Р Е Ш Е Н И Е
№ 1980/10.12.2021 година, град Б.
Административен
съд - Б., в открито заседание на седми декември, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: Веселин
Енчев
секретар: Г. С.
разгледа адм.д. № 963/2021 година,
Производството е по глава
десета раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от В.Й.Г.
с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адвокат М.О. ***, срещу твърдяно изменение
на картата на зона за земеделско ползване (ЗЗП) „Л.“ в землището на град А.,
извършено от кмета на Община А. с волеизявление по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК, обективирано в действие, изразяващо се в промяна на очертанията
(границите) и площта на имот № 403 и имот № 407, както и на очертанията на
сграда в имот № 407 (лист 2 - 7).
С твърдения от жалбоподателя
акт на ответника имотната граница между имот № 403 и имот № 407 в ЗЗП „Л.“ (в
посока север - юг) е отбелязана със знак за общност – „Z“, а през напречното сечение на масивната двуетажна
жилищна сграда, построена в имот № 407 е проведена линия на имотна граница в
направление североизток - югозапад (лист 36 от делото).
В жалбата се излагат доводи
за противоречие на акта със закона. Жалбоподателят заявява, че при снабдяването
си със скица на имот № 407 през 2020 година е установил, че картата на ЗЗП „Л.“
е изменена, като са променени очертанията на имота му и при съпоставка със
предходно издадена скица на същия имот е констатирал, че почти половината от
имот № 407 е отнета и придадена към съседния имот № 403 чрез изчертаването на
нова граница, преминаваща през вече построена сграда. Според него, така
създаденото ново фактическа положение не е съобразено с приложимия ред за
изменение на кадастралните карти и при липса на сезиране от страна на
заинтересовано лице, а няма данни и за служебно постъпила информация, за да се
приеме, че са налице предпоставките за започване на административно
производство. Сочи се, че жалбоподателят по никакъв начин не е бил сезиран за
започването на административно производство по изменение на картата, а е
следвало – с оглед засягането на неговите права и законни интереси. Твърди се,
че дори и да е бил неформално сезиран за изменението, ответникът е следвало да
откаже извършването му, защото е налице материалноправен спор между
собствениците на имот № 403 и имот № 407, който не може да бъде решаван по този
начин. Поддържа се, че извършването на промяната е в очевидно противоречие с
целта на закона, тъй като измененията на кадастралната карта следват, а не
предхождат, съответната промяна в правото на собственост върху съответните
имоти. Заявява се, че оспореното изменение е извършено единствено с цел
собственикът на имот № 403 да състави констативен нотариален акт за сградата в
имот № 407, която е собственост на жалбоподателя и неговите роднини, а подобно
поведение е абсолютно недопустимо от държавен орган.
Иска се прогласяване на
нищожността, а при евентуалност – отмяна, на извършеното изменение на
кадастралната карта на ЗЗП „Л.“, състояща се в промяна на очертанията и площта
на имот № 403 и имот № 407 посредством изобразяване на знак за общност на
границата между двата имота и нанасяне на нова имотна граница, пресичаща
очертанията на сградата, намираща се преди изменението изцяло в имот № 407.
Претендират се разноски.
Ответникът, чрез процесуален
представител - юрисконсулт, изразява в писмено становище за неоснователност на
жалбата. Отделно в съдебното заседание излага допълнителни съображения по
същество, като поддържа, че оспореното изменение не е извършвано от него, а е
според плана на ЗЗП „Л.“, приет през 1991 година.
Претендира присъждане на разноски.
Заинтересованата страна Н.М.
оспорва жалбата.
Останалите заинтересовани
страни поддържат жалбата.
Въз основа на събраните по
делото релевантни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка.
Жалбоподателят се легитимира
като собственик на следните поземлени имоти в ЗЗП „Л.“, землището на град А. –
имот № 404, имот № 405, имот № 406 и имот № 407 (последният с площ от 620
м² и граници: североизток – път, запад – имоти № 402, № 403 и № 406, юг –
имоти № 406 и № 409), съгласно договор № 916/20.12.2006 година за продажба на
недвижими имоти – частна общинска собственост, земеделска земя извън
регулационния план на града, сключен между Община А., от една страна, а от
друга - С.С.Г., В.Й.Г. и Д.Й.Т.. Договорът е вписан в Имотния регистър на
Агенция по вписванията на 22.12.2006 година (лист 11 - 12).
