№ 3689
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Росен Димитров
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.
като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело №
20231100114086 по описа за 2023 година
Производството е образувано по иск от с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.
430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес гр. София, ул. „Околовръстен път“ 260 против А. Ц. Н., ЕГН ********** с
адрес гр. София, ул. ****, за осъждане да заплати сумата от общо 430 846,22 лева (220 226,
82 евро и 120,00 лева) по Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот HL
39868/2008г., от които 102 370, 11 евро главница за периода от 24.08.2011г. до 20.11.2022г.,
70 134,24 евро възнаградителна лихва за периода от 24.08.2011г. до 20.11.2022г., 47 480,14
евро мораторна лихва за просрочие от 24.09.2011г. до 20.11.2022г., 242, 33 евро такси за
периода от 24.02.2020г. до 20.11.2022г. и 120 лева разноски по кредит от 01.04.2021г. до
20.11.2022г. ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до
окончателното плащане на дължимите суми и сторените съдебни разноски по ч.гр. дело №
64249/2022г. по описа на СГС, както и разноски по делото.
Ищецът твърди, че на 10.07.2008 г. между страните е сключен договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 39868/2008г., по силата на който банката предоставя на
кредитополучателя А. Ц. Н. кредит в размер на 100 000 евро, както следва – 10 750 евро за
покупка на недвижими имот и 89,250 евро за други разплащания.
През 2012 година ищецът е предявил установителен иск срещу А. Н., който е бил
отхвърлен от съда с мотивите, че не е била обявена предсрочната изискуемост по кредита.
С покана, връчена на 09.11.2020г. ответницата А. Н. е била уведомена за
формираните просрочия и своето неизпълнение по договора за кредит, на който нов факт се
позовава ищецът "Юробанк България" АД в настоящата искова молба.
1
Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск, както и
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата А. Ц. Н. е подала писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер, включително като погасен по
давност.
Оспорва автентичността на подписите си върху представените от ищеца „Юробанк
България" АД документи-два броя допълнителни споразумения към договора за кредит и
разписка Разписка към придружително писмо с изх. № 56202/27.10.2020 г. на ЧСИ М. П..
Прави възражение за нищожност на клаузи на договора за кредит.
Моли съдът да отхвърли изцяло предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема
за установено от фактическа страна следното:
От представен Договор за банков кредит HL 39868/2008г. /л. 26 и сл./, е видно, че
ищецът "Юробанк България" АД е предоставил на ответницата Н. банков кредит в размер на
100,000 евро. За усвоения кредит ответницата Н. дължи на банката годишна лихва в размер
на 7.2% - базовият лихвен процент на банката ищец Юробанк, валиден за съответния
период. Крайният срок за погасяване на кредита е 360 месеца, считано от датата на
откриване на заемната сметка по кредита. Кредитополучателят погасява дълга си на равни
месечни вноски, включващи лихва и главница размер на всяка вноска 678, 79 евро.
По делото е представено Допълнително споразумение /л. 32/, в което страните
констатират, че дългът на ответницата Н. е в размер на 99 389, 33 евро и с което страните се
съгласяват кредитополучателят да ползва 12- месечен период на облекчено погасяване на
общия дълг – месечна вноска в размер от 370 евро.
Представено е друго Допълнително споразумение /л. 34/ – от 16.07.2010г., в което
страните констатират, че задълженията на кредитополучателя Н. са в размер 102 650, 64
евро и се съгласяват кредитополучателят да ползва 12- месечен период но облекчено
погасяване на дълга, като ще се начислява годишна лихва в размер от 4,47%.
За неизпълнение на задълженията по договора за кредит срещу
кредитополучателката Н. е депозирано заявление по член 417 от ГПК и извършено
заповедно производство по ч.гр.д. 12686/ 2012г. по описа на СРС, 47 състав. С Решение на
СГС от 30.06.2016г. по гр.д №17098 от 2012 година съдът е отхвърлил иск по чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 430 ТЗ на ищеца „Юробанк България" АД срещу ответницата Н. за признаване на
установено, че Н. дължи на банката 102 953,14 евро главница, 5613 евро лихва за периода от
24.08.2011г. до 12.03.2021г. и 256,84 евро банкови такси за периода от 25.08.2008 г. до
12.03.2012г, дължими по процесния договор за кредит HL 39868/2008г. Мотивите на съда
препращат към т. 18 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС - че заявлението за издаване на
заповед за изпълнение няма характер на уведомление до длъжника, че кредиторът счита
кредита за предсрочно изискуем, тоест длъжникът не е бил надлежно уведомен за
предсрочната изискуемост.
