сумата от
218 000 лв. С подписване на договора от 12.06.2009 г. поемателят встъпва
като съдъръжник по смисъла на чл.101 ЗЗД във всички задължения на в.Н.В., поети
в рамките и при условията, произтичащи от договор за кредит HL12761
и анексите към него. Страните са се съгласили, че поемането на задължението от
встъпващия съдлъжник не освобождава първоначалния длъжник от задълженията му по
договора за кредит и анексите към него.
На 29.07.2009 г. между
страните по делото е сключено допълнително споразумение към договор за кредит
за покупка на недвижим имот HL12761/2006 г., по силата на
който са констатирали, че към датата на сключване на споразумението задълженията
на кредитополучателя по посочения договор са в размер на 209 985, 95 лв.,
от които 1 181, 95 лв. – просрочена главница; 7 631, 81 лв. –
просрочена лихва; 200 095, 91 лв. – редовна главница и 1 077, 1 лв.
–редовна лихва. Страните са се споразумели за въвеждане на облекчен ред за
погасяване на съществуващи вземания на банката, конкретизирани в самото
споразумение. В т.VІІ от същото е посочено, че кредитополучателят декларира, че
е уведомен, че неполучаването на екземпляр от погасителния план по т.VІ не го
освобождава от задълженията му да плащане на погасителните вноски по Общия
дълг, в сроковете и размерите, определени в същия.
На 13.09.2010 г. между
страните в производството е сключено допълнително д.споразумение към договора
за кредит HL12761/2006 г., по силата на което страните са се
съгласили, че към датата на подписването му задълженията на кредитополучателя
по посочения договор възлизат на 756, 72 лв. – просрочена главница; 11 850, 68
лв. – просрочена лихва; 327, 34 – просрочени такси; 217 339, 78 лв. –
редовна главница. Страните са уговорили период на облекчено погасяване на
дълга. В чл.7 от споразумението страните са уговорили, че ако в рамките на
периода на облекчено погасяване на дълга кредитополучателят не заплати изцяло
или частично две последователни дължими месечни погасителни вноски, същият губи
правото да погасява дълга при условията на намалена фиксирана лихва върху
дълга. В чл.8 от допълнителното споразумение е посочено, че кредитополучателят декларира,
че е уведомен, че неполучаването на екземпляр от погасителния плен не го
освобождава от задължението му за плащане на погасителните вноски по дълга в
сроковете и размерите, определени в съответния погасителен план. Приложеният
погасителен план е подписан от всяка една от страните по него.
На 29.03.2011 г. ищецът е
депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК
срещу В.Н.В. и И.Н.В., които солидарно да заплатят сумата от 230 274, 52
лв. – предсрочно изискуема главница; 3 960, 77 лв. – договорна лихва за
периода 12.12.2010 г. до 28.03.2011 г.; 59 лв. – такси по договора за кредит от
14.09.2009 г. до 28.03.2011 г.; законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски. Заявителят
се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост на основание чл.19 вр. с
чл.18, ал.2 от договора за банков кредит – просрочение на три последователни
месечни вноски.
На 18.04.2011 г. по ч. гр.
д. № 13362/2011 г. по описа на СРС, ГО, 39 състав е постановена исканата
заповед.
На 30.09.2011 г. на В.Н.В. е
връчена покана за доброволно изпълнение във връзка с постановената заповед за
незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. На
14.10.2011 г. по делото е депозирано възражение от И.Н.В..
С определение от 05.12.2011
г., постановено по гр.д. № 13362/2010 г. по описа на СРС, І ГО, 39 състав,
съдът е констатирал, че в срока по чл.414, ал.2 ГПК са постъпили възражения от
длъжниците, поради което е указал на заявителя, че в едномесечен срок може са
предяви иск относно вземането си, като довнесе дължимата държавна такса, както
и че ако в срок от 40 – дни след съобщението не представи доказателства за
предявяването на иска, в противен случай съдът ще обезсили издадената заповед
за изпълнение и изпълнителен лист.
Указанията на съда са
надлежно съобщени на заявителя на 19.12.2011 г. Исковата молба е предявена на
10.01.2012 г., в рамките на установения в нормата на чл.415, ал.1 ГПК
преклузивен срок.
От заключението на вещото
лице З.Д. по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, което съдът възприема изцяло като компетентно дадено и обстойно
обосновано, се установява, че общият размер на непогасените задължения на
ответниците по договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL12761
от 07.09.2006 г. възлиза на 234 294, 29 лв., в това число 230 274, 52
лв. – усвоена и непогасена главница; 3 960, 77 лв. – договорна лихва за
периода 12.12.2010 г. – 28.03.2011 г. и 59 лв. – банкови такси за периода
14.09.2009 г. – 28.03.2011 г.
От заключението на вещото
лице Е.А.Г. по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че
първата дата, на която ответницата В.В. не е платила три последователни месечни
вноски по договора за кредит HL12761, но не и по анексите
към него, е 12.06.2009 г. Към тази дата задълженията на ответницата възлизат на
207 005, 02 лв., от които 200 394, 70 лв. – редовна главница; 882, 26
лв. – просрочена главница; 1 906, 57 лв. – редовна лихва и 3 821, 49
лв. – просрочена лихва. Към 12.04.2009 г. базовият лихвен процент за лева на
ищеца е имал промяна от 7 % на 10, 50 %. Размерът на начислената лихва по
договора към 12.04.2009 г. възлиза на 1 912, 13 лв. Заключението на вещото
лице е оспорено от ответницата В.В..
На основание чл.200, ал.3 ГПК е допуснато изслушване на нова съдено – счетоводна експертиза. От
заключението на вещото лице Р.Р.С. се установява, че първата дата, на която не
е била платена месечната погасителна вноска в размер на 2 203, 44 лв., в
това число 291, 31 лв. – главница и 1 912, 13 лв., е 12.04.2009 г. Първата
дата, на която не са били платени три последователни месечни погасителни вноски
по процесния договор е 12.04.2009 г. и просрочените суми са, както следва: на
12.04.2009 г. – 291, 31 лв. и лихва 1 912, 13 лв. – лихва; на 12.05.2009
г. – 294, 08 лв. – главница и 1 909, 36 лв. – лихва; на 12.06.2009 г. –
296, 87 лв. – главница и 1 906, 57 лв. – лихва. Общият размер на
просрочените три вноски за главница е 882, 26 лв. и 5 726, 06 лв. –
редовна лихва. В периода 12.10.2006 г. – 12.06.2009 г. извършените промени на
годишния лихвен процент са, както следва: в периода 12.11.2007 г. – 12.05.2008
г. действащият годишен лихвен процент е 8, 4 % (промяна от 7, 9 %); в периода
12.06.2008 г. действащият годишен лихвен процент е 8, 67 % (промяна от 8, 4 %);
в периода 12.07.2008 г. действащият годишен лихвен процент е 9, 15 % (промяна
от 8, 67 %); в периода 12.08.2008 г. – 12.10.2008 г. действащият годишен лихвен
процент е 9, 9 % (промяна от 9, 15 %; в периода 12.11.2008 г. – 12.06.2009 г.
действащият годишен лихвен процент е 11, 4 % (промяна от 9, 9 %). В резултат от
извършените промени в годишния лихвен процент по кредита в периода 12.10.2006
г. – 12.06.2009 г. размерът на начислената от банката редовна лихва по кредита
с промените на годишния лихвен процент, е 24 461, 10 лв., а размерът на
редовната лихва е 5 715, 56 лв. Към 12.06.2009 г. задълженията по
процесния договор за кредит са в общ размер на 207 005, 02 лв., в това
число: 200 394, 70 лв. – редовна главница; 882, 26 лв. – просрочена
главница; 1 906, 57 лв. – редовна лихва и 3 821, 49 лв. – просрочена
лихва.
В двете експертни заключения
вещите лица са достигнали до един и същ извод относно размера на задълженията
на ответниците към 12.06.2009 г., поради което и доколкото и двете са подробно
и задълбочено обосновани, съдът ги възприема като компетентно дадени.
От допълнителното експертно
заключение на вещото лице Е.Г. се установява, че размерът на дължимите главници
и договорни лихви по кредита към датата на извлечението от сметка от 28.03.2011
г. при условие, че не се вземат предвид договореното в двете допълнителни
споразумения, а се отчитат само разпоредбите на договора относно лихви и наказателна
надбавка, общо са в размер на 234 294, 29 лв., в това число 230 274,
52 лв. – усвоена и непогасена главница; 3 960, 77 лв. – договорна лихва за
периода 12.12.2010 г. – 28.03.2011 г. и 59 лв. – банкови такси за периода
14.09.2009 г. – 28.03.2011 г.