Съгласно скица №
337/16.02.1998 година, издадена от Община А. на Й.В.Г. (наследодател на С.Г., В.Г.
и Д.Т.), имот № 407 е с площ от 620 м², като на запад граничи с имот №
402, имот № 403, на югозапад граничи с имот № 406, на югоизток – с имот № 409,
а на североизток – с път. На 05.12.2006 година от служител в Община А. върху
същата скица е направено отразяване, че „няма промяна в имотните граници“ на
имота. Допълнителното удостоверяване е скрепено с подпис, върху който е положен
печата на кмета на общината. Между имот № 403 и имот № 407 има ясно разчертана
имотна граница, върху която липсва знак „Z“ за общност. През
двуетажната масивна жилищна сграда, отразена в имот № 407, не е нанесена имотна
граница (лист 13 и 24).
От жалбоподателя са
представени още две скици на поземлен имот № 407.
Според първата от тях –
скица № 444/08.05.2020 година, издадена от Община А., имот № 407 граничи на
запад с имот № 402 и имот № 403. На имотната граница между имот № 407 и имот №
403 няма поставени допълнителни условни знаци, а през масивната двуетажна
сграда в централната част на имот № 407 не преминава имотна граница (лист 10).
Според втората скица,
представена от В.Г. – скица № 553/20.04.2021 година, също издадена от Община А.,
на имотната граница между имот № 407 и имот № 403 е нанесен знак за общност „Z“, а през двуетажната жилищна сграда в имот № 407 е
прокарана имотна граница, което означава, че според тази скица имот № 407 е с
вече намалена площ и граничи с имот № 403 на северозапад (лист 9).
От
жалбоподателя е представено разрешение за строеж № 101/03.07.1979 година,
издадено от началник на отдел „Архитектура и благоустройство“ в НС – А., по
силата на което на наследодателя му Й. Г. е разрешено да построи сграда с площ
от 20 м² за сезонно ползване по утвърден типов проект в местността „Л.“.
Според типовия проект, на Й. Г. е разрешено изграждането на едноетажна жилищна
сграда (лист 16 - 18).
Заинтересованата страна Н.М.
се легитимира като собственик на имот № 403 в ЗЗП „Л.“ с площ от 1280 м² и
граници: изток – имот № 407, запад – път, север – имот № 402 и юг – имоти № 404
и № 405, съгласно договор от 29.09.1998 година за продажба на недвижим имот – частна
общинска собственост, сключен между Община А., от една страна, а от друга – Н.М..
Договорът е вписан на 02.10.1998 година от Службата по вписванията при РС – А.
(лист 32 - 33).
Н.М. се легитимира и като
собственик на вилна сграда със застроена площ от 20 м², състояща се от
един приземен и един жилищен етаж, „изградена в източната част на имот № 403“
по кадастралната карта на град А., отразена в скица № 677/08.06.2020 година на
Община А., съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност № 37/24.07.2020 година на нотариус № 739 в регистъра на Нотариалната
камара (лист 55).
Според цитираната в
нотариалния акт скица № 677/08.06.2020 година, през двуетажната масивна жилищна
сграда, разположена по предходно издадените скици № 337/16.02.1998 година и № 444/08.05.2020
година единствено в имот № 407, вече е нанесена имотна граница в посока
североизток – югозапад, която разделя съществуващата сграда на две равни части,
като едната половина остава в имот № 403, а другата половина – в имот № 407.
Върху съществуващата имотна граница между имот № 407 и имот № 403 е поставен
знак „Z“, представляващ знак за общност –
условен знак № 234 от Табло № 29 на Условни знаци за кадастрални планове на
населени места и незастроени терени - мащаби 1:1000 и 1:500, издадени от
Министерството на териториалното развитие и строителството, управление
"Кадастър и геодезия" през 1993 година (Условните знаци). Така –
според скицата от кадастралната карта – площта на съседния имот № 407 е
намалена значително и имот № 403 вече граничи на североизток с път, а на
югоизток с имот № 407 (лист 56).
