Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1200/10.8.2020г. Година
2020 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и осми състав
На тридесети юли Година две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 2355 по описа за две хиляди и
двадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП №ВН-13-ДНСК-37/21.05.2020г. на зам. Началник на ДНСК , с което на „Ш.9.“
ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000
лева на основание чл.237 ал.1 т.2 от ЗУТ.
ОСЪЖДА „Ш.9.“ ЕООД, Булстат *** да заплати
на ДНСК – София, на осн.
чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за
възнаграждение на юристконсулт в размер на 120 / сто
и двадесет/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на представляващ „ Ш.9.” ЕООД, против
Наказателно Постановление
№ВН-13-ДНСК-37/21.05.2020г. на зам. Началник на ДНСК , с което на
дружеството е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 3000 лв. на осн. чл.237 ал.1 т.2 от ЗУТ.
С жалбата се сочи на
неправилност и незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление.
Счита се, че неправилно описаното в НП нарушение е подведено под състава
на чл.237, ал.1, т.2 от ЗУТ. След като обвинението е за извършено нарушение на
чл.163, ал.2, т.1 от ЗУТ, то наказанието е по реда на чл. 237, ал.1, т.15 от ЗУТ, съгласно която разпоредба, Началникът на ДНСК налага имуществена санкция
на строител на строеж, неизпълнил задължение по чл. 163, ал. 2, т. 1 - 5.
Нормата на чл. 237 ал.1 т. 15 от ЗУТ е специална за нарушение по чл. 163, ал.2,
т.1 от ЗУТ, спрямо общата такава, предвидена за строежи по чл. 224 от ЗУТ.
Следователно, така описаното в НП нарушение е несъставомерно.
Едва с НП е вменено във
вина извършване на нарушение по чл.237 ал.1 т.2 от ЗУТ, който текст не се
съдържа в АУАН, т.е. налице е противоречие между АУАН и НП досежно
състава на вмененото във вина административно нарушение.
Не е налице сочения в НП
„безспорно" установен строеж, изпълняван в условията на чл.224, ал.1, т.2,
предл.1 от ЗУТ, а именно - със съществени отклонения
от одобрения проект по смисъла на чл.154, ал.2, т.8 от ЗУТ. Строеж по чл.224,
ал.1, т.2 от ЗУТ се явява такъв, който е бил спрян от Началника на Дирекцията
за национален строителен контрол с мотивирана заповед, когато строежът се
извършва при съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т.5-8. В
случая не е налице заповед на Началника на ДНСК по чл.224, ал.1 от ЗУТ. В този
смисъл, налице е неправилна квалификация на нарушението.
Неправилно в НП са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, което е съществено процесуално нарушение на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН.
Неправилно е определена
датата на извършеното нарушение - като период от 02.12.2019г. до 12.12.2019г. Т.е., не е конкретизирана дата на извършване на
нарушението, а е визиран период, през който то е осъществено. При положение, че
обвинението е за „неизпълнение на задължение по чл.163, ал.2, т.1, предл.2 от ЗУТ", то изпълнителното деяние е
бездействие. Предвид това, нарушението ще е довършено след изтичане на
определен момент, в случая след подписването на акт обр.12
за положени тръби на 12.12.2019г. Т.е., датата на
извършване на така квалифицираното нарушение е определяема и неправилно е
възприета в НП като период, а не като точно определена дата, следваща визирания
период на неизпълнение (бездействие). Следователно датата не е правилно
определена, а в тази връзка и мястото на извършване в гр. Варна не е в
достатъчна степен конкретизирано.
От обстоятелствената част на НП не може да се направи извод, кое от
лимитативно посочените в чл.154 ал.2 т.8 от ЗУТ нарушения на проекта АНО е счел,
че е налице, за да приеме, че строежът е в съществено отклонение от одобрения
инвестиционния проект. С отклонението на дължината на водопровода, което е
констатирано от проверяващите не се променя вида на строежа, не се променя
нивото му, няма промяна и на местоположението на строежа - той остава както е
по проект между о.т.101 и о.т.102, а участъка до действителното място на възел
„А" е изпълнен с такава дължина, каквато се получава на място по обективни
причини. Т.е., не е налице съществено отклонение в частта на трасето, по което
се разполага водопроводната мрежа. Следователно, констатираното отклонение от
инвестиционния проект попада в хипотезата на чл.154, ал.З от ЗУТ, т.е.
извършването му е допустимо от закона.