От показанията на разпитания
по делото свидетел А.Т. Т. се
установява, че е домоуправител на кооперацията, в която живеят ответниците и ги
познава. Знае, че преди доста време на адреса са идвали хора, които са
обяснили, че И. имала някакви задължения към банка. Не му обяснили за коя банка
става въпрос. Майката на В. веднъж звъннала по телефона на свидетеля, че някакъв
мъж чукал на вратата. Качил се на етажа и видял двама младежи. Попитал ги защо
безпокоят жена, която е възрастна и не е в добро здравословно състояние. Те му
обяснили, че имала задължения към банка, но не казали нейното име. Свидетелят
ги помолил да напуснат. Това се случило в средата на
Съдът възприема показанията
на разпитания по делото свидетел, тъй като същият има преки и непосредствени
впечатления относно обстоятелствата, за които е разпитван. Също така
показанията му не се опровергават от останалите събрани по делото
доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор,
в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК въз основа на документ, при направено възражение от длъжника в срока по
чл.414, ал.2 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК.
Ищецът и ответницата В.Н.В. са били
обвързани от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL12761, сключен на 07.09.2006 г., по силата на който
ищецът е предоставил на посочената ответница банков кредит в размер на
218 000 лв. за покупка на недвижим имот, както и да други разплащания,
срещу насрещното задължение на ответницата да върне кредита при уговорените условия
в срок от 244 месеца.
По силата на договор за встъпване в
дълг, сключен на 12.06.2009 г. между страните в производството, ответницата И.Н.В.
се е съгласила да отговаря солидарно с ответницата В.Н.В. за задълженията й,
произтичащи от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL12761, сключен на 07.09.2006 г., на основание чл.101 ЗЗД.
Между страните в производството са
сключени допълнителни споразумения от 29.07.2009 г. и от 13.09.2010 г., с които
са отчетени временните затруднения във връзка с редовното погасяване на
задълженията по кредита и са уговорени 12 – месечен период на облекчено
погасяване на дълга.
На 12.12.2010 г. ответниците не са
платили пълния размер на уговорената месечна анюитетна вноска. На основание
чл.19 вр. с чл.18, ал.2 от договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL12761, сключен на 07.09.2006 г., при неиздължаване на
три последователни месечни погасителни вноски – изцяло или частично, целият
остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от
датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е
необходимо каквото и да е волеизявление на страните. С оглед така постигната
уговорка, предсрочната изискуемост на дълга е настъпила на 12.02.2010 г.
Съгласно задължителните разяснения,
дадени с ТР № 4 от 18.06.2014 ., по тък. д. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.18,
постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
без да уведомява длъжника, кредиторът може да събере вземането си, не поражда
действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Това волеизявление трябва да е достигнало до
длъжника – кредитополучател. Пояснено е също така, че обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В случая ищецът не е отправил волеизявление до длъжника преди завеждане
на заповедното производство, за да го уведоми, че е настъпило предсрочната
изискуемост на дълга. Следва да се съобрази обаче, че с посоченото тълкувателно
решение, т.9 е разяснено, че в производството по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415,
ал.1 ГПК съществуването на вземането по издадена
заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното
дирене в исковия процес. С оглед на това на общо основание в това производство намира
приложение нормата на чл.235, ал.3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо следва
да се приеме, че волеизявлението на банката, инкорпорирано в исковата молба, че
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, е достигнало до ответниците с връчване
на препис от исковата молба и приложенията към нея - на 03.09.2012 г. С оглед
на това и доколкото към посочената дата са настъпили обективните факти,
уговорени от страните, за настъпване на предсрочната изискумост – неплащане на три последователни месечни погасителни вноски – изцяло или
частично,
считано от 03.09.2012 г. настъпилата предсрочна изискуемост има действие.
От заключението на вещото лице З.Д. по изслушаната
съдебно – счетоводна експертиза се установи, че размерът на задълженията на
ответника към ищеца, произтичащи от договора за банков кредит за покупка на
недвижим имот № НL 35070/07.09.2006 г. и
допълнителните споразумения, сключени между страните в производството, възлиза
на 234 294, 29 лв., в това число 230 274, 52 лв. – усвоена и
непогасена главница; 3 960, 77 лв. – договорна лихва за периода 12.12.2010
г. – 28.03.2011 г. и 59 лв. – банкови такси за периода 14.09.2009 г. –
28.03.2011 г.