2
Въз основа на подадена от ищеца Юробанк въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение е образувано дело №6071/2017г. по описа на Софийския
апелативен съд, 5 състав. Въззивният съд е постановил решение №2007/26.07.2018г., с което
уважава частично исковете на банката, само за пълния размер на падежиралите вноски както
следва – 583,03 евро – главница, 5152, 32 евро договорна лихва за периода от 24.08.2011г. до
12.03.2012г., 256,84 евро банкови такси за периода от 25.08.2008г. до 12.03.2012г.
По делото е приложена покана, /л. 32/ от ищеца Юробанк до ответницата Н.,
получена на 09.11.2020г., с която ищецът обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем и я
кани в 7-дневен срок от поканата да погаси изцяло задължението си към банката в общ
размер от 183 683,95 евро и 1 571,12 лева.
За неизпълнение на задълженията по договора за кредит срещу
кредитополучателката Н. е депозирано заявление по член 417 от ГПК и е извършено
заповедно производство по ч.гр.д 64249 от 2022 по описа на СРС, 156 състав. Със
съобщение по последното от 13.11.2023г. година заповедният съд е указал на ищеца
Юробанк, че може да предяви иск по член 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.
От заключението на съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещото лице С. М.
се установява,че непогасената главница към 22.11.2022 г. и към датата на изготвяне на
експертизата е в размер на 102 953,14 евро, представляваща разлика между преоформената
главница от 103 755,26 евро и 802,10 евро - общо погасена главница за периода от 18.10.2019
г. до 24.06.2010 г.
Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 09.11.2020 г. и възнаградителна лихва е
начислявана до тази дата. Дължима за възнаградителна лихва се явява сумата от 75 286,56
евро, от които 5 152,23 евро е присъдена възнаградителна лихва със съдебно Решение №
2007 от 26.07.2018 г. по търг. дело № 6071/2017 г. на САС и остана непогасена
възнаградителна лихва в размер на 70 134,33 евро.
Общият размер на начислената лихва за просрочие е 47 480,21 евро. Погасени са
единствено 0,07 евро Дължима се явява сума в размер на 47 480,14 евро.
Дължимата сума за такси е 499,17 евро, от които 256,84 евро — присъдени такси по
съдебно Решение № 2007 от 26.07.2018 г. по търг. дело № 6071/2017 г.
Предмет на настоящото дело са начислени и непогасени такси в размер на 242,33
евро, съгласно чл. 4, т. 3 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL39868/10.07.2008 г. за периода от 24.02.2020 г. до 20.11.2022 г., както и нотариална такса в
размер на 120 лева.
Във връзка с възражението на ответницата Н., че подписите на приложените по
делото от ищеца допълнителни споразумения, и разписка от 09.11.2020г. не са нейни, е
назначена графологична експертиза, извършена от в.л С. Х.. Заключението на вещото лице
гласи, че „Подписите за „кредитополучател“ на лист 3 в Допълнително споразумение от
16.07.2010г., допълнително споразумение без дата /л. 32/ , в мястото след „Получател“ в
3
разписка от 09.11.2020г., разположена на гърба на придружително писмо на ЧСИ М. П. и в
мястото след вписаната дата 09.11.2020г. под текста „Получих на ръка“ в Покана от
Юробанк чрез адв. д-во „М. и Р.“ са положени от А. Н..
Подписите за „кредитополучател“ на лист 1 и 2 в Допълнително споразумение от
16.07.2010г. вероятно са положени от А. Н..“
Горната фактическа обстановка се установява и от приобщените по делото ч.гр.д. №
64249/2022 год. на СРС,156 с.,както и гр.д. № №17098/12 г. 1-4 СГС.
При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно легалното определение в чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и
срок, а последния се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока. В изпълнение на сключен договор за банков кредит за банката възниква
задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена
разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на
кредита.
В чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е регламентирано, че ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска реалното му изпълнение, заедно с
обезщетение за забавата в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съобразно доказателствата, съдът намира, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение, породено от Договор за банков кредит HL 39868/2008г.,
допълнен с Допълнително споразумение и Допълнително споразумение от 16.07.2010г. От
събраните по делото материали е видно, че ответницата Н. е усвоила изцяло кредита в
размер от 100 000 евро, но е спряла да погасява своите задължения по договора за банков
кредит на 29.11.2011г., когато по сметката на ищеца Юробанк са постъпили 79,78 лева, с
която сума е извършено погасяване на просрочена лихва по редовна главница към дата
24.08.2011г. в размер на 10,95 евро. След този момент ответницата Н. е преустановила
плащанията и е изпаднала в забава.
Предвид горното, предявеният иск по чл. 79 от ЗЗД във вр. чл. 430 от ТЗ е
основателен и доказан и следва бъде уважен.
По повдигнатото от ответницата Н. възражение за изтекла погасителна давност на
задължението по Договор за банков кредит HL 39868/2008г, съдът установи следното:
От събраните във връзка с настоящото производство материали е видно, че
ответницата А. Н. е погасила свое задължение по посочения договор за последно на
29.11.2011г. (признавайки своето задължение, съответно прекъсвайки давността съгл. чл.
116, б. „а“).
Следва да бъде взето предвид ТР 3 от 2023г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което: „ При
уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни
4
падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем
давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж,
започва да тече от предсрочната изискуемост.“
През 2012 година ищецът „Юробанк България" АД е инициирал заповедно
производство съгласно чл. 417 ГПК, чието оспорване от Н. е довело до производство пред
СГС, започнало през 2012г. и приключило с влязло в сила решение пред въззивния съд през
08.2018г. Съгласно чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД през този период давността е била спряна.
На 09.11.2020 г. ищецът обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем, изпращайки
нотариална покана на ответницата, от който момент е започнал да тече давностния срок за
вноските с ненастъпил падеж (съгласно посоченото по-горе тълкуване на ВКС). В
последствие ищецът предприема действия по принудително изпълнение, инициирайки ч.гр.д
64249 от 2022 по описа на СРС, 156 състав, приключило на 13.11.2023г. С тези си действия
ищецът е прекъснал давността съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Водим от горното, настоящият
съдебен състав отхвърля възражението за изтекла погасителна давност, както на главното
задължение по Договор за банков кредит HL 39868/2008г., така и на задълженията за лихви.
Не следва да бъде кредитирано възражението на ответницата А. Н., че положените
върху допълнителните споразумения подписи не са нейни, поради следните обстоятелства:
Заключението на вещото лице относно авторството на подписите, обективирани
върху посочените допълнителни споразумения, е всестранно и пълно и поради тази причина
съдът го кредитира изцяло.
Освен това възражението на Н. е повдигнато за първи път в настоящото съдебно
производство, а не в производството пред СГС (по което съдът се е произнесъл с решение от
30.06.2016г. по гр.д №17098 от 2012 година). В рамките на предходното производство
ответницата е имала възможност да оспори договора за кредит и допълнителните
споразумения, но не сторила това. Правото и да повдига подобни възражения са
преклудирани към настоящия момент в настоящото производство. В този смисъл се е
произнесъл ВКС в ТР 3/2016 от 22.04.2019г. .: „След като със СПН е установено, че
правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е
възникнало валидно…, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния
размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е
възникнало, нито каква е правната му квалификация.“ Същото се отнася и за възражението
на ответницата А. Н., че договорът за кредит е нищожен поради несъответствие с
изискванията на Закона за защита на потребителите.
Не следва да бъде кредитирано и повдигнатото от ответницата Н. възражение, че
предметът на гр.д №17098 от 2012 по същество е бил идентичен с предмета на настоящото
дело, и тъй като е вече разгледан от съда, този спорен въпрос ползва със сила на пресъдено
нещо и не може да бъде преразглеждан.
5
Последователно е застъпено разбирането в практиката,че когато със сила на
пресъдено нещо между страните е отречено съществуването на предявените вземания на
банката като неизискуеми към момента на приключване на съдебното дирене, няма пречка в
хипотезата на отхвърляне на искове не поради отричане възникването на спорното право, а
поради неизискуемост на претендираните вземания /преждевременно предявени претенции/,
същите вземания да бъдат предмет на нов иск при твърдение за нов факт - настъпване на
изискуемостта след края на съдебното дирене по предходното дело.
Ето защо предявените искове са основателни и като такива следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора, ответницата Н. следва да заплати на ищеца на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК направените разноски в настоящото производство в размер от 8693,16 лв.
държавна такса и 800 лв. за съдебно-счетоводна експертиза.
Ответникът следва да заплати и разноските на ищеца направени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 64249/2022 год. на СРС,156 с в общ размер от 15680.04 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Ц. Н., ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. ****, да заплати на
"ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес гр. София, ул.
„Околовръстен път“ №260 по искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 430 ТЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 430 846.22 лева (с равностойност 220 226, 82 евро и 120 лева)
дължими по Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот HL 39868/2008г., от
които 102 370, 11 евро главница за периода от 24.08.2011 г. до 20.11.2022 г., 70 134,24 евро
възнаградителна лихва за периода от 24.08.2011г. до 20.11.2022г., 47 480,14 евро мораторна
лихва за просрочие от 24.09.2011г. до 20.11.2022г., 242, 33 евро такси за периода от
24.02.2020г. до 20.11.2022г. и 120 лева разноски по кредит от 01.04.2021 г. до 20.11.2022 г.,
ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на исковата молба до
окончателното плащане на дължимите суми и разноски в настоящето производство в общ
размер на 9493.16 лв.
ОСЪЖДА А. Ц. Н., ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. ****, да заплати на
"ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ********* сторените съдебни разноски по ч.гр. дело №
64249/2022г. по описа на СГС, както и разноски по делото в общ размер от 15680.04 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от
съобщението за изготвянето му пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6
7