Всички действия на строителя са извършени съгласувано с проектанта
и лицето, упражняващо строителен надзор , тъй като на място посочените в
проекта 16 м. дължина на водопровода реално не съответстват на действителната
дължина на трасето в този участък, който на 16-я м. достига едва началото на
УПИ XIV-167, от проектанта по част „Геодезия" и авторски надзор по тази
част е изработен детайл към проекта (ръчна скица, съобразена с фактическото
положение на място). Строителят се е съобразил именно с този работен детайл към
проекта.
Подписан е акт обр.12 от проектанта по част „ВиК"
/и авторски надзор по тази част/ и лицето, упражняващо строителен надзор по
съответната част, т.е. последните са приели, че от техническа гледна точка няма
съществени изменения при изпълнението на строежа.
Изготвен е екзекутивен
проект, също подписан от проектанта и лицето упражняващо строителен надзор на
строежа, от което следва, че контролиращите проекта и изпълнението лица са
приели, че изпълнението на проекта е спазено и няма съществени отклонения по смисъла
на чл. 154 от ЗУТ, като до приключване на строителните работи няма издадена
заповед за спиране на строежа. В този смисъл не е налице нарушение и
незаконосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството.
По
отношение размера на наложената имуществена санкция на дружеството никъде в
наказателното постановление АНО не е мотивирал позицията си да наложи санкция
над предвидения от закона минимален размер на наказанието. Единствено бланкетно е прието в НП, че АНО е отчел имотното състояние
на нарушителя, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Липсата на конкретни мотиви и доказателства обуславя
необоснованост на наложеното наказание.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество се поддържат
наведените с жалбата доводи за отмяна на НП.
Процесуален представител на въззиваемата страна моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 28.01.2020г. служители на ДНСК
Варна, сред което св. М. извършили проверка на строеж трета категория : уличен
водопровод ф110 ПЕВП с дължина 16м. между о.т.101 и о.т.102, кв.35, по плана на
СО „Ракитника", гр.Варна със строител „Ш.9."
ЕООД.
На място бил констатиран изпълнен водопровод с дължина 27,80м.
При извършената
документална проверка било установено, че за изграждането на уличен водопровод
от тръби ПЕВП ф110 с дължина от 16,00 м между о.т.101 и о.т.102, кв.35, по
плана на СО „Ракитника", гр. Варна, на
20.03.2019г. главният архитект на община Варна е одобрил инвестиционен проект и
е издал разрешение за строеж №45/ГИ/26.03.2019г.
От инж. Ваня Съйнова, управител на „ТЕСТ БИЛДИНГ ВАРНА" ООД, е
представен акт от 12.12.2019г. за установяване на
всички строителни и монтажни работи, подлежащи на закриване, удостоверяващ
постигнати изискванията на проекта (обр. 12) от
Наредба №3 от 31 юли 2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителство (обн.ДВ бр.72/2003г.), съставен за
положени тръби ПЕВП фПО с дължина 27,80м. на уличния
водопровод между о.т.101 и о.т.102 на улица „23-та" по плана на СО „Ракитника", гр. Варна, както и ръчна скица на
изградения на място водопровод, изготвена от инж. Радослав Златев - проектант
по част „Геодезия" с пълна проектантска правоспособност /ППП/ рег.№05287 в
КИПП.
Акт обр.
12 от 12.12.2019г. е подписан от И.И.Е. - управител на „Ш.9." ЕООД - строител, от инж. Ц.
Ц. - извършила строителен надзор по част „ВиК",
от проектанта по част „ВиК"- инж. А. х. и от
инж. В. С. - управител на „ТЕСТ БИЛДИНГ ВАРНА" ООД - лице, упражняващо
строителен надзор на строежа.
За частта от уличния
водопровод след 16,00 м. до 27,80 м. на проверяващите не били представени
строителни книжа или други документи, удостоверяващи законосъобразното му
изпълнение. В тази връзка било прието за безспорно установено извършването на строеж в условията
на чл.224, ал.1, т.2 от ЗУТ, а именно - със съществени отклонения по смисъла на
чл. 154. ал.2, т.8 от ЗУТ.
На 21.02.2020г. св. М.
съставила АУАН № ВН-13. С АУАН било прието за
безспорно установено, че „Ш.9."ЕООД е нарушило вменените му по чл.
163, ал.2, т. 1 от ЗУТ задължения, като подробно били описани обстоятелствата
на извършване на нарушението.
Актът бил връчен по надлежния ред лично на
управител на „Ш.9." ЕООД. В законоустановения
3-дневен срок срещу съставения акт постъпили възражения, които били преценени
като неоснователни.
