Номер 97506.10.2020 г.Град Плевен
Окръжен съд – ПлевенV въз. граждански състав
На 06.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия А. Кунчева
като разгледа докладваното от Емилия А. Кунчева Въззивно частно
гражданско дело № 20204400500660 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 420, ал. 3
от ГПК.
Образувано е въз основа частната жалба на Т. Л. Г. , от гр. Плевен,
срещу определение № 2533 от 22.07.2020 г. на Районен съд гр. Плевен,
постановено по ч.гр.д. № 6516/2012 г., с което е оставена без уважение
молбата му за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело
№ ***** по описа на ЧСИ П.П. в частта за вземането по заповед за
изпълнение № ***/16.11.2012 г. и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. №
6516/2012 г. по описа на Районен съд гр. Плевен. С жалбата се поддържа
довод, че цялото вземане по издадената срещу жалбоподателя заповед за
изпълнение и изпълнителен лист – главница, лихви и разноски е погасено по
давност и са изложени съображеня в подкрепа на същия. Наведени са
твърдения, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника едва на
20.07.2020 г., както и че същият не е бил уведомен за прехвърляне на вземане
срещу него от „***“ ЕАД в полза на дружеството, по чиято молба е
образувано изпълнителното производство – „*********“ ЕАД. Претендира се
отмяната на обжалваното определение, като окръжният съд постанови
спиране на изпълнителното производство на основание чл. 420, ал. 2, т. 1
ГПК.
Постъпила молба с характер на писмен отговор от „***“ ЕАД, като
1
заявител в заповедното производство, подаден чрез пълномощника юрк. Н. И.
, в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба.
Частната жалба е подадена в установения от закона срок, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, оглед на
което налице е валидно сезиране на въззивната инстанция.
Съобразно правомощията си, визирани в чл. 269 ГПК, във връзка с чл.
278, ал. 4 ГПК, настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен съд
констатира следното:
От данните по делото е видно, че въз основа подаденото на 14.11.2012 г.
заявление от „***“ ЕАД Плевенският районен съд е издал по образуваното
ч.гр.д. № 6516/2012 г. заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК № *** от 16.11.2012 г. и изпълнителен
лист срещу посочените в заявлението солидарни длъжници Т. Л. Г. и Р.В.М.,
за претендираното от кредитора вземане. Заповедта е издадена с оглед на
представен документ по чл. 417, т. 2 ГПК - извлечение от счетоводните
книги на банката по договор за кредит за текущо потребление от 19.03.2007 г.
Длъжникът Т. Л. Г. е депозирал пред заповедния съд възражение по
чл. 414 ГПК срещу заповедта за незабавно изпълнение с вх.рег.№ 15735 от
21.07.2020 г. В самото възражение се съдържа искане за спиране на изп.дело
№ 1074/2019 г. по описа на ЧСИ П.П.. Длъжникът е представил и отделна
писмена молба /искане/ за спиране на изпълнителното производство на
основание чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК, в която са наведени твърдения, че покана
за доброволно изпълнение и копие от издадения срещу него изпълнителен
лист са му били връчени на 20.07.2020 г. по изпълнително дело № ***** на
ЧСИ П.П., след което е направил справка в деловодството на Плевенски
районен съд и е узнал за заповедното производство. Искането за спиране на
принудителното изпълнение се основава на твърдения, че претендираното
вземане е погасено по давност.
С разпореждане от 22.07.2020 г. Плевенският районен съд е изискал
от кредитора – „***“ ЕАД да представи доказателства за датата на връчване
на покана за доброволно изпълнение и заповед за изпълнение на длъжника
Т.Л.Г..
2
Същевременно, без да изчака изтичането на определения срок за
представяне на изисканите доказателства, с определение от същата дата –
22.07.2020 г. заповедният съд се е произнесъл по молбата на длъжника Т.Г. за
спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № ***** на
ЧСИ П.П., като е оставил същото без уважение.
В указания от съда срок кредиторът по издадената заповед за
незабавно изпълнение е представил изисканите писмени доказателства,
касаещи връчването на покана за доброволно изпълнение и заповедта за
изпълнение на длъжника Т.Г.. От същите се установява, че въз основа на
издадения изпълнителен лист в полза на „***“ ЕАД, по молба на цесионера на
вземането – „*********“ ЕАД първоначално е било образувано изпълнително
дело № **** по описа на ЧСИ П.П., с район на действие Окръжен съд гр.
Плевен, производството по което впоследствие е било перемирано. По това
изпълнително дело е била изпратена покана за доброволно изпълнение на
длъжника Т. Л. Г. , заедно с преписи от изпълнителния лист и заповедта за
незабавно изпълнение, на адреса му, посочен в заповедта. Книжата са били
надлежно връчени на същия длъжник по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК,
приложим с оглед препращащата норма на чл. 43 от ЗЧСИ, чрез залепване на
уведомление, осъществено съответно на 11.06.2017 г. – на пощенската кутия и
на 05.09.2017 г. – на входната врата. В приложените разписки са отразени
датите, на които е посещаван адресът, както и че е бил осъществен контакт с
жена, представила се за майка на Т.Г., която е заявила, че той живее на друг
адрес и отказала да получи книжата. Следва да се има предвид обаче, че по
последващото изпълнително дело № *****, образувано въз основа на същия
изпълнителен лист, покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника
Т. Л. Г. лично на същия адрес, след извършена справка за постоянен и
настоящ адрес на лицето, видно от приложеното съобщение на ЧСИ П.П..
При това положение и на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК заповедта за
незабавно изпълнение се счита редовно връчена на длъжника Т. Л. Г. заедно с
поканата за доброволно изпълнение още по първоначално образуваното
изпълнително дело № **** на ЧСИ П.П. с изтичането на срока за получаване
на книжата от канцеларията на съдебния изпълнител, като връчването е
извършено съобразно изискванията на чл. 418, ал. 5 от ГПК. След като
заповедта за изпълнение е била надлежно връчена на длъжника по това
3
изпълнително производство, то по последващото изпълнително дело
съдебният изпълнител е следвало да изпрати на този длъжник само
съобщение за образуването му, без да му дава нов срок за доброволно
изпълнение, респективно без да изпраща нова покана заедно със заповедта
/чл. 428, ал. 1 ГПК/.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК /в действащата за случая редакция на
разпоредбата/ длъжникът Т. Л. Г. не е подал писмено възражение срещу
заповедта за незабавно изпълнение, нито е заявил искане за спиране на
принудителното изпълнение по реда на чл. 420 ГПК.
Предвид гореизложеното, се налага извод, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила и възражението срещу заповедта от 21.07.2020 г.
на длъжника Т.Г., заедно с молбата му за спиране на изпълнението по реда на
чл. 420 ГПК, се явяват подадени извън преклузивните процесуални срокове,
поради което са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане.
Като се е произнесъл по съществото на недопустимо искане,
първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, който
подлежи на обезсилване, а производството по така направеното искане по чл.
420 ГПК следва да бъде прекратено.
За правна яснота следва да бъде посочено в настоящото изложение,
че въззивният съд приема подаденото от длъжника Т.Г. възражение срещу
заповедта за незабавно изпълнение само като материалноправно възражение
по чл. 414 ГПК, което се явява просрочено и като такова е преклудирано.
Независимо от факта, че в частната жалба срещу определението на районния
съд е заявено искане въззивният съд да постанови спиране на принудителното
изпълнение на основание чл. 423, вр. с чл. 420 ГПК, това не променя
характера на възражението като такова по чл. 423 ГПК, доколкото в същото
се съдържа единствено твърдение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираното вземане и не е налице позоваване на някоя от
хипотезите на ал. 1 от същата разпоредба, осъществяването на която би
лишило длъжника от възможността да оспори вземането в законовия срок.
Така мотивиран, Окръжният съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определение № 2533 от 22.07.2020 г. на Плевенски районен съд,
постановено по ч.гр.д. № 6516/2012 г., и ПРЕКРАТЯВА производството по
молбата на Т. Л. Г. , с ЕГН **********, за спиране на изпълнението по
изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ П.П. на основание чл. 420, ал. 2, т.
1 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд – гр. Велико Търново в едноседмичен срок от съобщаването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5