РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Монтана, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Олег Софрониев
Костадин Живков
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - МонтанаК. Цв. В.
като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211600600189 по описа за 2021 година
С Присъда на РС Берковица от 28.05.2021 г. по НОХД № 434/2019 г.,
подсъдимия Т. А. от гр. *, обл. *е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на
неустановена дата през м. октомври 2019 г. до 26.10.2019 г. в гр. *, в
търговски обект /скара-бира/, собственост на ЕТ „Т.А.“ *, при условията на
продължавано престъпление, предложил имотна облага – сумата от 40 лв. на
А.В., с цел да склони него и негови познати да упражнят избирателните си
права в полза на определен кандидат за общински съветник при
провежданите избори за Кмет и общински съветници на 27.10.2019 г., а
именно за Т. А – кандидат за общински съветник от местна коалиция НДСВ,
ДПС, НОВО ВРЕМЕ, ВОЛЯ, определена под № *в бюлетината и регистриран
в преференция на бюлетината с № *, с валидна регистрация съгласно
Изборния кодекс, поради което и е ОПРАВДАН по обвинението за
престъпление по чл. 167, ал. 2 от НК.
В срок срещу горната Присъда е постъпил ПРОТЕСТ от РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА БЕРКОВИЦА. В същия се поддържа, че Присъдата е
1
необоснована и незаконосъобразна, тъй като са допуснати съществени
процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата. Иска се
нейната отмяна и постановяване на нова – осъдителна по текста на
обвинението.
На проведеното от въззивния съд разпоредително заседание от
04.08.2021 г. е прието, че не следва да се провежда въззивно съдебно
следствие, но е дадена възможност на прокуратурата да доуточни
оплакванията си в първоначалния бланкетен протест.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция
представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА МОНТАНА изразява
становище за основателност на Протеста. Поддържа, че е несъмнено
установено подсъдимият да е участвал в процесните избори като кандидат за
общински съветник, че разполага със заведение, в което среща множество
хора и има възможност да ги агитира неправомерно, че св. А. В. бил
максимално конкретен в приобщенитге му по надлежния ред показания и че
не е установена точната дата на извършване на деянията, което не пречи
подсъдимият в определен период да е бил и извън територията на гр. *и
въпреки това да е имал възможност да извърши деянията. Предлага доводите
й да бъдат споделени, да бъде отменена оправдатената присъда и бъде
постановена нова – осъдителна.
Защитникът смята доводите в протеста за неоснователни. Анализира
събраните в хода на съдебното следствие пред първата инстанция
доказателства и твърди, че обвинението не е доказано. Моли да бъде
потвърдена оправдатената присъда.
Във въззивното производство нови доказателства не са събирани.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията в Протеста, във
връзка с доводите и становищата на страните и след като провери по реда на
чл. 314 от НПК и служебно обжалваната Присъда, намира следното:
Протестът е допустим – подаден е в срок и от страна, която
разполага с процесуалната възможност за въззивно обжалване.
Допълнителният протест по съдържаниет отговаря на изискванията на
закона.
Разгледан по същество, протестът е неоснователен.
За да постанови присъдата си, в рамките на проведено по общия
2
предвиден в НПК ред съдебно следствие, първоинстанционният съд приел за
установено от фактическа страна следното: подсъдимият Т.А. живее в гр. *.
Осъществява търговска дейност като ЕТ „ Т.А.“ със седалище в същия град и
стопанисва заведение за обществено хранене, находящо се на кръстовището
на улиците „ *“ и „*“, по-известно като „*“. На 27.10.2019 г. в страната се
провеждали избори за Кметове и общински съветници. С Решение № 61-
МИ/22.09.20219 г. на ОИК *е регистрирана листа с кандидати за общински
съветници на местна коалиция „НДСВ, ДПС, Нова време и Воля“, в която
под № *като кандидат за общински съетник е вписан подсъдимия А..
Последният познавал свидетеля А.В. като чест клиент на горното заведение.
По получен сигнал до органите на реда в деня на изборите, че подсъдимият на
два пъти предлагал пари на св. В. за да гласува за него и за да намери още
лица, които да упражнят избирателното си право в полза на А., било
образувано досъдебно производство. В рамките на последното, св. В. бил
разпитан и пред съдия, пред когото заявил, че около 2 седмици преди
изборите, по време на обяд в заведението на подсъдимия, последният го
извикал настрана и му предложил 40 лв. ако гласува за него. За целта
трябвало да направи съответната отметка в бюлетината, да я снима, да снима
и личната си карта и след като покаже снимките, щял да получи обещаните
пари. Разказал още, че предложил да намери и други кандидати за подобно
гласуване, поради което при събиране с приятели на 25.10.2019 г. споделил
със св. Е.И. за това предложение, но последният не го възприел. Твърдял, че
при посещение в заведението на подсъдимия на следващия ден – 26.10.2019
г., последният подновил офертата за 40 левово възнаграждение при
подходящо гласуване, но този път отказал. Въпреки това, същия ден на
„капанче“ пред сградата на полицията , предал предложението за купуване на
гласове на познатите си – свидетелите Е.И., Д.П. и И. М., като споменал за
сума от предагани 50 лв., но последните не се съгласили. По тези показания,
прокуратурата изградила обвинителната си теза и внесла настоящия
обвинителен акт в съда.
В рамките на проведеното съдебно следстие първоинстанционният съд
приел, че горната фактическа обстановка не се доказва по несъмнен и
категоричен начин. Обсъдил подробно всички свидетелски показания, като
отчел, че от тях не може да се направи извод, че именно подсъдимият е автор
на подобно деяние, тъй като само св. В.в показанията си на досъдебното
3
производство твърди този факт. Останалите свидетели признават, че им е
говорил за даване на суми от по 50лв. за глас при подходящо гласуване, но са
категорични, че нито им е казвано за коя формация, нито за кой точно нейн
кандидат за общински съветник да гласуват. Не се доверил на показанията на
св. В. от ДП още и поради това, че там той говорел за предлагана му сума от
40 лв., а той самият предлагал на приятелите си по-висока сума – от 50 лв.,
което е неправдоподобно. Възприел за достоверни показанията на посочените
от подсъдимия свидетели, според които на дати 25 и 26.10.2019 г. последният
не пребивавал в гр. *, а в гр. *– на изложба на гълъби. При недостътачност на
преките доказателства / показ. на св. В./ и на косвени такива, от които може
да се направи единствения възможен извод за авторството на деянието, съдът
счел, че обвинението не е несъмнено доказано и оправдал подсъдимия.
При извършената въззивна проверка на горната присъда по повод
подадената срещу нея жалба, а и при служебната такава, настоящата
инстанция не намери законови основания за нейната отмяна или изменение.
Първоинстанционното производство е проведено в пълно
съответствие с изискванията на процесуалния закон, като не са допуснати
процесуални нарушения, камо ли пък такива със съществен характер.
Събрани са в нужния обем всички относими и допустими доказателства по
предвидения в НПК ред. Тези доказателства са надлежно обсъдени в тяхната
взаимна връзка и логическо единство, при което са направени верни, логични
и последовтелни изводи по фактите. Съдържанието на първоинстанционните
мотиви изцяло съответства на изискванията на чл. 305 от НПК. Съдът е
обсъдил всички доказателства и се е мотивирал на кои от тях дава вяра и
защо. Не е пропуснал и направените възражения от страна на защитата, като
мотивирано е посочил защо ги смята за основателни. В този смисъл - не са
допуснати съществени процесуални нарушения в първоинстанционното
производство, които да накърняват правата на страните; липсва и
необоснованост на присъдата.
Доводите в основния и допълнителния Протест не могат да бъдат
споделени. Първостепенният съд обстойно е обсъдил всички свидетелски
показания и е стигнал до правилния извод, че елементите от фактическия
състав на престъплението не са доказани с изискваната от закона безспорност.
Единственото доказателство, което сочи на елементи от престъплението са
4
свидетелските показания на лицето Е. В., депозирани пред съдия в хода на
досъдебното производство. Правилно е прието, че дори и приобщени
надлежно, тези показания не са достатъчни, за да установят по несъмнен
начин съпричастността на подсъдимия в извършването на подобно деяние.
Тези показания са изолирани и не се подкрепят от останалите свидетелски
показания и събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства.
Събраните данни относно личността на св. Вельов, даващи основание на
прокуратурата да счита, че това е довело до отхвърлянето на показанията на
това лице, не са причината за постановяване на оправдателната присъда.
Въпреки усилията на съда, св. В. не е открит и не е било възможно
изслушването му в хода на съдебното следствие. Данните от приобщените му
към докзателствата по делото показания от досъдебното производство са
надлежно проверени чрез другите способи за доказване и събраните в
резултат на това доказателства. От една страна – свидетелите от компанията
на В. не са категорични и последователни в показанията си досежно
елементите от фактическия състав на престъплението, от друга – предаденото
безпротиворечиво от тях за съществени елементи от този фактически състав
се различава съществено от посоченото на ДП от св. В. и от трета –
посочените от подсъдимия свидетели и писмени доказателства опровергават
присъствието му на посоченото в обвинителния акт място в периода, в които
е отразено да са извършени деянията. При тази недоказаност на твърдяните в
обвинителния акт факти, в действителност не може да се направи несъмнен и
категоричен извод, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 167, ал. 2
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. По принцип, законът допуска постановяване на
осъдителна присъда само по косвени доказателства, но само тогава, когато в
тяхната взаимна връзка и единство, може да се направи логичен, непоколебим
и категоричен извод относно виновността на извършителя и останалите
елементи от състава на престъплението, за което е бил предаден на съд. В
конкретния случай, тази логическа безспорност липсва. Задължение на
прокурора е да докаже обвинението си и то по безспорен начин, както изисква
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК. След като липсват несъмнени и
убедителни доказателства, че деянието е извършено именно от подсъдимия и
то – виновно, то единственият възможен резултат от делото е
постановяването на оправдателна присъда.
Като взе предвид изложеното, въззивната инстанция намери, че
5
първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена изцяло.
По горните съобржения и на основание чл. 338 от НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъдата н Районен съд град Берковица,
постановена на 28.05.2021 г. по НОХД № 434/2019 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6