В хода на производството ответниците не са ангажирали доказателства
относно наличието на пороци във волята им, релевирани с писмения отговор. От
ангажираните гласни доказателства не се установи волята на ответниците да е
манипулирана по някакъв начин от ищеца при подписване на процесните
допълнителни споразумения. От посещенията на двама младежи на адреса на
ответницата И.В. от някаква банка във връзка с нейни задължения, изводи в тази
насока не би могло да се направят. С доклада на делото е разпределена доказателствената
тежест между страните в производството, като на ответниците е указано, че
следва да докажат релевираните с писмения отговор възражения. С оглед на това и
доколкото ответниците не са изпълнили доказателствената си тежест, следва да се
приеме, че сключените договор за банков кредит за покупка на недвижим имот от 07.09.2006
г. и допълнитените споразумения към него са валидни и обвързват страните по
правоотношението.
Ответниците не са ангажирали доказателства в подкрепа на твърденията
си, че е налице забава на кредитора по
смисъла на чл.95 ЗЗД, тъй като не е осигурил необходимото съдействие и
неоправдано е отказал да приеме предложението им за осигуряване на възможност
за сключване на дългосрочен договор за наем на недвижимия имот, предоставен
като обезпечение по кредита. В хода на производството доказателства в тази
насока не са ангажирани, въпреки дадените указания на ответниците по реда на
чл.146, ал.2 ГПК, че не сочат доказателства в подкрепа на това свое възражение.
Ето защо следва да се приеме същото за неоснователно.
Неоснователно е възражението на ответниците, че банката не е
представила точна информация за размера на дълга при подписване на
допълнителните споразумения. Точният размер на задълженията към момента на
подписване на допълнителните споразумения е посочен в тях, като същите са
подписани от всички страни по правоотношението без възражения.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е изцяло
основателен и като такъв следва да се уважи.
По
разноските по производството:
Съгласно т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014 ., по тък. д. № 4/2014 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. С оглед изхода на спора
на ответника следва да се възложи сумата от 9 271, 78 лв. – внесена
държавна такса в заповедното и в настоящото производство и 500 лв. –
възнаграждение за вещи лица, както и сумата от 3 351, 53 лв. – заплатено
възнаграждение за един адвокат за осъществено представителство в заповедното
производство. Тъй като по делото не са ангажирани доказателства относно размера
на уговореното и заплатено възнаграждение на процесуалния представител на
ответника, такова не следва да му се присъжда за настоящото производство. С
оглед на това общият размер на дължимите от ответниците на ищеца разноски възлиза
на 13 123, 31 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.Н.В.,
ЕГН ********** и И.Н.В., ЕГН ********** и двете с адрес ***, че дължат на „Ю.Б.”
АД, ЕИК **********, с адрес гр. С., бул. „Ц. О.” № ** и съдебен
адрес гр. С., ул. „Т. у.” № ** Б, бл.*, ет.** – адв. К. Г.
М., сумата от 230 274, 52 (двеста и тридесет лева и двеста седемдесет и
четири лева и петдесет и две стотинки) лв. – главница; 3 960, 77 (три хиляди деветстотин и шестдесет лева и седемдесет
и седем стотинки) лв. – договорна лихва за периода 12.12.2010 г. – 28.03.2011
г. и 59 (петдесет и девет) лв. –
банкови такси за периода 14.09.2009 г. – 28.03.2011 г., дължими по договор за кредит
за покупка на недвижим имот № НL 12761 от 07.09.2006 г.,
договор за встъпване в дълг от 12.06.2009 г., допълнително споразумение от 29.07.2009
г. и допълнително споразумение от 13.09.2010 г., с настъпила предсрочна изискуемост на основание чл.19 вр. с чл.18, ал.2
от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2011
г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 18.04.2011 г. по гр.
д. № 13362/2011 г. по описа на СРС, І
ГО, 39 състав, по иска, предявен от „Ю.Б.” АД, ЕИК *******, с адрес гр. С.,
бул. „Ц.О.” № ** и съдебен адрес гр. С., ул. „Т.У.” № *, бл.*, ет.* – адв. К. Г. М., срещу В.Н.В., ЕГН ********** и И.Н.В., ЕГН **********
и двете с адрес ***, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Н.В., ЕГН ********** и И.Н.В., ЕГН ********** и
двете с адрес ***, да заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК *******, с адрес гр. С., бул. „Ц.О.”
№ ** и съдебен адрес гр. С., ул. „Т.У.” № *, бл.*, ет.* – адв. К. Г. М., сумата от 13 123, 31 (тринадесет хиляди сто двадесет и три лева и тридесет и една стотинки)
лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени в заповедното и в настоящото
производство разноски, включително заплатено в заповедното производство възнаграждение
за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: