РЕШЕНИЕ
№ 5699
гр. София, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110203291 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. М. В., с ЕГН: **********, с адрес: с.П ул.
,,С К“, № , чрез упълномощен защитник срещу Наказателно постановление №
22 – 4332 – 028143 издадено на 06.01.2023г. от Началник група в СДВР, отдел
,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева за
извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и необосновано. Същото е било издадено при липса на
преки свидетели на деянието и опорочаване на проведеното административно
производство относно посочване на съществени параметри на
административното обвинение. В заключение се иска от съда да постанови
решение, с което да уважи жалбата и отмени обжалвания административен
акт.
За съдебно заседание жалбоподателят К. В., редовно призован, се явява
лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата и моли същата
да бъде уважена. Развиват се подробни съображения в нейна подкрепа като се
1
претендират разноски. Административно наказващият орган Началник група
в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Съдът, след като извърши преценка на събраните в хода на делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, и обсъди
доводите и възраженията на страните, прие за установено следното:
На 11.12.2022г. около 08:30ч. в град София, на Околовръстен път, с
посока на движение от ул.,,Латин Колев“ към северна скоростна тангента,
жалбоподателят К. В. управлявал личния си лек автомобил марка Мерцедес,
модел Ц 220 ЦДИ с рег.№ . Зад него, на разС.ие от около 30 метра, се движел
със счленено ППС – влекач Мерцедес Актрос с рег.№ и полуремарке Флигел
СДС 39 А4 с рег.№ и двете собственост на ,,МО – МО ТРАНС“ ЕООД,
свидетелят Е.. До речният канал жалбоподателят внезапно заспал на волана,
изгубил контрол върху управлявания лек автомобил и самокатастрофирал,
удряйки се в пътната мантинела. Поради близката дистанция, движещият се
зад него товарен автомобил не успял своевременно да спре, навлезнал в
насрещното движение и ударил самокатастрофиралия автомобил с предната
част на десния фар в дясната му задна част. След настъпилото произшествие
свидетелят Илязов отишъл до автомобила на жалбоподателя, за да провери
какво е съС.ието му. На място пристигнали и разпитаните в качеството на
свидетели Г Т, В Д, М. З., А. Б. и И. Ф., които възприели непосредствено
местоположението на двете МПС – та, както и пътната обстановка. След
подаден сигнал на телефон 112 жалбоподателят бил транспортиран за
оказване на медицинска помощ в ,,Пирогов“, където бил тестван за наличие
на употреба на алкохол и наркотици. Пробата била извършена от
полицейските служители К. К. и негов колега Данаилов като по отношение на
наркотиците се оказала положителна. След установяване на произшествието
на двамата участници били съставени АУАН за нарушения по чл.20, ал.2 от
ЗДвП. С мотивирана резолюция № 22 – 4332 – М002396 от 01.02.2023г. на
Началник група СДВР, административно наказателното производство по
АУАН № GA № 558200, в частта относно нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП, по който е издадено обжалваното наказателно постановление, е било
прекратено. Въз основа на акта било издадено било издадено и обжалваното
наказателно постановление.
2
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и
доказана от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Видно от показанията на разпитаните в качеството на свидетели
Венцислав Дончев, М. З., А. Б. и И. Ф. е, че същите не са били
непосредствени очевидци на възникналото ПТП и самокатастрофиране на
жалбоподателя. Единствено от показанията на свидетеля Дончев се
установява, че след като посетил местопроизшествието, пред него
жалбоподателят признал, че е бил заспал при управление на автомобила си. В
своите твърдения пред съда, свидетелите, заедно с тези на Е. признават, че
пътят, по който се е случило деянието, е бил сух.
Същевременно в своите показания Г Т заявява, че не си спомня за
случилото се дори и след предявяването на АУАН, на който се е подписал
като свидетел, а К. К. излага твърдения, които нямат връзка с предмета на
настоящото административно обвинение.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като еднопосочни, логични
и непротиворечиви. Същите съдържат в значителна част техни субективни
възприятия, възникнали след посещаването на местопроизшествието и
установяването на местоположението на двете МПС, поведение на техните
водачи и пътната обстановка. Изнесените от тях твърдения се потвърждават и
от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, част от
които, свързани с образувани преписки и досъдебни производства спрямо
жалбоподателя, документи от резултати от проведени медицински
изследвания и такива, свързани с обвинение в извършено престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК, както и съставения на свидетелят Е. АУАН, се явяват
частично относими към предмета на делото. Наведеното от защитата
възражение за наличие на висящо наказателно производство са същото
деяние съдът счита, че неправилно, тъй като в случая е налице повдигнато
административно обвинение за извършено нарушение, свързано с настъпило
ПТП вследствие на управление на МПС с несъобразен скорост и при
несъблюдаване на съС.ието на пътя, а не на такова, възникнало след употреба
на наркотични вещества.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от процесуално
3
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършена служебна проверка на законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление съдът счита, че същото е
необосновано, тъй като не е подкрепено от събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, а по своето съдържание е и
непълно и неясно откъм фактическа обстановка. Видно от съдържанието на
АУАН и обжалваното НП е, че в тях е било вменено извършване на
административно нарушение на жалбоподателя по чл.20, ал.2 от ЗДвП,
извършено при несъобразяване на скоростта със съС.ието на пътя, т.е.мокър
асфалт и дъжд. Въпреки че не е прецизиран механизма на деянието и каква е
причинната връзка между атмосферните условия на пътя и настъпилото
произшествие съдът счита, че от събраните по делото доказателства не се
потвърждава, а напротив, се оборва описаното съС.ие на пътя.
Административно наказващият орган очевидно е имал предвид, че вследствие
на мокрият асфалт на пътното платно, възникнал вследствие на дъжд,
жалбоподателят е изгубил контрол върху управлявания от него лек
автомобил, което е довело до ПТП в крайпътно съоръжение (мантинела). В
хода на проведеното съдебно следствие се установява диаметрално
противоположна фактическа обстановка, която потвърждава единствено
факта на възникнало ПТП с участието на жалбоподателя. Както беше
посочено по – горе в мотивите от показанията на актосъставителя Венцислав
Дончев се установява, че пред него самокатастрофиралото лице е признало,
че е заспало на волана, което е довело до изгубване на контрол върху
автомобила и настъпване на ПТП. От друга страна са ангажирани писмени
доказателства, от които е видно, че за същото деяние има образувано
досъдебно производство № 671/2022г. по описа на СО – СГП за това, че на
11.12.2022г. около 08:30ч. в град София, софийски околовръстен път, в
участъка на разклона за село Мировяне и разклона за село Мрамор,
жалбоподателят В. е управлявал моторно превозно средство марка Мерцедес,
модел Ц 220 ЦДИ с рег.№ СВ 44 84 МР, след употреба на наркотични
вещества /амфетамин/, установено по надлежния ред с ,,Drug Test 5000“ –
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. С мотивираната резолюция на Началник
група СДВР е било прекратено административно наказателното производство
по АУАН, въз основа на който е било издадено обжалваното наказателно
4
постановление е било прието, че водачът е управлявал МПС след употреба на
наркотични вещества като същият е пострадал от деянието очевидно
фиксирайки неговото самокатастрофиране, но като самостоятелно нарушение
по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП. Това обстоятелство обуславя преценката на
административно наказващият орган, че механизма на настъпилото ПТП е
вследствие на управление с несъобразена с пътните условия скорост. В
случая е налице недоказаност на нарушението по посочената в наказателното
постановление фактическа обстановка, тъй като по делото беше безспорно
доказано, че пътният участък, по който се е движел деецът, е бил сух, поради
което и механизма на извършване на изпълнителното деяние е различен.
Данните в тази насока са, че това е станало след заспиване, нямащо връзка с
мокрия асфалт. Тъй като съдът няма правомощия да измени наказателното
постановление при съществена промяна в обстоятелствената част на
нарушението, каквато безспорно е начинът на неговото извършване, като
единствена последица следва да отмени наказателното постановление като
необосновано.
С оглед изхода на делото и предвид неговата продължителност и
сложност, обусловила провеждането и приключването му в няколко съдебни
заседание и при направено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение съдът намира, че СДВР следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата в размер на общо 1 000 лева, представляваща
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен
защитник.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22 – 4332 – 028143 издадено на
06.01.2023г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с
което на К. М. В., с ЕГН: **********, с адрес: с.П ул. ,,С К“, № , е наложено
административно наказание глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева за
извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.2 от ЗАНН ОСЪЖДА СДВР да заплати на
К. М. В., с ЕГН: **********, с адрес: с.П ул. ,,С К“ № , сумата в размер на1
000 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение
5
за упълномощен защитник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6