№ 2436
гр. София, 03.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110215207 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила молба, вх.№119650/03.04.2025 г., от адв. Н. Б. - САК
- пълномощник на З. И. Т., ЕГН **********, с която на основание чл.248, ал.1 от ГПК,
вр.чл.144 от АПК, вр.чл.63д, ал.1 от ЗАНН се търси допълване на решение от 28.03.2025 г.,
постановено по НАХД №15207/2024 г. по описа на 2 състав, СРС, НО в частта за разноските,
сторени от жалбоподателя за процесуално представителство пред първата съдебна
инстанция.
След като разгледа искането и съобрази закона, съдът намира следното:
С Решение от 28.03.2025 г. на 2-ри състав, НО - СРС, постановено по НАХД
№15207/2024 г., е отменено наказателно постановление №360116/14.06.2019 г., издадено от
Заместник – кмет на Столична община, с което на З. И. Т., ЕГН **********, е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл.18, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр.чл.46,
ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО.
Съобщението за постановяване на решението е връчено на жалбоподателя чрез
процесуалния му представител адв. Б., на 31.03.2025 г., видно от отбелязване за връчването
му чрез ЕПЕП. Изрично в диспозитива на решението е посочено, че същото подлежи на
обжалване в 14-дневен срок по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс,
съобразен и с нормата на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказанията.
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, към която препраща правилото на
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в срока за обжалване съдът по искане на страните може сам да
допълни или измени постановеното от него решение в частта на разноските. В конкретния
случай срокът за обжалване е бил 14-дневен от съобщаването на решението на страните,
като за молителя той е започнал от дата 31.03.2025 г. и е изтекъл на 14.04.2025 г. (работен
ден - понеделник). Молбата е подадена на 03.04.2025 г., поради което следва да се приеме, че
тя е подадена в рамките на установения с нормата на чл.248, ал.1 от ГПК срок, поради което
и доколкото изхожда от процесуално легитимирано лице, се явява допустима. Разгледана по
същество тя е ОСНОВАТЕЛНА.
В производството пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят своевременно
е направил искане за присъждане на разноски. С решението на съда спорът е решен в полза
на З. И. Т., ЕГН **********, поради което обосновано може да се заключи, че въззиваемата
страна, неоснователно предизвикала с поведението си правния спор, следва да понесе
1
отговорността за разноски, а за въззивника е възникнало право да ги търси. По делото пред
СРС е приложено адвокатско пълномощно, по силата на което адв. Б. е бил упълномощен да
подаде молбата за постановяване на допълнително решение. Макар процесуалният
представител да не е взел участие в съдебното заседание, в което делото е обявено за
решаване, той е депозирал допълнение към жалбата съобразно изискванията на чл.320, ал.4
от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН, в което е формулирано и искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение. Този документ е докладван от съда и преди откриването на
проведеното съдебно заседание. По делото са представени доказателства за заплащането на
сумата от 360,00 лева - договор за правна защита и съдействие, фактура и списък с разноски.
Съгл. чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съдът не е длъжен, но може да намали размера на заплатения адвокатски
хонорар, само ако кумулативно са налице съответно искане на насрещната страна и
прекомерно възнаграждение спрямо фактическата и правна сложност на делото.
В случая, по делото въззиваемата страна не е отправила възражение за прекомерност
на поисканите от жалбоподателя разноски. При тази констатация, формално, не се разкриват
кумулативно изискуемите предпоставки за извършване на преценка, дали размерът на
адвокатския хонорар е прекомерен спрямо фактическата и правна сложност на делото.
Въпреки това, при отсъждане на размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде
съобразено Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд. В него е предоставено
задължително за националните съдилища на страните от Европейския съюз тълкуване на
разпоредбите на чл. 101, § 1 ДФЕС, вр чл. 4, § 3 ДФЕС. В своите мотиви Съдът насочва, че
националният съд е длъжен да откаже приложението на наредба, определяща минималните
размери на адвокатските възнаграждения, с придаден задължителен характер с национална
правна уредба, която противоречи на цитираните правила от ДФЕС. СЕС продължава в
разсъжденията си, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, не допуска съдът да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, вр чл. 4, § 3 ДФЕС. СЕС
споделя в съображенията си, че при наличието на посочените ограничения не е възможно
позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително
и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени
на адвокатските услуги.
Пренесено в конкретиката на казуса, задължителната сила на решението на СЕС по
преюдициалното запитване налага този съд да извърши преценка, доколко разпоредбите
на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗА, във връзка с чл. 7 от Наредба № 1/2004 г., в актуалната им
редакция, са съответни на правото на ЕС.
Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в
нормата на чл. 36, ал. 1 ЗА. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА изрично забранява
уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от посочения в наредба,
издадена на основание по чл. 36, ал. 2 ЗА, за съответния вид работа. Такъв подзаконов
нормативен акт се явява Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, приета
от Висшия адвокатски съвет.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.: "Ако
2
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2
върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение" С отмененото
наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран с наказание "Глоба" в размер на
50,00 лева. В текста на чл. 7, ал. 2, т. 2 от подзаконовия нормативен акт е указано: "За
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията са следните:... при интерес до 1000 лв. - 400 лв.".
Безспорно, приемането на Наредбата с решение на Висш адвокатски съвет е
предхождано от надлежно проучване и дава израз на волята да се постигне съгласуване на
цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги и преследваните легитимни
цели - да се постигне адекватно заплащане на положения висококвалифициран труд. Именно
затова и съобразно мотивите на решението на СЕС по дело №С-438/22 г., разпоредбите на
чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 за възнагражденията за адвокатска
работа могат да служат като ориентир при определяне на възнаграждения, въпреки че те не
са обвързващи за съда, с оглед общите правила за конкуренцията, по смисъла на член 101,
параграф 1 ДФЕС.
Съобразявайки вида и количеството на извършената дейност по предоставената
правна защита пред настоящата съдебна инстанция, както и предмета на делото, този съд
приема, че фактическата и правна сложност на процесния казус не е необичайна и не се
отличава съществено от останалите дела от този вид. Въззивното производство е
приключило в едно съдебно заседание, без процедурни усложнения, в това число и без
събирането на допълнителни доказателства извън тези, приложени към
административнонаказателната преписка. За запознаване с материалите по делото и
изготвянето на жалбата не е било нужно полагането на прекомерни усилия, нито
изразходването на съществен времеви и технически ресурс. Такъв не е бил нужен и за
изготвяне на молбата по чл.248 от ГПК. Тази съвкупност от фактори, съпоставена с
претендирания размер на разноските, оправдава фиксирането им върху стойност от 360,00
лева (с включен ДДС), която е под предвидената долна граница на дължимото
възнаграждение в чл.8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнагражденията за адвокатска работа - 400, 00 лева. По този начин ще се постигне
еквивалентност и баланс между обществения интерес от справедлив съдебен процес,
действителната правна и фактическа сложност на правния спор и реалния обем от
извършена работа от изготвилия жалбата адвокат. Поради това и за настоящата съдебна
инстанция разглежданият адвокатски хонорар съответства на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата (ЗА) "справедлив и обоснован".
Така мотивиран, на основание чл. 248, ал.1 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, вр.чл.63, ал.3
от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2-ри състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение от 28.03.2025 г., постановено по НАХД №15207/2024 г. по описа
на СРС, НО, 2 състав, като ОСЪЖДА Столична община да заплати в полза на З. И. Т., ЕГН
********** и по нейна сметка направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 360,00 /триста и шестдесет/ лева.
Определението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град по
реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4