Р Е Ш Е Н И Е
Номер 709 14.05.2021г. град Бургас
Административен съд – гр.Бургас, деветнадесети
състав, на двадесет и девети април две хиляди двадесет и първа година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Чавдар Димитров
Членове: 1. Христо Христов
2. Марина Николова
при секретаря И.Л.и прокурор Х.К. като
разгледа докладваното от съдия Димитров
касационно наказателно административен характер дело номер 841 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ЕТ Роан 2 Р.Г., със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Александър Велики №54А, против Решение № 260064/29.01.2021г., постановено по НАХД № 4415/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 533581-F563684/24.08.2020 г., издадено от Началника на Отдел "Оперативни дейности" – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на търговеца, за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/13.12.2006 г. /, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
В касационната жалба се релевират съображения за нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуални правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Сочи се, че не се установява извършването на административното нарушение по чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., тъй като същото касае стоките от данъчна група А, а не тези от данъчна група Б, като според касатора е невярно възприетото от страна на въззивната инстанция становище, че разпоредбата на чл.27, ал.3 от Наредбата бива дерогирана от разпоредбата на чл.26, ал.1, т.7 от същата Наредба. Излага се становище и за липса на изискване към съдържанието за наличие на конкретно наименование, а по скоро за видово означение, като отграничението на различните стоки, попадащи в това съдържание според касатора се реализира, чрез отразяване на конкретната цена на всяка от тях. Повдига се и въпросът за съставомерност на деянието при наличие на несъответствие на само част от съдржанието на фискалния бон. Оспорено е като допуснато съществено процесуално нарушение обстоятелството за непосочване в АУАН на точната правна квалификация на констатираното нарушение, а именно под коя от многобройните точки на чл. 118, ал.4 се субсумира то. Това обстоятелство от своя страна бива преценено като нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Прави се опит да бъде обяснен констатирания пропуск с нарушение, допуснато от страна на обслужващата ЕКАФП фирма, на която се вменява отговорността за констатираното несъответствие. Обосновава се и приложение на института на маловажния случай, предвиден в разпоредбата на чл.28 ЗАНН като се оспорва неприложимостта на института в случаите на съставомерност, каквито разсъждения са направени по повод заключенията на въззивната инстанция.
В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие - адв. М., поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Ответникът по касация – Национална агенция за приходите, в депозирано чрез процесуален представител писмено становище, оспорва жалбата и моли решението на Районен съд – Бургас да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на Районен съд – Бургас да бъде оставено в сила.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становищата на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
С оспореното пред районния съд наказателно постановление касаторът е бил санкциониран за допуснато нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. – за това, че е издал касов бон, който не съдържа посочения в цитираната норма реквизит, а именно: наименование на стоката. Нарушението е установено при извършена проверка в стопанисвания от дружеството обект – фризьорски салон Роси Стил, находящ се в гр. Бургас, ул. "Александър Велики“ №56, на 04.08.2020 година.
За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал необходимите доказателства при спазване на процесуалните изисквания и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Въз основа на последната, Районен съд – Бургас е достигнал до извод, че ЕТ РОАН - 2- Р.Г. е осъществило състава на описаното в наказателното постановление административно нарушение, за което правилно е санкционирано на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Констатирал е, че наложената имуществена санкция е определена в минимално предвидения в закона размер. Първостепенният съд е изложил мотиви за липса на основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Решението на Районен съд – Бургас е правилно постановено.
Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
Не се установяват твърдените в касационната жалба пороци.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупност от решаващия състав на Районен съд Бургас, като е мотивирано подробно защо въз основа на тях е достигнат извод за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Противно на твърдяното в касационната жалба, районният съд задълбочено е обсъдил всички възражения на санкционирания търговец, релевирани във въззивното производство /включително тези за липса на мотиви относно определения размер на санкцията и приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, наведени и в касационната жалба/, излагайки обстойни съображения защо приема всяко едно от тях за неоснователно, които касационната инстанция възприема напълно, поради което на намира за необходимо да ги преповтаря.
Верни са и изводите на първостепенния съд по приложението на материалния закон. При правилно установени по делото факти Районен съд Бургас е подвел същите под относимите материалноправни разпоредби, достигайки до обоснован извод за осъществяване на фактическия състав на административно нарушение по чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година.
Посочената подзаконова правна норма регламентира задължителното съдържание, което следва да има фискалната касова бележка, като един от реквизитите е наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, като наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата / чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. /. От събраните по делото доказателства по безсъмнен начин е установена липсата на този реквизит в издадения при извършената контролна покупка фискален бон. Вместо описание на услугата във фискалния бон е посочено единствено „ДП 2“.
В тълкуванието на отношението между разпоредбите на чл.27, ал.3 и на чл.26, ал.1, т.7 от Наредбата касаторът и съдебният състав на въззивната инстанция влагат различен смисъл, което ги води и до различни правни изводи. Под твърдението, че разпоредбата на чл.26, ал.1 изисква повече от съдържанието уредено с разпоредбата на чл.27, ал.3 от Наредбата въззивната инстанция визира уредбата на повече елементи от съдържанието на фискалния бон, докато иложените разсъждания от страна на касатора касаят конкретиката на наименованието на един от тези елементи - стоката/услугата, където действително нормата на чл.26, ал.1, т.7 не изисква повече. Според настоящият съдебен състав неоснователно е оплакването в касационната жалба, свързано с твърдение за относимост на изискването за съдържание по чл.26, ал.1, т.7 единствено към стоките от група А.Тази теза не намира подкрепа в разпоредбата на чл.27, ал.3 от Наредбата. Последната изисква още по подробно описание (като елемент от съдържанието на фискалния бон) от въведеното с разпоредбата на чл.26, ал.1, т.7 от наредбата, тъй като първата поставя задължение за регистриране наименование на всеки отделен артикул от група А, а последната урежда въпроса за индивидуализация на стоката/услугата (вкл. и чрез наименование) по видове, не по артикули. Т.е. държи на една по-обща конкретика спрямо тази въведена с разпоредбата на чл.27, ал.3 от същата наредба. В този смисъл правилни са разсъжденията в тази насока, изложени от страна на касатора в т.3 от касационната му жалба, но те биха имали значение в случай, че в процесния бон бе констатирано като съдържащо се някакво наименование на услугата и спорът касаеше неговата конкретика например. Т.е. тези възражения не променят крайният извод направен върху констатацията на АНО, че липсва каквото и да е наименование на услугата. По-натам следва да бъде отбелязано, отново във връзка с изложени от страна на касатора възражения, че липсата на кой да е от елементите, включени в задължителното съдържание на касовия бон води до осъществяване състава на соченото административно нарушение, като отсъствието на два или повече елемента следва да намери място при индивидуализиране размера на наказанието. В конкретният случай касаторът е санкциониран с минималния предвиден в санкционната норма размер.
Неоснователно е и възражението по т.4 от касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, изразило се в непосочване на конкретна точка от разпоредбата на чл.118, ал.4 ЗДДС, доколкото последната норма урежда единствено съдържанието на Наредбата, приета от Министъра на финансите, т.е. тази норма не се сочи от актосъставителя и АНО като нарушена, за да е изискуема сочената от касатора подробна и пълна индивидуализация. Такава е била нужна относно нарушението на разпоредбата на чл.26, ал.1, т.7, което е спазено.
Изложените по-натам възражения за възможна и допустима административнонаказателна отговорност и от страна на обслужващата касовия апарат фирма, касаят санкциониране на последната за неизпълнение на задължение по чл.27, ал.3 от Наредбата, каквото настоящото не е, поради което този въпрос не следва да бъде обсъждан.
Както правилно е посочил районният съд, нарушението е подведено под съответстваща му санкционната норма, в случая чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, като наложената имуществена санкция законосъобразно е определена в минималния размер, предвиден в същата, поради което пред съда не стои въпросът за неговото редуциране.
Не са налице основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да бъде квалифицирано едно административно нарушение като маловажно и да не бъде санкционирано, е необходимо съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, приложим по препращане от чл. 11 от ЗАНН, то да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид, като бъдат взети предвид вредните последици и смекчаващите отговорността обстоятелства. В случая по делото не е установена по-ниска степен на обществена опасност на нарушението. Процесното нарушение е от категорията на т. нар. "формални" нарушения /"нарушения на просто извършване"/, при които вредните последици /обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, не може да обоснове извод за маловажност на същото. Ако се приеме обратното, то всяко първо нарушение би следвало да се квалифицира като маловажен случай, а не това е целта на обективирания в чл. 28 от ЗАНН правен институт. С оглед на изложеното и отчитайки засегнатите с извършеното нарушение обществени отношения – защита интересите на фиска, се налага извод, че процесният случай не следва да бъде квалифициран като маловажен.
В допълнение може да бъде изтъкнато, че предвид професионалния ангажимент на сервизиращата фирма да отразява във фискалните бонове пълното и точно тяхно съдържание, налице е възможност за регресна претенция. Това обстоятелство обаче не освобождава нарушителя от административно-наказателна отговорност, тъй като същият като професионален търговец е длъжен да следи лично за това нормативно изискване и да съблюдава нормите на закона, като отговорността му е безвиновна.
При извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Предвид крайния изход на спора и липсата на отправено искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, съдът не намира за необходимо да присъди такива.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд Бургас, XIX-ти касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260064/29.01.2021 г., постановено по НАХД № 4415/2020 г. по описа на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.