№ 227
гр. гр. Д. , 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на единадесети ноември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Георги К. Пашалиев
Секретар:Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20203200500719 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№13138/28.07.2020г. от С. Т. Е., ЕГН ********** от с.А., община
К., ***, чрез адв.Т. Е.-ВАК , срещу решението №602/09.07.2020г. по гр.д.
№3323/2019г. на ДРС, в частта, с която е ОСЪДЕН да заплаща на детето си С.
С. Т., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. К. К.,
ЕГН **********, месечна издръжка за горницата от 152.50лева до 250 лв.,
считано от 01.07.2019г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменяване или
прекратяване на издръжката.
Намира за неправилен извода на съда относно размера на дължимата от
него на *** му дете издръжка, с доводи за неправилна преценка на
доказателствата относно податните възможности на майката във времето на
ползван от нея отпуск по болест. Неправилен бил извода на съда, че когато
майката е болна и няма доходи, бащата бил длъжен да заплаща по-висока
издръжка. Липсвала преценка на представените от него писмени
доказателства относно собствените му доходи,които били в размер на
1
минималното за страната трудово възнаграждение, относно изплатените за
издръжка на детето суми над признатите от майката, относно нуждите на
детето с оглед доброто му здраве и липсата на разходи за извън-класни форми
на обучение, включително за пътуване до училище с оглед завършването на
учебната година дистанционно предвид епидемиологичната обстановка. Иска
жалбата му да бъде уважена с постановяване на решение за осъждането му за
издръжка в размер на 152.50лева.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна, решението за
правилно, съобразено с установените доходи на бащата, нуждите на детето,
както и доходите на майката от обезщетение за временна нерабоспособност.
Иска потвърждаване на решението и присъждане на съдебни разноски.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало
16.07.2020г., когато решението е връчено на обжалващия, и край 30.07.2020г.,
редовна съобразно регламентите на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл.261, т.1-4
от ГПК, поради което е допустима. Подлежи на разглеждане по същество в
съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата
инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на
посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни
оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с
императивните правни норми. В случая решението е постановено от
надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на
съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
Обжалваното решение е постановено при надлежно упражнено право
на иск от Д. К. К., ЕГН ********** от с.К., община К., ***, против С. Т. Е.,
ЕГН ********** от с.А., община К., ***, за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство
на страните дете С. С. Т., ЕГН **********, за определяне местоживеене на
детето при неговата майка и за осъждане на ответника да заплаща на детето
месечна издръжка в размер на 250 лв., начиная от 01.06.2019г., както и при
надлежно упражнено право от С. Т. Е. срещу Д. К. К. на насрещен иск за
определяне на режим на лични отношения между него и детето- всяка първа и
2
трета събота и неделя от месеца /с преспиване/, от 9.00ч. в събота до 18.00ч.
в неделя, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск.
Районният съд е разгледал предявените искове и е постановил
упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете
С. С. Т. на майката, местоживеене на детето на адреса на майката, определен е
режим на лични отношения между бащата и детето всяка първа и трета събота
от месеца, от 10,00 часа до 17,00 часа, и осъдил бащата да заплаща месечна
издръжка на детето в размер на 250 лева, считано от 01.07.2019г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства,
водещи до изменяване или прекратяване на издръжката.
Решението в частта на произнасянето по упражняването на
родителските права по отношение на непълнолетното дете С. С. Т., неговото
местоживеене и режим на лични отношения между бащата и детето, не е
обжалвано. С твърденията за пороци на обжалваното решение само в частта
относно присъдената издръжка и заявеното искане за частична отмяна в тази
част, въззивната жалба ограничава обхвата на висящност на спора само до
този иск, т.е. в предмета на настоящото производство е само спора относно
издръжката, която бащата следва да заплаща на детето.
Въпросът относно размера на дължимата от бащата издръжка следва да
бъде разрешен в съотвествие със съдебната практика, установена с П. №
5/16.11.1970 г. и П. № 5/30.11.1981 г., според която възможностите на лицата,
които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и
квалификация, а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се
определят съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземат
предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение за случая.
Понастоящем С. С. Т. е на *** възраст, с типичните за възрастта си
нужди от храна, облекло, отопление, осветление, учебници и учебни
помагала, ученически принадлежности. През учебната 2019/2020г. е била
ученичка в ** клас на ***гр.Д.. Живее с майката в с.К., ежедневно пътува до
училището в гр.Д. и обратно, обичайно с осигурена от училище карта за
обществен транспорт, по изключение ползва и частен транспорт /такси/. Няма
3
данни за специфични или изключителни потребности, за задоволяването на
които да са необходими средства над необходимите за задоволяване на
типичните и потребности. Тинейджърската възрастта на детето предполага по
динамична промяна в количествените стойности на потребностите му. С
оглед нуждите на детето/съобразно възрастта му, пола, степента на
образование/, доходите на родителите, цялостната му издръжка следва да
бъде определена в размер на сумата от 400лева, осигуряването на която
следва да бъде разпределено между двамата родителя съобразно
възможностите на всеки и при отчитане непосредствените грижи на
упражняващата родителските права майка. Балансът между нуждите на
търсещия издръжка и възможностите на дължащия такава, е обусловен винаги
от конкретни обстоятелства и общо, обвързващо тълкуване за максимално
допустимия размер на издръжката, не може да бъде определен нито по
аналогия с минималния такъв според чл. 142, ал. 2 СК, нито по някаква друга
аналогия/ в този смисъл определение № 951 от 22.10.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 3313/2015 г., III г. о./.
В случая майката притежава дворно място от 2400 кв.м в с.К., община
К., застроено с жилище, в което живее заедно с детето, нива от 10,008 дка в
землището на с.Д., община К. , лек автомобил. Работи в ***-БП Варна. По
данни от социалния доклад мястото и на работа е местната поща в с.К.. Пред
социалния работник майката е заявила, че реализира доход от 400лева. По
данни от удостоверение изх.№754/21.02.2020г., издадено от работодателя и, в
периода м.януари 2019г.-м.януари 2020г. е реализирала брутен доход от общо
1610.82лева, в това число 172.62лева обещетение по чл.40, ал.5 от
КОС/обезщетение за временна неработоспособност за сметка на
работодателя/ за месеците януари, февруари и март. Изплатеното трудово
възнаграждение е за положен труд в месеците януари, февруари, март и
декември 2019г. и м.януари 2020г. От представеното извлечение от банковата
и сметка в Ibank се установява , че за останалите месеци вместо
възнаграждение е получава парично обезщетение за временна
неработоспособност, средно около 500лева месечно. Данните по делото сочат
наличието на заболяване и предприето в изследвания период от време
лечение, вкл.оперативно, което я е лишило в продължителен период от време
да полага труд по трудовото си правоотношение. Диагностицирана е със
4
заболяване: ***. От същото извлечение от банковата и сметка се установява
и получаването на месечна помощ за дете по чл.7, ал.1 от Закон за семейни
помощи в размер на 40лева.
И майката и бащата имат право на ползване върху недвижим имот-
дворно място от 840кв.м. в с.П., общ.Д.ка, застроено със стопанска постройка,
собственост на детето. Бащата не притежава недвижими имоти и МПС. Пред
социалния работник по повод възложеното от районния съд социално
проучване е отрекъл да живее в имота в с.П., дал обяснение за задоволена
жилищна нужда в друг град, извън територията на обл.Д., като не е пожелал
да посочи населено място и адрес, признал е доход от трудово
възнаграждение в размер на минималната за страната работна
заплата/понастоящем от 610лева/. Работи като ***. По данни от
удостоверение изх.№20/01.11.2019г., издадено от ***“ООД гр.Д., с което
дружество бащата е в трудово правоотношение от м.септември 2019г., за
периода м.септември-м.октомври 2019г. е реализирал доход от брутно
трудово възнаграждение в размер на 589.47лева. И двамата родители нямат
задължения за издръжка към други лица. Преустановили са съвместното си
съжителство, като от м.юни 2019г. бащата не е живял с детето. По делото са
представени фискални бонове за парични преводи от бащата за детето С. –
суми от по 100лева на 28.08.2019г., 30.09.2019г. и на 21.10.2019г., за 150лева
на 06.04.2020г., на 27.04.2020г. Майката признава получаването на сумата от
100 лева през м.септември и сума от 150лева през м.януари 2020г. Фактът на
изпращане на суми по пощата или чрез куриер не води автоматично до извод
за тяхното получаване от адресата. Доказателства за установяване на
получаването им бащата не е ангажирал. Показанията на св.М., че след
раздялата си с майката бащата е купувал храна, дрехи и обувки за нея и
детето, както и е давал пари за погасяване на сметки за комунални услуги не
са в резултат на непосредствени възприятия, а опосредени от чутото от самия
ответник. В този смисъл, при липса на пряко и пълно установяване на
изпълнение от страна на бащата на задължението за издръжка в пълен размер
за времето от 01.07.2019г., правилно тази дата е определена от районния съд
като начална дата на дължимост на издръжката.
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция право на разноски има
въззиваемата страна, но тъй като не е удостоверила реалното извършване на разходи във
5
въззивното производство, отговорност за разноски не следва да се разпределя.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №602/09.07.2020г. по гр.д.№3323/2019г.на
Д.ки районен съд в обжалваната част относно издръжката, която С. Т. Е. с
ЕГН ********** е осъден да изплаща на детето С. С. Т. с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Д. К. К., ЕГН **********-
месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от 01.07.2019г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства,
водещи до изменяване или прекратяването и.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3, т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6