Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 27.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV - В въззивен
състав в публично заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска
мл.с-я Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от
мл.съдия Петрова в.гр.д. № 15694 по
описа на СГС за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение, постановено на 19.09.2018г. по гр.д.№ 24729 по описа на
СРС, III ГО, 88-ри състав за 2018г. е било признато за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.439 от ГПК, че Д.Н.Д. не дължи на Т.Т.М. и Г.Ж.М. сумата от по 5000 лева (деноминирани) –
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от по 500 лева (деноминирани) – обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
02.08.1997г. до окончателното изплащане на сумите, за които е постановена
присъда № 24/09.07.1998г. по НОХД № 66/1998г. по описа на ОС – гр.Ямбол.
С решението ответниците Т.Т.М.
и Г.Ж.М. са осъдени на основание чл.78, ал.1 от ГПК да платят на Д.Н.Д. сумата
от 1350 лева съдебно – деловодни разноски
в производство пред СРС.
Недоволни от решението са останали ответниците, които го обжалват с въззивна
жалба в срок. Жалбоподателите поддържат, че атакуваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Твърдят, че като е приел, че вземането им е погасено по
давност, съдът е постановил неправилен акт, защото и.д.№ 256/2008г. при ЧСИ Н.П.все
още е висящо, не е прекратено и като не го е изискал и приложил по настоящото
дело, съдът е направил грешни
фактически и правни изводи. При тези аргументи моли решението на СРС да бъде
отменено, а исковете, предявени от ищеца за установяване недължимостта
на процесните суми поради погасяването им по давност,
да бъдат отхвърлени.
В срока за отговор по чл.263, ал. 1 от ГПК не
е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна – Д.Н.Д..
Въззивната
жалба е подадена в съответния срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт,
който подлежи на обжалване и като процесуално допустима, следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. При изпълнение на посочените си правомощията настоящият
въззивен състав намира обжалваното решение за валидно
и допустимо, в обжалваната от въззивника част. Не е допуснато нарушение на императивни материални
норми, за правилното прилагане на които въззивният
съд също следи служебно.
По отношение правилността му, по
наведените от въззивника – ищец доводи за
неправилност на първоинстанционното решение в
обжалваната част, настоящият състав
приема следното:
Съдът е сезиран
с отрицателен установителен иск с правно основание
чл.439 от ГПК във вр. с чл. 124, ал.1 ГПК.
По делото е безспорно, че с присъда № 24/09.07.1998г. по НОХД № 66/1998г.
по описа на ОС – гр.Ямбол. ищецът
е осъден да заплати на ответниците по 5 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди и по 500 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано то 02.08.1997 г. до окончателното
изплащане на сумите. Не се спори, че за посочените суми е бил издаден
изпълнителен лист, въз основа на който е било образувано изп.дело
№ 2169/1999 г. по описа на ДСИ при РС гр. Ямбол, както и това, производството
по същото е било прекратено и било образувано ново такова на 31.06.2006 г. пред
ЧСИ И.Х.№ 848 с район на действие ОС гр. Ямбол, а именно изп.д.№
392/2007г., производството по което също е било прекратено и образувано последващо такова въз основа на същия изпълнителен лист
през 2007 г. пред ЧСИ Н. П.№ 847 с район на действие СГС. По делото са
представени молби на взискателите по изпълнителното
производство до ЧСИ Н. П.№ 847 р-н СГС, а именно № 02504/26.06.2014 г. и №
05097/18.12.2015 г., с които е направено искане за проучване имуществото на
ищеца. Видно от обективираното в същите, не е
поискано извършване на други изпълнителни действия по събиране на дълга.
При тези факти
съставът на въззивният съд намира въззивната
жалба на ответниците за неоснователна. Погасителната давност, предвидена в чл.110 от ЗЗД започва да тече за процесните вземания считано от
2007г., когато е издаден изпълнителният лист за вземанията по присъда №
24/09.07.1998г. по НОХД № 66/1998г. по описа на ОС- Ямбол.
Съгласно
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява по право, на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК /чл.330, ал.1, б.”д” ГПК отм./, като е без правно значение дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи, новата погасителна давност
за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие, т.е. действие извършено в рамките на
двугодишния срок, преди датата на прекратяване на изпълнителното производство.
Тълкувайки разпоредбата на чл.116, б.”в” ЗЗД, ВКС е посочил, че изпълнителните
действия, които прекъсват давността за вземането са: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Ето защо и съгласно посочените вече мотиви давността за
вземанията е изтекла още преди образуване на изпълнителното дело № 392/2007г.
пред ЧСИ И.Х.с рег.№ 848 с район на действие ОС – Ямбол. Преобразуването на
изпълнителното дело от едно в друго, на подсъдността на друг ЧСИ не е от кръга
на действията, годни да прекъснат давността, нито пък са такива молбите на взискателите до ЧСИ за извършване на действия по проучване
имуществото на длъжника.
Така
е прието и в мотивите на т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС , според които новата
давност започва да тече от последното по време валидно изпълнително действие.
Поради изложеното и предвид пълното съвпадение на
крайните изводите на настоящата съдебна инстанция, с тези на първоинстанционния
съд относно крайния изход на спора решението, следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед приетия
изход на спора право на разноски пред настоящата инстанция има въззиваемият, който не право такова и с оглед диспозитивния характер на процеса разноски не следва да му
бъдат присъждани пред въззивния съд.
С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3
от ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените мотиви, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV - Д въззивен състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение, постановено на 19.09.2018г. по гр.д.№ 24729 по описа на
СРС, III ГО, 88-ри състав за 2018г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по аргумент от чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: