№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и трета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕТА ПЕКОВА |
|
||
|
|
|
|
||
|
при секретаря |
Пенка Михайлова |
и с
участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 444/2023г. |
||||
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на А.К.П., ЕГН: **********,***, против Решение №
27/06.01.2023г. на Районен съд - Варна, ХХХVІІІ-ми състав, постановено по НАХД
№ 4756/2022г. по описа на същия съд, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/
серия К № 6142675, издаден от ОДМВР-Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.2,
вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.182, ал.2,
т.4 ЗДвП, ѝ е наложена глоба, в размер на 300,00лв., както и в полза на
ОДМВР-Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.
Жалбоподателката твърди неправилност
на обжалваното решение по съображения за допуснати груби нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно сочи, че
неправилно ВРС не е уважил доказателственото искане да бъдат изискани и
приобщени по делото пътни скици на района, както и справка от компетентната
община, относно наличието на ограничение на допустимата максимална скорост на
движение в участъка на местоизвършване на нарушението, както и дали същото е
обявено със знак В26. Позовава се на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. по
тълк.д. № 1/2013г. на ОСК на ВАС и твърди, че ВРС не е съобразил, че издателят
на фиша не е удостоверил дали посоченото АТСС е стационарно или мобилно,
бланкетно и без задълбочен анализ са представени фактите досежно изправност на
АТСС. Твърди, че ВРС не е обсъдил фактите досежно спазване на
нормативноопределения срок за изпращане на окомплектованата преписка от АНО до
съда, както и възражението за изтичане на съответните давностни срокове. Твърди
и че неправилно ВРС е приел, че разпоредбата на чл.34 ЗАНН се отнася само за
издаването на АУАН. Относно превишението на скоростта сочи, че никъде в ЕФ не е
упоменат начина на изчисление на регистрираната скорост, нито дали е съобразена
и приспадната допустимата грешка съгласно чл.755 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Твърди и че при връчване на
ЕФ не е предоставен снимков материал, от който да са видни дата, час, марка,
модел, вид и рег.№ на управляваното МПС, поради което вмененото нарушение не
може да бъде удостоверено по недвусмислен начин. По изложените съображения иска
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени
електронния фиш.
Ответната страна оспорва
касационната жалба по съображения в писмен отговор С.д. № 4399/22.03.2023г.
Счита, че обжалваното решение е постановено при пълно и всестранно установяване
на относимите по делото факти, детайлно са изследвани и обсъдени всички
доказателства и фактическата обстановка е правилно установена. Сочи, че в ЕФ е
приспадната допустимата техническа грешка от 3%, в пълна степен е
индивидуализирано и техническото средство, с което е извършено видеозаснемането
и е засечена превишената скорост. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна
и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли
обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена
от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна ВРС
е приел за установено, че на 10.05.2022г. около 01,30 часа, в района на община
Аврен, по път първи клас N 9, в посока към гр.Бургас, бил управляван л.а.
Фолксваген пасат, с рег.№ ТХ****КХ. При управление на автомобила в района на
кръстовището за к.к. Камчия, при въведено ограничение на скоростта от 60км./ч.
с пътен знак В-26, автомобилът се движел със скорост на движение над максимално
допустимата. В района била монтирана и функционирала стационарна система за
видеоконтрол на нарушенията № 100В948С010800BD. При преминаване на автомобила
покрай функциониращата система, техническото средство отчело скорост на
движение от 95км./ч. След приспадане на толеранс, била установена скорост на
движение от 92км./ч., при максимално допустима от 60км.ч./ч., поради което на
собственика на автомобила бил издаден ЕФ серия К № 6142675, с който за
нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП и на основание чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП, му е
наложена глоба, в размер на 300,00лв.
За да потвърди
електронния фиш, ВРС е приел от правна страна, че същият е съставен при
спазване на изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП, в същия е посочена
териториалната структура на МВР - ОДМВР-Варна, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата и точния час на извършване на нарушението,
рег.номер на ППС, собственика на същото, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното
ѝ плащане. ВРС е приел, че е доказано авторството на деянието, доколкото
от наказаното лице не са наведени възражения и посочено трето лице, което да е
управлявало автомобила. От събраните по делото доказателства е прието за
безспорно и че системата, установила нарушението, е одобрен тип средство за
измерване и отговаря на метрологичните изисквания. За неоснователно е прието
възражението, че след като не се касае за стационарно техническо средство, за
нарушението е следвало да бъде съставен АУАН, т.к. в случая нарушението е
установено посредством стационарно техническо средство, поради което и доводите
за отмяна, касаещи мобилните системи за контрол, са необосновани. Отхвърлени са
и твърденията, че техническото средство не е индивидуализирано в достатъчна
степен, т.к. техническото средство е идентифицирано посредством конкретен
номер. За неоснователни са приети и възраженията за изтекли срокове по чл.34 ЗАНН, т.к. същите са относими към производството по съставяне на АУАН. Отделно
е прието, че извършителят на нарушението не е бил известен към датата на
нарушението, а става такъв едва след установяване на собствеността. За
неоснователни са приети и оплакванията за липса на доказателства за изправност
на техническото средство и за нарушено право на защита поради липсата на
снимков материал, както и на указание за обжалване на ЕФ. Прието е и че
разпоредбата на чл.55 НК е неприложима към административните наказания, както и
че в случая размерът на глобата е правилно определен.
Така постановеното
решение е неправилно. Същото е
постановено при допуснати от ВРС съществени процесуални нарушения, изразяващи
се в несъбиране на относими към спора доказателства.
Отговорността
на касатора е ангажирана за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП, за това,
че на 10.05.2022г. в 01:30 часа, в обл.Варна, общ.Аврен, по път първи клас № 9
(извън населено място) в посока от гр.Варна към гр.Бургас, преди кръстовището
за к.к. Камчия, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от
60км./ч., П. е заснета със стационарна система за контрол на скоростта, да
управлява л.а. рег.№ ТХ****КХ с превишение на скоростта от 32км./ч.
Неоснователно
е оплакването в касационната жалба за това, че при издаване на ЕФ не е
съобразена максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС.
Съгласно
чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, при съставяне на акт за установяване на
административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно
постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за
превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално
допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл.755 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр.98 от
2003г.).
Съгласно
чл.755, ал.1 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, приета с ПМС № 239/24.10.2003г., максимално допустимите
грешки на скоростомерите трябва да бъдат: 1/ ± 1 km/h до 100 km/h или ±
1 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h – в лабораторни условия при
измерване на скорост чрез симулиране на сигнал; 2/ ± 3 km/h до 100 km/h
или ± 3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h – при реални условия
на измерване на скорост при полеви тестове.
Именно
така регламентираните допустими грешки са посочени в приложеното по преписката
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823, като видно от
изготвената от системата снимка, засечената скорост на автомобила е 95км./ч., а
санкционираното с ЕФ превишение е 32км./ч., т.е. съобразена е грешката от ±
3 km/h.
Неоснователни
са оплакванията за липса на реквизити в ЕФ, за липса на идентификация на АТСС и
за неспазване на сроковете по чл.34 ЗАНН, като изложените в тази връзка мотиви
от ВРС се споделят изцяло от настоящата инстанция и на основание чл.221, ал.1 АПК препраща към тях.
Основателно
е обаче оплакването в касационната жалба за това че ВРС бланкетно и без анализ
на представените доказателства е приел, че АТСС е преминала периодична
техническа проверка и е годно техническо средство за измерване на скоростта.
Видно
от приложеното по преписката Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 09.10.4823, същото е със срок на валидност до 06.10.2019г.
Съгласно
чл.4, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение
по пътищата, за осъществяване на
контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на
пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в
регистъра на Българския институт по метрология. Според ал.2 на с.р., преди
пускане в експлоатация АТСС преминават първоначална проверка. Според ал.3, след
изтичане срока на първоначалната проверка АТСС преминават последваща проверка
от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя
на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Съгласно
чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения
тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговорят
на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
По
делото не са събрани доказателства за това системата, установила нарушението,
да е преминала последваща проверка по смисъла на цитираните разпоредби, поради
което от наличните по преписката доказателства не може да се обоснове извод, че
същата е в съответствие с чл.4, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
ВРС
не е обсъдил и оплакването в жалбата досежно наличието на знак В-26, въвеждащ
ограничение на скоростта от 60км./ч. и местоположението му спрямо радарната
система, респ. спрямо местоположението на автомобила, като липсва произнасяне
по направените в тази връзка доказателствени искания.
Предвид
забраната по чл.220 АПК за нови фактически установявания в касационното
производство, горните процесуални нарушения са съществени и налагат отмяна на
решението, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС.
При
новото разглеждане на делото следва да се допуснат исканите от жалбоподателя
доказателства досежно наличието на ограничение на скоростта в района на
извършване на нарушението, въведено със знак В-26, както и да се изискат от
ответната страна доказателства за установяване на обстоятелството, че
процесната АТСС, заснела и установила нарушението, отговаря на изискванията на
чл.4, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
При
този изход на спора, въпроса за разноските пред настоящата инстанция следва да
се разгледа от ВРС по реда на чл.226, ал.3 АПК.
Водим от горното,
Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, на основание чл.222,
ал.2 от АПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 27/06.01.2023г. на ВРС, ХХХVІІІ-ми състав, постановено по НАХД
№ 4756/2022г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС при спазване на
указанията в настоящото решение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.