От заинтересованата страна М.
– за установяване на точното разположение и площта на имота му – са представени
още две копия от скици, издадени от Община А. (лист 54).
Първото копие е на скица №
169/21.03.1979 година, издадена от ГОНС – А. на И.С.Д. за имот № 18447 в
местността „Л.“ с площ от 1,280 дка с очертани граници: север – път, запад –
имот на К.И., юг – път, изток – имот на Й.В.Г.. В скицата се съдържа виза за
строеж на сграда за сезонно ползване по типов проект от 21.05.1979 година. Тази
скица, представена в оригинал на съда в съдебното заседание на 02.11.2021
година – за сверяване с копието – не е използвана от заинтересованата страна М.
в производството по издаването на нотариалния акт от 2020 година, с който той е
признат за собственик по давностно владение на сградата с площ от 20 м²
(лист 59).
Второто копие на скица на
имот № 403 в ЗЗП „Л.“, представено по делото от Н.М., е на скица №
593/24.02.1998 година, издадена от Община А. на Ж.Д.Ж.. Според това копие, на
границата между имот № 407 и имот № 403 е поставен знак „Z“ за общност, а през сградата в имот № 407 (единствено
през нея) е прокарана разделителна линия в посока североизток – югозапад, която
не стига до имот № 406, т.е. не се явява имотна граница, защото не пресича
изцяло имот № 407. Това копие от скицата е оспорено от процесуалния
представител на жалбоподателя и впоследствие е изключено изрично от
доказателствата по делото, на основание чл. 183 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК (лист 60, 66 и 86).
По искане на съда, от
ответника е представено цветно копие на парцеларния план на ЗЗП „Л.“, приет със
заповед № РД – 09 – 188/05.04.1991 година на председателя на ОНС – А.. Според
представеното цветно копие от този план на имотната граница между имот №
403 и имот № 407 е положен знак за
общност „Z“, а през сградата и част от имот
№ 407 е нанесена линия в посока североизток – югозапад, която не достига
до североизточната имотна граница (път) на имот № 407 и не достига (макар и с малко) до имотната граница на имот № 406,
така че да раздели действително имот № 407 (лист 72).
Работният проект на
местността „Л.“, приложен към заповед № РД – 09 – 188/05.04.1991 година на
председателя на ОНС – А. и представен по делото не съдържа релевантни факти към
спора (лист 73 - 81).
По делото е допусната и
приета съдебно – техническа експертиза от вещо лице геодезист. След оглед на
място, вещото лице е установило, че в имот № 407 е изградена двуетажна сграда с
два входа, изпълнена от сглобяеми панелни елементи, като в имот № 407 и в имот
№ 403 не съществува друго застрояване, освен тази постройка. Съобразявайки
условните знаци на картата на местността „Л.“ – към момента на експертизата,
вещото лице е констатирало, че за имот №
403 е отреден парцел CHLII-403, чиято обща площ,
изчислена по графичен метод, е 1 460 м². към експертизата са изготвени две
приложения, визуализиращи изводите на вещото лице (лист 91 - 93).
В съдебното заседание на
07.12.2021 година от експерта са представени и приложения със съответните
цветове по одобрения план на местността.
В същото съдебно заседание от
заинтересованата страна М. е представено заверено копие от предварителен
договор за покупко – продажба на недвижим имот.
При така установените факти
съдът прави следните правни изводи.
Оспореното волеизявление е
нищожно.
Между страните се спори дали
кметът на общината е провел обжалваното изменение на кадастралната карта или тя
е била в този си вид още през 1991 година при приемането на плана на ЗЗП „Л.“
със заповед № РД – 09 – 188/05.04.1991 година на председателя на ОНС – А..
От доказателствата по делото
съдът прави извод, че при приемането на плана през 1991 година на границата
между имот № 403 и имот № 407 не е съществувал знак за общност, както и че не е
имало прокарана имотна граница през сградата в имот № 407, а цитираните
отбелязвания върху плана са извършени след началото на май 2020 година, т. е.
твърдението на кмета, че от 1991 година границата между имот № 403 и 407 е в
обжалвания си вид е невярно.
Този извод следва от
съдържанието на скица № 337/16.02.1998 година и скица № 444/08.05.2020 година,
които са издадени от Община А. в периода след приемането на плана през 1991
година – до началото на май 2020 година. В тези скици, неоспорени от ответника,
липсва както знакът за общност между имот № 403 и имот № 407, така и разделителната
линия през сградата в имот № 407, с която се претендира различна имотна граница
между имот № 407 и имот № 403. Скиците са издадени от длъжностно лице от
общинската администрация, заверени са с печата на кмета на общината и се
ползват с материална доказателствена сила, поради което следва да бъдат
кредитирани.
Изводът за последващо
нанасяне на оспорените промени в картата се потвърждава и от съдържанието на
договорите за продажба на общински имоти – частна общинска собственост – с
които жалбоподателят Г. и заинтересованата страна М. се легитимират като
собственици на имот № 407 и на имот № 403 в местността „Л.“. Няма никаква
житейска, правна или геодезична логика съпоставката на границите на двата имота
по договорите на Г. и М. да е в пълно
съответствие помежду им (лист 11 и
32), както и в съответствие със скиците от февруари 1998 (презаверена през 2006
година) и от май 2020 година, а да е в пълно
несъответствие с плана от 1991 година – от който те би следвало да са
изготвени, като го възпроизвеждат във всички детайли, според твърдението на
ответника.
В самия план от 1991 година,
въз основа на който се издават всички скици и който е меродавната основа за
тълкуване на волята на органа – дори при не особено внимателно наблюдение – се
установява, че разделителната линия, прокарана през сградата в имот № 407, не
достига до североизточната имотна граница на имот № 407 - улица, а не достига и
до югозападната му граница – имот № 406, в пълно противоречие с правилата за
нанасяне на граници на имотите, като на практика тази линия не служи за нищо
освен за (фактическо) обозначаване разделянето на сградата в имот № 407.
Същевременно, използването на специфични условни знаци и то със съответния цвят,
поставени на адекватно място върху карта, която се съхранява и опазва от
администрацията на общината, изключва възможността това волеизявление да е
извършено от лице, което не е част от общинската администрация.
Предвид, изложеното, съдът
приема, че нанасянето на условен знак № 234 „Z“ от Условните знаци,
представляващ знак за общност между имот № 407 и имот № 403 и нанасянето на
разделителна линия с направление североизток – югозапад върху сградата в имот №
407 е извършено без издаването на изрична писмена заповед с фактическо
волеизявление на лице от администрацията на Община А.. Изменението на картата е
извършено в периода 08.05.2020 – 08.06.2020 година, като това се установява от
съпоставките на скица № 444/08.05.2020 година (без изменение) и скица №
677/08.06.2020 година (с изменение), издадени от общинската администрация (лист
10 и 56).
Планът от 1991 година за
местността „Л.“ е приет на основание чл. 75 ал. 1 т. 1 от ППЗТСУ (отм.) по реда
на ЗТСУ (отм.).
Нормата на § 4 т. 2 от ПЗР
на ЗКИР предвижда, че кадастралните планове и регистрите (разписните списъци)
към тях, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на Народна
република България и Закон за териториално и селищно устройство и по реда на §
40 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ДВ, бр. 36 от 2004 г.),
се поддържат от общинската администрация, като в тях се отразяват всички
настъпили изменения в недвижимите имоти, по ред, определен с наредбата по чл.
31; измененията се одобряват със заповед на кмета на общината, а за градовете с
районно деление - на кмета на района.
От цитираният текст се
установява, че за всички настъпили изменения в недвижимите имоти в обхвата на
плана на град А., в това число и за конкретното изменение, принципно
компетентен орган е кметът на общината.
По делото, обаче, кметът:
1. отрича изобщо да е
извършвал подобно изменение и
2. твърди, че то е
съществувало през последните тридесет години, считано от приемането на плана
през 1991 година.
Второто твърдение на кмета е
категорично опровергано от доказателствата по делото. Що се отнася до първото
твърдение - при липса на доказателства за авторството на волеизявлението и
изричното отричане от ответника да е извършвал такова изменение, съдът приема,
че нанасянето на условен знак № 234 „Z“ от Условните знаци, представляващ знак
за общност между имот № 407 и имот № 403 и нанасянето на разделителна линия с
направление североизток – югозапад върху сградата в имот № 407 е извършено от
некомпетентен орган от администрацията на Община А. при особено грубо нарушение
на установения правен ред и в очевадно несъответствие с целта на закона, явява
се правно нетърпимо и поради това – нищожно.
Изводът за нищожност на
извършеното изменение на картата на ЗЗП „Л.“ не се опровергава от
доказателствата, представени от заинтересованата страна М. (за когото то е
благоприятен акт). За визуализиране на границите на имотите господин М. е представил
копия на две скици – скица № 169/21.03.1979 година и скица № 593/24.02.1998
година, издадени от общинската администрация.
Скица № 169/21.03.1979
година, съдържаща виза за проектиране, е издадена на името на И.Д. и в нея
разположението на имотите не съответства (нито като географски посоки, нито
като размери, нито като форма) на разположението им по скиците, издавани въз
основа на плана от 1991 година. По посочения номер на имота в скицата, съдът
прави извод, че тя е издадена по план, който не е действащ към момента на
възникването на настоящия правен спор. Затова тази скица е неотносима.
Представеното копие на скица
№ 593/24.02.1998 година е оспорено своевременно за верността му от процесуалния
представител на жалбоподателя и предвид непредставянето на оригинала на
скицата, на основание чл. 183 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, този документ
е изключен от доказателствата по делото, поради което съдържанието не следва да
бъде обсъждано.
Изводите на назначената
съдебно – техническа експертиза за свързани с наличието на строеж/и в имоти №
403 и № 407, както и с установяване на размера на имотите след извършеното
изменение и нямат връзка с установената нищожност на акта.
Изходът от оспорването
обуславя основателност на искането за присъждане на разноски, своевременно
направено от процесуалния представител на жалбоподателя в жалбата до съда. От
жалбоподателя са представени доказателства за внесена държавна такса за
разглеждане на делото в размер на 10 (десет) лева, за заплатен депозит за вещо
лице в размер на 250 (двеста и петдесет) лева и за изплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 600 (шестстотин) лева или общо разноски в размер на 860 (осемстотин
и шестдесет) лева (лист 26, 89 и 99). Тези разноски следва да бъдат заплатени
от Община А. – юридическата структура, в която работи авторът на нищожното
волеизявление, направено от името на кмета на общината.
По изложените съображения,
на основание чл. 172 ал. 2 и чл. 173 ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на фактическо
изменение на парцеларния план на ЗЗП „Л.“, приет със заповед № РД – 09 –
188/05.04.1991 година на председателя на ОНС – А., изразяващо се в полагане на
знак за общност „Z“ на имотната граница между имот
№ 403 и имот № 407 и в нанасяне на черна
разделителна линия в посока североизток – югозапад през сградата в имот № 407 и
през част от имот № 407, която не достига до североизточната имотна граница
(път) на имот № 407 и не достига до югозападната имотна граница на имот № 407,
извършено от некомпетентен орган от администрацията на Община А. в периода 08.05.2020
- 08.06.2020 година.
УКАЗВА на компетентния
административен орган – кмета на Община А. – в десетдневен срок от влизане в
сила на настоящото решение да предприеме необходимите действия по
отстраняването от парцеларния план на ЗЗП „Л.“, приет със заповед № РД – 09 –
188/05.04.1991 година, на нищожното изменение, описано в първия диспозитив на
настоящата решение.
ОСЪЖДА Община А. да заплати
на В.Й.Г. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 860 (осемстотин и шестдесет)
лева, разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от
получаването му.
СЪДИЯ: