РЕШЕНИЕ
№ 2876
гр. Пловдив, 30.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20205330110322 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Х. Н. Х., ЕГН ********** против „Кредит
Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени осъдителни искове с правно
основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем № ... от
23.04.2018 г., по силата на който получила 5000 лева, платими на 11 месечни
погасителни вноски, всяка в размер на по 550,61 лева, при уговорен лихвен процент от
35 % и ГПР - 48,31 %, който бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Излага
съображения за нарушаване на разпоредбите на чл.10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11, ал.
2, чл. 19, ал. 4, чл. 33 ЗПК и за нарушаване на добрите нрави.
Поради недействителност на договора, съответно клаузите за лихва и неустойка,
получените суми над върнатата главница били без правно основание. Моли за
присъждане на 711,65 лева - получена без основание за възнаградителна лихва и
4021,15 лева - за неустойка, ведно със законната лихва, считано от постъпване на
исковата молба в съда до окончателното погасяване /вж. изм. на исковете по чл. 214
ГПК чрез увеличение – пр.о.с.з. л.114/. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
претенциите.
Твърди условията по договора да са уговорени индивидуално. Клаузите за
1
дължимост на лихва и неустойка били действителни. Ищцата била запозната
предварително с условията по договора, с връчен СЕФ и взела информирано решение
за сключването му. Тъй като не осигурила уговореното обезпечение, дължала
предвидената неустойка. Тя не била прекомерна и била в съответствие с присъщите й
функции. При договаряне на възн. лихва нямало допуснати нарушения на добрите
нрави и баланса в интересите на страните. Моли за отхвърляне на исковете. Възразява
за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е бил
сключен договор за заем от 23.04.2018 г./вж. Определение по чл. 140 ГПК
№470/31.01.2021 г. – л.35-36/.
Договорът е недействителен, т.к. не отговаря на изискванията на: чл. 10, ал. 1
ЗПК – според приетата по делото СТЕ- размерът на шрифта е 10,5 pt - само
изложеното е достатъчно, за да се приеме недействителността – така Решение №
705/13.12.2021 г. по в.гр.д. № 2533/21 г. на ПОС; Решение № 28/07.01.2022 г. по в.гр.д.
№ 1849/21 г. на ПОС и др., но е нарушена и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, т.к. посоченият
годишен процент на разходите от 47,96 % не отговаря на действителния, след като
стойността на допълнителните плащания – неустойка, представлява 80,42 % от
предоставения кредит. Посочването в договора за кредит на по-нисък от
действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като
нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4
ЗЗП, във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата,
която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1
от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. Тя
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
В този смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019
г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.;Решение
№ 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.
Имайки предвид последиците й, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят дължи
връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи.
Спорът е относно твърдените плащания.
2
След съвкупен анализ на приетите по делото доказателства, съдът приема, че
ищецът не доказва да е платил, съответно – ответникът получил, исковите суми за
лихва и неустойка, които да подлежат на връщане, съгл. чл. 23 ЗПК и чл. 55, ал.,1, пр. 1
ЗЗД.
Ответникът твърди, че по договора са извършени плащания, но с тях е погасена
само главницата от 5000 лева /л.43/. Според вещото лице по първоначалната ССЕ, от
представения от ответника регистър на плащанията по договора се установяват точно
твърдените три такива, с които е погасена главница до размера от 4999,37 лева.
Уважено е доказателственото искане за допускане на допълнителна ССЕ, като
експертът е посочил, че – е извършил проверка на счетоводството на ответното
дружество /л.177/, както и на представените счетоводни документи във връзка с
договора; в т.ч. и на приложената по делото справка от ЦКР към БНБ, при което е
установил издадени три броя ПКО на съответна стойност /съответстваща на
твърденията на ответника и първоначалната проверка/. Сборът от трите платени суми
по ПКО е 4998,35 лева, а тези на осчетоводени плащания -4999,37 лева. С тази сума е
погасена главницата, като на 12.06.2018 г. е взето счетоводно записване /без реално
плащане/ на сума от 0,63 лева, с което заемът е приключен /т.е. в полза на
потребителя/. Освен тези 3 ПКО, няма други документи за извършени плащания по
договора, като е допълнено, че данните в справката от ЦКР към БНБ по отношение на
записа „остатък от редовна главница“ към датите 30.04.2018 г., 31.05.2018 г.и
30.06.2018 г., съответстват на счетоводните данни по заема към същите дати.
Заключенията се ценят като ясно, обосновано, компетентно изготвени, допълнителната
– и като неоспорена от страните.
От справките от ЦКР /л.161/ е видно, че към 30.06.2018 г. няма остатък от редовна
главница.
При тези доказателства, осъдителните искове са недоказани и като такива
неоснователни.
Няма нито едно доказателство, което да води до извод, че по този договор, други
суми освен главницата са били платени. Всъщност размерът на самите плащания,
които се установяват, са толкова, колкото да погасят главницата, но не и други
евентуално начислени вземания /каквито не се установяват/. Нито ВЛ по двете
експертизи установява плащане на повече суми, нито с такива или наличните да са
погасени вземания за възнаградителна лихва и неустойка по договора. Не се и доказва
такива задължения да са били начислени, съответно суми отнесени за погасяването им.
В тази връзка не се споделят доводите на ищеца в ПЗ.
Първо – относно ЦКР. В тези справки никъде не се съдържа записване за наличие
или дължимост на други суми освен главница. Не може да се приеме наличие на
недобросъвестно поведение от страна на ответното дружество, още по – малко
3
свързано с нарочно укриване на информация. Доказателства за подобно поведение
няма ангажирани, а същото не може да се презюмира, още повече, че няма каквито и да
е данни, от анализа на които да се достигне до подобно положително и
законосъобразно заключение.
Неверен е доводът, че отв. заявил вписване в ЦКР за издължаване на кредита към
24.12.2018 г., т.к. – както се посочи и е видно, а и е потвърдено от ВЛ по ССЕ,
вписването е, че кредитът е погасен по – рано на 30.06.2018 г. /л.161/, което следва
като дата последното установено плащане на 11.06.2018 г. Тоест в месеца, в който е
платена сумата от 4378,27 лева и заемът е приключен /л.178 ССЕ/, отв. дружество е
подало и съответно е отразена информацията в ЦКР за погасяване на кредита.
Напълно без доказателствена опора е твърдението, че щом като това е заявено за
вписване, значи всички вземания по договора са платени, в т.ч. търсената лихва и
неустойка. Това твърдение почива на едностранно и превратно тълкуване на приети
доказателства, в които няма отбелязване за начислени, дължими и платени други суми,
освен главницата. Плащане на повече от 4998,35 лева не се установява. Не може да се
приеме, че след като кредитът е заявен за вписване като приключен именно поради
плащане на главницата, значи и още други суми също са платени. В този смисъл и не се
споделя твърдението в молба на ищеца /л.158/, че на стр. 3 от справката било записано,
че всички суми са издължени, вкл. възнаградителна лихва и неустойка. Подобно
записване няма, видно от съдържанието на документа. Прави се опит за изгодна за
страната интерпретация на съдържание, която не отговаря на обективните записвания
и няма поддръжка в нито едно доказателство в производството.
Второ – относно искането за приложение на чл. 161 ГПК. Вярно е, че на
ответника са дадени указания да окаже съдействие на ВЛ за изготвяне на ССЕ, като
предостави съответни документи и осигури достъп до счетоводството си. Това
задължение е изпълнено – в разрез с поддържаното в ПЗ. В о.с.з. ВЛ сочи, че са й
представени документи, както и регистър на отразени плащания по договора, като
съдействие й е оказано /л.150 гръб/. Първоначална ССЕ е представена и приета, след
което и допълнителна – като при същата отново е оказано съдействие, предвид
посоченото от експерта, че е извършил проверка в счетоводството на дружеството в гр.
София, като са представени и съответни платежни документи. Горното несъмнено
свидетелства за процесуално поведение, което не препятства събиране на допуснати
доказателства, поради което и няма основание да се приложат санкциите на чл. 161
ГПК и исковете да се приемат за доказани по размер на това основание. Още повече, че
това би противоречало на останалите събрани по делото доказателства, които са в
категорична и недвусмислена насоченост, че платени суми за лихва и неустойка няма.
Факт е, че погасителен план не е представен на ВЛ, но това обстоятелство има
отношение към действителността на договора и преценка необходимостта от
4
наличието му, а не към чл. 190 ГПК и стойност на експертизите, т.к. е възможно такъв
погасителен план изобщо да няма. Последното обаче нито има данни /изявления на ВЛ
или описание в ССЕ/, нито фактически се отразява на док. за извършени плащания,
които – отново следва да се подчертае, са само в размер до предоставената заемна
сума, но не и над нея.
Трето – относно чл. 162 и чл. 202 ГПК. За приложение на чл. 162 ГПК не може да
става дума, т.к. по делото са ангажирани доказателства за размера на претенциите, т.е.
достатъчно данни по см. на тази норма са налице. Приети са две заключения на ССЕ,
които се кредитират и няма необходимост от доп. док. Фактът, че наличните такива не
са в подкрепа твърденията на ищеца, не означава, че доказателства не са събрани, още
по – малко, че следва да се приложи чл. 162 ГПК, предвид множеството приобщени
относно размера на исковете.Тази норма касае дори и служебно допускане на
доказателства, когато такива изобщо няма или са недостатъчни за определяне на
размера, но не и случаи като процесния, в които такива има редица и напълно
достатъчни, но същите не подкрепят и категорично опровергават тезата на ищеца за
извършени плащания и подлежащи на връщане суми. Няма основание и за прилагане
на чл. 202 ГПК – и двете заключения са достатъчно ясно, компетентно и обосновано
изготвени – допълнителното и като най – пълно е прието без оспорване от страните. И
двете кореспондират на останалите събрани данни, в т.ч. от ЦКР към БНБ, като няма
док., които да провокират съмнение в правилността им или да им противоречат по
какъвто и да начин, за да не бъдат ценени.
С оглед изложеното, твърденията на ищеца, вкл. доводите в ПЗ, не се споделят.
Исковете са неоснователни – не се установява суми за възнаградителна лихва и
неустойка да са били платени на ответника във връзка с договора, който да дължи
тяхното връщане в претендирания размер.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата,
на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва
всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти.
Доколкото ищецът не доказа основни елементи на ФС на претенциите си, пълно и
главно доказване не е проведено и предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Няма доказателства, от съвкупния анализ на които да се направи обоснован и
законосъобразен извод, че във връзка с процесния договор, са платени други суми,
освен установените, с които обаче е погасена само предоставената главница.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане, представени са доказателства
за плащане на 650 лева – адв. възн., съгл. ДПЗС /по отношение на което не е направено
възражение за прекомерност, вкл. до преклузивния за това срок – приключване на
5
устните състезания по делото/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Х. Н. Х., ЕГН **********
против „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, осъдителни искове за присъждане на
сумите от: 711,65 лева - получена без основание за възнаградителна лихва и 4021,15
лева - получена без основание за неустойка по договор за паричен заем №... от
23.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в
съда до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА Х. Н. Х., ЕГН **********, с адрес: ..... да плати на „Кредит Тайм“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост
– 1“, ул. „Димитър Моллов“ № 16, сумата от 650 лева /шестстотин и петдесет лева/ -
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6