Въз основа на съставения акт, против „Ш.9.” ЕООД
било издадено и атакуваното наказателно постановление,с което наказващият орган
приел изцяло описаните в него фактически констатации и приел, че „Ш.9." ЕООД, във функциите си на строител на строеж: Уличен
водопровод ф110 ПЕВП с дължина 16м. между о.т.101 и о.т.102, кв.35, по плана на
СО „Ракитника", гр.Варна, съгласно договор за
строителство с рег.№ Д19001725ВН от 12.09.2019г. сключен между община Варна,
строител и инвеститор, не е изпълнило задълженията сн
вменени му по чл.163, ал.2, т.1, предл.1 от Закона за
устройство на територията, а именно да изпълни горепосочения строеж в
съответствие с издадените строителни книжа. На място е изпълнен водопровод с
дължина 27,80м., като в частта му след 16,00м строежът се изпълнява в отклонение
от одобрения инвестиционен проект. Отклонението е съществено по смисъла на
чл.154, ал.2, т.8 от ЗУТ.
В хода на съдебното производство бе разпитана св. М. -актосъставител ,
чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно, пълно и обективно.
От тях се установи, че св. М. е установила нарушението пряко възприемайки
състоянието на строителния обект и след извършена проверка на документация,
т.е. е възприела е фактите пряко и непосредствено, преди да приеме за
установено, че е осъществен състав на административно нарушение.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства , а именно тези по административно-
наказателната преписка и показанията на
св.М., които са последователни , взаимно обвързани и безпротиворечиви
и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При проверка на съставения акт за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване
на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за установяване на
административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на
нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; спазен е тридневния срок
за възражения по АУАН; наказателното постановление е било издадено в рамките на
предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Събраните
по административнонаказателната преписка
доказателства безспорно установяват , че санкционираното дружество не е изпълнило строежа в съответствие с
издадените строителни книжа. По АНП са събрани доказателства в подкрепа
на твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на
съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно
описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му.
Посочена е и правилната правна квалификация по Наредбата.
Административно наказващият орган правилно,
въз основа на събраните доказателства е приел, че се касае за извършено
административно нарушение като при определяне размера на административното
наказание правилно е определен такъв над минималния като адекватен на
извършеното нарушение, предвид установените значителни отклонения.
Що
се отнася до наведените с жалбата основания за отмяна на наказателното
постановление, съдът намери същите за неоснователни предвид на следното :
Счита се, че неправилно
описаното в НП нарушение е подведено под състава на чл.237, ал.1, т.2 от ЗУТ.
След като обвинението е за извършено нарушение на чл.163, ал.2, т.1 от ЗУТ, то
наказанието е по реда на чл. 237, ал.1, т.15 от ЗУТ, съгласно която разпоредба,
Началникът на ДНСК налага имуществена санкция на строител на строеж, неизпълнил
задължение по чл. 163, ал. 2, т. 1 - 5. Нормата на чл. 237 ал.1 т. 15 от ЗУТ е
специална за нарушение по чл. 163, ал.2, т.1 от ЗУТ, спрямо общата такава,
предвидена за строежи по чл. 224 от ЗУТ. Следователно, така описаното в НП
нарушение е несъставомерно.
Доколкото санкцията,
предвидена с приложената санкционна разпоредба е в значителна степен занижена в
сравнение с тази на чл. 237, ал.1, т.15 от ЗУТ, предвид забраната за утежняване
на положението на обвиненото лице, съдът намери, че не следва да се прилага
закон за по- тежко наказуемо администартивно
нарушение.
Счита се, че едва с НП е
вменено във вина извършване на нарушение по чл.237 ал.1 т.2 от ЗУТ, който текст
не се съдържа в АУАН, т.е. налице е противоречие между АУАН и НП досежно състава на вмененото във вина административно
нарушение.
Посочването на приложима
санкционна разпоредба не представлява реквизит от съдържанието на АУАН, поради
което и не е допуснато соченото нарушение.
Счита се, че не е налице
сочения в НП „безспорно" установен строеж, изпълняван в условията на
чл.224, ал.1, т.2, предл.1 от ЗУТ, а именно - със
съществени отклонения от одобрения проект по смисъла на чл.154, ал.2, т.8 от ЗУТ. Строеж по чл.224, ал.1, т.2 от ЗУТ се явява такъв, който е бил спрян от
Началника на Дирекцията за национален строителен контрол с мотивирана заповед,
когато строежът се извършва при съществени отклонения по смисъла на чл. 154,
ал. 2, т.5-8. В случая не е налице заповед на Началника на ДНСК по чл.224, ал.1
от ЗУТ. В този смисъл, налице е неправилна квалификация на нарушението.
Съдът не сподели
възразеното, тъй като в настоящия казус се касае за завършен строеж, а не за
такъв в процес на извършване, по отношение на който да може да се приложи
процедура по спиране.
В настоящия казус се
установява , че е налице строеж, изпълнен в условията на чл.224 ал.1 т.2 пр.І
от ЗУТ, със съществени отклонения, при което безспорно извършителя на
нарушението – конкретния строител, подлежи на имуществено санкциониране.
Счита се, че неправилно в
НП са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, което е
съществено процесуално нарушение на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН.
Неправилно е определена
датата на извършеното нарушение - като период от 02.12.2019г. до 12.12.2019г. Т.е., не е конкретизирана дата на извършване на
нарушението, а е визиран период, през който то е осъществено. При положение, че
обвинението е за „неизпълнение на задължение по чл.163, ал.2, т.1, предл.2 от ЗУТ", то изпълнителното деяние е
бездействие. Предвид това, нарушението ще е довършено след изтичане на
определен момент, в случая след подписването на акт обр.12
за положени тръби на 12.12.2019г. Т.е., датата на
извършване на така квалифицираното нарушение е определяема и неправилно е
възприета в НП като период, а не като точно определена дата, следваща визирания
период на неизпълнение (бездействие). Следователно датата не е правилно
определена, а в тази връзка и мястото на извършване в гр. Варна не е в
достатъчна степен конкретизирано.
Съдът не сподели възразеното,
доколкото се касае за строеж, извършен в периода от 02.12.2019г. до 12.12.2019г. и именно този период следва да се приеме за
период на нарушението, доколкото се касае за активни действия по извършване на
строежа, в хода на които нарушението е било извършено. Правилно е посочено като
място на нарушението гр. Варна, което е необходимото и достатъчно съдържание на
обвинението.
От обстоятелствената част на НП не може да се направи извод, кое от
лимитативно посочените в чл.154 ал.2 т.8 от ЗУТ нарушения на проекта АНО е
счел, че е налице, за да приеме, че строежът е в съществено отклонение от
одобрения инвестиционния проект. С отклонението на дължината на водопровода,
което е констатирано от проверяващите не се променя вида на строежа, не се
променя нивото му, няма промяна и на местоположението на строежа - той остава
както е по проект между о.т.101 и о.т.102, а участъка до действителното място
на възел „А" е изпълнен с такава дължина, каквато се получава на място по
обективни причини. Т.е., не е налице съществено отклонение в частта на трасето,
по което се разполага водопроводната мрежа. Следователно, констатираното
отклонение от инвестиционния проект попада в хипотезата на чл.154, ал.З от ЗУТ,
т.е. извършването му е допустимо от закона.
Всички действия на строителя са извършени съгласувано с проектанта
и лицето, упражняващо строителен надзор , тъй като на място посочените в
проекта 16 м. дължина на водопровода реално не съответстват на действителната
дължина на трасето в този участък, който на 16-я м. достига едва началото на
УПИ XIV-167, от проектанта по част „Геодезия" и авторски надзор по тази
част е изработен детайл към проекта (ръчна скица, съобразена с фактическото
положение на място). Строителят се е съобразил именно с този работен детайл към
проекта.
Подписан е акт обр.12 от проектанта по част „ВиК"
/и авторски надзор по тази част/ и лицето, упражняващо строителен надзор по
съответната част, т.е. последните са приели, че от техническа гледна точка няма
съществени изменения при изпълнението на строежа.
Изготвен е екзекутивен
проект, също подписан от проектанта и лицето упражняващо строителен надзор на
строежа, от което следва, че контролиращите проекта и изпълнението лица са
приели, че изпълнението на проекта е спазено и няма съществени отклонения по
смисъла на чл. 154 от ЗУТ, като до приключване на строителните работи няма
издадена заповед за спиране на строежа.
Съдът , противно на
изложеното по- горе, намери че по делото
безспорно е доказано изпълнението на строежа със съществени отклонения от
издадените строителни книжа и такова отклонение е дължината на строежа,
изпълнен с дължина от 27,80 метра, при одобрен инвестиционен проект с дължина
от 16,00 метра от главният архитект на Община Варна.
На последно място се счита, че АНО не е мотивирал позицията си да
наложи санкция над предвидения от закона минимален размер на наказанието.
Единствено бланкетно е прието в НП, че АНО е отчел
имотното състояние на нарушителя, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Липсата на конкретни мотиви и доказателства
обуславя необоснованост на наложеното наказание.
Съдът, както вече посочи
по- горе намери, че наказанието е било правилно определено , при отчитане на същественото отклонение на
строежа, като е било наложено над минимално предвидения в закона размер.
Предвид изложеното , съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С решението си съдът присъди направените по делото
разноски за възнаграждение на юристконсулт.
Водим
от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: