№ 131
гр. Кърджали, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20235140200301 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6647942, издаден от
ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 200 лв. на А. В. Д. с ЕГН
********** от гр.Р., ул.„Л.“ № *, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство на 03.08.2022 г. в гр.Кърджали.
Жалбоподателят А. В. Д. намира електронния фиш за незаконосъобразен и
неправилен, издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че при
издаването му не бил посочен приложимият закон и съответната санкционна разпоредба въз
основа на която е определена санкцията. Нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП била бланкетна, а
в атакувания фиш липсвала привръзка на тази разпоредба със съответната норма. Не можело
в случая да се извърши преквалификация, тъй като дадената правна квалификация на
нарушението от страна на наказващия орган била непълна и неконкретна до степен да се
приеме, че липсва такава. Липсата на посочване в електронния фиш на приложимия закон
съставлявала съществено нарушение на процесуалните правила. Електронният фиш бил
издаден въз основа на документи – снимков материал, но без приложена справка за
собственост. Посоченото в атакувания фиш място на нарушението не било обозначено със
знак, че има видеоконтрол на правилата за движение. Спорен бил въпросът дали
използваното АТСС е годно за употреба и минало ли е проверка. Моли съдът да постанови
решение, с което да отмени обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Чрез упълномощен защитник е депозирал писмено становище по делото, в
1
което поддържа жалбата. Отново излага посочените в същата доводи за
незаконосъобразност на атакувания фиш. Моли за неговата отмяна, както и за присъждане
на разноски по делото.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и
моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения за неговата
законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 03.08.2022 г. в гр.Кърджали се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 № 120cd09. Същият бил
позициониран в гр.Кърджали на бул.„Беломорски“, до бензиностанция „Ромпетрол“, където
действащото ограничение на скоростта било 50 км/ч. за населено място. В 11.08 часа на
03.08.2022 г. бил заснет движещ се по бул.„Беломорски“, до бензиностанция „Ромпетрол“, в
посока от КПП-Чилик към ЕГ „Христо Ботев“, лек автомобил „А.“ рег.№ ****** със скорост
95 км/ч. при ограничение от 50 км/ч. След обработване на информацията от заснемането бил
издаден атакуваният електронен фиш, в който като нарушител било вписано името на А. В.
Д. в графа собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател. В описателната част на
електронния фиш било вписано движение с установена скорост от 95 км/ч. – превишаване с
45 км/ч., съставляващо нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, в условията на повторност, за
което на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 200 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства – Клип от 03.08.2022 г., в
който е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационният му номер, датата на
нарушението, номерът на техническото средство; Справка за собственост на МПС, видно от
която собственик на лек автомобил „А.“ рег.№ ****** е жалбоподателят А. В. Д.; Заповед от
01.02.2022 г. на началник сектор ПП-Кърджали; Списък от 01.02.2022 г. за проведено
обучение на полицейския служител за работа със Стационарно преносим уред за контрол на
скоростта; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол от
проверка № 86-СГ-ИСИС/25.11.2021 г., от които се установява по безспорен начин
техническата годност на използваното в случая техническо средство; Протокол за
използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата 03.08.2022 г.;
Снимков материал на разположението на уреда за заснемане; Справка за нарушител/водач
на жалбоподателя; Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5424035, с който на А.
В. Д. на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно
2
наказание за нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП – превишаване на ограничение
за скорост от 60 км/ч. извън населено място, въведено с пътен знак; Справка от АИС-АНД за
статус на Електронен фиш серия К № 5424035.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни
средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от
50 км/ч. Видно от атакувания електронен фиш мястото на нарушението е в гр.Кърджали бул.
„Беломорски“, където действащото ограничение на скоростта е 50 км/ч. за населено място.
Установи се от доказателствата по делото, че на процесната дата А. В. Д. като водач на лек
автомобил „А.“ рег.№ ****** се е движил там с 95 км/ч. и така е превишил допустимата
скорост за движение в населено място, нарушавайки забраната на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Следователно деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателя е обявено
от закона за наказуемо с административно наказание. Посочената в електронния фиш
скорост е намА.а с 3 км/ч., тъй като административнонаказващият орган е отчел възможната
грешка на техническото средство, съобразно чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. на МВР вр. чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол. Обосновано в електронния фиш името на А. В. Д. е посочено като
нарушител в качеството на собственик, на когото е регистрирано моторното превозно
средство, доколкото същият не е декларирал по установения ред друго лице да е извършило
нарушението. Жалбоподателят попада в кръга на лицата по чл.188, ал.1 от ЗДвП и затова
следва да отговаря за извършеното нарушение, отразено в електронния фиш. Не се
установява обаче от материалите по делото, че нарушението е извършено „повторно“ по
смисъла на & 6, т.33 от ДР на ЗДвП. Съгласно дефиницията, дадена в & 6, т.33 от ДР на
ЗДвП, „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174,
ал.2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. Видно от наведените в атакувания
фиш обстоятелства, повторността е обоснована с предходно наказване на жалбоподателя по
Електронен фиш К № 5424035. В този фиш е посочено нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21,
ал.1 от ЗДвП и от словесното описание в акта става ясно, че предходното нарушение на Д. се
състои в превишаване на допустимата скорост за движение извън населено място, въведено
с пътен знак, за което той е санкциониран на основание чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. Това
означава, че на жалбоподателя не е било е наложено наказание за същото по вид нарушение
като процесното, което се състои в превишаване на разрешената скорост за движение в
рамките на населено място. Ето защо признакът повторност на нарушението не бе доказан.
От друга страна, както вече се посочи, установеното на инкриминираната дата поведение на
3
жалбоподателя безспорно е нарушение и осъществява основния състав на разпоредбата на
чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба” в
размер на 600 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено
място, ако превишаването е над 40 км/ч. Именно такава е и настоящата хипотеза, тъй като
водачът А. Д. е превишил допустимата скорост за движение в населено място, като
превишаването е с 45 км/ч. Ето защо и съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН
настоящата въззивна инстанция следва да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение,
като преквалифицира деянието от такова, извършено в условията на повторност по чл.182,
ал.4 от ЗДвП, в нарушение по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП. Няма пречка това да бъде сторено,
предвид тъждеството на фактите, изложени в електронния фиш, относими напълно към
основния състав на нарушението по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП. По силата на цитирания текст
от ЗАНН, съдът разполага с пълните правомощия да преквалифицира административното
нарушение без да се налага да изменя фактическата обстановка. Такова прецизиране на
цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до ограничаване
правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се защитава
предимно срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. В случая фактите,
покриващи признаците от състава на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП са описани в атакувания акт.
По изложените съображения, електронният фиш следва да бъде изменен, като на
жалбоподателя за нарушението се наложи наказание на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП в
единствено възможния предвиден в закона размер, а именно „глоба“ от 600 лв.
Извън горепосоченото относно признака повторност на нарушението, съдът не
констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон,
които съставляват самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт. Нарушението е
установено с техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в която са уредени условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. По делото е представен задължителният в случаите на ползване на
мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно
одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на
движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и други обстоятелства,
необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш. При
съставянето на атакувания фиш са спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, посочени
са: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Пълно описано е и самото нарушение и мястото на
извършването му. Мястото на нарушението е в гр.Кърджали, т.е. населено място, където по
закон действащото ограничение на скоростта е 50 км/ч. и наличието на пътен знак в случая
не е необходимо. Не се споделя и възражението за липса на обозначителни знаци на мястото
на контрол. Към датата нарушението нормата на чл.7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
4
г. е вече отменена, като е отпаднало изискването местата за контрол с мобилни и
стационарни автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак
Е24 и оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи. Безспорно се установява техническата годност на
използваното АТСС от представените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 и Протокол от проверка № 86-СГ-ИСИС/25.11.2021 г. Съдът не
възприема като съществено и неотстранимо твърдяното нарушение свързано с
квалификацията на деянието като повторно. Това може успешно да бъде преодоляно, чрез
преквалифициране на приложимата санкционна норма по основния състав на нарушението
и съответно намаляване на наложеното наказание, за което вече бяха изложени съображения
по-горе.
Искания за присъждане на разноски са направени от двете страни, като с оглед изхода
на делото такива следва да се присъдят по съразмерност. В случая от страна на
жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е
заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 450 лв. Според съда това
възнаграждение е съобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което направеното от представителя на ответната
страна възражение за прекомерност е неоснователно. По съразмерност и съобразно
уважената част от оспорването, на жалбоподателя се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 225 лв. Доколкото издателят на електронния фиш е Областна
дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да
понесе тези разноски по делото. Същевременно претенция за разноски е направена и от
страна на административнонаказващия орган и затова в негова полза следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6647942, издаден от
ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 200 лв. на А. В. Д. с ЕГН
********** от гр.Р., ул.„Л.“ № *, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство на 03.08.2022 г. в гр.Кърджали, като преквалифицира
санкционната норма по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание „глоба” от 1 200 лв. на 600 лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на А. В. Д. с ЕГН
********** от гр.Р., ул.„Л.“ № *, обл.Пловдив, сумата от 225 лв., представляваща направени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. В. Д. с ЕГН ********** от гр.Р., ул.„Л.“ № *, обл.Пловдив, да заплати
5
на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6